№ 5253
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110168690 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от ......... Г. и Г. Д. Г. срещу ......... обективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
за установяване недължимост на следните суми: сума в размер на 8489.63 лева –
главница по сключен договор за кредит за текущо потребление от 03.08.2010г.; сума в
размер на 60.00 лева – такса; сума в размер на 797.23 лева – договорна лихва за
периода от 01.07.2013г. до 16.01.2014г.; сума в размер на 255.37 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.10.2013 г. до 16.01.2014 г., сума в размер на 192,04 лева –
държавна такса и сума в размер на 428.07 лева – юрисконсултско възнаграждение, за
които суми срещу ищците е издаден изпълнителен лист от 27.01.2014 г. по ч. гр. д. №
2381/2014г. по описа на СРС, 61 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № ........./2014г. по описа на ЧСИ ..........
Релевират се съображения, че на 27.01.2014г. по ч. гр. д. № 2381/2014г. по
описа на СРС, 61 с-в е издадена заповед за незабавно изпълнение, по силата на която
ищците са осъдени да заплатят солидарно процесните суми. На 27.01.2014 г. за
посочените суми е издаден изпълнителен лист. На 31.07.2014 г. въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № ........./2014г. по описа на ЧСИ
......... срещу ищците. На 09.10.2014 г. държавата е присъединена като взискател по
отношение на двамата длъжници. На 16.09.2014 г. е сключен договор за цесия по
силата, на който ......... прехвърля на ......... вземането за процесните суми. На 07.10.2015
г. ......... е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело. На
21.10.2020 г. е сключен договор за цесия по силата, на който ......... е прехвърлило на
......... вземането за процесните суми. На 16.06.2021 г. ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател и да бъдат предприети изпълнителни действия по делото.
1
На 11.01.2021 г. с постановление по изпълнително дело № ........./2014 г. по описа на
ЧСИ ......... същото е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Ищците
излагат доводи, че в продължение на 7 години – от 09.10.2014 г. до 16.06.2021г. по
делото не били искали и предприемани изпълнителни действия, поради което същото
се прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Новата
погасителна давност започвала да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие – от 09.10.2014 г. Давността за процесните
задължения за главница изтекла на 09.10.2019 г., а тези за лихва – на 09.10.2017 г.
Искат да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника процесните
суми, поради погасяването им по давност. Претендират разноски, включително и
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна ........., с който признава изцяло исковата
претенция, че ищците не дължат на ответника сумите по издадения изпълнителен лист
от 21.04.2014 г. по ч.гр.д № 2381/2014 г., 61 състав по описа на СРС. Счита, че е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност за паричните задължения по изпълнителния лист от 07.06.2010г.
по гр. дело № 195/2010г. по описа на РС – гр. Ихтиман, въз основа на който е
образувано изп. дело № ......... по описа на ЧСИ ..........
Предмет на така предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо
между страните, че не съществува задължението на ищеца да заплати следните суми:
сума в размер на 8489.63 лева – главница по сключен договор за кредит за текущо
потребление от 03.08.2010г.; сума в размер на 60.00 лева – такса; сума в размер на
797.23 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2013г. до 16.01.2014г.; сума в
размер на 255.37 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2013 г. до 16.01.2014
г., сума в размер на 192,04 лева – държавна такса и сума в размер на 428.07 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищците е издаден изпълнителен
лист от 27.01.2014 г. по ч. гр. д. № 2381/2014г. по описа на СРС, 61 с-в.
В тежест на ищеца, съобразно твърденията му е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
2
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него
заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След
подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което
установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по
чл.424 ГПК: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния
способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът
оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение,
ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува
във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. Затова разпоредбата на чл.439, ал.2
ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда.
При всички положения обаче неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането дават стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439
ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от 22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т.
к., І т. о. на ВКС/.
С изготвения по делото доклад /л. 36, стр. 2/ е отделено като безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните фактът на
погасяване на процесните суми по давност.
С оглед изложеното предявените искове за установяване недължимост на
следните суми: сума в размер на 8489.63 лева – главница по сключен договор за кредит
за текущо потребление от 03.08.2010г.; сума в размер на 60.00 лева – такса; сума в
размер на 797.23 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2013г. до 16.01.2014г.;
сума в размер на 255.37 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2013 г. до
3
16.01.2014 г., сума в размер на 192,04 лева – държавна такса и сума в размер на 428.07
лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищците е издаден
изпълнителен лист от 27.01.2014 г. по ч. гр. д. № 2381/2014г. по описа на СРС, 61 с-в се
явяват основателни.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да заплати на ......... ......... чрез адв. Г.В. от САК възнаграждение в размер на
2008.00 лв., доколкото са налице предпоставките по смисъла на ЗА.
По приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че
възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не
е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези
изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката
се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските
в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника /в този
смисъл е Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.
№ 1/2009г., ОСГТК на ВКС е задължително за съдилищата; Определение № 207 от
16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 216/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 501 от
12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 24/2013 г., II т. о., ТК/.
В настоящия случай, предвид образуваното изпълнително дело № ........./2014г.
по описа на ЧСИ ........., съдът счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото,
поради което не са налице условията по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 539.59 лв. – държавна такса по предявените и
уважени искове.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени от ......... Г., с ЕГН ********** и Г. Д.
Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... срещу ........., с ЕИК ........., с адрес:
........., че ......... Г. и Г. Д. Г. не дължат следните суми: сума в размер на 8489.63 лева –
главница по сключен договор за кредит за текущо потребление от 03.08.2010г.; сума в
4
размер на 60.00 лева – такса; сума в размер на 797.23 лева – договорна лихва за
периода от 01.07.2013г. до 16.01.2014г.; сума в размер на 255.37 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.10.2013 г. до 16.01.2014 г., сума в размер на 192.04 лева –
държавна такса и сума в размер на 428.07 лева – юрисконсултско възнаграждение, за
които суми срещу ищците е издаден изпълнителен лист от 27.01.2014 г. по ч. гр. д. №
2381/2014г. по описа на СРС, 61 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № ........./2014г. по описа на ЧСИ ..........
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ........., с адрес: ......... да заплати на ......... ......... чрез
адв. Г.В. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от 2008.00 лева – възнаграждение.
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ........., с адрес: ......... да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата 539.59 лв., представляваща държавна такса, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5