Р Е Ш Е Н И Е
№ 61 / 25.01.2021г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На шестнадесети декември 2020 г. в публично съдебно заседание
в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна
прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 793/2019 г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по
искова молба на М.С.Й. , изтърпяващ наказание в Затвора – Плевен срещу Министерство на правосъдието с правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 100 000
лв. за неимуществени вреди (паника, депресия, нарушено достойнство, страх от
смърт вследствие ПТП) за периода 17.04.2014г.-06.02.2019г., поради превозването
на ищеца с необезопасени в случай на ПТП конвойни автомобили на Главна дирекция
„Охрана“, които не са били оборудвани със седалки и колан за безопасност, при
конвоирането му за участие по съдебни дела.
Ищецът твърди, чрез назначения
служебен защитник – адв. М. от АК, че съгласно чл.2 от Наредба
№1/30.01.2003г. за структурата, организацията и дейността на охраната на
ораните на съдебната власт, дейността е организирана в Главна дирекция „Охрана“
към Министерство на правосъдието. В чл. 31 от наредбата е предвидено, че
изискванията за техническо оборудване на конвойните автомобили се определят от
Министъра на правосъдието. Служителите на ГДО са извършвали превоза на
конвоираните лица с транспортни средства, които са с технически характеристики
и оборудване, определени от Министъра на правосъдието в нарушение на чл. 2 б.
„б“, чл.3 б. „д“ от Директива ЕС 2015/413 от 11.03.2015г., както и на
вътрешното законодателство – чл. 137а от ЗДвП. В чл. 137а ал.2 ЗДвП са изброени
случаите, при които не се използват обезопасителни колани, а превоза на
конвоирани лица не попада в изброените случаи. Посочва, че превоза на
конвоирани лица през процесния период е регламентиран в Правила за условията и
реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГДО, утвърдени със
Заповед № ЛС-04-1994/15.11.2012г. на МП /отм./ и действащите Правилата за осъществявяне на конвойната
дейност, утвърдени със Заповед ЛС-04-1228/14.07.2017г. на МП. В Приложение 4,
част II от тези правила се съдържат изискванията за
специализираните автомобили относно оборудването и конкретно относно седалките
на конвоираните лица - т.1, т.2 – да са оборудвани с неподвижно закрепени места
за сядане, като седалките да са от незапалим материал и да са изработени така,
че да не могат от тях да се демонтират детайли. Според т.9 – оборудването
следва да включва и белезници с верига комплект и конвоен колан, които се
поставят на конвоираните лица при пътуване – чл. 24 ал.11 от правилата. Ищецът
е с доживотна присъда и при осъществяване на превоза му с конвоен автомобил винаги
е бил с конвоен колан с фиксирани белезници на ръцете, което се потвърждава от
показанията на разпитаните двама свидетели. Счита, че правилата, одобрени от МП
противоречат на чл. 137а ЗДвП за задължителното използване по време на движение
на обезопасителни колани от пътниците в МПС от изброените категории, с които
МПС са оборудвани. Аргументира се, че никъде в глава III от ЗДвП, нито в друг законов акт не е предвидено МП
да има право по административен ред да променя и пригажда конструкцията на
пътни превозни средства за конвоирани лица и няма данни преустройството на
автомобилите да е съгласувано с производителя и вносителя им. Възразява, че в
чл. 91 от ЗДвП е предвидено, че автомобилите на ГДИН и ГДО са със специален
режим на движение и могат да използват специална звукова и светлинна
сигнализация по време на движение, но текстът не регламентира конструкцията и
оборудването на автомобилите. Позовава се и на чл. 7б от Закона за
автомобилните превози, в който е предвидено всички превозни средства, с които
се превозват пътници, да бъдат оборудвани с обезопасителни колани, с изключение
само на превозните средства, в които са предвидени места за правостоящи пътници,
но конвойните автомобили не попадат в това изключение. От
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че автомобилите на ГДО нямат
специални обезопасителни устройства в автомобитие при настъпване на ПТП, нямат
дръжки нито на седалките, нито срещу конвоираните лица, автомобилите имат
сключена застраховка „Каско“, която покрива щети по автомобила, но нямат
застраховка „Гражданска отговорност“, която покрива щети и на пътниците, а
посочената полица е за 2020г. Според свидетелските показания - при конвоирането
лицата, които са били оковани с белезници, не са могли да се задържат по завоите,
плъзгали са се по пейките и са си удряли главите в решетките на клетките,
изпитвали са страх, че може да се наранят, да пострадат сериозно при ПТП и дори
да изгорят в автомобила, тъй като са заключени в клетки без авариен изход.
Твърдят, че им е станал известен случай на осакатен по време на превоз с
конвоен автомобил затворник и същите възприятия и чувство на паника, депресия,
нарушено достойнство, страх от смърт вследствие ПТП е изпитвал и ищеца по време
на превозването. Бил е превозван с конвоен автомобил 26 пъти за целия исков
период между Плевен, Враца, София, Велико Търново. В заключение счита за
доказано, че Министъра на правосъдието е издал правила, съгласно които се
променя конструкцията на конвойните автомобили, като тези автомобили се без седалки,
без предпазни колани и без дръжки в повечето случаи, за които превозваните лица
да се държат, в заключени клетки без авариен изход, необезопасени места за
конвоираните при настъпване на ПТП. Правилата противоречат на законови
разпоредби – чл. 137а ЗДвП, а министърът на правосъдието не е сред органите,
които съгласно ЗДвП са компетентни да определят конструкцията и оборудването на
предназначени за превоз на пътници автомобили, в противоречие с чл. 7б от
Закона за автомобилните превози, в който е предвидено всички превозни средства
за превоз на пътници да бъдат оборудвани с обезопасителни колани. В резултат от
това за ищеца са настъпили твърдяните неимуществени вреди, които моли да бъдат
обезщетени по справедливост.
Ответникът – Министерство на правосъдието, чрез
юрисконсулт М. в писмения отговор оспорва исковата молба като неоснователна и
недоказана както по основание, така и по размер. Редът за конвоирането на
задържани и осъдени лица е регламентиран в правила, утвърдени със заповед на
МП. Според Приложение № 4 от действащите правила в автомобила трябва да има
авариен изход, да бъде обособено едно или няколко помещения за конвоираните
лица, осигурени с едностранно заключване и неподвижно закрепени места за
сядане. Изискването е седалките за конвоираните лица да са изработени от
незапалими материали по начин, непозволяващ от тях да се демонтират детайли.
Специализираните автомобили, с които е конвоиран ищеца са регистрирани в СПП –
София съгласно Наредба I-45/24.03.2000г.
за регистрирането на МПС. В чл. 2 ал.1 т.5 от Наредба № Н-3/18.02.2013г. за
изменение конструкцията на регистрираните пътни превозни средства е посочено,
че наредбата не се прилага за автомобили проектирани и произведени за
конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ или на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от
свобода“. А съгласно чл. 91 ал.3 ЗДвП автомобили със специален режим на
движение са също и автомобилите на ГДО. Затова счита, че нормативните
изисквания при конвоирането на ищеца са спазени. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД за периода от 17.04.2014г. до
09.07.2014г. В заключение счита, че от исковата молба не могат да бъдат
направени каквито и да било изводи за незаконни действия/бездействия от страна
на ответника и претърпени във връзка с това вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от увреждането и затова моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Прокурорът дава заключение, че искът е недоказан и
неоснователен, поради липса на пряка причинна връзка между незаконната дейност
на държавния орган и вредите и предлага да бъде отхвърлен.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Искът е допустим и местно подсъден на Административен
съд – Плевен. Касае се за претенция за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни
действия и бездействия на ответника при конвоирането на ищеца с автомобил на
ГДО според утвърдените от Министъра на правосъдието вътрешни правила за
конвойната дейност, в противоречие със законовите изисквания за превоз на
пътници. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ вр. чл. 203 ал.2 от АПК искът за обезщетение
се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения срещу органите по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 204 ал.4 от АПК незаконосъобразността
на акта, действието или бездействието се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение. Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Искът е предявен срещу Министерство на правосъдието,
което е юридическо лице надлежен ответник по иска за обезщетение от незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на Министъра на правосъдието.
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:
Ищецът М.С.Й. *** на 11.11.2014г., като на
19.04.2014г. по отношение на него е приложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“ като обвиняем за тежко престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 НК, осъден е
на наказание лишаване от свобода в размер на 8г. с присъда на Окръжен съд –
Враца в сила от 01.12.2015г., а с присъда на Окръжен съд – Плевен, в сила от
20.07.2016г. е осъден на доживотен затвор, което е видно от приложената справка
от затворническото му досие на стр. 14 от делото.
В рамките на исковия период 17.04.2014г.-06.02.2019г. според приложената справка на ГДО с Рег. №
6375/29.09.2020г. /л. 354/ ищецът е бил конвоиран със заповеди на ГДО общо 33 пъти за участие в съдебни заседания като
обвиняем и подсъдим със специализирани конвойни автомобили на ГДО с марка „***“
с Рег. № ***, „***“ с Рег. № ***, „***“ с Рег. № ***, „***“ с Рег. № *** и „***“ с Рег. № *** основно от
следствения арест или от Затвора Плевен до Районен съд – Плевен или до Окръжен съд – Плевен, до София и обратно, до
Враца и обратно, до Велико Търново и обратно. Видно от справката в
специализираните автомобили с марка „***“ са превозвани до 7 задържани лица заедно
с ищеца, а в „***“ до 6 задържани лица.
Специализираните автомобили според справката не са
оборудвани с обезопасителни колани, което се потвърждава и от показанията на
разпитаните двама свидетели – Д.Й.Д. и К.С.Й. – брат на ищеца и подсъдим по
същото дело, които са били конвоирани заедно с него за участие в съдебни
заседания. Според свидетелските показания в автомобилите на ГДО задържаните
лица седят един до друг и един срещу друг на две метални пейки, заварени
неподвижно, в една или две клетки, които се заключват. Металните пейки са
разположени успоредно на предните седалки или под формата на буквата „П“. Няма
специални дръжки, държат се за решетките на клетките и един за друг по време на
движение както са вързани с белезници, което според свидетелите създава
неудобства, особено когато се превозват с белезници на ръцете, краката,
прикачени към колан на кръста, тъй като по завоите и при рязко спиране няма
къде да се задържиш и може да си удариш главата. В повечето случаи са пътували
с белезници на ръцете или на ръцете и на краката, а впоследствие след присъдата
при пътуване до София и с колан, към който са прикачени белезниците. Според
показанията – ищецът се страхувал, че ще се удари и при ПТП може да пострада.
Според заключението на назначената
съдебно-автотехническа експертиза специализираният автомобил „***“ с Рег. № ***,
с дата на първоначална регистрация – 09.10.2014г. е наличен и се ползва и
понастоящем от ГДО, той е с 12+1 седящи места, със сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“, които се сключват
периодично за всяка година, преминал е периодичен технически преглед със
заключение, че може да превозва пътници. Представлява тип фургон, с две метални
пейки успоредно разположени до стените, закрепени неподвижно за пода, успоредно
по надлъжната ос на автомобила с по четири места за сядане на пейка, без дръжки
за хващане, без обезопасителни колани и без аварийна врата за напускане на
автомобила при ПТП. Моделите „***“ и „***“,
които са в наличност при огледа на вещото лице също са оборудвани с метални
пейки, неподвижно закрепени, без обезопасителни колани, без аварийна врата. „***“
е с поставени метални дръжки странично на пейките, които са отделени с метална
мрежа, за която могат да се захванат пътниците, няма дръжки отпред, за да се
хване пътуващия и да не се позволява странично преместване на тялото. Според
в.л. предназначението на специализираните автомобили е такова, че не могат да
имат предпазни колани и авариен изход, а от пейките не могат да бъдат снети
отделни детайли, тъй като има изисквания свързани с вътрешния ред при
конвоиране на задържаните лица.
Съгласно чл. 291 ал.1 от Закона за съдебната власт
„Главна дирекция охрана“ е структурно звено към Министъра на правосъдието със
статут на юридическо лице. В основните функции на ГДО съгласно ал.3 т.6 ЗСВ е конвоирането
на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за
неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за
лишаване от свобода, до органите на съдебната власт. Като на осн. ал.7
устройството и дейността на ГДО се уреждат в правилник.
Съгласно чл.5 т.6 от Устройствения правилник на
Министерство на правосъдието въз основа
на конституцията и в изпълнение на законите министърът осъществява ръководство
и контрол на дейността по охрана на органите на съдебната власт.
Съгласно чл. 2 от Правилника за устройството и
дейността на ГДО дирекцията е специализирана държавна структура, самостоятелно
юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МП като
организацията и управлението на нейните звена се създава и осъществява на
принципа на централизма. Съгласно чл.7 органи за управление на ГДО са на първо
място министърът на правосъдието и главният директор, при отношения на
субординация. Съгласно чл. 8 Министърът на правосъдието осъществява общо
ръководство и контрол върху дейността на ГДО, като в ал.2 т.11 и т.15 е регламентирано, че определя със заповед по
предложение на главния директор на ГДО Правилата за осъществяване на
призоваването, принудителното довеждане и конвоирането на лица, както и
изискванията за оборудването на специалните конвойни автомобили. В чл. 5 от
правилника е регламентирано, че специализираните автомобили, използвани от ГДО
при осъществяване на дейността й, са снабдени със светлинна и звукова
сигнализация и могат да имат надпис.
В изпълнение на горецитираните правомощия Министърът
на правосъдието със своя Заповед № ЛС-04-1994/15.11.2012г. е утвърдил Правила
за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на
ГДО. „Специалните автомобили“ според дадената дефиниция в правилата осигуряват
охрана и изолация на лицата, с цел недопускане на бягство, нараняване,
самонараняване или физически контакт между различните категории лица, както и
комуникация, наблюдение, контролиране на движението на превозваните лица с цел
максимална сигурност и възможност за бърза реакция при възникване на извънредни
ситуации. Автомобилите се ползват и със специален режим на движение съгласно
чл. 91 ал.2 ЗДвП.
Оборудването на специализираните автобуси и автомобили
за конвоиране е уредено съгласно Приложение № 4 от тези правила. Местата са
седящи и трябва да отговарят на броя места вписан в регистрационния талон на
МПС, помещението/ помещенията за конвоираните лица трябва да са осигурени с
едностранно заключващо устройство на вратите и неподвижно закрепени места за
сядане; седалките за конвоираните лица трябва да са от незапалим материал, да
се изработват така, че да не може от тях да се демонтират детайли. Същите
изисквания важат за специалните автобуси с допълнение – да имат обособен
авариен изход. В чл. 17 ал.1 е регламентирано, че при конвоирането на лица
поставянето на белезници е задължително. Поставяне на специални колани с
фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката или специален
комплект белезници за ръце и крака и индивидуално конвоиране в индивидуални
клетки се предвижда само за лица лишени от свобода, изтърпяващи наказание
„лишаване от свобода“ за срок над 15 години, обвиняеми и подсъдими за тежки
престъпления, които подлежат на наказание „лишаване от свобода“ за срок над 15
години, осъдени на доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна,
лица, планирали, правили опит за/или осъществили бягства от конвои, затвори,
следствени арести и др. Т.е. това се прилага не във всички случаи, а само в
зависимост от преценката за сериозен риск от бягство за особено опасни лица,
отговарящи на изброените критерии.
Със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017г. Министърът на
правосъдието е утвърдил нови Правила за осъществяване на конвойната дейност от
служителите на ГДО. Изискванията за оборудване на специализирани автобуси и
автомобили са уредени в Приложение № 4. Помещенията за конвоирани лица трябва
да са осигурени с едностранно заключващо устройство на вратите и неподвижно
закрепени места за сядане, седалките за конвоираните лица да са от незапалим
материал и да са изработени така, че да не може от тях да се демонтират детайли,
прозорците на купето да са облепени с противоударно затъмнено фолио, авариен
изход, както за автобусите, така и за автомобилите. При конвоирането на лица
задължително се поставят белезници. Само при конвоиране на особено опасни за
бягство лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ над 10 години,
обвиняеми и подсъдими за подобни тежки престъпления, осъдени на доживотен
затвор, доживотен затвор без право на замяна и лица планирали, правили опит или
осъществили бягства задължително се поставят специални колани с фиксирани
белезници на ръцете и допълнително белезници на краката, или специален комплект
белезници за ръце и крака и те се конвоират индивидуално или в индивидуални
клетки.
В случая съдът счита, че при конвоирането на ищеца
разписаните нормативни правила са били
спазени. Специалните автомобили на ГДО, с които е бил конвоиран за исковия
период са били снабдени с неподвижно закрепени места за сядане от незапалим
материал, по начин, непозволяващ демонтирането на детайли, не са снабдени с обезопасителни
колани. Не във всички случаи ищецът е бил конвоиран със специален колан с
белезници на ръцете и краката. А при конвоирането лицата имат възможност да се
държат за клетките на автомобила, в какъвто смисъл са свидетелските показания
или за самите места за сядане. Затова страховете му, че при евентуално
настъпване на ПТП ще бъде наранен не произтичат от незаконосъобразна
административна дейност.
Специализираните автомобили на ГДО са автомобили със
специално предназначение и затова правилата на Закона за автомобилните превози
относими към превозвачите при превоз на пътници са неотносими.
Съгласно чл. 137а ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в
моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
В случая автомобилите на ГДО са регистрирани съгласно
Наредба № I-45/24.03.2000г. за
регистрирането на МПС. В чл. 2 ал.1 т.5 на Наредба № Н-3/18.02.2013г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства се посочва,
че тя не се прилага за автомобили, проектирани и произведени за конвоиране на
обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение „задържане
под стража“ или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.
Специализираните автомобили на ГДО, с които е бил
конвоиран ищеца, са оборудвани от производителя и са регистрирани съгласно нормативните изисквания. Те не са снабдени с
обезопасителни колани, тъй като са съобразени със специалната цел, за която са
предназначени – за превозване на опасни лица, при което да се избегне риск от
възможно бягство, нараняване и самонараняване, поради което местата за сядане
са изработени от незапалими материали и са неподвижно закрепени по начин,
непозволяващ от тях да се демонтират детайли, което означава, че се изключва възможността
за оборудването с обезопасителни колани, защото те съдържат такива елементи.
Задължението за ползване на обезопасителни колани по
време на движение, произтичащо от чл. 137а ал.1 ЗДвП се отнася само за
автомобили, които са оборудвани с такива. Директивата, на която се позовава
жалбоподателят, няма директен правен ефект, а съдържа общи правила, принципи и
препоръки към държавите членки на ЕС, които те следва да съобразят във
вътрешното си законодателство и са намерили израз в националното
законодателство в чл. 137а от ЗДвП.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
В процесния случай не са налице елементите от
фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Министерство
на правосъдието за претендирания период – незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на административен орган или длъжностни лица, претърпяни
неимуществени вреди от ищеца и причинна връзка между тях.
Не е налице незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на ответника при конвоирането на ищеца със специализираните
автомобили на ГДО. При липсата на първата предпоставка за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника по реда на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ предявеният
иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.С.Й. , изтърпяващ наказание в
Затвора – Плевен срещу Министерство на
правосъдието с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение
в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди (паника, депресия, нарушено
достойнство, страх от смърт вследствие ПТП) за периода
17.04.2014г.-06.02.2019г., поради превозването на ищеца с необезопасени в
случай на ПТП конвойни автомобили на Главна дирекция „Охрана“, които не са били
оборудвани със седалки и колан за безопасност, при конвоирането му за участие
по съдебни дела.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/п/