Р Е Ш Е Н И Е № 1050

 

гр.Пловдив,19.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли,през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

ИВАН БЕКЯРОВ

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 1127 по описа на ПОС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.463,ал.1 от ГПК.

Образувано е по две жалби-едната с вх.№  4423/03.04.18г.по описа на ЧСИ Л.М. от П.Г.Б. и другата с  вх.№ 4424/03.04.18г.по описа на  ЧСИ Л.М. от Е. А. Б. и П.Г.Б. лично и като управител на „Ромекс Кар“ЕООД,ЕИК-********* в  качеството им на длъжници срещу Разпределение от 28.12.17г.по изп.д.№ 37/14г.по описа на ЧСИ Л.М.,рег.№ *** и район на действие ОС-Пловдив,предявено на  30.03.18г.за разпределение на сума от публична продан на недвижими имоти,собственост на ипотекарните длъжници П.Г.Б. и Е. А. Б.,представляващ СОС в сграда с идентификатор 56784.519.414.1.1,*********“ 16,ет.2;СОС с идентификатор 56784.519.414.1.2, ********* ;СОС с идентификатор  56784.519.414.1.6, *********** и СОС с идентификатор 56784.519.414.1.7, ул.“*********,проведена в периода 19.03.-19.04.2017г.по изп.д.№ 37/14г.на ЧСИ Л.М.,рег.№ *** и район на действие ОС-Пловдив.

И в двете жалби се поддържа,че разпределението е незаконосъобразно и неправилно,като се излагат съображения за това.В жалбата на П.Б. и Е.Б. се твърди,че разпределението е незаконосъобразно,защото ЧСИ неправилно е начислил ДДС;че преди разпределението вземанията  на „БАКБ“АД и адв.дружество „К*****“ са погасени и не следвало да се погасяват отново;не били включени разноските за присъединяване по изп.дело на другите взискатели.

В жалбата на П.Б. се посочва,че неправилно ЧСИ е превел ДДС за частта,припадаща се на П.Б.,тъй като сградите били стари по см.на закона;ЧСИ неправилно бил разпределил с привилегия по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД единствено разноските по изпълнението;неправилно начислил такса па т.5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщение до „БМ Лизинг“ЕАД вместо по т.4 от тарифата.Оспорена е дължимостта на разноските по т.31,б.к от ТТРЗЧСИ;неправилно били начислени такси за 14 бр.съобщения за разпределение вместо за 11,колкото били взискателите по изп.дело;оспорена е дължимостта на разпределените с привилегия по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД дължими данъчни задължения за имота.И с двете жалби се иска от съда отмяна на разпределението.С жалбата на П.Б. се претендират и разноски.

Ответникът по жалбата и първоначален взискател по изп.дело- „Българо-американска кредитна банка“АД,ЕИК-*********,гр.София в писмено възражение изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбите по изложени съображения.

Присъединеният заложен кредитор А.Х. в писмено становище изцяло подкрепя жалбите.

Останалите страни не са изразили становище по жалбите.

Представени са мотиви на осн.чл.436,ал.3 от ГПК по обжалваните действия от съдебния изпълнител,който също счита жалбите за неоснователни.

Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбите,доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

Производството по изпълнителното дело пред ЧСИ е образувано по молба  от „БАКБ“АД,гр.София въз основа на изпълнителен лист от 17.12.13г.,издаден във вр.с чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 20413/13г.на ПдРС.С атакуваното Разпределение от 28.12.17г.е извършено разпределение на постъпилата от публична продан на гореописаните имоти  сума от 117 056лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира жалбите за допустими.Същите са постъпили в тридневния срок по чл.462,ал.2 от ГПК.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Публичната продан е по отношение на имоти за обезпечение на вземането на взискателя БАКБ АД.

Във връзка с възражението на П.Б. против начисленото ДДС за неговата част при проданта на имота следва да се отбележи,че разпоредбата на чл.45 от ЗДДС дава възможност при продажба на стара по смисъла на закона сграда собственикът да избере дали доставката да бъде освободена или облагаема.Още с молба от 24.02.15г.П.Б. е поискал в качеството му на собственик на ½ ид.ч.от имота проданта да се счита за облагаема доставка по ЗДДС.Отделно от това е направена справка в НАП и е констатирано,че П.Б. е регистрирано лице с дата на регистрация по ЗДДС-01.04.1994г.Видно от справката на л.2880 от изп.д. жалбоподателят Б. и към настоящия момента е регистриран по ЗДДС като физическо лице,поради което изцяло неоснователно е възражението му против начисленото  ДДС за неговата част  при проданта на имота.

Относно твърдяното нарушение на реда на привилегиите по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД: Съобразно тази разпоредба в първи ред с право на предпочтително удовлетворяване се ползват разноските по обезпечаването и принудителното изпълнение,направени от взискателя по отношение на имота,предмет на принудително разпределение.В този ред се включват и разноските и таксите по изп.дело в полза на  съдебния изпълнител.Неправилно жалбоподателят счита,че в тази точка следвало да се включат и разноските и таксите,заплатени от присъединените взискатели,тъй като съгл.ТР № 2/13г.,т.6 на ВКС не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели,освен по исковете по чл.134 и  135 от ЗЗД,направени от тях.

При определяне на привилегията по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД настоящата инстанция също не намира нарушения.Твърди се в жалбата на П.Б.,че използваните от ЧСИ данни за дължими данъци за ДНИ и ТБО са стари и към момента на изготвяне на разпределението сумите вече били заплатени.На първо място следва да се отбележи,че в този ред на привилегии не се включва ТБО и правилно ЧСИ  е включил само дължимите данъци за имота.На второ място,от направената справка за данъчни задължения се установява,че за имота се дължат ДНИ и ТБО за 2017г.и за минал период,а жалбоподателят по никакъв начин не е опровергал това,като не е представил доказателства,че данъчните задължения за минал период са платени.

Видно от  изп.дело,ЧСИ е спазил разпоредбата на чл.131 от ЗДДС.В точка  II от разпределението е посочено,че постъпилата сума за имот с идентификатор 56784.519.414.1.1 е в размер на 117 056лв.,от който е преведен ДДС в размер на  9754,67лв.за частта на П.Б. за ½ ид.част собственост от имота,като данъчната основа за П.Б. е  48773,33лв.,а  за Е.Б. е 58528лв.от цената (за която не е отчислен ДДС).Така сумата за разпределение е 107 301,33лв.,която включва данъчната основа за П.Б. без ДДС-48 773,33лв.+ 58528лв.за Е.Б..Правилно ЧСИ посочва в мотивите си,че на разпределение за превод към правоимащите взискатели подлежи данъчната основа от цената без ДДС,който се превежда по сметка на НАП,а не както счита жалбоподателят-цялата сума от 117 056лв.

По отношение на възражението за неправилно начислени от ЧСИ такси за изпращане на 14 бр.съобщения за разпределение вместо на 11бр.,колкото били взискателите следва да се отбележи,че за редовното предявяване на разпределението  се уведомяват страните по изпълнителното дело-т.е.не само взискателите,но и длъжниците.А страните по изп.дело са именно 14 на брой.

Възражението в жалбата на Е. и П. Б.,че преди разпределението вземанията на „БАКБ“АД и Адв.дружество „****** и партньори“са погасени, също е неоснователно.Остатъкът на размера на вземането на Адвокатското дружество е точно посочен в разпределението-останали непогасени към датата на изготвяне на обжалваното разпределение са внесените от дружеството такси и разноски по изп.д.,описани по основание и размер и дата на съставена сметка по чл.79 от ЗЧСИ.Подробно е изписано и  основанието за заделяне на суми за взискателя „БАКБ“АД-чл.459,ал.2 от ГПК като ипотекарен кредитор-има вписана договорна ипотека с НА за вписана такава върху имота № 162/09г.

В разпределението е разпределена за „БАКБ“АД сумата от 99 011лв.на осн.чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД,която именно на осн.чл.459 от ГПК остава по сметка на съдебния изпълнител като припадаща се на банката като обезпечен ипотекарен кредитор до представяне на изпълнителен лист.В разпределението изрично е посочено,че в случай,че обезпечението бъде отменено,сумата ще се разпредели между останалите взискатели или следва да се върне на ипотекарните длъжници.Ето защо и това възражение в жалбата на П.Б. е неоснователно.

Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира извършеното разпределение за правилно и законосъобразно,а жалбите за неоснователни.

С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя П.Б. не се дължат.

           Водим от горното,съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпределение от 28.12.17г.по изп.д.№ 37/14г.по описа на ЧСИ Л.Мурджанова,рег.№ 819 и район на действие ОС-Пловдив,предявено на  30.03.18г.,за разпределение на сума от публична продан на недвижими имоти,собственост на ипотекарните длъжници П.Г.Б. и Е.А.Б.,представляващ СОС в сграда с идентификатор 56784.519.414.1.1,гр.*******“ 16,ет.2;СОС с идентификатор 56784.519.414.1.2, ул.“******* ;СОС с идентификатор  56784.519.414.1.6, ул. ******* и СОС с идентификатор 56784.519.414.1.7, ул.“******,проведена в периода 19.03.-19.04.2017г.по изп.д.№ 37/14г.на ЧСИ Л.М.,рег.№***** и район на действие ОС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: