Разпореждане по дело №434/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20227220700434
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р   А   З   П   О   Р   Е   Ж   Д   А   Н   Е

 

гр. Сливен, 23. 11. 2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

 

            Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 434 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, съобрази  следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на М.В.Я. с ЕГН: **********,*** – чрез адв. Х. И. Х. от ***, на основание чл. 250 и сл. от АПК, за прекратяване на действия, представляващи задържане на СУМПС.

В искането се твърди, че: на 12.04.2022 г. М.Я. е извикан в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, при което му е връчена ЗППАМ № 22-0804-000169 от 14.03.2022 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, за изземване на СУМПС поради отнети всички контролни точки; в ЗППАМ са посочени наказателни постановления, четири от които са отменени с влезли в сила решения на Районен съд – Сливен, в резултат на което Я. е с налични 39 контролни точки; с отменените наказателни постановления е отпаднало действието на ПАМ; административният орган извършва неоснователни действия по задържане на СУМПС, които действия не се основават на административен акт или на закона. Заявено е искане съдът да разпореди да бъдат преустановени неоснователните действия по задържане на СУМПС.

Съдът е изискал от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, данни за основанието на извършените действия, като в отговор са представени: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0804-000169 от 14.03.2022 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен; Решение № 128 от 13.06.2022 г., постановено по адм. дело № 170 / 2022 г. по описа на Административен съд– Сливен; Молба от 15.09.2022 г., подадена от М.Я. до Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен; Писмо от 13.10.2022 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен; Становище от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, по подаденото искане.

От представените по делото доказателства е видно, че със ЗППАМ № 22-0804-000169 от 14.03.2022 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, на М.В.Я. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В заповедта е отразено, че СУМПС е предадено в Сектор Пътна полиция на 12.04.2022 г. Заповедта е обжалвана от Я. пред Административен съд – Сливен, в производство по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. По жалбата е постановено Решение № 128 от 13.06.2022 г. по адм. дело № 170 / 2022 г. по описа на Административен съд– Сливен. С решението е отхвърлена жалбата на Я., подадена срещу ЗППАМ № 22-0804-000169 от 14.03.2022 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, в частта, в която на Я., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена ПАМ - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Решението на Административния съд не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, намира направеното искане за неоснователно по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 250 от дял Трети, Глава петнадесета на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Следователно производството по този ред е допустимо при наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: 1. Това може да се извърши срещу всякакви фактически действия; 2. Действията следва да са извършвани от административен орган или длъжностно лице от администрацията на административния орган или от лица, които не са длъжностни, но действат от името на административния орган; 3. С тези фактически действия да се засягат права, свободи или законни интереси на частноправни субекти, без оглед на техния характер - имуществен или неимуществен, и 4. Действията да не са административни актове и да не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона.

В настоящия казус, по отношение на М.В.Я. е издадена ЗППАМ № 22-0804-000169 от 14.03.2022 г., с която на същия, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена ПАМ - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Заповедта, освен че подлежи на предварително изпълнение по силата на закона /арг.: чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/, е и влязъл в сила административен акт, тъй като подадената срещу нея жалба е отхвърлена с окончателен съдебен акт. При тези данни са налице действия, извършвани в изпълнение на административен акт и чието осъществяване е в рамките на компетентността на органите на МВР като звено от системата на изпълнителната власт.

Отнемането и задържането на СУМПС на водача е елемент от процедурата по ангажиране на административната му отговорност /Глава шеста от ЗДвП/, поради което законосъобразността им не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол /арг.: чл. 21, ал. 5, вр. с ал. 1 АПК/.

Следователно описаните в искането действия са част от нормативно регулираната дейност на контролния орган, постановени са въз основа и в изпълнение на закона, поради което не съставляват неоснователни фактически действия. В разпоредбата на чл. 20 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е предвидено, че отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3. съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

От изложеното е видно, че в случая е налице спор по изпълнението на принудителна административна мярка, наложена с влязла в сила заповед.  Действията по изпълнение на ЗППАМ не могат да бъдат неоснователни действия по смисъла на чл. 250 от АПК, тъй като се основават на влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение.

Съгласно чл. 253, ал. 2 от АПК, с разпореждането по ал. 1 се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, или се отхвърля искането. В настоящия случай съдът намира, че изземването и задържането на СУМПС на М.Я. не съставлява действие, което не се основава на административен акт. Съображенията на подателя на искането, свързани с отмяна на част от наказателните постановления, посочени в ЗППАМ, имат отношение към законосъобразността на ЗППАМ, която законосъобразност не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство. Неоснователно е и твърдението на подателя на искането, че с отменени наказателни постановления е отпаднало действието на ПАМ, тъй като действието на конкретната ПАМ не е обвързано с настъпване на прекратително условие.

Изложеното мотивира съда да отхвърли искането за защита по реда на чл. 250 от АПК като неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 253, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.В.Я. с ЕГН: **********, с което на основание чл. 250, ал. 1 от АПК се иска прекратяване на действия, представляващи задържане на СУМПС.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в тридневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от разпореждането да се изпрати незабавно на страните.

                                              

 

           

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: