Решение по дело №283/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 173
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 3 юни 2019 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20195510200283
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             14.05.19 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав


На тринадесети май

Година 2019


В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана Грозева

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 283 по описа за 2019 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0284-003985 от 03.12.2018 г. на РУМВР Казанлък. Жалбоподателят И.Г.Д., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършените нарушения и излага оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила.

В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. Р. Желев, който моли съда да отмени НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 11.07.2018 г. в 23.36 часа в гр. К. на бул. "Княз Ал. Б." жалбоподателят като водач на МПС-во "Хонда Сивик" с рег. № **** се е състезавал с др. автомобил от бл. 119 до бензиностанция "ОМВ", с което е създал опасност за себе си и другите участници в движението. Водачът не е спрял на подаден светлинен сигнал като увеличил скоростта си на движение, с което виновен е нарушил чл. 103 и чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 412326 от 12.07.2016 г., показанията на св. Б., които отчасти кореспондират на показанията на св. П.П..

От показанията на св. П. се установява, че жалбоподателят не е участвал в състезание с др. автомобил. Имало светлинен сигнал от патрулен автомобил, но автомобилът е подминал колата на жалбоподателя и е попречил пътя на др. автомобил.

Съдът не дава вяра на показанията на св. П. относно състезаването с др. автомобил, тъй като АУАН и св. Б. установява, че е имало състезание между автомобила на жалбоподателя и др. автомобил.

Св. Б. установява, че може двамата водачи и да не са се познавали, а спонтанно да решат да се състезават при опита на единия да изпревари другия.

Относно спирането на автомобила на жалбоподателя, св. Б. установява, че той е спрял първоначално след като двата автомобила са били преследвани със звуков и светлинен сигнал, но жалбоподателят е отклонил към околовръстния път на гр. Казанлък, спрял е, но последствие не се е позовал на повикването на актосъставителя макар и направено по необичаен начин чрез подсвиркване.

При тези обстоятелства съдът, че жалбоподателят не е извършил нарушение на  чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, но е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Съгласно чл. 104б, т. 1 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

Организацията на едно незаконно състезание е предварителна умишлена дейност и предполага координация с участниците в него.

В хода на съдебното производство не се установиха такива действия от жалбоподателя.

Освен това за организиране на състезания се сочи в описателната част на НП в т. 1, но не и в неговата обстоятелствена част, където АНО се е задоволил да посочи, че жалбоподателят се състезава, т.е. участва, но не и организира.

Налице е противоречие между обстоятелствената част на НП и юридическото формулиране на нарушението като съставомерни елементи чрез даденото от АНО описание, което следва да се приеме като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Освен това дадената правна квалификация също несъответства на обстоятелствената част, което е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

В с.з. св. Б. установи, че състезанието е започнало при изпреварване и е възможно да има спонтанен характер. Очевидно е, че двамата водачи не са съобразили с поведението си разпоредбите на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, според която водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.

Поведението на двамата водачи носи формално белезите на престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК - хулиганство при управление  на МПС-во, доколкото следва да се прецени степента на обществена опасност и дали грубо е бил нарушен обществения ред. Тази преценка следва да се направи от РП Казанлък по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.

И най-сетне като в НП не е бил посочен др. участник в състезанието макар, че за него св. Б. установява, че му е бил съставен акт, съдът е затруднен да установи всички факти, релевантни към случая. Отделно, било е ограничено правото на жалбоподателя да научи също тези факти за да може да организира защитата си.

С писмо до съда РУМВР Казанлък сочи, че не е бил съставен АУАН на др. участник, но това подлежи на допълнителна проверка на дневника за проверки на лица и МПС-ва, попълвана от служителите на МВР. Безспорно според свидетелските показания е имал др. участник.

По тези съображения съдът счита, че в тази част НП се явява процесуално незаконосъобразно и следва да се отмени, като и са налице условия за прекратяване на административнонаказателното производство и изпращане на материали от делото на РП Казанлък за преценка дали е налице престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Установените по делото доказателства, както чрез св. Б., така и чрез св. П. установяват, че на двамата участници е бил подаден светлинен сигнал за спиране, на който жалбоподателят не се е подчинил в нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

За извършеното нарушение АНО е наложил наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС-во за срок от един месец по съответната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Наложените наказания са съответно под средния размер и в минимален размер, съобразено е, че жалбоподателят преди разглеждания случай е бил наказан за ПТП и създаване на опасност към др. участници в движението, т.е. при определяне на наказанията е бил спазена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Случаят не е маловажен по критериите на чл. 28 от ЗАНН.

Изложените съображения дават основание на съда да потвърди НП в тази му част като обосновано.

Не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на цялото НП.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0284-003985 от 03.12.2018 г. на РУМВР Казанлък в частта му, с която на И.Г.Д. ЕГН ********** са били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от ЕДИН месец, а в останалата му част, с която са били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от 12 месеца, го ОТМЕНЯ като ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство за нарушението по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и ИЗПРАЩА копие от материалите по същество от делото на РП Казанлък с данни за престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,