№ 3928
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110203768 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по частна жалба от Г. С. Ш. чрез адв. Д. Р. от САК
срещу Решение от 30.06.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 3768/2022 г. по
описа на СРС в частта за разноските. В жалбата се твърди, че изводите на
съда относно присъдения минимален размер на адвокатско възнаграждение са
неправилни, предвид което, на основание чл. 144 от АПК, се иска отмяна на
решението в частта му за разноските и присъждане на жалбоподателя Г. Ш.
на разноски до претендирания пълен размер от 810 лева. Жалбоподателят
чрез своя пълномощник обосновава претенцията си въз основа на
обстоятелства като продължителния период на развитие на делото, съответно
на оказано съдействие на неправомерно задържания Ш. чрез изготвяне и
подаване на жалба и чрез процесуална активност и участие в проведените
общо три на брой съдебни заседания.
В предоставения на ответника срок за становище, съгласно чл. 248,
ал. 2 от ГПК, такова не постъпва.
Софийски Районен съд, като съобрази посоченото правно основание в
частната жалба и съдържанието на същата, приема, че е надлежно сезиран с
искане не за отмяна, а за изменение на решението в частта му за разноските.
Съдът намира така направеното искане за изменение на решението за
1
процесуално допустимо, доколкото същото е подадено в срок и от
процесуално-активно легитимирано лице. Разгледано по същество, същото е
частично основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложима
субсидиарно и в административния процес на основание нормата на чл. 144
от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може
да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
С разпоредбата на чл. 143 от АПК са определени правилата за дължимост на
разноски, направени в производството пред съда, като във всички предвидени
хипотези, тежестта за понасяне на сторени по делото разноски се обуславя от
резултата при оспорването на съответния административен акт.
Административно наказателно дело № 3768/2022 г. по описа на
Софийски Районен съд, е образувано по жалба на Г. С. Ш., чрез адв. Д. Р.
срещу Заповед за задържане на лице № 226зз-516 от 21.02.2022 г., издадена от
П. В., изпълняващ длъжността „полицай“ при 02 РУ-СДВР. Съдът, след като
е съобразил събраните доказателства по делото и установените с тях факти, е
намерил така издадената заповед за незаконосъобразна поради наличието на
формално посочено основание за задържане, което не изпълнява целта на
закона. Ето защо като е преценил, че липсва основание за задържане или най-
малкото е налице такова, което е недостатъчно задържаното лице да разбере
защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, съдът
е отменил процесната заповед за задържане на лице. По отношение на
претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 810 лева, съдът, като
е взел предвид направеното възражение за прекомерност от ответника в
съчетание с ниската правна сложност на подобни дела, е намалил размера на
претендираното адвокатско възнаграждение до сумата от 400 лева. Доколкото
в мотивите на решението съдът е отчел факта на явяване на процесуалния
представител на жалбоподателя и в трите проведени по делото съдебни
заседания, като е преценил за справедливо присъждането на възнаграждение в
размер на 400 лева, което не кореспондира на постановения осъдителен
диспозитив в частта за разноските, то настоящият съдебен състав намира, че е
налице очевидна фактическа грешка при изписване размера на присъденото
адвокатско възнаграждение в осъдителния диспозитив.
2
Този състав на съда намира, че не са налице основания за изменение
на решението в частта за разноските, като съображенията за това са изложени
в решението, постановено по делото, поради което искането за изменение на
размера на присъдените разноски се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът може по своя
инициатива да поправя допуснатите в решението очевидни фактически
грешки, а според редакцията на чл. 247, ал. 4, предл. второ от ГПК съдебният
акт за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда,
предвиден за обжалване на поправения акт, поради което настоящото
решение подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Така мотивиран и на основание чл. 247 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от
30.06.2022 г. по н.а.х.д. № 3768/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
112-ти състав, като:
В диспозитива, на абзац 2, ред 2 вместо „ сумата от 310 лева“ се чете
„сумата от 410 лева“, както и на абзац 2, ред 5 вместо „(в размер на 300 лева)“
се чете „(в размер на 400 лева)“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решението в
частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване, съгласно чл. 247, ал. 4 от ГПК,
пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3