РЕШЕНИЕ
№ 2380
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.ЕВТ. П. Р.
при участието на секретаря В. КР. К.Ч.
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. П.Р. Гражданско дело №
20211110147522 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от АКС. АЛЬ. АС., ЕГН
**********, срещу В. СТ. В., ЕГН **********, лице, от което молителката има дете, молба
по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, с искане за налагане на мерки за защита на молителката, както и молба
по чл. 8, т. 2 ЗЗДН за налагане на мерки за защита на пострадалото дете на страните – Р. В.
В., ЕГН ********** /конституирана като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН с
определение от 20.08.2021 г./, при твърдения за извършени от ответника спрямо същите
актове на домашно насилие на 08.08.2021 г., 10.08.2021 г., 11.08.2021 г., 14.08.2021 г. и на
15.08.2021 г., изразяващи се в заплахи за убийство, побой, отнемане на детето на
молителката, обиди с думите „ялова курво“, както и с думите, че е не е никаква майка, като
обидите и заплахите са отправени към нея от ответника чрез приложение „Месинджър“.
Освен това се твърди, че на 15.08.2021 г., около 14,00 часа ответникът осъществил спрямо
молителката в присъствие на пострадалата и родителите на ответника, както и вероятно
пред много съседи на ответника, в гр. София, кв. „Слатина“, пред блок 46 А, физическо
насилие, изразяващо се в удар в устата на молителката, от който последната паднала на
земята, било причинено нараняване на три нейни зъба и имало кръвотечение от устата й.
Детето в това време плачело и казвало: „Искам мама“. Впоследствие в присъствие на
полицейски екип, пристигнал по сигнал на молителката, ответникът й казал: „Всеки път,
когато те видя, те очаква бой, ще те намеря и в Дружба“. В съдебно заседание молителката
поддържа молбата.
1
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни и фактически изводи:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”.
Ответникът и молителката се твърди да са родители на детето Рая, предвид което
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 3
и т. 4 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл.
2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която
е посочено, че ответникът от месеци след раздялата заплашвал молителката вербално, като
на 15.08.2021 г. същият упражнил физическо насилие по лицето и тялото й пред очите на
детето; удостоверение за раждане на детето Рая, от които е видно, че молителката и
ответникът са родители на детето Рая; социален доклад от ДСП-Слатина, от който се
установява, че родителите са разделени, като детето се отглежда от майката, като по повод
процесния случай от 15.08.2021 г. ответникът е заявил, че молителката /която го била
удряла на два пъти/ го ударила за втори път, като той й е отвърнал, за да се защити, и е
признал, че тя е паднала, започнала да вика и детето се уплашило; материали по
прокурорска преписка № 39557/2021 г. по описа на СРП във връзка с процесния случай от
15.08.2021 г., от които се установява наличието на висящо досъдебно производство по
случая от 15.08.2021 г.
Предвид изложеното съдът намира, че безспорно се установява по делото да са налице
конфликтни отношения между страните, като изявлението на ответника в хода на
социалното проучване по делото съдът приема като извънсъдебно признание от негова
страна на неизгодни факти, свързани с упражнено от негова страна физическо насилие
спрямо молителката в присъствие на детето през месец август, изразяващо се в удар,
вследствие на който молителката паднала на земята. Съдът зачита материалната
доказателствена стойност на така направеното от ответника признание и независимо, че
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не съдържа реквизити за място на извършване на
процесния акт на домашно насилие от 15.08.2021 г., намира, че извършването на този акт по
делото се установява именно от цитираното по-горе изявление на ответната страна. Само за
пълнота следва да се посочи, че доколкото съгласно § 1 от ДР ЗЗДН субсидиарно за
неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК, то в случая не може да се говори за
реторсия. Предвид изложеното по-горе и установяване по делото извършването на
2
твърдения акт на домашно насилие от ответника спрямо молителката на процесната дата
15.08.2021 г. молбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Що се отнася обаче до
останалите твърдени в молбата за защита актове на домашно насилие - от 10.08.2021 г.,
11.08.2021 г., 14.08.2021 г., съдът намира същите за недоказани по делото. Извършването на
подобни актове на домашно насилие не е декларирано от молителката в представената по
делото декларация, доколкото посочените вербални заплахи в декларацията са изцяло
неконкретизирани по време, място и начин на извършване. Освен това, за тяхното
установяване молителката не е нито представила, нито посочила други доказателства. Ето
защо съдът не съобразява твърденията за извършване на тези актове при постановяване на
решението си. По отношение на търсената защита за детето Рая - съдът намира, че
установеното по делото поведение на ответника спрямо молителката на процесната дата
15.08.2021 г., изразяващо се във физическо насилие и то в присъствие на детето /като
присъствието на същото се установява както от заявеното от молителката в декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, така и от заявеното от ответника в хода на социалното проучване/, по
силата на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН съставлява психическо насилие и спрямо самото
дете. Ето защо съдът намира молбата за защита и в тази й част за основателна, поради което
същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мерките за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки, които имат за цел защита на
пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на
насилие срещу пострадалия и мотивирането на самия извършител към неагресивно
поведение към пострадалото лице и ограничаване на последиците за последното от акта на
насилие. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на установения
по делото акт на домашно насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника мерките
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН: задължаване да се въздържа от домашно насилие
спрямо пострадалите и задължаването му да посещава специализирани програми.
Относно срока на мерките за защита
За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок -
задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово
законово задължение и не е ограничено във времето, а за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН
съдът намира, че следва да бъде определен срок от 6 месеца.
Относно размера на глобата
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1 000,00 лв. Съдът, след
като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, счита, че на същия следва да
бъде наложена глоба в минимален размер от 200,00 лв.
3
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски по делото няма предявена, поради което и съдът не
следва да се произнася в тази насока. При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на 50,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу В. СТ. В., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. СТ. В., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на АКС. АЛЬ. АС., ЕГН
**********, и детето Р. В. В., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН В. СТ. В., ЕГН **********, да посещава
специализирани програми в „Център отворена врата”, с адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума”,
ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел. ......, email: ***************@*******.***, за срок от 6
месеца, считано от постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН В. СТ. В., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на В. СТ. В., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. СТ. В., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4