Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
10.08.2015г.
Гр.Видин
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Видинският
окръжен съд
На тридесети юни през две хиляди и петнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:В. М.
При Секретар Ил.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. М.
гражданско дело № 213 по описа за 2014г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „У. „АД с ЕИК.. е предявило
против ТПК“Б. „ЕИК.., В.Ц.Т. с ЕГН : **********, П.Д.П. с ЕГН : ********** иск
за признаване за установено, че дължат
на основание договор за банков кредит-овърдрафт № 63/13.04.2009 и Споразумение
№ 1/28.06.2010г сумата 50 239.03
лв, от които 39677.39 лв. главница и 10 561.64лв. –общо дължими лихви, от
които 5807.37 лв. за периода 29.07.2010 до 15.12.2011г-договорна
възнаградителна лихва върху главницата за банков кредит-овърдрафт №
63/13.04.2009 и споразумение № 1 към него от 28.06.2010г.-3101.85 лв., за
периода от 29.01.2011 до 26.04.2012г-лихва върху просрочена главница по договор
за банков кредит –овърдрафт № 63/13.04.2009г и споразумение № 1/28.06.2010г и
1652 .42 лв. за периода 29.07.2010 до 28.02.2011г. договорна просрочена лихва
по пар.2 т.2 от Споразумение № 1/28.06.2010г към договор за банков
кредит-овърдрафт № 63/13.04.2009, както и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение-27.04.2012г до окончателното издължаване.
Подържа
в исковата молба, че въз основа на заявление на 07.05.2012г Рс-Б. чгрд № 150/2012 е издал заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл.417 ГПк и изп.
Лист от 08.05.2012г, като е разпоредил ТПК“Б.„ с ЕИК.. и солидарните длъжници да заплатят на ищеца
посочените в заявлението суми.
Образувано
е изп.дело № 80/2013г на ДСИ-гр.Б. В законоустановеният срок длъжниците са
подали възражение по чл.415 ГПк, като БРС е уведомил Банката за възможността да
предяви иск по чл.422 ГПк за съществуване на вземането.
Банката
е кредитор на ответниците по силата на договор за договор за банков кредит
–овърдрафт № 63/13.04.2009г и споразумение № 1/28.06.2010г. Кредитът е отпуснал
с разрешен кредитен лимит от 40 000 лв. Същият е усвояван по банкова
сметка. ***.04.2010г, на осн. Чл.6 т.2 от договора.Срокът за погасяване е
29.12.2015г-съг. Пар.4 от споразумение № 1.Вземането е изискуемо от 15.12.2011г
и не е издължавано според клаузите на договора.
Посочват,
че задължението е изискуемо, непогасено и падежирано, като кредита е предсрочно
изискуем –раздел 9 от ОУ на договора и парг 9 от Споразумение № 1/28.06.2010г.
Длъжниците са уведомени с ув. Изх № 70/2512 от 13.12.2011г, като е изпратено с
писма с обратни разписки, получени от длъжниците на 22.12.2011г. В договора е
посочен начин на издължаване на вноските, размера на дължимата и други условия.
Плащания
по договорените вноски за главница и лихва не са извършвани. Към 27.04.2012г –датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, общия размер на
главницата, възлиза на 39 677.39 лв., която се претендира от ищеца, като
се претендират и лихвите по договора.
Молят
Съда да постанови решение, с което на основание чл.422 ГПк приеме за установено
дължимостта на вземането, произтичащо от договор за банков кредит –овърдрафт №
63/13.04.2009г и споразумение № 1/28.06.2010г.
Ответната
по делото страна ТПК“Б. „с.О. оспорва изцяло исковата претенция. Посочват, че
Банката неправилно е определила задължението като непогасено, падежирано и
изискуемо. По делото липсват доказателства , от които да е видно кога кредита е
станал изискуем, кога и по какъв начин са информирани длъжниците от банката за
изискуемостта на кредита, поради което липсват доказателства за уведомяване.
Покана за доброволно изпълнение освен уведомителен характер е и част от ФС ,
водещ до изискуемостта, тъй като кредита е изискуем след изтичане на срока за
доброволно изпълнение. Банката не е спазила това изискване.
С
оглед на това, Моли съда да отхвърли предявената искова претенция.
С
определение № 54/09.01.2015г. САС по грд № 4262/2014 Е конституирал като трето
лице помагач на ответниците дружество
„Х.“оод-гр.С.
От
същото е постъпила молба от 09.03.2015г., с която оспорва исковата претенция и
подържа, че дружеството е получило инвестиционен превод от банка в Люксембург, която сума е регистрирана в БНБ
и приета, съобразно действащия закон. Тъй като сумата не е преведена,
дружеството не е изпълнило задължението си към ТПК „Б. „. Посочват, че искът
следва да се отхвърли, с произтичащите правни последици, тъй като ответната
кооперация не е длъжник на Банката.
Видинският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
„У.
Б.“АД е кредитор на ТПК“Б.„ЕИК.., В.Ц.Т. с ЕГН : **********, П.Д.П. с ЕГН : **********
по силата на договор за договор за банков кредит –овърдрафт № 63/13.04.2009г и
споразумение № 1/28.06.2010г. Кредитът е отпуснал с разрешен кредитен лимит от
40 000 лв. Същият е усвояван по банкова сметка. ***.04.2010г, на осн. Чл.6
т.2 от договора.Срокът за погасяване е 29.12.2015г-съг. Пар.4 от споразумение №
1.Вземането е изискуемо от 15.12.2011г и не е издължавано според клаузите на
договора. Задължението е изискуемо,
непогасено и падежирано, като кредита е предсрочно изискуем –раздел 9 от ОУ на
договора и парг 9 от Споразумение № 1/28.06.2010г. Длъжниците са уведомени с
ув. Изх № 70/2512 от 13.12.2011г, като е изпратено с писма с обратни разписки,
получени от тях на 22.12.2011г. В договора е посочен начин на издължаване на
вноските, размера на дължимата лихва и
други условия.
Плащания
по договорените вноски за главница и лихва не са извършвани. Към 27.04.2012г –датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, общия размер на
главницата, възлиза на 39 677.39 лв., която се претендира от ищеца, като
се претендират и лихвите по договора.
От
заключението на икономическата експертиза е видно, че размерът на непогасената
главница до 26.04.2012г. по договор за банков кредит –овърдрафт №
63/13.04.2009г и споразумение № 1/28.06.2010г.
е 39 677.39 лв., като неиздължената главница е 39 677.39
лв., и 10 385лв. –общо дължими
лихви, от които 5807.37 лв. за периода 29.07.2010 до 15.12.2011г-договорна
възнаградителна лихва върху главницата за банков кредит-овърдрафт № 63/13.04.2009
и споразумение № 1 към него от 28.06.2010г.-3101.85 лв., за периода от
29.01.2011 до 26.04.2012г-лихва върху просрочена главница по договор за банков
кредит –овърдрафт № 63/13.04.2009г и споразумение № 1/28.06.2010г и 1652 .42
лв. за периода 29.07.2010 до 28.02.2011г. договорна просрочена лихва по пар.2
т.2 от Споразумение № 1/28.06.2010г към договор за банков кредит-овърдрафт №
63/13.04.2009.
Във
връзка с възражението на третото лице помагач и възложената по повод на това
експертиза се установява, че през периода 01.02.2002г до 30.04.2002г „Х. „ООД е
имало разплащателна сметка в български лева в банка „Б. „ клон Е. с наличност
44.19 лв., като от сметката са събирани такси за месечно обслужване. На
11.03.2002г по разплащателната сметка на „Х. „ООД в щатски долари № 181484036962612
при „Б.“клон К. е отнесена като разполагаема постъпилата по сметката сума от
300 щатски долара, като експертизата не е установила постъпването на други
суми. Регистрираният при БНБ/Парт.№БН-16456/2002 международен валутен превод с
реф SWIFT/ TR 250316 от 25.03.2002г с получател „Х. „ООД не се съхранява в БНБ
и липсват данни за регистриране на превода.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът намира иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, за допустим и разгледан по същество за основателен,доколкото от събраните по делото доказателства бе установено съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед заизпълнение по ч.гр.дело №150/2012г. по описа на РС
- Б.
При иск с правно
основание чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението наответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по процсния договор от страна на
ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски,дължими по договора
за банков кредит –овърдрафт № 63/13.04.2009г и споразумение № 1/28.06.2010г.
Тоест
в настоящия процес в тежест на ищеца бе да установи наличие на валидно облигационно отношение наличие на действителен сключен между страните по делото договор,
договор за банков кредит –овърдрафт № 63/13.04.2009г и споразумение №
1/28.06.2010г. изпълнение на поетите от неговастрана задължения ,както и настъпилата изискуемост на вземането.
В тази връзка по делото безспорно бе
установено, че ответниците са страна по сключен с ищеца договор
за банков кредит –овърдрафт № 63/13.04.2009г и споразумение № 1/28.06.2010г
и че същите не са заплатили присъдените с процесната заповед
за изпълнение суми.
Третото лице помагач оспорва
дължимостта на така присъдените суми, но от заключението на експертизата
се установява, че по разплащателната сметка на „Х. „ООД в щатски долари №
181484036962612 при „Б.“клон К. е отнесена като разполагаема постъпилата по
сметката сума от 300 щатски долара, като експертизата не е установила
постъпването на други суми.
Регистрираният
при БНБ/Парт.№БН-16456/2002 международен валутен превод с реф SWIFT/ TR 250316
от 25.03.2002г с получател „Х.„ООД не е съхранява в БНБ и липсват данни за това
обстоятелство. С оглед на това недоказано остана в настоящето производство
твърдението на третото лице помагач,че искът следва да се отхвърли , тъй като П.П.,
в качеството си на Управител на „Х. „ООд е извършил разпореждане за заплащане
на дълга на ТПК“Б. „ към „У. Б.“ Ад.
Ето защо съдът намира, че вземането на ищеца се явява доказано по основание и размер.Касае
се за иск за неизпълнение на
договор за банков кредит –овърдрафт № 63/13.04.2009г и споразумение №
1/28.06.2010г. Кредитът е отпуснал с разрешен кредитен лимит от 40 000 лв.
Същият е усвояван по банкова сметка. ***.04.2010г, на осн. Чл.6 т.2 от
договора.Срокът за погасяване е 29.12.2015г-съг. Пар.4 от споразумение №
1.Вземането е изискуемо от 15.12.2011г и не е издължавано според клаузите на
договора. Задължението е изискуемо, непогасено и падежирано, като кредита е
предсрочно изискуем. Налице е
виновно неизпълнение на договорно задължение, по смисъла на чл.79ал.1 от ЗЗД, за което
ответникът отговаря.
От данните по делото се установи по безспорен начин, че и към настоящия момент дължимите суми в размерите посочени
от вл., не са заплатени .
Ето
защо предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415
ал.1 от ГПК следва да бъде уважен
изцяло, като бъде признато за установено по отношение на ТПК“Б.
„ЕИК.., В.Ц.Т. с ЕГН : **********, П.Д.П. с ЕГН : **********, че дължат на
основание договор за банков кредит-овърдрафт № 63/13.04.2009 и Споразумение №
1/28.06.2010г сумата 50 239.03 лв,
от които 39677.39 лв. главница и 10 561.64лв. –общо дължими лихви, от
които 5807.37 лв. за периода 29.07.2010 до 15.12.2011г-договорна
възнаградителна лихва върху главницата за банков кредит-овърдрафт №
63/13.04.2009 и споразумение № 1 към него от 28.06.2010г.-3101.85 лв., за
периода от 29.01.2011 до 26.04.2012г-лихва върху просрочена главница по договор
за банков кредит –овърдрафт № 63/13.04.2009г и споразумение № 1/28.06.2010г и
1652 .42 лв. за периода 29.07.2010 до 28.02.2011г. договорна просрочена лихва
по пар.2 т.2 от Споразумение № 1/28.06.2010г към договор за банков
кредит-овърдрафт № 63/13.04.2009, както и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение-27.04.2012г до окончателното издължаване.
Ответниците ТПК“Б. „ЕИК ., В.Ц.Т. с ЕГН : **********, П.Д.П. с ЕГН : **********
ще следва да заплатят направените по делото разноски в размер на 2559.56 лв,
съобразно представения списък.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ТПК“Б.„ЕИК *********, В.Ц.Т. с ЕГН : **********,
П.Д.П. с ЕГН : **********, че дължат на „У. „АД с ЕИК.. на основание договор за банков
кредит-овърдрафт № 63/13.04.2009 и Споразумение № 1/28.06.2010г сумата 50 239.03 лв, от които 39677.39 лв.
главница и 10 561.64лв. –общо дължими лихви, от които 5807.37 лв. за
периода 29.07.2010 до 15.12.2011г-договорна възнаградителна лихва върху
главницата за банков кредит-овърдрафт № 63/13.04.2009 и споразумение № 1 към
него от 28.06.2010г.-3101.85 лв., за периода от 29.01.2011 до 26.04.2012г-лихва
върху просрочена главница по договор за банков кредит –овърдрафт №
63/13.04.2009г и споразумение № 1/28.06.2010г и 1652 .42 лв. за периода
29.07.2010 до 28.02.2011г. договорна просрочена лихва по пар.2 т.2 от
Споразумение № 1/28.06.2010г към договор за банков кредит-овърдрафт №
63/13.04.2009, както и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-27.04.2012г до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА
ТПК“Б. „ЕИК ..., В.Ц.Т. с ЕГН : **********, П.Д.П. с ЕГН : ********** да
заплатят на „У. Б.“АД-гр.С. ,направените
по делото разноски в размер на 2 559.56 лв, съобразно представения
списък.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците –„Х.“ООД-гр.С.
ЕИК: .
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: