Определение по дело №222/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 483
Дата: 15 март 2018 г.
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20182100500222
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер V - 483                                                 15.03.2018 г.                                                град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                  пети граждански въззивен състав

На:    петнадесети март                                             две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                                                             ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                    

като разгледа докладваното от  съдията  Елеонора  Кралева

въззивно гражданско дело № 222 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Н.Н.Т. ***, и въззивната жалба на Д.Т.Т. ***, насочени против решение № 2098/19.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 3950/2017 г. по описа на РС-Бургас с 

С протоколно определение от 08.03.2018 г. въззивният съд е внесъл делото в закрито съдебно заседание за произнасяне по направените във въззивните жалби доказателствени искания от двете страни.

Във въззивната жалба на Н.Н.Т. са направени следните доказателствени искания:

1/ за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване – Жанета Иванова, директор на ОДЗ „Изгрев 14“ гр.Бургас, за установяване на продължаваните противоправни действия на майката Д.Т. да отчужди детето от бащата;

2/ за изискване от ЦОП – Бургас на социален доклад, в който да се отговори и на въпроса – в интерес на детето ли е предложеният в исковата молба на бащата режим на лични отношения между него и детето;

3/ за допускане на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, поискана с отговора по насрещния иск, по която вещите лица да се произнесат за емоционалното, психичното и психиатричното състояние на майката Д.Т., предвид известното на въззивника психиатрично заболяване на майката; експертизата се иска, за да използва като доказателство за невъзможността да се контактува по нормален начин с майката, въпреки старанието, което бащата полага за нормални отношения помежду им, както и в подкрепа на искането на бащата в исковата му молба приемането и предаването на детето за осъществяване на режима да се извършва в институция;

4/ за издаване на въззивника на съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с документи от ЦПЗ – Бургас за психиатричната диагноза на Д.Т.;

5/ за издаване на въззивника на съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с документ от АНД № 5625/2017 г. на БРС, установяващ противоречие между интересите на детето Никола и неговата майка Д.Т., заради което е назначен особен представител на детето, както и с копие на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на детето, допусната по досъдебното производство;

6/ за изискване и прилагане като доказателство на Пр.пр.№ 9856/2017 г. на БРП, образувана по жалба на майката Д.Т. срещу бащата на детето Н.Т. и неговите родители – З. и Никола Терзиеви, доказваща целенасоченото поведение на майката да продължава да вреди на детето, като окончателно прекъсне връзката с баща му, съответно с баба му и дядо му по бащина линия.

По доказателствените искания на Т., БОС намира следното:

Обстоятелствата, които се целят да се установят с посочените искания по т.1, т.3, т.4 и т.6, касаещи действия на майката за препятстване на контактите между бащата и детето, както и психичното й състояние, са неотносими към предмета на настоящия спор – промяна на режима на лични отношения с дете, като същите не са от значение за правилното решаване на делото. Искането по т.2 е неоснователно, тъй като същото касае отговор на правен въпрос, по който съдът следва да се произнесе с решението си по същество на спора, като по делото е представен и подробен социален доклад от ДСП – Бургас за положението на детето. Искането по т.5 е неоснователно, тъй като със същото се иска да се ползват в настоящото производство доказателства, събрани по друго дело, което е в противоречие с принципа за непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес.

Предвид изложеното, настоящият въззивен съд намира, че всички направени от въззивника Н.Т. доказателствени искания са неоснователни, респ. неотносими, като с тях не се цели са се установят релевантни са спора факти и обстоятелства. Следва да се отбележи, че тези искания всъщност касаят въпроси относно родителския капацитет на майката, които в настоящото производство не могат да бъдат обсъждани, след като със съдебно решение родителските права спрямо детето са предоставени за упражняване на нея. Ето защо, доказателствените искания на Н.Т. следва да бъдат оставени без уважение.

 

В писмения отговор и във въззивната жалба на Д.Т.Т. са направени следните доказателствени искания:

1/ за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, за опровергаване твърденията на въззивника Н.Т. за липсата на желание, осъществяване действия и стремежа на майката да прекъсне връзката на детето с бащата, за установяване липсата на твърдяното от въззивника влошено здравословно състояние на майката; за установяване липсата на заинтересовано поведение у бащата да осъществява мерките на настоящия режим на лични отношения с детето; за опровергаване твърденията на бащата за агресивно и грубо отношение на майката и вдигането на скандали от нейна страна в ЦОП – Бургас и ОДЗ „Изгрев 14“; относно отношенията между бащата и детето, интересували се той от него, какви опити прави за осъществяване на връзка с детето и може ли да контактува с него, и т.н. 

2/ за назначаване на тройна съдебнопсихиатрична експертиза, недопусната от районния съд, която да отговори на въпросите, поставени на едночленната експертиза, изготвена от  в.л.Кондева в първата инстанция, като са посочени и съответните въпроси;

3/ за издаване на въззивницата Т. на съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с друго такова от ЦОП – Бургас относно обстоятелството извършва ли се видеонаблюдение в района на сградата на ЦОП – Бургас, както и в самата сграда, чрез какви средства се осъществява видеонаблюдението, къде са разположени тези средства и за какъв период от време се пазят записите;

4/ за задължаване на ЦОП – Бургас по реда на чл.192 ГПК да представи съставените относно всички провеждани срещи с участието на детето, майката и бащата протоколи за проведените срещи от датата на ползване на социалните услуги в ЦОП – Бургас до настоящия момент.

По доказателствените искания на Т., БОС намира следното:

Обстоятелствата, които се целят да се установят с посоченото искане по т.1, касаещи опровергаването на твърденията във въззивната жалба на Н.Т. за поведението на майката и здравословното и състояние, за незаинтересованост на бащата да осъществява настоящия режим на лични контакти и т.н.,  са неотносими към предмета на настоящия спор, още повече, че за тези доказателствени искания на въззивника Т. не се допускат от настоящия съд. Искането по т.3 също е неотносимо, тъй като обстоятелството дали се извършва видеонаблюдение в сградата на ЦОП – Бургас е без правно значение за делото, като евентуално запазените видеозаписи от проведените срещи в тази институция не представляват предвидено в ГПК доказателство и не биха могли да се ползват като такива от съда, каквато всъщност е целта на въззивницата с това искане. Неоснователно и неотносимо е и искането по т.4, тъй като със съставените протоколи за проведените срещи в ЦОП – Бургас не биха могли да се установят релевантни за настоящия спор факти и обстоятелства. Настоящият въззивен съд намира, че относимо към предмета на делото и от значение за правилното решаване на спора е единствено искането за назначаване на тройна съдебно-психологична експертиза (неправилно посочена от въззивницата като психиатрична експертиза), която да отговори на поставените въпроси към допуснатата пред първата инстанция едночленна експертиза. Ето защо, искането по т.2 за експертиза следва да бъде допуснато, а останалите доказателствени искания не следва да се уважават.

Предвид горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА извършването на тройна съдебно-психологична експертиза, която да отговори въпросите, поставени към допуснатата пред първата инстанция и изготвена от в.л.Кондева психологична експертиза, посочени на л.27, т.3 от делото на БРС и идентични с посочените във въззивната жалба на Д.Т. въпроси.

 

ОПРЕДЕЛЯ състав на тройната експертиза, която да се извърши от вещите лица Татяна Стоянова Врабчева-Русева, Валентина Митрева Недева-Белчева и Димитринка Маринчева Желязкова.

 

ОПРЕДЕЛЯ депозит за извършване на тройната съдебно-психологична експертиза в размер на 600 лв.(шестстотин лева), платим от въззивницата Д.Т.Т. по сметка на БОС в ТРИДНЕВЕН срок от получаване на съобщението.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника Н.Н.Т. да постави въпроси към допуснатата по делото съдебно-психологична експертиза, с писмена молба в ТРИДНЕВЕН срок от получаване на съобщението.

УКАЗВА на въззивника Н.Н.Т., в случай, че постави въпроси към допуснатата експертиза, да представи към молбата с въпросите и квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер на 300 лв. (триста лева).

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника Н.Н.Т. за допускане до разпит на свидетел; за изискване на социален доклад от ЦОП – Бургас; за допускане на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за състоянието на майката Д.Т.; за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с документи от ЦПЗ – Бургас и от АНД № 5625/2017 г. на БРС; за изискване и прилагане по делото на Пр.пр.№ 9856/2017 г. на БРП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивницата Д.Т.Т. за допускане до разпит на свидетел; за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова от ЦОП – Бургас за обстоятелства относно видеонаблюдение в района на сградата на същата институция; за задължаване на ЦОП – Бургас по реда на чл.192 ГПК да представи съставените за проведените срещи с участието на детето, майката и бащата от датата на ползване на социалните услуги до настоящия момент.

 

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.