Определение по дело №686/2020 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 658

 

                                      град Бургас, 18.05.2020 година

 

РАЙОНЕН СЪД БУРГАС, наказателна колегия 46-ти състав в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ 

Съдебни заседатели: 1. Д.В.

                                                                                     2. К.Е.                                                                                                    

при секретаря М.Р.и с участието на прокурора Виолета Ангелова, като разгледа докладваното от съдията Баев НЧД № 686 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.433 и сл. от НПК.

 

Образувано по повод постъпила молбата на Р.С.Р. с ЕГН: **********, с правно основание чл. 87, ал.1 НК. Молителят счита, че са налице условията за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 НК по отношение на осъжданията му, във връзка с което излага и подробни съображения и ангажира доказателства.

В провелото се по делото съдебно заседание молителя и защитника му поддържат молбата и молят съдът да допусне съдебна реабилитация по отношение на осъжданията на лицето.

В съдебно заседание представителят на Бургаска районна прокуратура намира молбата за неоснователна. Счита, че не са налице основанията по чл. 87 от НК.

 

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и като съобрази изложеното в молбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото справка за съдимост молителят Р. е осъждан общо 15 пъти. По отношение на всичките му осъждания е била извършена съдебна кумулация, като с Определение от 11.07.2011г. по НЧД № 2222/2011г., потвърдено с Определение от 27.11.2011г. по ВНЧД № 1387/2011г. на ОС-Бургас, в сила от 27.11.2011г. са формирани няколко групи осъждания, както следва:

1.  Осъжданията по НОХД № 278/1997 г. и по НОХД № 247/1998 г., и двете по описа на БРС, като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което е било изтърпявано в периода 13.01.2000 г. – 21.05.2001 г.

2. Осъжданията по НОХД № 92/2000 г., НОХД № 173/1999 г., НОХД № 94/2000 г. и НОХД № 1/2000 г., всички по описа на БРС, като е определено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, към което е било присъединено наказанието „Глоба” в размер на 100 лева по НОХД № 92/2000 г. по описа на БРС. Наказанието „Лишаване от свобода“ е било изтърпяно в периода 21.05.2001 г. до 29.06.2001 г.

3. Осъжданията по НОХД № 2952/2004 г. и НОХД № 2192/2005 г., и двете по описа на БРС, като е определено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.24 от НК е било увеличено с ШЕСТ МЕСЕЦА до общ размер от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА. Наказанието е било изтърпяно в периода 18.07.2005 г. – 19.12.2006 г.

4. Осъждането по НОХД № 2286/2004 г. по описа на БРС „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което е било изтърпяно в периода 01.09.2004г. – 18.07.2005 г.

5. Осъжданията по НОХД № 3826/2007 г. и НОХД № 3687/2007 г., и двете по описа на БРС, като е било определено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което е изтърпяно в периода 29.01.2008 г. – 29.04.2008 г.

6. Осъжданията по НОХД № 108/2011 г., НОХД № 1040/2011 г., НОХД № 1830/2011 г. и НОХД № 1433/2011 г., всички по описа на БРС, като му е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.24 от НК е било увеличено с ШЕСТ МЕСЕЦА до общ размер от ДВЕ ГОДИНИ. Това наказание е било изтърпяно за периода от 14.03.2012г. до 19.01.2013г.

 

Видно от материалите по делото спрямо Р. няма образувани изпълнителни производства за събиране на наложеното наказание „Глоба“ по НОХД № 92/2000г. на БРС, поради което и следва да се приеме, че към момента е изтекъл давностният срок за изпълнението му.

Видно е също така, че по НОХД № 278/1997г. на БРС и НОХД № 1/200г. на БРС има причинени имуществени вреди както следва – 59 200 /неденоминирани лева/ и 3123 лева, за които няма доказателства да са били възстановени. По останалите осъждания са налице споразумения (което означава, че имуществените вреди са били възстановени) или се касае за деяния, които нямат съставомерни имуществени вреди (като например НОХ 247/98г. на БРС, касаещо престъпление по чл. 129, ал.1 НК).

При тези данни от правна страна съдът намира, че молбата на Р.С.Р. с ЕГН: ********** се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение следните съображения:

 Производството за съдебна реабилитация е особено съдебно производство, предвидено в част VII, глава XXXIV, раздел II от НПК. Процесуалните предпоставките за неговото започване са изброени в чл.434 НПК и те се свеждат до подаване на молба, към която следва да бъдат приложени доказателства за осъждане на лицето, както и такива, обуславящи наличието на условията по  чл. 87 НК. Видно от текста на чл. 85, ал.1 НК реабилитацията, включително по съдебен ред, има предназначението да заличи осъждането на лицето и да отмени за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, освен ако в закон или указ е установено противното. Когато не са налице условията за реабилитация по право, на осъденото лице е предоставена възможност за такава по съдебен ред. За да бъде постановена съдебна реабилитация по  чл.87 НК, е необходимо съответно: 1/ да са изтекли три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание; 2/ в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание; 3/ осъденият да е имал добро поведение след осъждането; 4/ да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено престъпление или да са налице извинителни причини за не възстановяването им. Единствено при наличието на тези условия съдът може да реабилитира осъдения.

Видно от горните факти първата предпоставка за постановяване на съдебна реабилитация е налице, доколкото от изтърпяване на всички наказания „Лишаване от свобода“ са изтекли повече от три години, а по отношение на наказанието „Глоба“ е изтекла погасителна давност. Същевременно съдът намира, че не са настъпили условията по чл. 88а НК, за да се приеме, че лицето е реабилитирано по право при условията на т.нар. „пълна реабилитация“, доколкото от изтърпяване на последното осъждане не са изминали изискуемите 10 години по чл. 88а, ал.2 НК. В този смисъл, към този момент действително за Р.Р. остава възможността да поиска да бъде реабилитиран по съдебен ред.

Въпреки това съдът счита, че не са налице другите две предпоставки за уважаване на молбата за реабилитация. На първо място няма доказателства да са били възстановени имуществените вреди по НОХД № 278/1997г. на БРС и НОХД № 1/200г. на БРС, нито такива, които да сочат на уважителна причина за невъзстановяването им. Не са ангажирани доказателства за евентуално влошено здравословно състояние на Р. или за невъзможността му да упражнява трудова функция. Нещо повече от двете осъждания е изминал достатъчно дълъг период от време, в който осъденият е имал възможност да репарира пострадалите, но не го е направил, а вместо това е извършил други престъпления. Действително към настоящия момент е изтекъл срок от близо двадесет години от постановяване на тези съдебни актове и вероятно вземанията са погасени по давност. Дори обаче да се приеме тази хипотеза от една страна същата потвърждава, че осъденият е бездействал твърде дълго време, а от друга, дори и деликтното обезщетение да е погасено по давност, то тази давност погасява единствено възможността за принудителното изпълнение на правото на вземане на пострадалия, но не означава, че това субективно право не съществува, т.е. по никакъв начин дори вземането да е  погасено по давност, това не означава, че Р. е изпълнил задължението си да възстанови вредите, а само сочи, че той е бездействал, което бездействие в случая няма как да влече благоприятни последици за него.  Всичко това по мнение на настоящия състав навежда на извод за липса на една от задължителните предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация, което е достатъчно основание молбата да бъде оставена без уважение.

 С оглед изчерпателност следва да се посочи и че по мнение на настоящия състав не са събрани убедителни доказателства, от които да може да се направи извод, че лицето е имало добро поведение (в периода от влизане на последната присъдата в сила до настоящето произнасяне на съда). Действително се установява, че от излизането му от Затвора през 2013г. до настоящия момент Р. не е извършвал други престъпления и спрямо него не се водят наказателни производства. По мнение на съда обаче, това въобще не е достатъчно, за да се приеме, че молителят е имал добро поведение. Не са ангажирани доказателства Р. да се е занимавал с общественополезна дейност (да полага труд), да си е изградил име на добър и честен член на обществото и да се ползва с авторитет сред съседите си. Фактът, че след като е бил осъждан общо 15 пъти за деяния извършени в период от 1996 до 2011 – т.е. 15 години, е последвал период от 7-8 години без данни за нови криминални прояви, съдът намира за похвален, но самостоятелно недостатъчен за формиране на категоричен и еднозначен извод, че Р. е имал изискуемото добро поведение. Касае се за престъпна деятелност продължила много дълъг период от време и характеризираща дееца като такъв с трайно утвърдени престъпни навици, поради което, за да бъде реабилитиран той трябва да положи допълнителни усилия за ресоциализация и поправяне, сочещи на това, че действително иска да е пълноценен член на обществото, а не просто да се уповава на това, че 8 години не е извършвал престъпления (период който между другото е два пъти по-къс от този, в който е извършвал криминални деяния).

Предвид така изложеното, съдът намира, че по отношение на молителя не са настъпили предпоставките за постановяване на съдебна реабилитация.

Така мотивиран и на основание чл.436, ал.1 и ал.2 НПК, във връзка с чл.87  Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.С.Р. с ЕГН: **********, за постановяване на съдебна реабилитация.

 

УКАЗВА, че на основание чл. 436, ал. 4 нова молба за реабилитация може да се подаде не по-рано от една година.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд гр.Бургас в 7-дневен срок от днес.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

             

                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                2.