Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесети
март две
хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Ваня
Иванова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 3061 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени иска с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
при сключване на договор за кредит № ***/25.07.2015г., ответникът е дал
съгласието си да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта „***” с максимален кредитен лимит от 1000 лв. Ищецът сочи, че
усвояването на револвиращия кредит се извършва от ответника посредством
всякакви транзакции – теглене на пари в брой от АТМ устройство, плащания чрез
ПОС терминал и др., чрез използването на предоставената му кредитна карта.
Твърди, че ответника е активирал кредитната карта на 12.01.2016г. и че върху
усвояваните от него суми са начислявани годишна лихва и такси за обслужване.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от приложението за отпускане на
револвиращия кредит, кредитополучателят е поел задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска до първо число на месеца, следващ издаването на
извлечението, чийто размер е променлива величина съобразно усвоената сума.
Твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита на
01.05.2016г., когато не е внесъл дължимата съгласно чл. 18 от договора месечна погасителна
вноска. Ищецът изтъква, че след тази дата, по аргумент от чл. 84 ЗЗД, е
настъпила изискуемост на вземанията му по кредита, за която длъжникът е
надлежно уведомен. Твърди, че към него момент размера на задълженията на
ответника по кредитната карта е възлизал на 1524, 13 лв., от които 988, 35 лв.
– главница и 535, 78 лв. – договорна лихва за периода 01.05.2016г. –
10.11.2017г. /датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение/. Сочи,
че поради липсата на доброволно изпълнение се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1784/2018г. на ВТРС за горепосочените вземания, както и
за вземане в размер на 50, 17 лв., представляващо обезщетение за забава за
периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г. По тези съображения ищецът иска от съда
да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира
разноски за заповедното и исковото производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез
назначения му особен представител, оспорва предявения иск по основателност и
размер. Релевира възражение за нищожност на договора за револвиращ кредит, тъй
като е сключен от името на кредитора от лице без представителна власт. В
условията на евентуалност счита договора за кредит за частично недействителен
поради противоречие със закона /ЗПК/, тъй като е уговорен като безсрочен и тъй
като в съдържанието му не са посочени всички изискуеми от ЗПК условия за
издължаването му /чл. 11 ал. 1 ЗПК/. Отделно от това навежда възражение за
недействителност на договора, поради неспазване на изискването за размера на
шрифта, на който следва да е написан. Сочи, че клаузата за уговорения между
страните годишния лихвен процент е нищожна поради противоречие на добрите нрави
и развива подробни съображения за това. Ответникът оспорва да е получавал
процесната кредитна карта. По изложените доводи моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Страните са сключили договор за кредит за покупка на
стоки и услуги ***от 25.07.2015г., като от клаузата
на чл. 12 от него се установява, че ищецът и ответникът са уговорили
отпускането и на револвиращ потребителски кредит с максимален кредитен лимит от
10 000 лв., който да бъде усвояван от кредитополучателя чрез кредитна
карта. Ищецът се е задължил да издаде платежния инструмент не по – късно от 18
месеца от първата погасителна вноска по кредита /20.08.2015г./. Страните са се
договорили, че всички задължения свързани с ползването на издадената кредитна
карта ще възникнат само след активирането й от ответника по указания му от
кредитора начин. Съгласно чл. 13 от договора кредитния лимит се определя
едностранно от ищеца и се съобщава на кредитополучателя, като последният може
да извършва транзакции до разрешения му размер чрез предоставената му кредитна
карта. Страните са предвидили, че договора за револвиращ потребителски кредит е
безсрочен и че кредитополучателят дължи годишна лихва върху усвоената сума и
такси за ползването на кредитната карта /чл. 15 и чл. 16 от него/. Ответникът е
поел задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска до изплащане на
начислените задължения, като нейния размер, както и този на лихвата и таксите
ще бъде посочен в приложението по чл. 21 от договора. Според последната клауза
кредитната карта ще бъде доставена на кредитополучателя с документ – приложение
неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата. Изрично е
уговорено, че за ответника задълженията за плащане по кредитната карта ще
възникнат след активирането и използването й в съответствие с договора и
приложенията към него.
С исковата молба е представено приложение по чл. 21 от
договора, съгласно което одобреният кредитен лимит на ответника е в размер на
1000 лв. Посочени са условията за активиране на картата и реда за нейното
използване, като съгласно тях кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените транзакции до 15-то число на месеца, което изпраща на
кредитополучателя. Последният е длъжен да прави месечните погасителни вноски до
1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, като минималния
размер на всяка при разрешения на ответника кредитен лимит е 60 лв.
Приложението е подписано единствено от служител на кредитора.
Ищецът е представил месечно извлечение по кредитна
карта за отчетен период 16.09.2017г. – 13.10.2017г., според което дължимата
сума за плащане е в общ размер на 1584, 13 лв., чийто падеж настъпва на 01.11.2017г.
До ответникът е изпратена покана от 16.11.2017г., с която е уведомен, че от
01.05.2016г. е допуснал забава в плащанията по револвиращия потребителски
кредит, поради което дължи на ищеца главница в размер 988, 35 лв., договорна
лихва в размер на 535, 78 лв. и обезщетение за забава в размер на 1, 65 лв. Поканен
е да изпълни това си задължение в седмодневен срок и е предупреден за
последиците от неизпълнението. Тази покана е връчена на длъжника на
22.11.2017г., видно от приложената товарителница на лист 36 от делото. По
делото е представена и друга товарителница с изх. № ********* от 18.12.2015г.
за връчена на 28.12.2015г. пратка на ответника, съдържаща документи.
От приложеното
ч.гр.д. № 1784/2018г. по описа на ВТРС се установява, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение № 929/20.06.2018г. за горепосочените
вземания за главница и лихва, както и за сумата от 50, 17 лв. – лихва за забава
за периода 10.11.2017г. – 11.05.2018г. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
С исковата
молба са представени и други писмени доказателства, които обаче не са относими
към конкретния правен спор, поради което съдът не намира за нужно да ги
обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта „***”, наличието
на договорни клаузи, които пораждат вземането му за главница, възнаградителна
лихва и обезщетението за забава, усвояване на суми от ответника, размера на
претендираните вземания, както и че е настъпила изискуемостта им.
Въз основа на събраните по делото доказателства не
може да се направи категоричния и обоснован извод, че ищецът и ответникът са
валидно обвързани от действителен договор за револвиращ потребителски кредит. В
подписания между страните договор ***от 25.07.2015г.,
в частта относно отпускане на револвиращия кредит и издаване на кредитна карта,
а именно клаузите от чл. 12 до чл. 21 вкл., липсва конкретно посочване на
елементите от същественото съдържание на този вид договори. В нарушение на чл.
12 ал. 1 т. 7-11 от Закона за потребителския кредит не е посочен конкретно общия
размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита,
дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т.н. Следователно с
подписването на договор ***от 25.07.2015г.
страните не са постигнали съгласие по тези съществени елементи от съдържанието
на револвиращия кредит. Те са посочени и детайлизирани в приложението по чл. 21
от договора, но същото е подписано единствено и само от кредитора. Кредитополучателят
не е изявявал насрещна воля за приемането им, доколкото липсва негов подпис
върху приложението. Същото не е било изготвено към момента на подписване на договор ***от 25.07.2015г., за да се счита ответникът обвързан от
него. Неподписването на приложението към чл. 21 води до неспазване на
изискването на чл. 11 ал. 1 т. 27 ЗПК и влече след себе си липсата на съвпадащи
между страните волеизявления по съществените елементи от състава на договорите
за револвиращ кредит. Липсата на съгласие по тях има за последица липсата на
действителна договорна връзка между страните, поради което ищецът не може да
претендира изпълнение по нея респ. последиците от неизпълнението й.
Отделно от това в чл. 12 от договор ***от 25.07.2015г. е уговорено, че револвиращия кредит ще
произведе действие, след като длъжникът активира издадената му кредитна карта
по указния от кредитора начин. Следователно настъпването на последиците от
сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие –
активиране и използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Касае се
за отлагателно условие, едва при сбъдването на което, ще възникнат задължения
за кредитополучателя да извършва плащания по картата. По делото ищецът не
доказа пълно и главно да се осъществили в обективната действителност онези
факти, с който той свързва претендираните вземания. С ангажираните от него
доказателства кредиторът не установи с нужната категоричност и сигурност, че е
издал на ответника твърдяната кредитна карта „Мастъркард” и че последният е
активирал същата. Представената товарителница с изх. № ********* от
18.12.2015г., връчена на ответника на 28.12.2015г., доколкото е посочено, че
съдържа документи, не е достатъчна за пълното и главно доказване на факта на
издаване и получаване на платежния инструмент. След като в нея не е отразено
изпращането на кредитната карта и след като към този момент страните са били
обвързани и от договор за стоков кредит, получаването на документи в срока на
действието му, не води до еднозначния извод, че кредиторът е издал и изпратил
на кредитополучателя кредитна карта. Дори да се приеме, че такава е издадена и
получена от длъжника, по делото не се доказа, същият да е активирал платежния
инструмент и да е извършвал транзакции с него. В тази връзка ищецът се е
задоволил единствено да представи месечна извлечение за 16.09.2017г. –
13.10.2017г. под формата на неподписан ел. документ, в който е посочено, че
разполагаемата сума към отчетната дата е „- 584, 13 лв.” и че общия размер на
дължимите суми възлиза на 1584, 13 лв. Неподписаният ел. документ не се ползва
нито с формална, нито с материална доказателствена сила и се цени с оглед на всички
събрани по делото доказателства. Такива във връзка с активирането и
използването на кредитната карта по делото не са представени. Ползването на
кредитната карта за извършване на плащания и транзакции безспорно сочи на
нейното активиране. Усвояването на суми от кредитния лимит категорично
представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до
възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми
респ. плащане на минимална погасителна вноска. По делото обаче ищецът не
проведе успешно доказване на наведените от него факти, очертаващи основанието
на иска му. Въпреки че има възможност да изготвя месечни извлечения, отразяващи
състоянието на задълженията на кредитополучателя, ищецът не е представил такива
по делото, нито е поискал изслушването на съдебно – счетоводна експертиза,
която да установи усвояването на суми от длъжника по предоставения му кредитен
лимит.
По тези съображения съдът намира, че от една страна
ищецът не доказа страните да са обвързани от действителен договор за револвиращ
потребителски кредит и същият да е породил желаните от страните правни
последици, респ. не доказа кредитополучателят да е усвоявал суми от
предоставения му кредитен лимит, за да е възникнало задължение за връщането им,
ведно с уговорените лихви. Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че
предявеният установителен иск чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 988, 35 лв. - главница по револвиращ
кредит, обективиран в документа на договор за кредит за покупка на стоки и
услуги ***от 25.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, на сумата
от 535, 78 лв. - договорна лихва за периода 01.05.2016г. – 10.11.2017г. и на сумата от 50, 17 лв. - обезщетение за забава за
периода от 10.11.2017г.
до 11.05.2018г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение № 929/20.06.2018г. по ч.гр.д. № 1784/2018г. на
ВТРС, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява неоснователна.
Ответникът не доказал извършването на съдебни разноски, поради което такива не
му се следват.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Франция, рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост-
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 1784/2018г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: