№ 193
гр. Пазарджик , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500625 по описа за 2021 година
Производството е по чл.423 от Граждански процесуален кодекс.
Постъпило е възражение от А.К. относно Заповед за изпълнение на
парично задължение , издадена по ч.гр.д.№ 266 по описа на РС Велинград за
2018 година.
Твърди се ,че посочената заповед не е връчена надлежно , поради което
е направено искане за приемане на възражението и разглеждане на жалба по
чл.419 от ГПК.
Във възражението се подържа ,че едномесечния срок по чл.423 ал.1 от
ГПК е спазен, тъй като К. реално се запознал със съдържанието на заповедта
на 8.07.2021 година , когато била направена справка от процесуалния
представител по образуваното изпълнително дело.
Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били издадени както
против К. , така и против ЕТ“Х.-А.К.“ , макар и ЕТ да не е отделен правен
субект.
Така било образувано и изпълнителното дело и връчени ПДИ и на
физическото лице и на ЕТ , получени на 19.07.2018 година от трето лице-
Ц.Б..
1
И двете покани не били връчени надлежно.
ПДИ до К. била връчена на трето лице без да е посочено качеството на
лицето,поради което и не можела да се извърши проверка дали се касае за
трето лице по смисъла на чл.46 ал.2 от ГПК.Не бил положен подпис от това
трето лице ,което водело до извод , че изобщо не е налице връчване.
ПДИ за едноличния търговец била връчена на същото лице ,но на
различен адрес.Било посочено качество „овластен“ , каквото не можело да се
приеме ,че съществува , липсвало пълномощно.Не можело да се приеме,че се
касае за лице по смисъла на чл.46 ал.2 от ГПК.
Не бил спазен реда за връчване на търговци , предвиден в чл.50 от ГПК.
Твърдят,че Ц.Б. никога не е бил работник или служител на ЕТ и
представят справка от НАП.
И заповедното и изпълнителното производство следвало да бъдат
образувани само срещу физическото лице и на него да бъдат връчвани книжа.
Моли възражението да бъде прието.
В срок е постъпил писмен отговор.
„Уникредит Булбанк“ АД намират възражението за недопустимо.
Същият процесуален представител от името на физическото лице и ЕТ
се запознал с изпълнителното дело на 15.02.2021 година и на 29.03.2021
година.
По делото били извършени изпълнителни действия ,чрез налагане
запор върху банкови сметки и МПС.Както за тези действия , така и за
последващи запори считат,че длъжника е бил уведомен, поради което молят
възражението да бъде оставено без разглеждане.
Постъпила е и жалба по чл.419 от ГПК и отговор на тази
жалба.Разглеждането и се предпоставя от приемане на възражението.
Съдът , за да се произнесе , взе предвид следното:
2
Съдът намира постъпилото възражение за допустимо.
К. твърди,че се е запознал със заповедта за изпълнение на 8.07.2021
година , чрез извършената справка от процесуалния му представител,като
представя доказателства за отправено искане за запознаване с
изпълнителното дело от същата дата.
Ответникът оспорва допустимостта , като представя искания от същия
адвокат за запознаване с изпълнителното дело от много по-ранни дати.Съдът
намира ,че чрез тези доказателства не се установява по безспорен начин
узнаването на заповедта от длъжника , макар да му е било известно
образуването на конкретното изпълнително дело.От тях не следва ясно и
недвусмислено ,че такава справка е извършена и до знанието на длъжника е
стигнало издаването на конкретната заповед.
Поради това ,съдът приема възражението за допустимо.
Разгледано по същество това възражение е неоснователно по следните
съображения.Производството по ч.гр.д.№ 266 по описа на РС Велинград за
2018 година е образувано по заявление по реда на чл.417 от ГПК на
„Уникредит Булбанк“ АД против А.К. като физическо лице и ЕТ „Х.-А.Г.“ ,
собственост и представляван от същото физическо лице за сумата 49 500 лева
, ведно с изтекли лихви и законни такива.
Издадена е заповед за незабавно изпълнение.
Доводите ,касаещи съвпаденията на субектите , доколкото ЕТ и
физическото лице не са отделни правни субекти ,няма основание да бъдат
обсъждани в това производство.
От представените по делото ПДИ е видно,че покани за доброволно
изпълнение , в които изрично е посочено ,че заповедта също е връчена са
връчени и на физическото лице и на ЕТ.Връчването е извършено на различни
адреси – за физическото лице на административния му адрес , а за ЕТ – по
седалището на търговеца.И на двете места поканата е приета от трето лице
,чийто имена са посочени – Ц.Б.,като е посочено качество „овластен“.И на
двете покани е положен подпис на третото лице.
3
За да обоснове ненадлежното връчване на търговеца , подалия
възражението се основава на неспазване на нормата на чл.50 от ГПК ,която
повелява връчването да се извърши на адреса в търговския регистър на всеки
служител или работник , който е съгласен да го приеме.
Твърди се ,че посоченото лице не работи по трудов договор за ЕТ.
Доводите по отношение връчването на физическото лице са ,че поради
отразяването на качеството на третото лице ,не могла да се извърши проверка
дали се касае за лице по смисъла на чл.46 ал.2 от ГПК.
По отношение на това връчване не се твърди,че такова трето лице не
съществува ,че не живее на същия адрес или пък по – нататък ,че
получавайки книжата не ги е предало на адресата.
Неоснователни са доводите,че липсва подпис при връчване на
физическото лице.И двете покани са оформени по идентичен начин.
В ГПК изчерпателно са изброени всички хипотези, при които ГПК
допуска съобщението по гражданското дело да се връчи на лице, различно от
адресата. Лицето,на което се извършва връчването трябва да е носител на
пасивна процесуална представителна власт, която го оправомощава за това.
Връчителят разполага с произтичаща от закона компетентност по
предвидените в закона форма и ред да удостовери фактите, които са от
значение за редовността на връчването.
Съобщението е официален удостоверителен документ и служи като
доказателство за обстоятелствата, които правят извършеното връчване
редовно.
За да връчи съобщението на лице, различно от адресата, връчителят е
длъжен да провери пасивната процесуална представителна власт (законовите
условия, от които тя произтича). Оформеното и върнато по делото връчено
съобщение свидетелства, че връчителят е извършил проверката, а резултатът
от нея е позитивен. Законът не изисква връчителят да опише всички действия
по тази проверка. Достатъчно е в съобщението да посочи качеството на
лицето, на което е връчил (чл. 44, ал. 1, изр. 1, но и 2 ГПК). Допустимо е да
4
използва разнообразни характеристики – вкл. и „овластено“ лице.Връчването
е редовно, ако характеристиката сочи на онези отношения, които законът
обвързва с пасивна процесуална представителна власт.
Възможно е връчване на съобщението, без връчителят да е извършил
проверката за законовите изисквания или да е направил неверен извод.
Възможно е връченото съобщение да е резултат на извършено
престъпление. В конкретния случай подалия възражението се позовава на
нередовност на връчването, като твърди, че изводите на връчителя са неверни
и още повече , че проверка няма извършена. Доказването на тези твърдения
следва да проведе подържащия ги, за да опровергае материалната
доказателствена сила на съобщението. Провеждането на доказателствената
тежест изисква пълно доказване.
Такова по делото не е извършено .Поканата за ЕТ е връчена на адреса ,
вписан в регистъра.Там е приета от лице , което според проверката на
връчителя е овластено.Това ,че лицето не работи по трудов договор при
търговеца не изключва наличието на отношения,които да го правят
легитимирано да получи книжа.
Поканата за физическото лице е връчена на адреса му и е получена от
трето лице срещу подпис , за което също връчителят е приел,че е овластено и
подалия възражението не е опровергал по никакъв начин тази
констатация.Той се е задоволил да подържа ,че липсва отбелязване на
качество на лицето /което не е вярно/ ,поради което не може да се извърши
проверка за редовност ,като дори и не твърди,че не са му предадени книжата
от това трето лице.
Не без значение е и това ,че изпълнителното производство при ЧСИ Д. е
образувано през 2018 година,което прави недостоверни твърденията на К.,че
около три години по-късно изобщо не му е било известно съществуването на
заповедта за изпълнение.
Цитираната съдебна практика на Окръжен съд Пазарджик не се отнася
до идентична хипотеза , тъй като книжата са връчени в канцеларията на ЧСИ.
5
По изложените съображения , съдът намира ,че възражението не следва
да бъде прието и съответно – не следва да се разглежда жалбата по чл.419 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение на АЛ. Г. К. лично и като ЕТ „ Х.-А.Г.“ по
реда на чл.423 от ГПК относно Заповед за изпълнение на парично задължение
, издадена по ч.гр.д.№ 266 по описа на РС Велинград за 2018 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6