№ 3742
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110203157 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-4332-025752/12.12.2022 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР, на Е. А. Г. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на
09.07.2022 г., в 15.09 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ с посока
на движение от ул. „Патриарх Герман“ към бул. „Околовръстен път“,
управлява лек автомобил марка „Шкода“ с рег. № /номер/, като до № 200 се
движи със скорост от 81 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак „В26“, като скоростта за движение е установена със
система за видеоконтрол „CORDON M2” № 1192 и нарушението е извършено
системно – в едногодишен срок от влизане в сила на електронния фишове
Серия К № 5052477 и Серия К № 4865452, влезли в сила на 02.09.2021 г.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Е. А. Г., в която е изложено, че същото е
незаконосъобразно, тъй като АУАН и НП са издадени от некомпетентни
лица. На следващо място се твърди, че АУАН е съставен в нарушение на
1
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, доколкото на нарушителя не е била
изпратена покана за съставянето му. Оспорва се наличието към датата на
извършване на нарушението на пътен знак „В26“, който да въвежда
посочената скорост на движение от 50 км/ч в населено място. В условията на
евентуалност се посочва, че не е налице системност по смисъла на § 6, т. 62 от
ДР на ЗДвП, доколкото посочените в атакуваното НП два електронни фиша
не са влезли в сила и се обжалвани пред РС-Пловдив. Релевирани са и доводи
за наличието на маловажен случай по отношение на извършеното нарушение.
С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно и необосновано.
В хода на съдебното производство жалбоподателят и наказващият орган
не се явяват и не изпращат свои процесуални представители.
В представени писмени бележки процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в същата
съображения. В допълнение е посочено, че от представените две решения на
РС-Пловдив е видно, че цитираните в атакуваното НП два броя електронни
фишове не са влезли в сила към датата на извършване на нарушението,
поради което последното не е осъществено в условията на системност. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно, като се претендират и направените по делото разноски.
В представени писмени бележки, процесуалният представител на
наказващия орган пледира пред съда за потвърждаване на обжалваното НП
поради неговата законосъобразност. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговото изменение. Съображенията на съда за
2
това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 09.07.2022 г. Е. А. Г. била собственик на л.а. марка „Шкода“, модел
„Октавия 1.9 ТДИ“ с рег. № /номер/.
На 09.07.2022 г., в 15.09 часа, в гр. София по бул. „Цариградско шосе“ с
посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към бул. „Околовръстен път“
Е. А. Г. управлявала горепосочения лек автомобил марка „Шкода“ с рег. №
/номер/, като до № 200 се движила със скорост от 81 км/ч при максимално
разрешена скорост на движение в населено място от 50 км/ч, въведена с
пътен знак „В26“. Нарушението било установено и заснето чрез техническо
средство „CORDON M2” № MD 1192, записващо и заснемащо точен час,
дата, регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е
вписана под № В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на
валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Видно от приетия по делото
Протокол от последваща проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.
със срок на валидност на проверката до 15.03.2023 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 09.07.2022 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 21.09.2022 г. Е. А. Г. писмено декларирала, че на 09.07.2022 г. е
управлявала горепосочения автомобил в гр. София.
Чрез служители на ОДМВР-Пловдив на Е. Г. била връчена покана по реда
на ЗАНН за явяване в ОПП-СДВР за съставяне на АУАН, като последната не
се явила в ОПП-СДВР в указания й срок.
Въз основа на събраните доказателства, св. В. съставил АУАН бл. №
129113/20.10.2022 г. срещу Е. А. Г. за извършено от последната
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, осъществено в
условията на системност - след влизане в сила на 02.09.2021 г. на електронни
фишове Серия К № 5052477 и Серия К № 4865452.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 22-4332-025752/12.12.2022 г. от началника на Сектор към
3
ОПП-СДВР, с което за описаното в съставения АУАН административно
нарушение, на Е. А. Г. били наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
НП било връчено лично на Е. Г. на 24.01.2023 г., която в
законоустановения 14-дневен срок (на 04.02.2023 г.) подала жалба срещу
връченото й наказателно постановление, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. В.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на
процесния лек автомобил; справка от ОПП-СДВР, ведно с приложения към
нея; справка от Столична община, дирекция „Управление и анализ на
трафика“, ведно със схема за организация на движението; справка от
Български институт по метрология с изх. № 57-00-64-1/10.04.2023 г. и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка от ГД „НП“,
Протокол № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; декларация по чл. 188 ЗДвП; Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Решение №
548 от 28.03.2023 г. по НАХД № 1404/2023 г. по описа на РС-Пловдив, V-ти
наказателен състав и Решение № 846 от 18.05.2023 г. по НАХД № 1062/2023
г. по описа на РС-Пловдив, X-ти наказателен състав.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел В., от които се установява, че последният е съставил АУАН
на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ
заснемане на процесното нарушение, както и на попълнената декларация по
чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
4
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че към датата на
заснемане на процесното нарушение – 09.07.2022 г., системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.
(със срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания към датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С
оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
административнонаказателното производство снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От приложените снимки се установява
какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката
и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 81 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
населено място, въведено с пътен знак „В26“. Действително, в наказателното
постановление е посочена скорост на управление на МПС от 81 км/ч, докато в
снимковия материал е отразена скорост от 84 км/ч. От приложените писмени
доказателства, изискани служебно от съда от БИМ – Протокол за проверка №
05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., се установява, че допустимата грешка при
измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при
скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай
от приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената
скорост на заснетия автомобил е 84 км/ч. Тоест, след приспадане на
допустимата грешка от 3 км/ч от измерената скорост от 84 км/ч като толеранс
в полза на нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е
отразено, че действителната скорост на управление на автомобила е била 81
км/ч, което е с 31 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен
участък от 50 км/ч.
От приложените справки от Столична община и схема за организацията на
движението (приложени на л. 49-52 и л. 119 от делото) се установява, че към
09.07.2022 г. максимално разрешената скорост за движение в процесния
5
пътен участък от бул. „Цариградско шосе“ до № 200 в посока от ул.
„Патриарх Герман“ към бул. „Околовръстен път“ е била 50 км/ч, като е била
въведена с пътен знак „В26“. В този смисъл съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в процесния пътен участък не е имало
поставен пътен знак „В26“, въвеждащ ограничение на скоростта на движение
в населено място от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС (л. 63 от делото)
и снимка на разположението на последното (л. 56 от делото).
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът
счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.1., вр. т.
1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
св. Викторов, заемащ длъжността „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР,
има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3.6 от
цитираната заповед началникът на сектор към ОПП-СДВР има правомощието
да издаде процесното наказателно постановление. По делото е приложена
заповед и акт за встъпване в длъжност, от които е видно, че Даниела Дескова
е заемала длъжността началник сектор „Административно обслужване“ в
ОПП-СДВР, считано от 29.10.2019 г. С оглед на това съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че АУАН и НП са издадени
от некомпетентни органи и длъжностни лица.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
закон.
Съдът намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателката, доколкото последната не е
поканена за съставяне на АУАН и последният е съставен незаконосъобразно в
6
нейно отсъствие. На л. 29 от делото е приложена покана, връчена лично на Е.
Г. и разписана от последната на 21.09.2022 г., с която същата е поканена да се
яви в ОПП-СДВР за съставяне на АУАН. В същата покана изрично е указано
на жалбоподателката, че при неявяване в срок от 2 седмици в ОПП-СДВР, ще
се приложат разпоредбите на чл. 40, ал. 2 и ал. 4 ЗАНН, а именно АУАН ще
бъде съставен в отсъствие на нарушителя. След като Е. Г. не се е явила в
указания й срок в ОПП-СДВР, св. Викторов законосъобразно на основание
чл. 40, ал. 2 ЗАНН е съставил АУАН в отсъствие на нарушителя, доколкото са
били налице законните предпоставки за това. В този смисъл съдът счита, че
по никакъв начин не са били ограничени правата на санкционираното лице,
доколкото жалбоподателката е била надлежно уведомена за образуването
срещу нея на административнонаказателно производство, като е преценила,
че не следва да се яви за съставяне на АУАН и по този начин е отказала да
присъства лично при извършване на посоченото действие от актосъставителя.
Следва да се посочи, че в случая е спазена и разпоредбата на чл. 43, ал. 4
ЗАНН, доколкото АУАН е предявен и връчен на Е. Г. след съставянето му,
като на 10.11.2022 г. последната го е подписала и е получила екземпляр от
същия. С оглед на това, съдът счита, че процесуалните права на Е. Г. не са
били нарушени при образуване на административнонаказателното
производство срещу нея.
При проверка за правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката Е. А. Г. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 09.07.2022 г., в 15.09 часа, в гр.
София по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. „Патриарх
Герман“ към бул. „Околовръстен път“ Е. Г. е управлявала лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № /номер/, като в района на № 200 се
е движила със скорост от 81 км/ч при максимално разрешена скорост за
населено място от 50 км/ч., въведена с пътен знак „В26“. С това и последната
е осъществила състава на вмененото й административно нарушение по чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Правилно за така извършеното административно нарушение е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на Е. А. Г.,
7
доколкото последната е собственик на автомобила и е декларирала по реда на
чл. 188, ал. 1 ЗДвП, че именно тя е управлявала последния на 09.07.2022 г. в
15.09 часа.
Нарушението е извършено от Е. А. Г. виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последната е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждала неговите общественоопасни последици, като е
целяла настъпването им.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място с от 31 до 40 км/ч
(какъвто е настоящият случай – превишаване на скоростта на движение с 31
км/ч), предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 400
лева. В случая обаче в атакуваното НП наказанието е индивидуализирано в
хипотезата на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно в условията на
„системност“ по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП поради извършване на
нарушението в едногодишен срок от влизането в сила на електронни фишове
Серия К № 5052477 г. и Серия К № 4865452, и двата издадени от ОДМВР-
Пловдив. За да е налице системност съгласно легалната дефиниция на § 6, т.
62 от ДР на ЗДвП е необходимо нарушението да е извършено три или повече
пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се
налага наказание за същото по вид нарушение. В случая обаче по несъмнен
начин се доказа, че към 09.07.2022 г. посочените в процесното НП два
електронни фиша не са били влезли в сила, поради което и не могат да
обуславят наличието на системност на извършеното нарушение. В този
смисъл са приложените по делото заверени преписи от Решение № 548 от
28.03.2023 г. по НАХД № 1404/2023 г. по описа на РС-Пловдив, V-ти
наказателен състав и Решение № 846 от 18.05.2023 г. по НАХД № 1062/2023
г. по описа на РС-Пловдив, X-ти наказателен състав, от които е видно, че
двата електронни фиша са влезли в сила на 10.05.2023 г. и 14.06.2023 г.
Предвид на това, посочените два електронни фиша не могат да обусловят
системността на настоящото административно нарушение, поради което и
атакуваното НП следва да се измени в санкционната си част, като Е. Г. бъде
санкционирана с наказанието, предвидено за основния състав на нарушението
по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 400 лева. В
8
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН е предвидено изрично правомощие на
съда в тази насока, когато се установи, че са налице основания да се приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл са и
задължителните указания по приложение на закона, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС.
Доколкото в случая не е налице изменение на обстоятелствата на вмененото
на жалбоподателя административно нарушение, а единствено отпада
квалифициращият признак системност, то е налице приложение на закон за
по-леко наказуемо административно нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. С оглед на всичко гореизложено, на
основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗАНН атакуваното НП следва да се измени,
като се преквалифицира извършеното административно нарушение от
предвидения квалифициран състав за системност по чл. 182, ал. 5 ЗДвП в
такова по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като на Е. Г. се
определи предвидената в посочената разпоредба санкция - „глоба“ в размер
на 400 лева, поради което наложеното наказание „глоба“ следва да се намали
от 800 на 400 лева и същевременно се отмени изцяло наложеното й наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В този смисъл
искането на жалбоподателката за цялостна отмяна на НП се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице маловажен случай на
извършеното административно нарушение, като в този смисъл следва да се
съобрази императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното НП, съдът не констатира основания за
неговата отмяна, като същото следва да бъде изменено единствено по
отношение на приложимата санкционна норма, като същата бъде
преквалифицирана от чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на чл. 182, ал. 1, т. 4
ЗДвП, като наложеното административно наказание „глоба“ се намали от 800
на 400 лева, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца бъде отменено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
9
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането само на
едно съдебно заседание, както и с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява
неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК в полза
на жалбоподателя се присъждат разноски, само ако обжалваният
административен акт бъде отменен. В случая не се касае за отмяна – пълна
или частична, на обжалваното НП, а само до изменението в санкционната му
част. В този случай не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към
правилата на ГПК, касае неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата
хипотеза, доколкото е налице законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В
този смисъл е и Определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по
описа на Административен съд-Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от
27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаещи
идентични на настоящата хипотези. В цитираните определения изрично е
посочено, че меродавен за присъждането на разноски в полза на
жалбоподателя се явява крайният резултат от оспорването на
административния акт, тоест, дали същият е благоприятен или не за страната
по делото, като в случаите на изменение на НП отговорът е отрицателен,
поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-025752/12.12.2022 г.,
издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с което на Е. А. Г. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП,
ПРЕКВАЛИФИЦИРАЙКИ санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т.
10
4 ЗДвП, като ОТМЕНЯ наложеното й наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца и НАМАЛЯВА размера на наложеното
й административно наказание „глоба“ от 800 на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА Е. А. Г. с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11