№ 14
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100604282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда от 13.09.2021 г., постановена от СРС, НО, 133-ти състав по
НЧХД № 16364/ 2019 год. съдът е признал подсъдимия Г.А.Д. за
НЕВИНОВЕН за това, че на 01.04.2019 г., в гр. София, в качеството му на
длъжностно лице – служител на 08 РУ-СДВР, при изпълнение на службата си,
чрез съставяне на два броя докладни записки от същата дата по пр. пр. №
13492/2019 г. по описа на СРП, е разгласил за Т. Д. П. позорни обстоятелства,
а именно, че последният категорично отказва да се яви на разпит по пр. пр. №
13492/2019 г., въпреки положените от Д. усилия, поради което и на основание
чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 147, ал.1 от НК.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал частният
тъжител Т.П., който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирал въззивна
жалба и допълнение към нея. Срещу въззивната жалба е получено възражение
от адв. К. Г. от САК, защитник на подсъдимия Д..
Ето защо, производството пред настоящата инстанция е образувано по
постъпила въззивна жалба от частния тъжител Т.П.. В жалбата се сочи, че
присъдата на първата инстанция е неправилна и незаконосъобразна. В
заключение се иска отмяна на акта и признаване на подсъдимия за виновен. С
подадената частна жалба не се правят искания за събиране на доказателства
от въззивния съд.
Постъпило е и допълнение към жалбата от ЧТ – Т.П., в което се
1
излагат аргументи за неправилността на първоинстанционната присъда. В
заключение се прави искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, с
който подсъдимият е признат за невиновен, като се иска постановяване на
решение, с което да бъде осъден Г.Д..
В разпоредително заседание на 04.11.2021 г. въззивният съд, след като
се запозна с жалбата, атакувания първоинстанционен акт и с приложените
материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК,
намери, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на
подсъдимото лице, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства. Намери също така, че не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и
правилното решаване на делото с оглед и предмета му.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, частният тъжител
Т.П., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира
доводи по фактите и обстоятелствата, от значение за предмета на доказване и
по основателността на подадената въззивна жалба.
От своя страна адв. Г., защитник на подсъдимия Д. поддържа искането
относно присъдата на СРС да бъде потвърдена в нейната цялост, тъй като
определя същата като правилна, обоснована и съобразена с материалния
закон. Моли да бъдат споделени първоинстанционните изводи.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложените във въззивната жалба доводи и допълнението към
нея, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен
състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба,
съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.А.Д. е с ЕГН **********, роден на ******* г. в гр.
София, българин, с българско гражданство, работи като полицейски
инспектор в 08 РУ-СДВР.
С оглед съдържанието на депозирани от Т.П. до СРП множество молби,
които според наблюдаващия прокурор се отклоняват от общоприетото за
нормално поведение, е възложена проверка по реда на ЗЗдр. С постановление
на СРП по пр. пр. №13492/2019 г. е било разпоредено на 08 РУ-СДВР да бъде
извършена горепосочената проверка по преписка, възложена на подсъдимия
Г.Д. в качеството му на полицейски инспектор. Следвайки указанията в
2
прокурорския акт следвало да се проведе събеседване с Т.П., поради което Д.
на 01.04.2019 г. провел два телефонни разговора с частния тъжител Т.П. с цел
да го призове в приемното помещение на 08 РУ – СДВР за снемане на
сведения от него. Проведените разговори били обективирани в докладни
записки, в който подсъдимия е посочил датата, часа и продължителността на
провеждането им, както и пресъздава съдържанието им. Видно от ДЗ № 3383р
9959/2019 г., след призоваване на частния тъжител, който отказал да се яви в
приемното помещение на 08 РУ- СДВР в бл. 183, като се е мотивирал за това,
че подаденият от него сигнал не бил жалба и не изисквал даването на
сведения. Описано е и искането на П. за осигуряване на независим
протоколчик, който да отрази разговора в случай на неговото явяване. Видно
от ДЗ № 3383р 9957/2019 г., след повторно призоваване на П., той отново
категорично отказал да се яви, мотивирайки се, че подаденият от него сигнал
до СРП, не е жалба и не следва даването на сведения, както и че следва да му
бъде връчена писмена призовка. Д. му обяснил, че може да бъде призован и
по телефона, съгласно ЗМВР. Инкриминираните докладни записки липсват от
представената от СРП пр. пр. № 13492/2019 г., но копия от тях са
предоставени от частния тъжител.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена
от първоинстанционния съд въз основа на събраните писмени доказателства.
СРС, макар и оскъдно, е направил анализ на писмени доказателства, при
което е достигнал до фактически изводи, които не се различават и от приетите
от настоящата инстанция. При извършения самостоятелен анализ на
доказателствата, СГС намери, че приетата по-горе фактическа обстановка се
установява безпротиворечиво от събраните доказателства в хода на
първоинстанционното съдебното следствие, а именно: пр. пр. № 13492/2019 г.
по описа на СРП; ДЗ № 3383р 9959/ 2019 г. и ДЗ № 3383р 9957/ 2019 г., с
авторството на подсъдимия и били част от пр. пр. № 13492/2019 г.
Относно горепосочените докладни записки и авторството им от страна
на подсъдимия, настоящата инстанция също им даде вяра изцяло, така както е
направил и СРС. Още повече, че и самият подсъдим не оспорва този факт, а
именно, че той е съставил докладните, поради отказа от страна на частния
тъжител да се яви в приемно помещение на 08 РУ СДВР. Обстоятелството, че
е налице действително проведени телефонни разговори между двамата, с
описаното в процесните докладни записки съдържание, не се оспорва и от П..
С оглед на така изложеното настоящият състав счита, че основните
фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са
допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е
обсъдил, макар и пестеливо, събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е
извел единствено възможния и правилен извод, че подсъдимият Г.А.Д. не е
3
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, а именно на
01.04.2019 г., при изпълнение на службата си в качеството си на длъжностно
лице да е съставил два броя докладни записки, чрез които да е разгласил за
Т.П. неверни, позорни обстоятелства - че последният категорично отказва да
се яви на разпит по пр. пр. № 13492/2019 г., въпреки положените от
подсъдимия усилия.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
„клевета” се характеризира с две форми: разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за другиго или преписване на неизвършено от него
престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице или
лица определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът
свързва с личността на пострадалия. На следващо място тези факти
(позорните обстоятелства) следва да бъдат неистински, лъжливи, да не
съществуват, да не се станали в обективната действителност.
Съобразявайки горното с установените по делото фактически
обстоятелства е видно, че в конкретния казус липсва разпространение на
неистински обстоятелства, тъй като частният тъжител в действителност е
отказал да се яви в помещението на 08 РУ СДВР, за което подсъдимия е
съставил докладни записки, с които е отразил реални събития и факти.
Върховният съд е взел отношение по този въпрос като е приел, че под
„разгласяване“ по смисъла на този текст от Наказателния кодекс следва да се
разбира довеждане до знанието на трето лице преписване на тъжителя на
неистински позорни обстоятелства. В конкретния случай, е вярно
твърдението на П., че разгласяването не следва да бъде пред повече от едно
лице, но следва да бъде с позорни обстоятелства, каквито в настоящия казус
не са налице.
Криминализацията на клеветата е предвидена като една от
юридическите граници, които осигуряват защита на достойнството на
личността срещу злоупотреба с конституционните права на информация и
изразяване на мнение, в случаите когато мнението не представлява
квалификация или оценка, а становище по факти. В конкретния казус
подсъдимия, не е разпространил невярна информация, мнение или оценка, а
само е констатирал факта, че частният тъжител е отказал да се яви на беседата
в 08 РПУ СДВР. Факт, който дори самият П. не отрича, нещо повече поставял
е условия за явяването си като осигуряване на независим протоколчик и
получаване на писмена призовка. В допълнение следва да се посочи, че
според чл. 69 от ЗМВР е допустимо при неотложни случай призоваването да
стане по телефон или факс, което длъжностното лице трябва да удостовери
писмено.
От гореизложеното следва, че настоящата съдебна инстанция споделя
изцяло извода на първата, че по делото няма доказателства, деянието на
подсъдимия да съставлява престъпление от частен характер, тъй като
изложените обстоятелства не са позорни, а отразяват реални факти, които не
се оспорват от страните.
4
Правилно СРС е посочил, че доколкото в случая не е налице извършено
престъпление поради липса на обективните му признаци е безпредметно да се
обсъжда въпросът досежно наличие или не на виновно поведение у
подсъдимия Д..
Тъй като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт,
въззивният съд не констатира допуснати нарушения, още по-малко
съществени, на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон, необоснованост или непълнота, които да налагат
отмяната или изменението му, съдът счете, че същият следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на делото и предвид реализираните и доказани във
въззивното производство разноски от подсъдимият, съдът намира, че следва
да осъди частният тъжител да заплати на подсъдимия направените от него във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева.
Предвид всичко изложено СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 13.09.2021г. на СРС, НО, 133-ти
състав, постановена по НЧХД 16364/2019г.
ОСЪЖДА ЧТ Т. Д. П. /с установена самоличност/ да заплати на
подсъдимия Г.А.Д. направените от него разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5