РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. гр. Хасково, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200002 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Джи И Резортс” ЕАД, с. Капитан Андреево,
обл. Хасково, представлявано от В. К. Т. – Изпълнителен директор срещу
Наказателно постановление № 26 – 2400268 от 27.11.2024 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с чл.414, ал. 4 от Кодекса на труда на дружеството -
жалбоподател, в качеството му на работодател, е наложена административна
санкция – имуществена санкция в размер на 15 000 лева за нарушение по чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй
като при неговото издаване били допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като се сочи в
какво конкретно се изразяват. Твърди се, че за процесното нарушение, бил
съставен АУАН, без в него да се сочи, че е налице повторност, а с
1
наказателното постановление санкцията била наложена именно за наличие на
този обективен признак, твърдения за който следвало да се съдържат в акта за
установяване на административно нарушение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, а при условията
евентуалност – да измени същото като намали размера на имуществената
санкция на 1500 лева след като преквалифицира нарушението.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството –
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Я. Г., която заявява,
че поддържа подадената жалба и в хода по същество аргументира доводи за
нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Директорът на дирекция
„Инспекция по труда”, град Хасково, чрез процесуалния си представител –
юриск. С. М. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни
съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени поотделно и в съвкупност
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
В хода на извършена на 26.09.2024 г., от свидетелите Л. О. Г. – гл.
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково и К. А. К. – гл.
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, проверка на място в
обект – комплекс ********, находящ се в землището на село Капитан
Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, стопанисван от „Джи И Резортс”
ООД, с. Капитан Андреево, обл. Хасково, представлявано от Управителя В. Т.
и по документи на 01.10.2024 г. в Д”ИТ” – Хасково, било установено
наличието на сключен между „Джи И Резортс” ЕАД, с. Капитан Андреево,
обл. Хасково, представлявано от Изпълнителния директор В. Т., от една
страна като работодател и лицето Б. Й. А., от друга, Трудов договор № 262 от
22.12.2023 г. за длъжността „рецепционист” с място на работа – село Капитан
2
Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, на пълен работен ден от 8 часа.
Установено било в хода на проверката по документи, представени след
изискването им, че цитираният трудов договор бил прекратен със Заповед от
28.08.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – по взаимно
съгласие, считано от 28.08.2024 г., след като преди това, видно от
представените и приети доказателства, с писмо – искане от работодателя са
били изисквани писмени обяснения за нарушения на трудовата дисциплина,
във връзка с които са съставени Констативен протокол № 3 от 23.08.2024 г. и
Констативен протокол № 4 от 26.08.2024 г., а с Молба от 27.08.2024. Б. Й. М. е
поискал прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,
считано от 28.08.20204 г. С оглед цитираната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, било изготвено и подписано от страните по него
писмено споразумение, а видно от Справка за приети уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ, изх. № 30Е001011789 от 26.09.2024 г. за прекратяване на трудовия
договор със Б. Й. М., уведомлението било изпратено до ТД на НАП на
26.09.2024 г. Така установените обстоятелства, били обективирани, наред с
други констатации, в Протокол за извършена проверка, рег. № ПР2437101 от
23.10.2024 г., а същите контролните органи квалифицирали като
осъществяващи признаците на състав на административно нарушение по чл.
62, ал. 3, предл. 2 от Кодекса на труда. В резултат, на 30.10.2024 г. в сградата
на ДИТ - Хасково, срещу дружеството - жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 26 – 2400268 от свид. Л. О.
Г..
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на законния представител на дружеството, сочено като
извършител на административно нарушение – В. К. Т., която, след
предявяването му, подписала акта, без да впише в него обяснения или
възражения, а на същата дата бил връчен и екземпляр от съставения акт за
установяване на административно нарушение, видно от приложената
разписка. Възражения срещу процесния АУАН не са постъпили допълнително
в рамките на законоустановения срок от връчване на акта.
Постъпило е Искане, вх. № 24129576 от 05.11.2024 г. от В. К. Т. в
качеството й на Изпълнителен директор на „Джи И Резортс” ЕАД, с. Капитан
Андреево, обл. Хасково за сключване, с оглед възможността за това по чл.
415г от КТ и чл. 58г от ЗАНН, на споразумение за извършеното
3
административно нарушение, което е признато от жалбоподателя и е
предложено налагането на административна санкция – имуществена санкция
в размер на 1600 лева. С резолюция на административно наказващия орган не
е прието предложението за сключване на споразумение, тъй като била налице
повторност на нарушението.
При издаване на наказателното постановление, административно -
наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в
акта за установяване на административно нарушение и след като установил,
че с Наказателно постановление № 26 – 2400132 от 14.06.20204 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на „Джи И Резортс” ЕАД, с.
Капитан Андреево, обл. Хасково била наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, влязло в сила на
02.07.2027 г., приложено по преписката и прието като писмено доказателство,
както е посочено в него, наложил на дружеството - жалбоподател, в
качеството му на работодател, обжалваната административна санкция –
имуществена санкция за процесното нарушение, явяващо се повторно по
смисъла на чл. 416, ал. 8 от КТ на основание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. А. К. и Л. О. Г.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършената проверка
и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани с неговото
съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът
ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Що се касае до изложеното от Г. Стойчева С. при разпита й в качеството на
свидетел относно факта, че лицето Б. М. бил освободен по взаимно съгласие
със задна дата, то тези твърдения по никакъв начин не кореспондират със
събраните писмени доказателства, годни да удостоверят релевантните факти,
свързани с възникване и прекратяване на трудовото правоотношение, поради
което в тази част тези гласни доказателства не могат да бъдат кредитирани от
съда като съответни на обективната истина и възприети като достоверни при
4
установяване на осъществената фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда в тридневен
срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен
срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице
е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за
приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции
"Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори
и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление. По силата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение. Според чл. 414, ал. 4 от КТ, за повторно нарушение по ал. 1 и 3
наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000
лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10
000 лв. а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се
издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е
наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от
закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които сами по себе си да налагат отмяна на
санкционни акт. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка
със съставянето и връчването на АУАН на законния представител на
дружеството - жалбоподателя, на който е осигурена възможността да се
запознае с неговото съдържание и да направи възражения или впише
обяснения по случая, с което да упражни правото си на защита. Съставеният
акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН, регламентираща необходимите реквизити. В АУАН се сочи
конкретна дата на извършване на нарушението, както и на неговото
констатиране, което в конкретната хипотеза е необходимо да се очертае като
5
специфика, с оглед характера на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството - жалбоподател. Фактическият състав на
нарушението, визирано от актосъставителя по чл. 62, ал. 3 от КТ предполага
съставомерно бездействие на субектите, визирани в цитираната разпоредба, с
което се осъществява и деянието, изразяващо се в неизпълнение на
законоустановено задължение в установения в закона срок да се предприеме
дължимо правно действие. Както бе посочено, деянието се осъществява чрез
бездействие, като не се предприема от адресата на нормата на чл. 62, ал. 3 КТ,
в рамките на указания в закона срок, правно – дължимо действие и се явява
довършено в деня, следващ последния ден от съответния срок. В случая датата
на извършване на нарушението, като съществен белег от обективна страна на
нарушението съдът приема, че е станала известна за нарушителя, доколкото са
налице ясни твърдения за нея, а освен това е дадено и описание на деянието, с
посочване на датата на прекратяване на процесния трудово договор и
продължителността на срока за изпълнение на законовото задължение с
вписване на отрицателния факт, че в седемдневен срок от прекратяването му,
работодателят не е изпратил уведомление за това до съответната ТД на НАП.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но при реализиране на
отговорността, съдът констатира допускането на процесуално нарушение от
категорията на съществените, което налага отмяна на санкционния акт на
процесуално основание без обсъждане на доводи по същество. Нарушението
на процесуалните правила се изразява в навеждането на нови фактически
твърдения, респ. различна правна квалификация от описаното в АУАН деяние
за пръв път едва със санкционния акт. Административнонаказващият орган
релевира доводи за наличие на повторност на извършване на нарушението по
чл. 62, ал. 3 от КТ от страна на нарушителя. „Повторността” на нарушението е
обективен факт, за наличието на който е необходимо и достатъчно извършване
на второ по ред нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление, с което е санкционирано предходно нарушение от
същия вид, но такива твърдения не могат да бъдат релевирани за пръв път в
НП, при все че липсва съответно повдигнато административно – наказателно
обвинение в АУАН. „Повторността“ е квалифициращ признак, който
несъмнено утежнява отговорността на нарушителя и не може да бъде
обективирана за първи път едва с издаването на НП. По този начин се
6
препятства правото на жалбоподателя да реализира защитата си в пълен
предоставен от закона обем при повдигане на административнонаказателното
обвинение.
Ето защо, съдът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В тази връзка доводите на
пълномощника на наказващия орган, че актосъставителят нямало как да знае
този факт при повдигане на административнонаказателната отговорност
звучат спекулативно, противопоставени на действителната необходимост
привлеченото към отговорност лице да разбере всички факти от състава на
нарушение, за които се цели ангажирането на отговорността му, тъй като
защитата е именно срещу фактите, но дори и за актосъставителя да е била
налице такава невъзможност, след като подобен факт е бил или станал
известен за наказващия орган, той е следвало да разпореди съставянето на нов
акт за установяване на административно нарушение, в който той да бъде
въведен и да се осигури възможност на привлечения към отговорност по по –
тежко обвинение субект да организира защитата си за него. Нещо, което в
случая не е изпълнено и с това е засегнато правото на защита в такава степен,
че нарушението да бъде квалифицирано като съществено и като основание за
отмяна на санкционния акт. Поставя се въпросът може ли това нарушение да
бъде отстранено и отговорът се съдържа по – горе в изложението за това какви
е следвало да бъдат действията на наказващия орган в тази ситуация. Тези
аргументи водят до извода, че нарушението е неотстранимо от съда при
осъществявания контрол за законосъобразност, още повече, че вероятно
поради технически пропуски неясни са твърденията на наказващия орган на
коя дата е влязло в сила наказателното постановление, обосноваващо тезата за
повторност на процесното деяние.
Изложеното изисква анализ и от гледна точка възприетата в съдебната
практика, в това число и задължителна за приложение от съдилищата, -
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС,
възможност за преквалификация. Според в т. 1 от цитираното ТР, в
производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
7
нарушението. В случая е налице порок при реализиране на отговорността,
като административнонаказващият орган е реализирал отговорността на
жалбоподателя по санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 4 от Кодекса на
труда за нарушение, извършено при условията на повторност, като
повторността, освен квалифициращ, е и обективен признак от състава на
нарушение, извличан от твърдения за факта на влизане в сила на
наказателното постановление за еднакъв по вид нарушение, а процесното да е
извършено в едногодишен срок от реализиране на този факт, каквито
твърдения за факти липсват при повдигане на обвинението, за които лицето
привлечено към отговорност да се защитава. Липсва възможност по делото за
подобен подход и с оглед постановките на тълкувателното решение, че няма
пречка дори и при неправилното описание на санкционната норма, съдът да
приеме, че квалифициращият признак „повторност“ не е бил осъществен, и да
приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира
деянието на жалбоподателя по основния състав на извършеното нарушение,
тъй като всъщност са представени доказателства, че е налице такъв факт,
обосноваващ по – тежко обвинение, каквото обаче не е повдигано. А с
въвеждането му едва със санкционния акт се нарушават правата на
жалбоподателя, който се е защитавал по описаните факти в АУАН, които не
разкриват действителното нарушение и с това процесният случай се отличава
от този, предмет на обсъждане в Решение № 265 от 13.01.2025 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 714/2024 г. и изключва аналогичен подход, където по –
същество липсват установени факти за повторност.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за основателна, поради което ще следва да бъде уважена, а
атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно -
отменено.
Предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д от ЗАНН, в полза на
дружеството – жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат, каквото искане
с жалбата е направено, но липсват доказателства относно размера на
договореното адвокатско възнаграждение, нито, че такова е било заплатено, а
на присъждане подлежат единствено разноски, които са били действително
сторени. С диспозитив в съдебния акт, пък съдът се произнася само когато
8
присъжда разноски, каквато конкретната хипотеза не е и такъв не се дължи.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 – 2400268 от 27.11.2024 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.
направени по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
9