Р Е Ш Е Н И
Е № 175
гр.Пазарджик,03.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
окръжен съд ,търговска колегия, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ИЛИНОВА
При
секретаря П Б като разгледа докладваното от съдията т.д.№343 описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова
молба от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление гр.София, район
„Витоша",ул.„Околовръстен път" №260,представлявано от Д. Ш-
Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и П.Н.Д.-Изпълнителен
директор на „Юробанк България" АД срещу
ХЕНДИ-ТЕЛ ЕООД /н./, ЕИК *********,седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, 4400, ул. Заводска № 1,Адрес за кореспонденция: гр.
София, ж.к. Младост 2, бул. „Андрей Ляпчев" № 54, Партер и Н. И. Ф.,
ЕГН-**********,***.
Твърди се,че по
Заявление на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД по чл. 417 от ГПК, PC -
Пазарджик по ЧГД №4115/2018г.е издал заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист срещу „Хенди-тел“ ЕООД и Н.И.Ф.. Ответниците са
подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК и установяване съществуването на
вземането възникнало по силата на
договор за банков кредит №100-86/19.08.2005г., сключен с „Юробанк
България" АД (предишни наименования „Юробанк И Еф Джи България"АД и
„Българска Пощенска Банка" АД), съгласно който на кредитополучателя е
предоставена кредитна линия за оборотни средства в размер на 380 000 лева за
текущи преки разходи за дейността на дружеството (чл. 1). В чл. 2, ал. 1 е
предвиден срок за усвояване на кредита от единадесет месеца, а в чл. 3, ал. 1 е
предвиден краен срок за издължаване 19.08.2006г.
Впоследствие страните са предоговорени условията по
кредита, включително учредяваните обезпечения на вземането, като е променян
размерът на отпуснатата кредитна линия,а крайният срок за усвояване и
издължаване е удължаван последователно до 29.06.2018г. - за усвояване съгласно
чл.1 т.1 от Допълнително споразумение № 11
и 30.06.2018г. - за погасяване съгласно чл. 1.4. от Допълнително
споразумение № 11 .
Междувременно с Договор за поръчителство №100-86-1 от
17.12.2010г. като поръчител се е задължил ответникът Н.Ф.Ф.. Поръчителя е бил
уведомяван и същия се е съгласил с всички промени по Договора за кредит,
съгласно съответния Анекс или допълнително споразумение. С последно подписания
Анекс № 11 от 28.06.2017г. поръчителят Н.Ф. изрично потвърждава, че е уведомен
и съгласен с всички промени по Договора за кредит,съгласно Допълнително
споразумение № 11/28.06.2017г., като чл. 1 ал. 1 е потвърден и максимално
разрешен размер от 700 000 лева и срок за издължаване до 30.06.2018г.
Към датата на подаване на Заявление по чл. 417 ГПК
договорът е падежирал, като двамата длъжници/ответници не са изплатили всички
дължимите суми на „Юробанк България" АД.Предмет на заявлението е част от
дължимата главница по договора в размер на 200 000,00 лева от общо дължима 391
956,77 лева.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение ,с
което на основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 415 от ГПК да признае за установено, че „Юробанк България" АД
има срещу валидно и изискуемо вземане в размер на 200 000.00 (двеста хиляди)
лева - част от дължима главница в общ
размер на 391 956,77 лева с падеж на 30.06.2018 г.и законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК 11.10.2018г. до
изплащането й , сумата от 8 236,00 лева- разноски е заповедното производство по
ЧГД 4115/2018г. по описа на PC Пазарджик, от които 4 000.00 лева държавна такса и адвокатски хонорар в
размер на 4 236,00 с вкл.
ДДС.Претендира и присъждане на разноските в исковото производство.Представя
писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
На основание чл.637 ал.1 от ТЗ производството по
делото е било спряно с определение на съда от 30.01.2019г.поради открито
производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество с Решение
на Пазарджишкия окръжен съд по т.д.№237/2018г.,вписано в ТР на 14.01.2019г.
Делото е
продължило по отношение на ответника физическо лице Н.Ф..
Същия депозира отговор на исковата молба,в който
оспорва предявения иск като твърди,че за обезпечаване на вземането на ищеца има
учреден в негова полза залог – ДМА-стоки в оборот,по реда на ЗОЗ,вписан в
ЦРОЗ,по който е вписано и пристъпване
към изпълнение на 18.05.2018г.Липсата на удовлетворяване на заложния кредитор
ответника твърди,че се дължи единствено на негово бездействие.
Твърди ,че вземането на ищеца е предявено от него и
прието като неоспорено в производството по несъстоятелност.Поради това и поради
факта,че същият е заложен кредитор по реда на ЗОЗ и във всеки един момент може
да се удовлетвори от имуществото предмет на залога,което се съхранява от
ответника,то последния счета,че иска насочен към него е неоснователен.
Твърди,че в качеството си на поръчител се явява
потребител на банкова услуга и се ползва от предвидената в ЗЗП защита от
неравноправни клаузи в потребителските договори.Позовава се конкретно на
липсата на индивидуално договаряне и невъзможността му да влияе на договорните
клаузи.Той самия като поръчител е встъпил като страна в правоотношението пет
години след възникването му.За това бил заставен от банката като едноличен
собственик на капитала на дружеството кредитополучател.
Цитира и анализира разпоредбите на чл.147 от ЗЗП и чл.5 от Директива 93/12/ЕИ.Изтъква,че
всички клаузи на договора дават неконтролируеми права на банката и не отговарят на изискването за
добросъвестност като се е стигнало до
неравновесие в правата на договарящите се.Твърди,че чл.4 от договора предвиждащ
възможността банката едностранно да изменя размера на лихвата е нищожна
клауза,която той бил задължен да приеме като поръчител.
Пледира за отхвърляне на предявения иск.Представя
писмени доказателства.
В ДИМ ищеца оспорва направените от ответника
възражения .
В ДОИМ ответника прави искане за спиране на
производството по делото до одобряване на сметката за разпределение по
т.д.№237/2018г.по описа на ПОС.
Като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,като взе предвид доводите на страните и при условията
на чл.235 от ГПК,за да се произнесе от фактическа страна съдът прие за
установено следното.
По делото е безспорно, че между страните са възникнали
договорни отношения, произтичащи от договор за банков кредит
№100-86/19.08.2005г. ,по силата на който на „Хенди-Тел“ ЕООД представлявано от
управителя Н.Ф. е предоставена кредитна линия за оборотни средства в размер на
380000,лв.Уговорени са срокове за усвояване на сумата и за погасяване на
задължението на кредитополучателя,лихви и други права и задължения на страните.
С анекси и
допълнителни споразумения страните по договора за банков кредит са
предоговорили условията на договора като в последното от тях – Анекс №11 от
28.06.2016г.е постигнато съгласие относно размера на кредита от 700000 лв.и
крайния срок за погасяването му,който е определен на 30.06.2018г.
С договор сключен между ищеца и ответника Ф. на
17.12.2010г.последния е приел като поръчител да поеме гаранции за обезпечаване
на задължението на кредитополучателя и се е задължил спрямо кредитора да
отговаря за всички последици от неизпълнението.
Като доказателство по делото е приложено копие от
гр.д.№4115/2018г.по описа на ПРС,образувано по депозирано от ищеца заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл.417 от ГПК.Заявлението е депозирано на 12.10.2018г.след настъпване на падежа
на задължението по договора.
Заповедния съд е издал заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за сумата 200000,00лв.главница като част от дължима такава
по договор в размер на 391956,77лв.и законната лихва върху частично
претендираната главница,считано от датата на подаване на заявлението –
11.10.2018г.до окончателното й изплащане както и за деловодни разноски в размер
на 8236,00лв. срещу страните по делото в качеството им на солидарни длъжници.
От заключението на допуснатата по делото съдебно
икономическа експертиза се установява,че към 09.10.2018г.размера на дължимата
по договора главница е 391956,77лв.Заключението е прието като доказателство по
делото като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
При това положение от правна страна съдът приема,че предмет
на делото е иск с правно основание чл.79
от ЗЗД във вр.с чл.430 от ТЗ във вр.с чл.138 и сл.от ЗЗД,обективно съединен с
иск по чл.86 от ЗЗД, предявени по процесуалния ред на чл.422 от ГПК.Иска е
процесуално допустим и основателен.
Иска е предявен от лице с активна процесуално
правна легитимация-заявител по чл.417 от ГПК и в срока по чл.415 ал.4 от ГПК,като предмета на заповедното и на исковото производство са напълно
идентични.
Иска е доказан по основание е размер.Отговорността на
ответника Ф. е възникнала в качеството му на поръчител обезпечаващ чуждо
задължение-чл.138 от ЗЗД .Задължението на кредитополучателя е безспорно
установено от заключението на вещото лице.Не съществуват основания за отпадане
на отговорността на поръчителя по договора за поръчителство от 17.12.2010г.като
без значение е ,че този договор е сключен след повече от пет години след
сключването на договора за кредит,в каквато насока възражение прави ответника
по делото.Без значение за възникването и съществуването на отговорността на
поръчителя е факта,че изпълнението на договора е обезпечено и по друг начин,а
именно както е в случая с учредяване на особен залог по ЗОЗ .При повече от едно
обезпечение в правомощията на кредитора е да избере начин за удовлетворяване на
претенцията си.Без значение е и,че по отношение на кредитополучателя е открито
производство по несъстоятелност с решение на ПОС по т.д.№237/2018г.,в хода на
което вземането на ищеца като кредитор на длъжника е предявено и включено в
списъка с одобрените вземания подлежащи на удовлетворяване.
Неоснователно е позоваването на ответната страна на
ЗЗП с изложени твърдения,че в процесния договор са налице неравноправни
клаузи,които накърняват правата му като потребител по смисъла на пар.13 т.1 от
Закона . Ответникът е физическо
лице,който в качеството си на поръчител е солидарно отговорен с
кредитополучателя-търговец,по договор за банков кредит и по начало може да се позовава на
неравноправни клаузи и да се ползва от потребителската защита, уредена в ЗЗП.В
същото време поръчителя е управител и едноличен собственик на капитала на
търговското дружество-кредитополучател.В Решение № 38 по т.д.№ 2754/2015г. на І
т.о. на ВКС е дадено разрешение, напълно споделяно от настоящия съдебен състав
- „че физическо лице - обезпечаващ задължение по договор за банков
кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на
потребител по смисъла на ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност.Съдът в случая извършвайки конкретна преценка съобразно
обстоятелствата и доказателствата по делото ,приема,че обезпечението на дълг на търговско дружество
от физическо лице, вкл. когато последното е поръчител, не може да се приеме
като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия,тъй
като това физическо лице има тесни професионални и функционални връзки с
посоченото дружество, като негов
управител и едноличен собственик на капитала от момента на учредяването му.В
този смисъл възраженията на ищцовата страна по защитната теза на ответника
позоваваща се на приложението на закона за защита на потребителите са
основателни.
В
настоящата хипотеза физическото лице поръчител , който е поел задължението да гарантира изпълнението на задълженията на търговското
дружество по кредита, очевидно действа в
сферата на осъществяваната търговска дейност поради функционалната си връзка с
дружеството като съсобственик на капитала му и управител.
Извода на съда за основателност на
предявения иск не се променя от представеното от ответника с допълнителния
отговор на исковата молба покана за доброволно предаване на вещи предмет на
учредения особен залог и приемателно предавателен протокол от 16.04.2019г.От
последните се установява,че ответното дружество е поканило ищеца да получи
заложените движими вещи като поканата е
получена на 02.04.2019г.Дали ,кога и в каква степен заложния кредитор ще се
удовлетвори от вещите предмет на залога зависи от много фактори и условия,а
доколкото няма твърдения и данни ,че това е станало няма и основание за
отпадане на отговорността на поръчителя приел ,да обезпечи чуждо задължение.
Вземането на ищеца за главница и законната
лихва,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане
съществува и същото следва да бъде
установено по отношение на ответника със съдебно решение.
С оглед изхода
на делото ответника следва да бъде осъден да заплати разноските в заповедното и
исковото производство в размер съответно на 8236,00лв.и 11036,00лв.
Производството по делото е спряно по отношение на
ответника кредитололучател „Хенди-тел“ ЕООД /н./ на основание чл.637 ал.1 от ТЗ
с определение на съда от 30.01.2019г.Установява се от справка в ТР ,че
вземането на ищеца е предявено и прието в производство по несъстоятелност по
т.д.№343 по описа на ПОС за 2018г.-т.14 от списъка с приетите вземания е обявен
в ТР с вписване на 11.03.2019г.,поради което и на основание чл.637 ал.2 от ТЗ
производството против несъстоятелното дружество ответник по делото ще следва да
бъде прекратено.
С оглед на горното съдът
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА
производството по
т.д.№343/2018г.против ответника „Хенди-Тел“ ЕООД,/н./,ЕИК ********* на
основание чл.637 ал.2 от ТЗ.
Решението в тази част имащо характер на определение подлежи на
обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от датата на връчването му на страните.
ПО ИСКА с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.430 от ТЗ във вр.с чл.138 и сл.от ЗЗД,обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.422 от ГПК,предявен от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша",ул.„Околовръстен път" №260,представлявано от Д. Ш- Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и П.Н.Д.-Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД срещу Н. И. Ф., ЕГН-**********,*** ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника,че ищеца има вземане в размер на 200 000,00лв.като част от вземане в общ размер от 391956,77лв.по договор за банков кредит №100-86/19.08.2005г.,по който ответника е поръчител,ведно със законната лихва върху главницата,считан от 11.10.2018г.,за което вземане и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№4115 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА Н. И. Ф., ЕГН-********** да заплати на ищеца ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД деловодни разноски сторени в заповедното производство в размер на 8236,00лв.и
11036,00лв.разноски в производството по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: