РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. гр. Хасково, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640102958 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) от Т. Д. А., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на
майка си Д. Т. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ********, съдебен адрес: **********,
адв. М. Т. от АК – Хасково, против М. С. М., ЕГН **********, с адрес: *****************,
съдебен адрес: **********, адв. Т. Н. от АК – Хасково, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди - физически болки и морални страдания в резултат на настъпило по
вина на ответника на ******г. в гр.Хасково ПТП, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на ******г., в град Хасково, Община Хасково, Област Хасково, на
бул.********, до Общинска полиция – Хасково, на пешеходна пътека до училище „******“
станало пътно-транспортно произшествие /ПТП/ по вина на ответника като водач на лек
автомобил марка „******“ с рег.№ ********, собственост на А. Г. М., ЕГН **********.
Същият нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, не се съобразил с пътните знаци, обозначаващи пешеходна
пътека и пресичане на деца и пътната маркировка - ясно обозначена пешеходна пътека, с
това, че на пешеходната пътека, на пътя и около него имало деца, не спрял на пешеходната
пътека в момент, в който пресичат много деца и блъснал ищеца с автомобила. Към този
момент ищецът бил на 12 г., ученик в училище „******“. В резултат на това на ищеца били
причинени седем леки телесни повреди, от което той претърпял неимуществени вреди,
1
както и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства за лечение
в размер на 67, 27 лв.
Посочено е още в исковата молба, че управляваният от виновния водач автомобил
бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Олимпик -
клон България“ КЧТ, ЕИК *********, валидна към датата на събитието.
От издадено Съдебно-медицинско удостоверение №521/17г. от 01.12.2017г. на д-р Е. -
началник отделение по Съдебна медицина-Хасково се установявало, че при процесното
ПТП на ******г. ищецът получил следните травматични увреждания: Контузия на главата.
Разкъсно контузна рана в устната кухина. Разкъсно контузна рана на долната носна мида.
Разкъсно контузна рана на брадичката ведно с охлузване. Охлузване на дясната тазобедрена
област. Допълва се, че освен тях ищецът получил и две охлузвания на китките на двете ръце
до дланите, които макар да не били отразени в медицинските документи, били видими на
представените снимки и съществували обективно.
Поддържа се в исковата молба, че в резултат на тези травматични увреждания
ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни и нетърпими постоянни
физически болки, неразположение и неудобства от претърпяната операция на носа и устата-
отвътре и отвън, и медицински манипулации, включително зашиване с множество шевове
на горна и долна устни, прегледи и престой в потискаща болнична обстановка, прием на
лекарства, слагане на абокат и системи, ограничаване на движението, промяна на
динамиката и начина му на живот и други такива. Детето било преживяло неприятни
изживявания, силен стрес, шок и притеснение. Твърди се, че в „Бърза помощ“- Хасково
пострадалият бил пребледнял, стресиран и много изплашен, треперел и почти не говорел.
Носа и устата му кървели непрекъснато и това ужасявало както самото дете, така и неговия
баща Д. Г. А. като родител, който след като бил извикан от работа първи пристигнал в
болницата, а след това втора пристигнала и неговата майка. Сочи се, че първите думи на
детето били: „Никога повече няма да излезна от къщи и да ходя на училище!“. Опитите на
родителите да го успокоят били безуспешни, като същото гледало втренчено, уплашено и
стресирано и не говорело. То трябвало да изживее и изтърпи неприятните медицински
манипулации в спешна помощ, снимки на рентген на носа, снимки на скенер на главата,
вземане на кръв, поставяне на абокат, препускането от спешна помощ до рентгена, после до
отделението УНГ, обратно в спешна помощ, до скенера, оттам обратно до спешна помощ, за
да се изключат съмнения за вътрешни увреждания, след това настаняване в отделение УНГ,
където било оперирано, като му е поставен тампон в носа за изправяне на смачканата носна
преграда, което било изключително неприятно, тъй като детето не можело да диша
нормално през носа, а трябвало да диша през устата, което му създавало значителни
неудобства. Поставени му били много шевове на горна и долна устна отвътре и отвън, което
също било много неприятно, болезнено и стресиращо за детето. Стресиращата и
травмираща била за него и болничната обстановка, като от първата минута ищецът питал
кога ще се прибира в къщи и не е искал да стои в болница, въпреки, че било наложително.
През целия му престой в болницата му били вливани многократно системи чрез поставения
2
абокат, което също го стресирало и напрягало, и от което не му е било изобщо приятно.
Посочва се, че ищецът изпитвал силни болки в областта на брадата, устатата и носа,
тазобедрената област, дланите, тъй като имал множество натъртвания, охлузвания,
подувания и разкъсвания. Освен това, поради нараняванията в устата, той не можел да си я
отваря и не можел да приема никаква храна освен малко вода със сламка и то с много
трудности, което било изключително болезнено, тъй като му било неудобно, болезнено и
неприятно да преглъща и не е можел да диша нормално. Пострадалият оказвал да пие и да се
храни, чувствал се отвратително и почти не комуникирал. От липсата на храна се чувствал
отпаднал и неразположен от глада. След изписването му от болницата една седмица ищецът
бил на домашно лечение, което му създавало още дискомфорт и неудобства, тъй като се
притеснявал, че било края на срока, че ще изостане с учебния материал и че няма след това
да се справи с предстоящите класни и контролни, което допълнително го притеснявало. В
същото време му липсвали приятелите и преживяванията от училище, с които бил свикнал
да бъде ежедневно, в нормалната за него среда и обстановка, от която бил отделен. Когато
тръгнал на училище той се притеснявал от белезите по брадата, устните и носа, които го
загрозявали и от това се чувствал неудобно и се притеснявал, че ще му се подиграват. Освен
това, ищецът не трябвало да играе физическо един месец и да се движи активно, въпреки, че
това бил един от любимите му предмети и много обичал спорта и движението, което също
го потискало и му създавало допълнително неудобство и дискомфорт.
Изложени са твърдения в исковата молба, че преди инцидента ищецът бил жизнен и
енергичен, постоянно бил навън, а след произшествието бил променен, уплашен и
стресиран, без желание да излиза, което продължавало и до момента. Спомена за случилото
се го съпътствал и щял да го травмира цял живот. Имал усещането, че е жертва и че това
отново ще се случи. От всичко това ищецът търпял сериозни физически болки и морални
страдания, които щели да продължат и за в бъдеще. Поддържа се, че към момента травмите
и последиците от тях все още не били отшумели, същите щели да останат за цял живот,
което създавало у него допълнителни страхове, притеснения, напрежение, неудобства и др.
Той продължавал да се притеснява да излиза и се страхувал да пресича, тъй като не бил
сигурен, че дори на пешеходна пътека това ще бъде безопасно. Стресирал се от шума на
приближаващи автомобили дори и на безопасно място, което му създавало голям
дискомфорт и неудобства. Наред с това, ищецът имал белег на брадата-долната устна, който
щял да остане завинаги и за цял живот и който според него го загрозявал, което го
притеснявало много, карало го да се чувства изключително неудобно и да се срамува да
излиза и да се показва, което от своя страна му пречело във всекидневното общуване. След
изписването от болницата всекидневно се налагало да нанася лекарство за заздравяване и
изчистване на белезите, което всекидневно му припомняло за преживяното, създавало му
значителни неудобства и било свързано с неприятни изживявания и отрицателни емоции,
като белегът продължавал да си личи. В допълнение се посочва, че след претърпяната
травма на носа ищецът много по-често получавал хрема и запушване на носа и синусите
почти постоянно и особено вечер, което налагало честа употреба на спрейове за отпушване
на носа и му пречело да спи спокойно и нормално.
3
Според ищеца, за обезщетяване на претърпените от него вследствие на процесното
ПТП неимуществени вреди - болки и страдания, следвало да му бъде заплатено
обезщетение в размер на 10 000 лв. Сочи, че по предявена по административен ред
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Олимпик - клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, му било заплатено изцяло обезщетение за имуществени
вреди-разходи за лечение и част от дължимото обезщетение в размер на 5 000лв. за
неимуществени вреди, като неизплатена оставала останалата част от дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Предвид фалита на
застрахователната помпания обаче, не му били заплатени други суми от застрахователя и
той не бил обезщетен за причинената му вреда, поради което единствената възможност за
обезщетяване на пълния размер на претърпените неимуществени вреди била предявяване на
иск по чл. 45 ЗЗД против ответника като пряк причинител на вредата. Посочва се, че ищецът
имал правото да избира против кой да предявява иска-против прекия причинител или
против застрахователя, като по предявен против него иск за прекия причинител било налице
правото да привлече като трето лице-помагач застрахователя.
Тъй като при непозволено увреждане длъжникът изпадал в забава от датата на
причиняване на вредата, той дължал законната лихва върху главницата от тази дата. В тази
връзка и след дадените от съда указания, с молба вх. рег.№19552/02.12.2022г. ищецът прави
уточнение, че доколкото вземанията за лихви се погасявали с изтичането на 3-годишна
погасителна давност съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, в конкретния случай следвало да му
бъде присъдена законна лихва върху претендираното обезщетение считано от 21.11.2019г. –
3 години преди датата на предявяване на иска, а не считано от датата на настъпване на
деликта ******г.
По изложените съображения, иска от съда да постанови решение, с което ответникът
бъде осъден да му заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - физически болки и морални страдания, в резултат
на настъпило по вина на ответника на ******г. в гр.Хасково ПТП, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски по делото, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗАдв. на оказалия безплатна правна помощ на ищеца
адвокат, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, считайки го за неоснователен и
недоказан.
На първо място релевира възражение за погасяване по давност на исковата претенция
за неимуществени вреди, тъй като същата била предявена след изтичане на предвидения в
чл.110 от ЗЗД 5 - годишен срок от датата на увреждане – ******г.
Ответникът признава обстоятелството, че на ******г. в гр.Хасково в 10.00 ч. в
гр.Хасково, общ.Хасково, обл.Хасково на бул. „********“, до сградата на Общинска
полиция и училище „******“ е настъпил пътен инцидент.
4
Във връзка с това излага насрещни твърдения, че управлявайки автомобила си в
посока от бул.“************“, той спрял пред пешеходната пътека, където пропуснал
преминаващи по нея хора и след като пешеходната пътека била освободена, потеглил с
бавна скорост. В този момент ищецът А. бил дошъл от училище „******“ бягайки и
изскочил внезапно на пешеходната пътека, при което ответникът нямал възможност да
реагира, но въпреки това се опитал да спре и натиснал спирачки. Твърди се, че последвал
удар между ищеца и автомобила, ищецът паднал на пътната настилка и получил охлузвания,
но именно поради поведението на ответника, който управлявал с много ниска скорост и
успял да спре, не се било стигнало до по-тежък резултат. Той веднага слезнал от автомобила
с цел да окаже помощ. Ищецът се бил изправил веднага на краката си, но въпреки това
ответникът го бил качил на автомобила си и веднага го отвел в „Спешно отделение“ на
МБАЛ - Хасково за преглед. Там пристигнали два полицейски патрула и бащата на детето,
след което полицаите отвели ответника в РУ - Хасково за установяване на обстоятелствата
по инцидента, а ищецът и баща му били останали в МБАЛ - Хасково. Твърди, че се обадил
на бащата на ищеца, за да се интересува за здравето му и има ли нужда от помощ, като
последният му бил заявил, че детето било добре и нямал нужда от помощ. Наред с това се
посочва, че ответникът съдействал изцяло на органите на реда и от негова страна липсвало
управление на автомобила след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества.
Въз основа на изложеното, ответникът прави възражение за съпричиняване от страна
на ищеца за настъпване на инцидента и получените от него травми.
Счита за недоказани описаните в исковата молба от ищеца здравословни проблеми и
настъпилите негативни промени във физическото и му психическото му състояние.
Той оспорва като прекомерен и недоказан и размера на претендираното обезщетение.
Сочи, че дори и вредите да бъдат доказани, то от исковата молба не ставало ясно как и въз
основа на какви доказателства било определено обезщетението за тях в размер на 5 000 лева.
Освен това, на ищеца вече била изплатена сума от 5 000 лева за неимуществени вреди от
застрахователна компания. Сочи, че към момента на причиняването на процесното ПТП
ответникът имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със Застрахователна
компания „Олимпик -клон България“, валидна към този момент, а видно и от исковата молба
ищецът чрез своя баща бил подал молба до застрахователя за изплащане на обезщетение за
вредите от причинените му от пътно-транспортното произшествие телесни увреждания, въз
основа на която при била заведена преписка по щетата и дружеството било изплатило на
ищеца чрез баща му Д. А. обезщетение в размер на 5000.00 лева по посочена от него
банкова сметка.
Допълва се също, че съгласно чл. 52 от ЗЗД неимуществените вреди се обезщетявали
от съда по справедливост. Описаните в исковата молба травми - контузия на главата,
разкъсно - контузна рана в устната кухина, разкьсно -контузна рана на брадичката ведно с
охлузване, разкъсно - контузна рана на долната носна мида, охлузване на дясната
тазобедрена област съгласно съдебно-медицинското удостоверение били причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Според ответника, при
5
така описаните травми, изплатената от застрахователя сума 5000 лева изцяло покривала
претърпените от ищеца неимуществени вреди. От съдебно-медицинското удостоверение и
от приложената епикриза от отделение УНГ на МБАЛ Хасково се установявала липсата на
фрактури по главата и тялото на ищеца, а съгласно направената рентгенография на носни
кости нямало данни за травматични увреди. Била направена и КАТ на глава без данни за
позотивирани патологични промени, задна черепна ямка, стволови отдели, понтоцеребрални
ъгли, малкомозъчни хемисфери били без оплаквания, черепът бил без фрактури. Наред с
това, пациентът бил в болнично заведение в отделение „Уши, нос гърло“ три дни. От
получените травми на ищеца се установявало, че дори да имало удар, то същият бил лек и от
същия не били причинени фрактури, а единствено охлузвания от падането на ищеца на
твърдата пътна настилка. Съгласно трайната съдебна практика при определяне на размера на
обезщетението по справедливост следвало да се вземат предвид претърпените травми,
възрастта на ищеца и срока за възстановяването му, като в случая липсвали данни за срока
на възстановяване на ищеца, но предвид младата му 12-годишна възраст той бил не по-
дълъг от 30 дни, а претърпените травми представлявали повърхностни охлузвания, които
всяко едно дете можело да получи дори при игра в училищния двор.
Поддържа се в отговора на исковата молба, че получаването на застрахователно
обезщетение от застрахователя не погасявало правото на пострадалия към прекия
причинител на деликтно основание, но същото намалявало размера на вредата и в този
аспект следвало да бъде взето предвид, като получената сума да бъде приспадната. В случая
ищецът бил получил от застрахователната компания застрахователно обезщетение за
причинените му от ПТП неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева, по посочена от
него банкова сметка, която според ответника сума била в пъти по-голяма по размер от
обезщетението, което по идентични дела /а в някои случаи дори при по-тежки наранявания/
PC Хасково в своята практика приемал за справедливи.
По отношение на претендираната законна лихва се поддържа неоснователност на
претенцията, поради акцесорния характер на същата спрямо иска с правно основание чл. 45
от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло иска, като неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото Протокол за ПТП № 1577334/****** г. и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 111/****** г. се установява, че на ******г. в 10.23 ч.
се е състояло ПТП в гр.Хасково, на бул.********, до Общинска полиция, между л.а.
„******“ с рег. № ********, собственост на А. Г. М., с водач Меджун С. М. и пешеходеца Т.
Д. А., от което е пострадал пешеходеца. Общоизвестен е фактът, че в непосредствена
близост се намира и ОУ „******“ гр.Хасково. В графа: „обстоятелства и причини за ПТП“ в
6
Констативен протокол за ПТП за пострадали лица № 111 е отбелязано, че в гр.Хасково, на
бул.********, до Общинска полиция л.а. „******“ с рег. № ********, движещ се от
бул.“*******“ в посока бул.“България“ удря преминаващия на пешеходна пътека от ляво на
дясно пешеходец Т. Д. А., вследствие на което става ПТП с пострадал. Описано е, че
пострадалия има разкъсна рана на брадата и разкъсна рана на вътрешната преграда на носа,
както и че е откаран в Спешна помощ, където е настанен в УНГ без опасност за живота.
Изготвена е в Протокол за ПТП № 1577334 и схема на ПТП, отбелязано е, че е нарушен
чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и е взето административно
нарушение като е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 008350.
Видно от двата протокола е, че водачът е притежавал валидно свидетелство за управление
на МПС, както и че не е установено да е управлявал МПС под въздействието на алкохол.
Посочено е, че по отношение на л.а. „******“ с рег. № ******** е имало валидна
застраховка „ГО“ в „Олимпик“ № 28/117001559824 от 31.05.2017 г. до 30.05.2018 г.
Последните обстоятелства се установяват и от материалите, изпратени от сектор
„Пътна полиция“ ОД МВР Хасково във връзка с изготвената по случая
административнонаказателна преписка с писмо с рег. № 125300-2204/03.02.2023 г., а
именно: в справка за нарушител/водач за ответника е записано, че същият е имал издадено
СУМПС на 04.07.2012 г., валидно до 18.06.2022 г.; в изготвената от мл.автоконтрольор в
сектор „ПП – ОДМВР Хасково“ Т. И. П. Докладна записка от ****** г. е посочено най-
напред, че водачът е отвел пострадалия пешеходец в ЦСМП – МБАЛ Хасково, където и
двамата са установени от полицейските служители, както и че ответникът е бил изпробван с
техническо средство за установяване на наличие на алкохол в кръвта му като уредът е отчел
нулева стойност.
От коментираната справка за нарушител/водач и от приложените АУАН с бл. №
008350/****** г. и Наказателно постановление № 17-1253-002492/10.05.2018 г. е видно, че
за установеното административно нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП – за това, че водачът е
отнел предимството на движещото се по пешеходна пътека дете, спрямо ответника е
съставен акт с бланков номер 008350/****** г. от К. Й. В. – мл.автоконтрольор в сектор
„ПП – ОДМВР Хасково“ като същият го е подписал без възражения.
С наказателно постановление № 17-1253-002492/10.05.2018 г., издадено от ВПД
Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Хасково, ответникът е бил наказан като
му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за това, че на
******г. около 10.25 часа в гр.Хасково, на бул.********, до Общинска полиция като водач
на л.а. „******“ с рег. № ********, идвайки от бул.“*******“ към бул.“България“ отнема
предимството и удря движещото от ляво на дясно на пешеходната пътека дете – Т. Д. А.,
вследствие на което става ПТП с пострадал пешеходец, с което е нарушил чл.119, ал.1
ЗДвП. Това наказателно постановление е било връчено лично на М. С. М. на 15.06.2018г.
срещу подпис и същото е влязло в сила на 25.06.2018г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представената от ЗК „Олимпик“АД
Кипър чрез „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ преписка по щета № 1820001104000048,
7
образувана по претенция на Т. Д. А. за причинени му неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на ****** г. при участието на лек автомобил, застрахован с полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 28/117001559824, че към
датата на процесното ПТП лек автомобил „******“ с рег. № ******** е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с валидност на
застрахователната полица от 30.05.2017г. до 30.05.2018г., както и че във връзка с
претенцията до ЗК „Олимпик“ от Д. Г. А. и Д. Т. К., действащи като родители и законни
представители на малолетния си син Т. Д. А. е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 5000 лв. на 20.03.2018 г., видно от платежно нареждане от същата дата.
Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 521/17г. от 01.12.2017г., издадено от
д-р Х. Д. Е. - специалист по Съдебна медицина, че при процесното ПТП на ******г. ищецът
е получил следните травматични увреждания: Контузия на главата. Разкъсно контузна рана
в устната кухина. Разкъсно контузна рана на долната носна мида. Разкъсно контузна рана на
брадичката ведно с охлузване. Охлузване на дясната тазобедрена област. Описаните
увреждания за причинени от действие на тъпи, тъпи предмети и могат да се получат при
автомобилна травма по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните
сведения. Всяка една от раните е причинила разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК. Съдебномедицинското удостоверение е издадено въз основа на
представени медицински документи – Епикриза № 20146/****** г. на УНГ МБАЛ Хасково
АД.
Според същата - Епикриза отделение уши, нос, гърло от МБАЛ Хасково АД на Т. Д.
А., ищецът е постъпил в отделението на ****** г. 12:30 часа и е бил изписан на 24.11.2017
г. 12:40 часа. Поставена му е окончателна диагноза К13.7 „Други и неуточнени увреждания
на устната лигавица“ и придружаващи заболявания: контузио капитис; вилнус
лацероконтузум конхе назалис инфериор синистра; охлузване в областта на лява
тазобедрена става; ВЛС регио менталис медия; екскориаци рагио менталис; анамнеза, снета
по данни на болния и родителите му: постъпва по спешност в отделението по повод на
травми в областта на главата, носа и областта на лявата тазобедрена става с кървене от
устата и носа, охлузни рани по брадичката и лявата тазобедрена става, вследствие на ПТП и
след консултация с УНГ специалист е хоспитализиран. В обективното състояние са
описания нараняванията, а също така е установена липсата на фрактури по главата и тялото
на ищеца. Направената рентгенография на носни кости не показвала данни за травматични
увреди. Била направена и КАТ на глава без данни за позотивирани патологични промени,
задна черепна ямка, стволови отдели, понтоцеребрални ъгли, малкомозъчни хемисфери били
без оплаквания, черепът бил без фрактури. Подробно са описани и направените му
изследвания и проведената медиК.тозна терапия.
Като писмени доказателства са приложени и две медицински бележки за ищеца Т. Д.
А., издадени от УНГ отделение на „МБАЛ - Хасково“ АД за освобождаване на детето от
училище за периода от ****** г. – 01.12.2017 г., както и от часовете по физическо
възпитание в рамките на един месец – от ****** г. – 22.12.2017 г.
8
Във връзка с твърденията, че след претърпяната травма на носа ищецът много по-
често получавал хрема и запушване на носа и синусите, към доказателствения материал по
делото е приобщен и амбулаторен лист № 620/15.02.2023 г., издаден от д-р В. Г. Л. –
специалист УНГ, видно от който е поставена диагноза „девиация на носната преграда“.
Установена е на предна риноскопия ликсирана надясно към латералната стена носна
преграда, водеща до стесняване на носните ходове в дясно. Препоръчано е оперативно
лечение.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Д. Г.
А. – баща на ищеца. От показанията му се установява, че в деня на инцидента същият е
получил обаждане по телефона, че синът му е в болницата в гр.Хасково след като е блъснат
от кола. Свидетелят незабавно се отправил към Бърза помощ и заварил там сина си, който
бил силно шокиран и изплашен. Цялото му лице било в кръв, носът му бил деформиран и
изглеждал ужасно и бил стресиран. Разбрал, че детето е блъснато от кола на пешеходната
пътека пред училището, което посещавал. Приели ищеца в отделение УНГ и пролежал там 3
дни. Шили му устните, вливали му разтвори през абокат, не можел да си отваря устата и
изпитвал силни болки. Пиел вода със сламка. Не искал да приема храна. В болницата
свидетелят направил снимки, за да документира състоянието на сина си. След около 1
седмица му свалили конците, което също било болезнена и мъчителна манипулация. После
1 месец бил освободен от часове по физическо възпитание. Настъпила, според свидетеля А.,
видима промяна в поведението на сина му, детето било стресирано и не искало да излиза от
дома си, докато преди инцидента било жизнено и енергично и трудно го прибирали от игри.
Изпитвало страх от преминаващи коли, дори и когато пресичал с баща си. На свидетеля му
направило впечатление обстоятелството, че синът му започнал по често да боледува от
заболявания на горните дихателни пътища на носа и синусите, често се събуждал със
запушен нос, което налагало лечение. Много често се оплаквал, че е със сополи и секрети в
носа, които понякога го карали да повръща. Започнал да получава и паник-атаки, свързани
със здравословното му състояние и страх за живота му. Всички тези неща се появили след
инцидента. Там, където била пробита долната му устна, останал видим белег с лека
грапавина на кожата, който му създавал дискомфорт. Налагало се да го мажат с лекарство за
заличаване, но така или иначе белегът личал.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетеля Д. А., съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира показанията му като достоверни, логични и
последователни, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото писмени
доказателства вкл. на заключението на назначената по делото СМЕ, а и отразяват
непосредствени и лични възприятия.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца, съдът назначи и
изслуша съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено, а и същото не бе оспорено от страните. Съгласно заключението,
изготвено включително след извършен преглед на ищеца на 10.02.2023 г., телесните
увреждания, които е претърпял ищеца в следствие на ПТП на ****** г. са: Контузия на
9
главата. Разкъсно контузна рана в устната кухина. Разкъсно контузна рана на долната носна
мида. Разкъсно контузна рана на брадичката ведно с охлузване. Охлузване на дясната
тазобедрена област. Съдебният лекар е анализирал, че тъй като уврежданията са
разположени в областта на лицето, която област е силно чувствителна, пострадалият в
началния период на травмата е изпитвал силни болки и страдания, които с времето са
отслабнали. Нараняванията в областта на устната кухина временно са затруднявали приема
на храна. Според вещото лице, обичайния срок за възстановяване от описаните наранявания
е около 20-25 дни.
В заключението е отбелязано, че шест години след травмата е било установено
изкривяване на носната преграда на дясно. Към момента на инцидента и непосредствено
след това пострадалият не е бил прегледан от специалист по УНГ и описаното изкривяване
на преградата не е било констатирано. Според вещото лице е възможно установеното
изкривяване на носната преграда да се дължи на претърпяната при процесното ПТП травма,
затруднявайки дишането през дясната ноздра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 ЗЗД, който е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, същият е изцяло основателен като съображенията за това са
следните:
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. За да се приеме, че е налице
деликт, всички елементи трябва да съществуват в единство. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на елементите от фактически състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответника, а именно: противоправно поведение от страна на
делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди. Вината като
елемент от състава на непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното,
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата презумпция се възлага
на ответника.
Най-напред съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност във връзка с претенцията на ищеца, доколкото исковата молба е
депозирана в съда на 21.11.2022 г., тоест в рамките на 5-годишния срок съобразно чл.110,
ал.1 ЗЗД от датата на твърдения деликт, а именно ****** г. (чл.114, ал.3 ЗЗД).
На следващо място, от анализа на събраните писмени и гласни доказателства, както и
от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза се установяват, според
настоящия съдебен състав, по категоричен начин всички елементи от фактическия състав на
деликта.
В случая липсва спор, че на ******г. около 10.00 ч. се е състояло ПТП в гр.Хасково,
на бул.********, до Общинска полиция, между л.а. „******“ с рег. № ********, собственост
10
на А. Г. М., с водач ответника М.С. М. и ищеца - пешеходец Т. Д. А., на 12 год. към онзи
момент, от което последният е пострадал като е получил следните наранявания: разкъсна
рана на брадата и разкъсна рана на вътрешната преграда на носа. Спорен е въпроса между
страните относно механизма на ПТП като се твърди от ответника, че ищецът бягайки е
изскочил внезапно на пешеходната пътека, при което ответникът е нямал възможност да
реагира, но въпреки това се опитал да спре и натиснал спирачки. Доказателства в подкрепа
на това твърдение не бяха ангажирани, въпреки дадената от съда възможност за това, а от
писмените доказателства - Протокол за ПТП № 1577334/****** г., Констативен протокол за
ПТП за пострадали лица № 111/****** г. и Докладна записка от ****** г., изготвената от
мл.автоконтрольор в сектор „ПП – ОДМВР Хасково“ се установява противното като
конкретно в докладната записка е посочено, че водачът непосредствено след инцидента е
съобщил, че преди пешеходната пътека е намалил скоростта си, но от училището пресичало
момче, което не видял и блъснал с колата си. Тук е мястото да се отбележи, представените
протоколи за ПТП по своята правна природа представляват официални свидетелстващи
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – съставени са от компетентно длъжностно лице,
в кръга на службата им, по установената форма и ред. С оглед на изложеното, същите се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в тях
обстоятелства. Дори да се приеме, че нямат такава сила за самия механизъм на
произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на съставителя им,
следва да се има предвид, че при съпоставката на протоколите с останалите събрани по
делото писмени доказателства, се стига до същия еднозначен извод за причините за
настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищеца и наличието на причинно-следствена
връзка между тях. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни възраженията на
ответника по този въпрос, вкл. и относно наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Без съмнение поведението на ответника като водач на лек автомобил „******“ с рег.
№ ******** е и противоправно, тъй като е нарушил императивното правило на чл. 119, ал.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно – „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре“, като следва да се приеме, че то е и виновно, доколкото не са ангажирани
доказателства, оборващи законоустановената презумпция - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за вината му,
още повече като има предвид и мястото на реализиране на произшествието, а именно в
близост до училище. В случая е без значение обстоятелството, че ответникът е притежавал
валидно свидетелство за управление на МПС, както и че не е установено да е управлявал
МПС под въздействието на алкохол, а също така и че е откарал пострадалия в Спешна
помощ. Тези факти са относими и очевидно са били взети предвид при преценката на
административнонаказващия орган с оглед наложеното му наказание във връзка с влязлото в
сила наказателно постановление № 17-1253-002492/10.05.2018 г., издадено от ВПД
Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Хасково, имат значение и във връзка с
това дали деянието ще бъде квалифицирано като престъпление или административно
11
нарушение с оглед степента на обществена опасност.
Настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищеца и причинно-
следствената връзка между тях и деянието се установяват от събраните писмени
доказателства - Епикриза № 20146/****** г. на УНГ МБАЛ Хасково АД, медицинските
бележки, както и от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза. По същество
не е полемично възникването им, а спорът между страните е основно за това настъпили ли
са усложнения вследствие на инцидента за пострадалия и в какво са се изразили последните.
Така, данни за наличието на увреждане на здравето на ищеца се съдържат не само в
писмените доказателства по делото, но и в депозираните експертно заключение и
свидетелски показания в тази насока. Установи се, че ищецът е получил следните
увреждания на здравето в следствие на настъпилото ПТП - Контузия на главата. Разкъсно
контузна рана в устната кухина. Разкъсно контузна рана на долната носна мида. Разкъсно
контузна рана на брадичката ведно с охлузване. Охлузване на дясната тазобедрена област.
От свидетелските показания и снимков материал се доказа, че са били налице и две
охлузвания на китките на двете ръце до дланите на ищеца, че детето е било силно
стресирано след инцидента, че лицето му е било в кръв, носът му – деформиран, че са му
поставяни шевове на устните, вливани са разтвори през абокат, не е можело да си отваря
устата и е изпитвало силни болки, наложило прием на вода със сламка, че е отказвало да
приема храна, че се е наложил болничен престой в отделението УНГ за 3 дни, както и че
след изписването му от болница ищецът е бил освободен от часовете по физическо
възпитание, както и че манипулацията по сваляне на конците също е била болезнена и
мъчителна. Макар физическото възстановяване на ищеца да е продължило около 20-25 дни,
съобразно заключението на СМЕ, то съдът намира за несъмнено установено и доказано още
и обстоятелството, че и след инцидента емоционалния стрес и дискомфорт у ищеца
продължават да са налице като според кредитираните гласни доказателства и до сега същият
изпитва страх от преминаващи коли, а също така получава паник-атаки, свързани със
здравословното му състояние и страх за живота си, останал му и белег на лицето. Дори да не
се приеме наличието на пряка причинно-следствена връзка на установеното в хода на
настоящото производство изкривяване на носната преграда на дясно на ищеца, която е най-
вероятната причина за зачестилите заболявания на горните дихателни пътища на носа и
синусите, то описаните до тук болки и страдания, които е претърпял и продължава да търпи
ищеца вследствие на осъществения от ответника деликт, водят до извода, че вредите по вид,
интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, подкрепени от експертното заключение на съдебномедицинската
експертиза.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания от ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., понятието
„справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
12
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелства, при които е станало, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания и др. Предвид възрастта на ищеца към датата на деликта –
12 години, вида и характера на причинените увреждания, а именно описаните общо 7 леки
телесни повреди, продължителността и интезивността на претърпените болки и страдания,
както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент,
съобразявайки всички описани по-горе обстоятелства, вкл. тези относно начина на
настъпване на произшествието и описани по-горе, съдът приема, че за справедливото
овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му бъде
престирана сума в размер на 10 000 лева.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за реализиране на отговорността на ответника спрямо ищеца за осъществения
от него деликт на ******г. като с оглед изплатеното застрахователно обезщетение по щета
№ 1820001104000048 в размер на 5000 лв. на 20.03.2018 г. от страна на „ЗК Олимпик – клон
България“ КЧТ, то следва да се приеме, че искът на ищеца е основателен и доказан в пълния
му претендиран размер от 5000 лв., а възраженията на ответника за прекомерност следва да
се приемат за неоснователни.
Предвид гореизложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - физически болки и морални страдания, в резултат на настъпило на ******г. в
гр.Хасково ПТП. Тази сума следва да се присъди ведно с поисканата законна лихва, считано
от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане, тъй като претенцията е съобразена с чл.111,
ал.1, б.“в“ ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 500 лева, от които 200 лева за заплатена държавна такса и 300 лева за
възнаграждение за вещо лице, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и
представения списък по чл.80 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца и сумата от 800 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено
според уважения размер на исковете и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, М. С. М., ЕГН **********, с адрес:
*****************, съдебен адрес: **********, адв. Т. Н. от АК – Хасково, да заплати на Т.
13
Д. А., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Д. Т. К., ЕГН
**********, двамата с адрес: ********, съдебен адрес: **********, адв. М. Т. от АК –
Хасково, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди - физически болки и морални страдания, в резултат ПТП, настъпило на ******г. в
гр.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с адрес: *****************, съдебен адрес:
**********, адв. Т. Н. от АК – Хасково, на основание чл.78 ал.1 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Т.
Д. А., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Д. Т. К., ЕГН
**********, двамата с адрес: ********, съдебен адрес: **********, адв. М. Т. от АК –
Хасково, сумата от 500 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с адрес: *****************, съдебен адрес:
**********, адв. Т. Н. от АК – Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Т. от АК - Хасково, с
адрес на кантората: гр.******, сумата от 800 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Посочената от ищеца банкова сметка, по която да се преведе присъдената сума е:
IBAN: *********** с титуляр М. Т. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
14