РЕШЕНИЕ№ 260931
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 3663 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от предявен от К.Т.К. против „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено, че ищецът не дължи сумата от 1 309, 20 лв. – главница дължима
за потребена питейна и отведена канална вода за периода от 31.03.2000 г. до
12.05.2003 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.05.2006 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 26, 18 лв. за разноски и сумата от 40 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от 12.05.2006 г.,
издаден по гр.д. № 3479/2006 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното
изпълнение на които е образувано ****по описа на ******** с ***. № ****и
район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяването му по давност
преди образуване на изпълнителното производство. При условията на евентуалност
е предявен иск по чл. 439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника
сумите по издадения изпълнителен лист, поради погасяване на вземането по
давност преди образуване на второто изпълнително производство.
В исковата
молба се твърди, че при действието на отменения Граждански процесуален кодекс в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 12.05.2006 г. по гр.д. №
3479/2006 г. на Районен съд – Пловдив за сумата от 1 309, 20 лв. –
главница дължима за потребена питейна и отведена канална вода за периода от
31.03.2000 г. до 12.05.2003 г., ведно със законна лихва върху главницата от
12.05.2006 г. до окончателното й изплащане, сумата от 26, 18 лв. за разноски и
сумата от 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За принудителното събиране
на вземането било образувано изп.д**** г. на ********, прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 01.06.2016 г. Счита, че вземането,
предмет на издадения в полза на ответника изпълнителен лист е било погасено по
давност към момента на издаване на изпълнителния лист, тъй като кредиторът е
бездействал за период от повече от три години от възникване на вземането до
момента на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист. В
постановлението за прекратяване не бил отбелязан периодът на перемция. Сочи, че
взискателят образувал ново ***** г. по описа на ********. Счита, че перемцията
е настъпила през 2009 г., поради което и до образуване на второто изпълнително
дело са изминали повече от 5 години, поради което счита вземането погасено по давност
и на това основание, което основание заявява при условията на евентуалност и
отхвърляне на предявения главен иск. По изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който се излагат подробни
съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че въз основа на
издадения в негова полза изпълнителен лист от **** г. е образувано **** № ****
г. по описа на ********, по което дело са предприети множество изпълнителни
действия. Твърди, че в молбата за образуване на изпълнителното производство, са
били посочени конкретните изпълнителни действия, които да бъдат предприети,
поради което последната е прекъснала давността за вземането. Твърди, че в
качеството си на взискател е искал регулярно извършване на изпълнителни
действия с надлежни молби, като поддържа, че със самото искане за извършване на
опис на движими вещи давността също се счита за прекъсната. Сочи, че
прекратяване на изпълнителното дело представлява санкция за взискателя и
неговото дезинтересиране от производството, което в случая липсвало. В подкрепа
на твърденията си прилага съдебна практика. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и предявен при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Установява се, че с изпълнителен лист от *** г., издаден на основание чл. 237 от ГПК (отм.) по
ч.гр.д. № 3479/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен
състав, ищецът е осъдена да заплати в полза на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД сумата от 1 309, 20 лв. – главница, представляваща незаплатено
задължение за доставена питейна и отведена канална вода за периода от
31.03.2000 г. до 12.05.2003 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 12.05.2006 г. и 66, 18 лв. – деловодни разноски.
За принудително събиране на вземането по
изпълнителния лист е образувано ****. по описа на ********с район на действие –
Окръжен съд – Пловдив и с рег. № ****. С постановление от 01.06.2016 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като по молба на кредитора от 03.10.2016 г. е образувано ****по описа на
********с район на действие – Окръжен съд – Пловдив и с ****Изпълнителното
производство по ***** г. по описа на ********е образувано по молба на взискателя
от 23.05.2007 г. (л. 184 по делото), в която са посочени конкретните
изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети, а именно налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и опис на движими вещи.
Със задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и не прекъсва давността за вземането.
Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес,
а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов
предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния
акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително
изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да
започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 2 ГПК (отм.)
принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Прието е, че
уреденото в Закона за защита на потребителите помирително производство по
правното си естество е медиация и със започването му давността на се прекъсва,
а спира съгласно чл. 11а от Закона за медиацията. От тази разпоредба може да се
направи извод, че след като законодателят не урежда прекъсване на давността със
започването на производство, в което длъжникът участва, още по-малко би могъл
да уреди прекъсването й със започването на производство, в което длъжникът не
участва и няма как да узнае за него, освен при започването на друго
производство – това за принудително изпълнение.
Следователно
и в настоящия случай погасителната давност за вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, е била прекъсната едва с насочване на изпълнението по *****
г. по описа на ********, а именно на 23.05.2007
г. с депозиране на молба на взискателя за образуване на изпълнителното
производство, доколкото в нея е посочен конкретния изпълнителен способ, който
да бъде предприет от съдебния изпълнител за принудително удовлетворяване на
вземането на кредитора. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
постановена с Решение № 45/30.03.2017 г. по търг. д. № 61273/2016 г., ГК, IV
г.о., в което е прието следното разрешение: “като действия, с ефект да
прекъснат 3-годишния давностен срок, следва да се зачетат – молбата за
образуване на изпълнително дело от 12.07.2007 г., тъй като в същата взискателят
е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането си – запор и продажба на
слънчоглед”.
До
момента на образуване на изпълнителното производство обаче погасителната
давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист е изтекла.
Изпълнителният лист е издаден за вземания на кредитора с предмет задължения за
потребена питейна вода и отведена канална вода за периода от 31.03.2000 г. до
12.05.2003 г. Последните представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност, в който смисъл съдът съобрази задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС.
Това
е така, тъй като с определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда
издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което
характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от
несъдебното изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се
оспорва, както досежно действителността на основанието, така и относно
погасяването му (чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК - отм.). Правните последици на
акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в
исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада
с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство,
като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 94 от
27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. ІV г.о.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор – гр. Пловдив потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Следователно
давността за вземането за главница е започнала да тече за всеки месечен период,
в тридесет дневен срок след датата на съответния падеж, като при съобразяване
на крайния срок на претенцията за заплащане на предоставените водоснабдителни и
канализационни услуги – 12.05.2003 г., падежът на това задължение е настъпил на
12.06.2003 г., от който момент е започнала да тече давността за погасяване на
вземането – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От
момента на настъпване на падежа на задължението за заплащане на предоставените
водоснабдителни и канализационни услуги до момента на депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното производство от 23.05.2007 г. е изтекъл
предвидения в разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД давностен срок, като в
този период не са осъществявани други действия, които да са довели до спиране
или прекъсване на давността за вземането. Това е така, тъй като молбата за издаване
на изпълнителен лист за вземането на несъдебно изпълнително основание по чл.
242 ГПК (отм.) и издаването на изпълнителен лист не представлява предприемане
на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД
и не прекъсва давността за вземането, в който смисъл съдът съобрази
постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд – така Решение
№ 45/30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г., ГК, IV г.о. на ВКС, в което се
приема. че „не представлява действие, прекъсващо давността молбата за
снабдяване с изпълнителен лист въз основа на несъдебното изпълнително основание
- записа на заповед от 27.03.2007 г. Като действия, с ефект да прекъснат
3-годишния давностен срок, следва да се зачетат - молбата за образуване на
изпълнително дело от 12.07.2007 г., тъй като в същата взискателят е посочил
изпълнителен способ за събиране на вземането си …“
По
така изложените съображения следва да се уважи предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК като се приеме за установено в отношенията между
страните, че процесното вземане за главница е погасено по давност към датата на
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство.
Предявеният
установителен иск следва да се отхвърли по отношение на задължението за
заплащане на съдебно-деловодни разноски, тъй като основанието за присъждането
им е възникнало към момента на издаване на изпълнителния лист – **** г. и към
момента на образуване на изпълнителното производство не е изтекъл петгодишният
давностен срок за погасяване на това задължение по давност.
Предвид
частичната неоснователност на главния иск, се сбъдна вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че К.Т.К. не дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 26, 18 лв. за разноски и сумата
от 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от 12.05.2006
г., издаден по гр.д. № 3479/2006 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното
изпълнение на които е образувано ****по описа на ********с рег. № ****и
район на действие Окръжен съд – Пловдив. В останалата част досежно вземането за главница,
и с оглед основателността на главния иск, не следва да се пристъпва към
разглеждане на иска по чл. 439 ГПК.
Давността не се прилага служебно, т.е.
изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното
право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото
погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното
задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да
се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният
изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК,
т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради
погасяване на задължението по давност. Единственият способ за защита на
длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен
иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на
вземането.
Със задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието
е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено,
че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
При
съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото
тълкувателно решение, съдът установи следното:
От приложените по делото доказателства се
установява, че за принудителното събиране на вземането, за което е издаден
изпълнителен лист от 12.05.2006 г. по гр.д. № 3479/2006 г. на Районен съд –
Пловдив, е образувано ***** г. по описа на ********с район на действие –
Окръжен съд – Пловдив и с *****
Изпълнителното производство е образувано по
молба на взискателя от 23.05.2007 г. (л. 184 по делото), в която са посочени
конкретните изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети, а именно
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и опис на движими
вещи и която молба е довела до прекъсване на давността за вземането за
разноски.
Следващото действие, довело до
прекъсването на давността по отношение на вземането е присъединяване на
държавата на 23.07.2007 г. в качеството
й на взискател за принудително събиране на установени публични задължения на
длъжника.
С
молба от 26.02.2010 г. взискателят е направил искане за насрочване на опис на
движимите вещи в жилището на длъжника. Така депозираната молба обаче е подадена
от взискателя след изтичане на 2 години от последното валидно изпълнително
действие, осъществено на 23.07.2007 г., поради което следва да се приеме, че са
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителното производство
е перемирано, считано от 23.07.2009 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Правните
последици на т. нар. перемция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята
правна същност са процесуални и водят до прекратяване на процесуалното
правоотношение по силата на закона (изпълнителното производство се прекратява).
При достигане до този правен извод и въззивния съд в настоящия съдебен състав
съобрази разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.
”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Следователно прекратяване на изпълнителното
производство е настъпило по право – по силата на закона, на 23.07.2009 г., като
с постановлението от 01.06.2016 г. съдебният изпълнител единствено е
констатирал наличието на правните последици по чл. 433, ал. 1 ГПК.
Предприетите в изпълнителното производство изпълнителни
действия, след настъпване на перемцията на 23.07.2009 г. не са довели до
прекъсване на давността, доколкото са били осъществени по вече прекратено
изпълнително производство.
Съгласно разясненията,
дадени в посоченото тълкувателно решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прието, че при
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания).
Следователно и последното валидно изпълнително действие,
довело до прекъсване на давността, и от момента на който следва да започне да
тече нова давност за вземането, е присъединяването на държавата в качеството й
на кредитор в изпълнителното производство на основание чл. 458 ГПК с
разпореждане на съдебния изпълнител от 23.07.2007 г.
Вземанията за разноски се погасяват с изтичане на общата
– петгодишна, погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД, в който смисъл е
константната практика на Върховния касационен съд. Поради това и вземането
следва да се счита погасено по давност с изтичането на пет години от последното
валидно изпълнително действие в изпълнителното производство, предприето на
23.07.2007 г. или на 23.07.2012 г.
По
така изложените съображения към датата на образуване на ****по описа на ********с район на действие –
Окръжен съд – Пловдив и ***** по молба на взискателя от 03.10.2016 г. (л. 80)
вземането на взискателя за разноски е погасено по давност, поради което предявения
при условията на евентуалност установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК следва да
се уважи за посочените суми.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват разноски, но такива не следва
да бъдат присъждани, тъй като до приключване на съдебното дирене пред
настоящата съдебна инстанция не са представени доказателства за сторени в
производството по делото доказателства.
В полза на ответника не се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, тъй като макар предявеният главен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК да е отхвърлен частично по отношение задълженията за разноски,
исковата претенция на ищеца за недължимост на задължението за разноски е
уважена на второто, посочено от страна на ищеца, при условията на евентуалност
основание чл. 439 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от К.Т.К., ЕГН
**********,*** – ***. А. Д, против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът К.Т.К. не дължи на
ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 1 309, 20 лв. – главница дължима за потребена питейна и
отведена канална вода за периода от 31.03.2000 г. до 12.05.2003 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 12.05.2006 г. до окончателното й изплащане,
по изпълнителен лист от 12.05.2006 г., издаден по гр.д. № 3479/2006 г. на
Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е образувано
****по описа на ********с. № ****и район на действие Окръжен съд –
Пловдив, поради погасяването й по давност преди образуване на изпълнителното
производство, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Т.К. против „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че К.Т.К. не дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 26, 18 лв. за разноски и сумата
от 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от 12.05.2006
г., издаден по гр.д. № 3479/2006 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното
изпълнение на които е образувано ****по описа на ********с рег. № ****и
район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяването им по давност
преди образуване на изпълнителното производство
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от К.Т.К., ЕГН
**********,*** –*, против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът К.Т.К. не дължи на
ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 26, 18 лв. за разноски и сумата от 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от
12.05.2006 г., издаден по гр.д. № 3479/2006 г. на Районен съд – Пловдив, за
принудителното изпълнение на които е образувано ****по описа на ********с.
№ ****и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на
вземането по давност преди образуване на второто изпълнително производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК