№ 125
гр. Монтана, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН Б.
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН Б. Гражданско дело №
20251630100191 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от П. Б. В. (ищец) срещу ..... ..... (ответник).
Предявени са следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за
заплащане на дължимо брутно трудово възнаграждение в размер на .....
лева за периода 01.01.2023 г. о 01.07.2023 г.. вкл., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024 г., до
окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на ..... лева за периода от
01.07.2023 г. до 18.12.2024 г.
иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата .....
лева - обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 40 работни
дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
19.12.2024 г., до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на ..... лева за
периода от 01.07.2023 г. до 18.12.2024 г.
иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ за заплащане на сумата .....
лева - за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на брутното трудово възнаграждение за единадесет месеца, ведно
1
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024
г., до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на ..... лева за периода от
01.07.2023 г. до 18.12.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е съществувало
трудово правоотношение, въз основа на което е заемала длъжността „старши
учител“, прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст със заповед от 21.06.2023 г. Твърди, че е член на синдиката на
български учители, с който Министерство на образованието и науката има
сключен колективен трудов договор, като с анекс от 10.08.2023 г. са увеличени
заплатите на учителите от 01.01.2023 г. с 15%, което рефлектирало и върху
обезщетението на ищеца, което следва да му се заплати.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Счита,
че увеличението на заплатите в сектора касае единствено педагогическия
персонал към момента на момента когато е постигнато решение за
увеличаване на възнаграждението, а не към 01.01.2023 г. Също така към
01.09.2023 г. ищецът не е имал сключен трудов договор и подписания анекс не
е имал сила за него.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, РСМ приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени
доказателствени средства, че през процесния период страните са били в
трудово отношение, като ищецът като служител е заемала длъжността
"учител" в ответното училище. Не се спори също така, че трудовото
правоотношение на страните е било прекратено със Заповед 567/21.06.2023 г.,
считано от 01.07.2023 г., като тази заповед е представена по делото. По делото
няма спор, че ищцата е член на Синдиката на българските учители (СБУ) в
процесния период.
Не се спори от страните, че на 10.08. 2023 г. е подписан Анекс № Д01192
от същата дата към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищно образование от 06.12.2022 г., с който са
определени минимални основани работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г., по
силата на което била изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД по
2
отношение на минималните основни заплати за системата на училищното и
предучилищното образование и с горепосочения анекс с обратна сила /от
01.01.2023 г. / били увеличени трудовите възнаграждения на заетите в
системата на училищното и предучилищното образование.
Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за
престирания труд. Според чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи
плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от
работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя
като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна
сила на работника или служителя.
По силата на сключения на 10.08.2023 г. анекс е изменена разпоредбата
на чл. 27 от КТД от 06.12.2022 г., уреждаща минималните основни работни
заплати за системата на предучилищното и училищното образование и
разпределението на осигурените средства от държавния бюджет, като със
задна дата - от 01.01.2023 г. се определят по-високи минимални основни
работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование,
т. е. с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на
педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното
и училищното образование със задна дата касателно всички членове на
синдикални организации, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово
правоотношение.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на
Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че
законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. По силата на § 2 от Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3
относно минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на
длъжността старши учител е предвидена сумата от 1787 лева. Съгласно § 3 от
Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от
01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен
вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.
3
Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на
основание чл. 22, ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за
предучилищнрото и училищното образование и е съгласувана с министъра на
труда и социалната политика и с министъра на финансите.
Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда
нови размери на минималните основни възнаграждения, считано от
01.01.2023 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна
сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба.
Ретроактивното действие е правен институт, с който законодателят
придава правно значение на настъпването на определени правни последици
към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги
юридически факт, по съображения за справедливост и социална
целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда
вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните
субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и
свързаното с това забавено увеличение на минималните основни
възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са
именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да
придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от
01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата.
Сключването на Анекса към КТД на 10.08. 2023 г. също е обусловено от
забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната година
и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда. В
случая забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се
дължи на забавени действия от страна на изпълнителната и законодателна
власт, независимо от волята на гражданскоправните субекти, в чиято правна
сфера настъпват благоприятните правни последици, обусловени от
приемането му.
В този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната
работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование,
като съдът намира, че изменената с анекса от 10.08.2023 г. разпоредба на чл.
27 от КТД се отнася за работните заплати на всички заети към 01.01.2023 г.
педагогически специалисти и непедагогически персонал в сферата на
4
предучилищното и училищното образование, предвиждащо нов размер на
основните възнаграждения, считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на
заетите в системата на образованието. Никъде в закона или в КТД не е
визирано и изрично уточнено, че това увеличение не засяга лицата с
прекратено ТПО, т. е. придаденото ретроактивно действие на нормата следва
да се тълкува разширително, а не стеснително и че се отнася до лицата, които
в този период са полагали труд в учебни заведения и са се намирали в редовни
ТПО. Това обратно действие на нормата е и в съответствие с чл. 14 от ЗНА,
който предвижда, че същото се придава само по изключение и с изрична
разпоредба, както в случая.
Наред с горното, колективният трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование, сключен между посочените
синдикални организации и МОН е многостранен договор, с няколко насрещни
страни, всяка от които е направила волеизявление за увеличаване на
основните трудови възнаграждения на работещите в сферата на
предучилищното и училищното образование, считано именно от 01.01.2023 г.
Освен това, след подписване на анекса от 10.08. 2023 г. към КТД е
приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г.,
съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като
това увеличение е в съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово
равнище.
Независимо, че наредбата представлява подзаконов нормативен акт, на
част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично
е придадено обратно действие, което не би могло да бъде автоматично
пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с оглед неговия
договорен характер, но това се е осъществило със закъснение по причините,
изложени по-горе, в резултат н а по - късното приемане на Закона за
държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от
01.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща
законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на
образованието, като ги изменят в по-благоприятна за служителите посока,
5
предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че е недопустимо
да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение.
В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г.
о., ГК се възприема, че "обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че
и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато не засяга неблагоприятно положението на работниците или
служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да
се въвеждат с обратно действие неблагоприятни последици за работниците и
служителите (Решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).В тази
насока е и наскоро приетото Решение за развитие на правото № 82 от
11.02.2025 г., постановено от ВКС, 3 г. о., по гр. д. № 931/2024 г.,
Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните
субекти, полагали труд като педагогически специалисти в периода от
01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация в посочения
период, независимо от това дали трудовите им правоотношения са прекратени
преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата. Тези служители са
полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности, при едни и
същи работодатели, поради което не следва да съществува законово основание
касателно тяхното нееднакво третиране.
С придадената обратна сила на закона се предвиждат по-благоприятни
последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с
изискванията на чл. 14 от ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в
процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния
бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Последващото
прекратяване на трудовото й правоотношение не засяга правното й положение
към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането
на разпоредбите са преуредени в е ч е съществували между страните
индивидуални правоотношения, следва да се приеме, че считано от
01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала
ищцата. В противен случай ищцата е щяла да бъде поставена в по-
6
неблагоприятно положение спрямо останалите служители, с които са полагали
труд едновременно, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени
към месец август 2023 г.
Ето защо и за ищцата следва да се дължи разликата в увеличения размер
на основното й трудово възнаграждение, което за останалите служители също
е начислено със задна дата, считано от 01.01.2023 г. Обстоятелството, че към
месец август 2023 г. е било прекратено процесното трудово правоотношение и
по тази причина не може да се сключи допълнително споразумение за
изменение на трудовото възнаграждение, не представлява пречка ищецът да
получи увеличения размер, защото съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят
може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или
служителя.
В случая н е се касае за "възстановяване на трудовоправна връзка", а за
заплащане на суми в периода на действие на трудовия договор до 05.07.2023 г.
При увеличение на размера на работната заплата със задна дата работодателят
следва да преизчисли вече начисленото и изплатеното трудово
възнаграждение, респ. начислените и изплатени обезщетения на база на
трудовото възнаграждение. Въз основа на сключения анекс към КТД
работодателят може едностранно, със заповед да измени трудовото
възнаграждение на ищцата, като увеличи неговия размер в съответствие с
анекса към КТД и да разпореди заплащането на разликата между вече
начисленото и изплатено трудово възнаграждение и дължимото такова,
съобразно анекса към КТД.
Така горното следва да намери приложение и по отношение на искове
по чл. 224 КТ и 222 КТ, доколкото последните са обвързани от размера на
трудовото възнаграждение на служителя.
По отношение на исковете по чл. 86 ЗЗД намира следното:
Съдът намира за доказано, че ответникът, поради неплащане на
дължимото възнаграждение на падежа и на дължими обезщетения при
прекратяване на трудовия договор, платими на 11.08.2025г./датата, на която е
подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023 г/, е изпаднал в забава и следва да
обезщети ищеца за просрочието. Аргументите относно забавата са изложени
по-горе. Падежът за плащане на работната заплата е изначално определен
между страните, като съдът не споделя доводите на ищеца, че следва да е
7
датата на прекратяване на правоотношението, а не на подписване на анекса.
Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.
След изтичане на този срок се дължи обезщетението заедно със законната
лихва. Така по отношение на искове по чл. 224 КТ и 222 КТ забавата започва
от 01.10.2024 г., след като анексът е подписан през месец август, така до
последният ден на септември ответникът е следвало да заплати обезщетения,
като е изпаднал в забава на 01.10.2024 г.
Дължимата лихва за забава върху главницата от ..... лева за периода
11.08.2023. – 18.12.2024., изчислена с помощта на лихвен калкулатор на
страницата на НАП е ..... лева или в търсения от ищеца размер и се уважава в
цялост.
Дължимата лихва за забава върху главницата от ..... лева за периода
01.20.2023. – 18.12.2024., изчислена с помощта на лихвен калкулатор на
страницата на НАП е .... лева или в търсения от ищеца размер и се уважава в
цялост.
Дължимата лихва за забава върху главницата от ..... лева за периода
01.20.2023. – 18.12.2024., изчислена с помощта на лихвен калкулатор на
страницата на НАП е ..... лева или в търсения от ищеца размер и се уважава в
цялост.
По разноските
При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищцата
сторените от нея разноски по водене на делото в размер на .... лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Ответникът е заявил претенция за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на .... лева, като съобразно уважената част от иска
следва да се присъдят 34,50 лева.
Ответникът следва да заплати също .... лева – държавна такса по
сметка на Софийския районен съд, съобразно размера на уважените искове
/81,24 лева - по иска по чл.128, т.2 КТ, 50.00 лева – по иска по чл.224 КТ, .....
лева – по иска по чл.222, ал.3 КТ и 50.00 лева по иска по чл.422 вр. чл.86, ал.1
8
ЗЗД/.
Мотивиран от гореизложеното, РСМ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..... ....., със адрес **********, да заплати на П. Б. В., ЕГН
**********, , следните суми:
на основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на
дължимо брутно трудово възнаграждение в размер на ..... лева за периода
01.01.2023 г. о 01.07.2023 г.. вкл., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 19.12.2024 г., до окончателното плащане, и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
в размер на ..... лева за периода от 11.08.2023 г. до 18.12.2024 г., като
отхвърля иска за горницата над признатия размер до пълния предявен
размер от ..... лева, като неоснователен.
на основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата ..... лева -
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 40 работни дни,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
19.12.2024 г., до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на .... лева за периода
от 01.10.2023 г. до 18.12.2024 г. ., като отхвърля иска за горницата над
признатия размер до пълния предявен размер от ..... лева, като
неоснователен.
на основание чл.222, ал.3 от КТ за заплащане на сумата ..... лева - за
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
брутното трудово възнаграждение за единадесет месеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024 г.,
до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на ..... лева за периода от
01.10.2023 г. до 18.12.2024 г., като отхвърля иска за горницата над
признатия размер до пълния предявен размер от ..... лева, като
неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
9
изпълнение на решението. В тази си част решението подлежи на обжалване
пред ОС - Монтана с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..... ....., със адрес
**********, да заплати на П. Б. В., ЕГН **********, сумата ..... лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. Б. В., ЕГН **********, да
заплати на ....., със адрес **********, сумата 34,50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ....., със адрес **********, да
заплати по сметка РС - Монтана, сумата от .... лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна
жалба в двуседмичен срок от 02.04.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10