МОТИВИ към НОХД 1827/13г. .
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против С.Д.З. ***
за това, че :
1. На
14.09.2013г. в гр.Пазарджик е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „******" с per. № ****** с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 на хиляда, а именно 1,19 на хиляда, установено по реда на чл.1, ал.2
във връзка с чл.11 и следващите от Наредба №30 от 27.06.2001г. - с протокол за
химическа експертиза №835/17.09.2013г. по регистъра на CXJI при МБАЛ - Пловдив,
след като на 18.04.2012г. е осъден по НОХД №470/2012г. по описа на Пазарджишкия
районен съд за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.343б,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
2. На
14.09.2013г. в гр.Пазарджик е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „******" с per. № ******, без съответно свидетелство по чл.150а
от Закона за движение по пътищата и в едногодишен срок, след като е наказан по
административен ред за управление на моторно превозно средство без такова
свидетелство с наказателни постановления №№ 106/01.03.2013г., 373/25.03.201
Зг., 537/04.04.2013г. и №626 от 23.04.2013г. по описа на МВР – П., и четирите
влезли в сила на 08.08.2013г. - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1
от НК.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за
постановяване на осъдителна присъда по двата пункта на обвинението, определяне
на общо наказание и постановяване на неговото ефективно наказание.
Подсъдимият се признава за
виновен и дава обяснения, които го саморазобличават в извършване на приписаните
му престъпления.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно
и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
Подсъдимият С.З. е
неправоспособен водач на МПС. Не притежава и никога не е притежавал СУМПС, не
притежава и документ за самоличност по ЗБДС - лична карта.
Многократно е бил санкциониран по
административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление. от 2009г.до настоящия момент има издадени против него 34
наказателни постановления, от които две за управление в пияно състояние и
двадесет и три - за управление на МПС като неправоспособен водач.
Последните четири наказателни
постановления за нарушения по чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП, с №№106/01.03.2013г.,
373/25.03.2013г., 537/04.04.2013г. и №626 от 23.04.2013г. по описа на МВР –
Пазарджик, са му били връчени на 31.07.2013г. и са влезли в сила на
08.08.2013г.
По НАХД № 813/2010г. по описа на
ПРС, с решение влязло в сила на 06.05.2010г., е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78 а от НК за извършено от него, като непълнолетен,
престъпление по чл.343 в, ал.2 от НК.
По НОХД № 1973/10 г. на ПРС е бил
осъден с влязла в сила на 28.09.2010 г. присъда за престъпление по чл.343 в,
ал.2 от НК, отново извършено от него като непълнолетен. Наложеното наказание е пробация, с пробационни мерки по чл.42 а ал.2,
т.1, т.2, т.4 и т.6 от НК, всички за срок от една година, заменени с определение на ПОС в сила от
26.07.11г. по чнд 435/11г. с лишаване от
свобода за срок от 1 месец и 19 дни , изтърпяването на което наказание е
отложено за изпитателен срок от една година.
С присъда - споразумение по НОХД
№ 470/2012 г. по описа на ПРС, влязла в сила на 18.04.2012г., е осъден и за
извършени при условията на реална съвкупност престъпления по чл.343б ал.1 и
чл.343в ал.2 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК му е било определено едно
общо най-тежко наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване
е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години.
С присъда по НОХД 1825/13г. на ПРС , която не
е влязла в сила, е осъден за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1 от НК на
една година лишаване от свобода , като на основание чл. 68, ал.12 от НК съдът е
активирал условното осъждане по НОХД 470/12г. и е постановил ефективното изтърпяване
на наложеното наказание ЛС за срок от осем месеца. Определеният първоначален
режим за изтърпяване на двете наказания е строг в затвор.
На 14.09.2013г., малко преди полунощ , подсъдимият отново са
качил да управлява автомобила си - „*** 530” с рег. № А 8592 МА.
По време на управлението той бил
спрян за проверка от дежурен автопатрул, в състава на който влизали свидетелите
Т. и св. О.. Тъй като водачът не представил никакъв документ за самоличност, не
представил и СУМПС, се наложила проверка в Информационния масив на МВР, която
установила самоличността и неправоспособността му. По време на водените
разговори с подсъдимия у полицейските служители възникнали съмнения за употреба
на алкохол, поради което те повикали патрул от СПП ОД МВР П. - св. Н. и св. М.,
за да го изпробват с техническо средство. Апаратът отчел стойност от 1.57
промила, поради което на подсъдимия бил издаден Талон за медицинско изследване.
В указаното по талона време и в посоченото лечебно заведение МБАЛ П.
подсъдимият се явил, но поради служебно възпрепятстване на дежурния лекар,
кръвната проба била взета след срока по чл.3, ал.3, т.2, предл.1 от Наредба №30
от 27.06.2001., за което има отразяване върху талона.
Дадената кръвна проба била
експертно изследвана и химичният й анализ установил съдържание на етилов
алкохол в концентрация 1,19 /едно цяло и деветнадесет стотни/ на хиляда.
При тези факти по делото
прокурорът е приел съставомерност на две
престъпни деяния : първо - по чл.343б, ал.2 във връзка с ал.1 от НК,
тъй като подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда /1,19 на хиляда/, установено по реда на чл.1, ал.2 във връзка с
чл.11 и следващите от Наредба №30 от 27.06.2001г., след като на 18.04.2012г. е
осъден със споразумение по НОХД №470/2012г. по описа на Пазарджишкия районен
съд за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и
второ - престъпление по чл.343в,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК, тъй като
по същото време и на същото място е управлявал моторно превозно средство,
без да притежава свидетелство за правоуправление, каквото се изисква по чл.150а
от ЗДвП, което е извършил в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без такова свидетелство с №№
106/01.03.2013г., 373/25.03.2013г., 537/04.04.2013г. и №626 от 23.04.2013г. по
описа на МВР - Пазарджик, и четирите влезли в сила на 08.08.2013г.
Изводите са съставомерност се
споделиха от съда на база фактическият и правен анализ.
Доказателствата по делото са
напълно непротиворечиви и еднопосочни и не се поставят в конфронтация досежно
нито едно от правно-релевентните обстоятелства. Самият подсъдим в обясненията
си, макар и лаконични, признава извършените в предходните години нарушения на
правилата за движение по пътищата, вкл. и тези за липсата си на
неправоспособност. Признава, че никога не е притежавал свидетелство за
управление на МПС, като той никога не е придобивал такава правоспособност,
което то да удостоверява и признава - виж справка на л. 26 и сл. Признава, че
на инкриминираната дата и преди да бъде спрян от органите на МВР е употребил
алкохол, сочейки конкретния му вид . Признава, че сам е бил водач на
притежавания от него лек автомобил, който управлявал до дома на свой приятел,
комуто гостувал и на връщане от когото бил спрян за процесната проверка,
станала повод за настоящото разследване.
Проверката е извършена от дежурен
автопатрул, в състава на който влизали свидетелите Т. и О.. Показанията на
двамата еднопосочно, че на процесната
дата забелязали движението на приближаващ автомобил, като О. се усъмнил изначално
в концентрацията на водача поради несигурното движение на автомобила на гладък
участък от пътното платно, който не предпоставял необходимост от съзнателни
отклонения от праволинейното движение. В
рамките на проверката , вкл. и чрез проверка в съответните информационни
масиви, се установила неправоспособността на водача, който и на място сам я
признал. Установила се и самоличността на водача - подсъдимия, за което също се наложило допълнителна проверка
поради липсата на какъвто и да е документ за самоличност по ЗБДС, вкл. и лична
карта. При проведените разговори с водача у полицейските служители възникнали
съмнения за употреба на алкохол , поради което на място за изпробване с
техническо средство бил повикан състав на дежурен патрул при СПП ОД МВР
Пазарджик св. М. и св. Н.. Същите извършили проверка с Алкотест Дрегер,
надлежно калиброван и технически годен - виж на л. 8 , която установила
стойност от 1.57 промила, за което на водача би съставен и АУАН и в пълно съответствие с изискванията на чл. 3
от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Напълно законосъобразно и предвид разпоредбата на чл. 3, ал.2 от
Наредба 30/01г. , поради констатациите за наличен алкохол в издишан въздух над
0.5 промила, на подсъдимия е бил издаден талон за медицинско изследване – л. 12,
в който са отразени лечебното заведение, в което следва да се яви – МБАЛ Пазарджик
, както и срокът за явяване – до 0.55ч. на 15.09.13г.
Подсъдимият е бил придружен от
патрула до МБАЛ Пазарджик в рамките на определеното по талона време. Вземането на кръвна проба обаче е извършено
час след това - виж отразяване на д-р Георгиева върху талона на л. 12 ( каквито
признания коректно се съдържат и в самия ОА). Според ръкописния текст върху
горната лява част забавянето от страна на медицинското лице е било обективно
обусловено от необходимост да се окаже спешна помощ на пострадали от пътно-транспортен
инцидент. Възможността за такова забавяне и вземане на кръвната проба извън
посоченото по талона време, съответно извън нормативно определените срокове по
чл. 3, ал.3 от Наредбата са легално признати. Единственото изискване, поставено
с чл. 11, ал.3 от Наредбата е касае задължително отразяване на причините,
които са го наложили. В случая те са визирани, не са опровергани, и по своя
характер са наистина уважителни, респ. обосновават квалифицирането на
невъзможността пробата да се вземе в лимитираното време като обективна. (
съвсем отделен е въпроса, че това забавяне е в интерес на подсъдимия, тъй като
обуславя редуцирането на стойността на алкохолно опиянение).
При служебната проверка и при липсата на
каквито и да възражения в тази посока, не се констатираха никакви нарушения на
установения със споменатия подзаконов нормативен акт ред за вземане,
транспортиране, съхранение и изследване на взетата кръвна проба.
Химическият анализ на същата е установил
стойност, равна на инкриминираната - 1.19 промила .
При тези данни по делото,
несъмнена е обективната съставомерност на приписаното на подсъдимия
престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, доколкото същият към датата на
извършването му е бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД 470/12г. на ПРС
за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Деянието е и субективно
съставомерно. Подъсимаят е съзнавал противоправността му. Съзнавал е, че поема
управлението на МПС на процесната дата след употребата на алкохол, без да е
имал конкретна представа за степента на алкохолно опиянение. Знаел е, че към
тази дата е осъден със стабилен съдебен акт за същото по вид престъпление - по
чл. 343б ал.1 от НК. Съзнавал е последиците от деянието си, искал е
настъпването им.
Аналогични, тоест - за
съставомерност са и изводите на съда за обвинението по чл. 343 в, ал.2 от НК.
Подсъдимият никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС, респ. не му е издаван и не удостоверяващ
такава правоспособност документ.
До датата на деянието с 23
наказателни постановления е бил санкциониран по административен ред за
управление на МПС без СУМПС - по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Последните четири наказателни постановления за нарушения по чл.177 ал.1,
т.2 от ЗДвП са с №№106/01.03.2013г., 373/25.03.2013г., 537/04.04.2013г. и №626
от 23.04.2013г. по описа на МВР – П., са му били връчени на 31.07.2013г. и са
влезли в сила на 08.08.2013г.
Така, че поемайки управлението на
автомобила напълно е съзнавал, че до момента многократно е бил наказван с
административно наказание , а вкл. и по реда на чл. 78 а от НК със съдебно
решение на ПРС по НАХД № 813/2010г. по описа на ПРС за управление на МПС като
неправоспособен водач. През същата 2010г. има и присъда, с която е признат за
виновен и е осъден на пробация за престъпление по чл. 343в от НК. Въпреки това е управлявал автомобила ,
съзнавайки противоправността на деянието си, последиците му, чието настъпване е
искал.
При горните изводи Съдът призна
подсъдимият за виновен по двете обвинения.
При определяне на полагащите му
се наказания се съобрази високата обществена опасност и на двете престъпления и
на техния автор, отчетена на базата на установеното престъпно поведение в
дръзко противоречие с нормативния регулатор, гарантиращ сигурността и
безопасността на участниците в движението по пътищата.
От април 2009г. до настоящия
момент подсъдимият е бил наказван 34 пъти по административен ред с толкова
на брой наказателни постановления ( виж
на л. 26). Двадесет и три от тези НП са за нарушение по
чл. 150 а от ЗДвП, като последните четири са влезли в сила на 08.08.13г., тоест
малко повече от месец преди настоящото деяние. Две от постановленията са за
управление в пияно състояние.
През 2010г. два пъти е предаван на съд за престъпление по
чл. 343 в от НК, като първият път е освободен от наказателна отговорност по
реда на чл. 78 а , ал.1 от НК, а вторият е осъден на пробация. Съдените актове
по тези дела влизат в сила на 06.05.10г. и 28.09.10г. Абсолютно ирелевантно, на
базата на установения престъпен стериотип, е обстоятелството, че тези престъпни
деяния е вършил като непълнолетен.
Нито реализираната
административно-наказателна, нито дори реализираната наказателна отговорност са
постигали превъзпитателно и възпиращо въздействие. Обратното - чувството за
безнаказаност и драстично незачитане на установените правила и норми следва
като директен извод от собствените му прояви, проследени в тяхната същност и
хронология. След решението по чл. 78 а,
ал.1 от НК, което е влязло в сила на 06.05.10 г. и е за престъпление по чл. 343
в, ал.2 от НК отново е санкциониран с НП от 04.06.10г.- № 1616 ( л. 26) .
След осъждането му на пробация с присъдата от
28.09.10г. за същото престъпление следват НП-я за същото административно деяние
от 06.12.10г.. ; само месец след това
- НП 1906 06.01.11г. , после НП
46/10.01.11г. , след това: постановления
от юни, август, септември и октомври на 2011г.; януари, март, април 2011г.
През юли 2011г. с определение на ПОС - виж на
л. 41 и поради неизпълнение на определените пробационни мерки същите са били заменени
с наказание лишаване от свобода - един месец и 19 дни,с определен изпитателен
срок от една година, считано от влизане на определението в сила - тоест от
26.07.11г.
В рамките на определения изпитателен срок и на
28.12.11г. е извършил престъпления по чл. 343 б, ал.1 от НК и по чл. 343 в,
ал.1 от НК , за които е осъден със съдебно одобрено споразумение от 18.04.12г.
по НОХД 470/12г. на общо наказание по ч. 23, ал.1 от НК в размер на осем месеца
лишаване от свобода (изтърпяването на което е било на основание чл. 66, ал.1 от НК отложено за изпитателен срок от три години).
В периода от март - април 2013
следват четири нови НП ( л. 27) за
управление като неправоспособен, липса на задължителна застраховка „ГО“ .
По-нататък хронологията в
противоправните действия на подсъдимия се запълва от процесните престъпления, които
с оглед датата на извършването им попадат и в изпитателния срок по НОХД
470/12г. За тези престъпления е
проведено бързо производство, като на фазата на досъдебното З. е бил привлечен
като обвиняем на 19.09.2013г. - виж постановление на л. 36, на същата дата са
му предявени материалите от ДСП - л. 45.
Само три дни по-късно и на
22.09.13г. подсъдимият отново е бил спрян за проверка като водач на процесното ***,
както сочат показанията на св. О. и Т.. За управлението на 22.09.13г. и в
рамките на едногодишен срок от санкционирането по административен ред като
неправоспособен З. отново е е предаден на съд по незабавно производство и с
присъда по НОХД 1825/13г. , невлязла в сила, е осъден на една година лишаване
от свобода . Съдът е активирал и условното наказание по НОХД 470/12г. от осем
месеца лишаване от свобода и е постановил двете наказания да се изтърпят при
строг режим в затвор.
Обстоятелственият статистически
преглед на онези прояви на подсъдимия, които са в размер с установените от
нормативния регулатор правила за
безопасност на участниците в движението по пътищата дава основание за един
директен и неопровергаем извод - установен престъпен стериотип.
Реализирането на административно-наказателна и
наказателна отговорност под каквато и да е форма ( приложени са и чл. 78а,
налагана е и пробация, заменена поради неизпълнение на определените мерки с
наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено , условно
осъждане за последващи престъпления) не е постигнало заложените законодателни
цели. Категорично и абсолютно липсва резултат от превъзпитателно въздействие.
Подсъдимият не само не се е поправил и възпрял. Той последователно, безотказно,
нагло и с неоснователно формирано чувство за безнаказаност погазва системно
нормативните гаранции за пътна безопасност. На базата на натрупания емпиричен (
за правораздавателните органи) материал може да се приеме само и единствено, че
подсъдимят е установил един вид криминално поведение, дръзко и демонстративно,
твърде последователно и интензивно с оглед броя и честотата на отделните прояви
за младата му възраст. Точно поради това тя не може и по никакъв начин не
следва да се преценява като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Преценявайки тежестта на
извършените престъпления, както и необходимостта наказанията за всяко от тях да
допринесат целените промени в съзнанието на дееца и постигнат общопревантивен
ефект, Съдът прие, че справедливо наказание за подсъдимия е само максималното
предвидено за всяко от извършените от него престъпления, респ. по отношение на
престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК - максималния размер на всяко от
кумулативно предвидените наказания: две години лишаване от свобода и глоба в
размер на 300 лв. Наложеното наказание за престъплението по чл. 343 в, ал.2 от НК бе две години лишаване от свобода.
Доколкото и двете деяния се
намират в съотношение на съвкупност и на
основание чл. 23, ал.1 от НК Съдът определи едно общо най-тежко наказание в размер
на две години лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал.3 от НК
присъедини наказанието глоба в размер на 300 лв.
Изхождайки от изложените горе
съображения за установената престъпна упоритост и липсата на ефективност от реализираната
до момента репресия ( а и доколкото институтът по чл. 23 / чл. 25 вр. чл. 23 НК/ дерогира заложеният принцип за всяко
престъпление авторът да наказан) и
основно необходимостта от постигане на личната и генералната превенция , Съдът
увеличи на основание чл. 24 от НК определеното общо наказание от две години
лишаване от свобода - с още една година лишаване от свобода.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС се определи
първоначален строг режим в затвор за изтърпяване на определеното общо и
увеличено наказание.
В тежест на подсъдимия и на основание чл. 189,
ал.3 от НПК се възложиха сторените съдебно-деловодни разноски - 25 лв. в полза
на ОД МВР Пазарджик.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: