РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Карлово , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100388 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата Р. Л. Х. от гр. К., община К., област П., кв. С., ул. „Г.“ № *,
ЕГН ********** - в качеството на майка и законен представител на Г. Х. Т. от
гр. К., със същия адрес, ЕГН ********** твърди, че с определение № 275 от
05.04.2017 г. по гр. дело № 131/2017 г. по описа на КрлРС, влязло в законна
сила на 13.04.2017 г. ответникът се задължил да плаща на малолетното си
дете Г. месечна издръжка в размер на 130 лева, платима до 25-то число на
текущия месец. От определянето на издръжката изминал продължителен
период от време, през който значително нараснали нуждите на детето и се
променили възможностите на родителите да осигуряват издръжката му.
Дъщеря им била на пет години и половина, в предучилищна възраст, и
посещавала детска градина с месечна такса в размер на 60 лева и
консумативи на стойност 10 лева. Майката правела разходи и за витамини и
хранителни добавки на приблизителна стойност 30 лева на месец, а през
зимните месеци често боледувала от простудни и вирусни заболявания, като
курсът на лечение бил на стойност около 50 лв. Тъй като детето било във
възраст, когато расте бързо, се налагало почти всеки месец да закупувам
1
дрехи, а сезонно - и обувки. Разходите за това на тримесечие били около 200-
300 лв. Двете живеели в жилището на родителите на Р.Х.. През зимния
период отоплението било с климатици и заплащала за ел. енергия около 120-
130 лв. месечно. Ползвали кабелна телевизия и интернет на стойност 30 лв.
Имаме и съществени разходи за храна. Майката работела по трудов договор и
получавала месечно трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата за страната. Други доходи нямала. Не притежавала
недвижими имоти, от които да реализира такива пол формата на наем, аренда
и други. Ответникът работел във „***“ ЕАД - гр. С. като пожарникар и
получавал трудово възнаграждение около средното за страната, нямал
задължение за издръжка към други лица, живеел в собствено жилище и няма
разходи за наем, поради което щял да бъде във възможност да заплаща по-
висока издръжка за дъщеря им. Издръжката, която ответникът заплащал към
момента, не била съобразена с нуждите на детето, както и с неговите
възможности, като същата е под гарантирания минимален размер, определен с
чл. 142, ал. 2 от СК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката,
постановена с определение № 275 от 05.04.2017 г. по гр. дело № 131/2017г. по
описа на КрлРС, влязло в законна сила на 13.04.2017 г., като я увеличи от 130
лева месечно на 210 лева месечно, считано от предявяване на иска –
12.03.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Х. П. Т. от гр. К., област П., ул. „К.“ № ***, ЕГН
********** оспорва иска по размер.
Вярно било твърдението на ищцата, че между страните е налице
утвърдена съдебна спогодба, по силата на която било осъден да заплаща за
малолетното дете на страните месечна издръжка в размер на 130 лева,
присъдена през 2017г.
Вярно било и твърдението на ищцата, че към настоящия момент
размерът на така присъдената издръжка не отговарял на минималния
гарантиран размер, определен с чл. 142, ал. 2 от СК.
Частично били верни и твърденията на ищцата, че са налице
2
промени в обстоятелствата, при които е била присъдена първоначалната
издръжка за детето.
Ответникът признава, че нуждите на детето от издръжка са
нараснали през времето от 2017г. досега, но те не обосновавали толкова
завишен размер на издръжката, колкото се претендирал от ищцата - 210 лева
месечно. И към настоящия момент голяма част от разходите за детето,
описани в исковата молба, се поемали и от ответника, паралелно с изплащане
на присъдената в негова тежест издръжка от 130 лева месечно. Той също
участвал в поемането на разходи за осигуряване на дрехи, обувки, лекарства и
други консумативи за детето, които му купувал предимно във времето, през
което осъществявал личен контакт с детето в рамките на определения режим
на лични отношения с него.
Наред с това, част от описаните от ищцата текущи разходи се
явявали за нея общи с нейните родители, с които тя живеела в едно
домакинство, поради което поне разходите за отопление, ел. енергия, кабелна
телевизия и за храна, се поемали не само от нея, а и от родителите й, с които
тя съжителствала.
Вярно било, че към настоящия момент ответникът работи и
получава трудово възнаграждение, но същото не било достатъчно, за да
осигури издръжка за детето в такъв висок размер като претендирания с
исковата молба - 210 лева месечно. Последното основно трудово
възнаграждение на ответника за месец февруари 2021 г. било в размер на 764
лева, което не било кой-знае колко над размера на минималната работна
заплата за страната. Наред с това, ответникът започнал работа по това
правоотношение едва преди три-четири месеца, поради което финансовото му
състояние все още не било дотолкова стабилно, че да може без затруднение
да отделя месечно по 210 лева за издръжка за детето. До настоящия момент,
преди постъпването на тази работа, ответникът нямал постоянна трудова
заетост, поради което за изплащане на определената досега месечна издръжка
от 130 лева често ползвал заемни средства от близки и роднини, които сега,
след започване на работа, се налагало да връща с доходите от трудовото
възнаграждение. Ответникът не притежавал имущество, от което да
реализира допълнителни доходи, поради което единствената възможност за
осигуряване на средства за издръжката на детето му, било получаваното
3
трудово възнаграждение. С доходите от това възнаграждение ответникът
следвало да поема и собствените си разходи за ежедневието си - храна,
отопление, ел. енергия, вода и други, които следвало да осигурява еднолично
за домакинството си, в което живеел сам и нямало с кого да споделя никоя
част от тези разходи.
Предвид на изложеното, но и като отчитал факта, че присъдената
понастоящем издръжка за детето е под предвидения законов минимум, и като
все пак желаел да бъде гарантирано осигуряването на достатъчна за нуждите
на детето месечна издръжка, ответникът бил съгласен да заплаща месечен
размер на издръжка за детето си Г.Т., в размер на 180 лева. Всяка сума над
този размер на издръжката щяла да бъде непосилна за него предвид
получавания размер на дохода му. От своя страна, този размер на издръжката,
ведно със сумите, които и другият родител бил задължен да осигурява за
детето си по смисъла на СК, щял да бъде напълно достатъчен за покриване на
текущите нужди на детето за един достатъчно дълъг период от време, до
настъпване на нови обстоятелства от значение за изменение на тази издръжка.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за
разликата над 180.00 лева, като неоснователен. Претендира разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представеното удостоверение за
раждане, както и от приетия като доказателство протокол по гр. дело №
131/2017 г. по описа на КрлРС, че малолетната ищца Г. е с родители Р. Л. Х.
и Х. П. Т.. С определението по посоченото гражданско дело, ответникът се
задължил да плаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 130 лева,
считано от м. февруари 2017 г., платими до 25-то число на текущия месец.
От определяне на предходната издръжка, към датата на предявяване на
настоящия иск са изминали четири години. Установява се от представените
приходна квитанция и служебна бележка, че детето Г. посещава ЦДГ „С.“ в
град К., ф-л С. и заплаща месечна такса в размер на 48 лева. Установява се от
представеното удостоверение, че майката няма декларирана собственост
върху недвижими имоти и МПС. От представеното удостоверение за
4
доходите на майката се установява, че същата получава БТВ в размер на 820
лева месечно за шест месеца назад.
Установява се от представения трудов договор № 4412 от 18.11.2020
г. и допълнително споразумение, че ответникът работи по трудово
правоотношение с основно месечно възнаграждение в размер на 764 лева. От
представената служебна бележка за доходите му се установява, че през
месеците от януари до март 2021 г. ответникът е получавал брутно трудово
възнаграждение (БТВ) в размер на 825.92 лева. От представената справка от
Агенция по вписванията се установява, че на 27.02.2020 г. ответникът се е
разпоредил с недвижим имот – стопанска сграда в село Б.. Няма данни за
стойността на сделката. Установява се също, че ответникът притежава
земеделска земя с площ от 4400 кв.м. От приетия социален доклад на ДСП К.
се установява, че детето и майката живеят в жилище в град К. заедно с
партньор на майката. Детето разполага със собствена стая. Бащата
осъществява лични отношения с детето си в жилището на своите родители в
кв. С.. заявява, че за Г. има обособена собствена стая. Двамата родители сочат
нетни доходи в размер на по 650 лева, като майката се подпомага и по чл. 7 от
ЗСПД. Основни грижи за детето полага майката. Установява се, че
родителите не си сътрудничат и не общуват помежду си. В показанията си св.
Х., баба на Г. по майчина линия сочи, че Г. и Р. живеят с родителите на Р. в
едно жилище, в едно домакинство. Р. участвала в плащането на сметките.
Съпругът на свидетелката бил нетрудоспособен, получавал пенсия в размер
на 350 лева, а дъщеря й плащала около 30% от сметките в домакинството.
Разходите на Р. за детска градина заедно с консумативите били в размер на
около 75 лева месечно. Детето било претенциозно към храната и тя струвала
около 100 лева месечно, а около 40 лева давала за добавки. Разходът на
домакинството за отопление през зимния сезон бил около 260 лева на месец.
Разходите за дрехи и обувки на детето били около 120 лева на сезон. Бащата
не участвал в грижи за детето с никакви средства над присъдената издръжка.
Ответникът живеел при своите родители в С., имал и брат. Детето нямало
специфични нужди. В показанията си св. Ч. сочи, че ответникът живее
самостоятелно в К., брат му живеел в С.. виждал ответника и детето заедно,
нямало случай детето да има нужда от нещо и да не му бъде купено. Детето
нямало специфични нужди.
5
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице.
Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата
издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142,
ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид
възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и
разходи по обучението му. В настоящия процес е въведен един довод –
увеличена възраст на детето във връзка с което са нараснали нуждите му.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето
във връзка с обичайния растеж през последните четири години. Понастоящем
Г. е на почти шест години. По делото е установено, че всички разходи на
ищцата, извън заплащаната от ответника издръжка в размер на 130 лева, се
поемат от майката, която е подпомагана от своите родители. Ищцата е на 5
години, в детска възраст и това предполага и нужди свързани с възрастта й –
сезонна смяна на обувки и дрехи, грижа за здравословно хранене. Растежът
винаги предопределя и повече средства за издръжка за обичайните нужди.
Фактите, че нуждите са се увеличили от една страна са обичайните такива
във връзка с растежа, от друга – установени с показанията на св. Х., които
съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, и които възприема като изцяло
обективни, житейски логични и правдиви, поради което ги кредитира изцяло.
По отношение на здравословното състояние на детето не се твърдят и
установяват специални нужди. Конкретни факти за увеличени нужди,
респективно – изменени обстоятелства, извън обичайния растеж на детето, не
са доказани в процеса. Дори да страда от сезонни заболявания, те са обичайни
и не предполагат завишени средства за издръжка.
6
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството не са доказани промените, които са настъпили с
доходите на родителите през изминалите четири години. И двамата родители
получават възнаграждение малко над минималното и под средното за
региона. Доходите им са почти еднакви – по 650 лева за всеки от тях нетен
доход, като майката се подпомага и по чл. 7 от ЗСПД. Майката разделя
доходите за домакинството си със своите родители, като свидетелката сочи,
че съпругът й получава пенсия поради намалена работоспособност, а тя
самата работи във ВМЗ ЕАД С.. За ответника на налице противоречиви
твърдения досежно мястото на което живее. той самият е посочил, че
контакти с детето осъществява при своите родители, същевременно
свидетелят Ч. сочи, че живее самостоятелно в град К., т.е. сам поема
разходите по домакинството си. Липсват данни някой от родителите на Д. да
упражнява търговска дейност, т.е. не се твърдят и установяват доходи от
такава. Не се твърдят и установяват доходи на родителите от наем, рента,
аренда и други. налице са данни бащата да се е разпоредил в недвижим имот
през миналата година като не е установено на каква стойност е сделката. При
изследване на възможностите на едно лице не се търсят единствено
удостоверените доходи, получени по трудово или служебно правоотношение,
или от собствена търговска или стопанска дейност, а съдът изследва за
наличието на всякакви източници на доходи, включително такива, получени
чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин или в натура.
В хода на процеса е настъпила нормативна промяна в размера на
минималната работна заплата за страната и понастоящем минималният
възможен размер на издръжката възлиза на 162.50 лева.
При това положение съдът приема нарасналите нужди на Г. за
установени и доказани във връзка с обичайния растеж за изминалите четири
години. Доходите на двамата родители са ниски и приблизително равни,
поради което съдът следва да отмери нуждите на Г. съобразно възможностите
на нейните родители да осигуряват издръжка и в рамките на техните доходи.
Съдът взема предвид факта, че ответникът не е посрещнал нито един
извънреден разход на детето си (освен закупуването на лекарства), не полага
преки грижи за него. Съдът отчита и факта, че майката разделя разходите по
7
домакинството със своите родители, както и че същите й помагат при
отглеждането на детето. Двамата родители са в трудоспособна възраст и
нямат задължения за издръжка към други, ненавършили пълнолетие деца. В
същото време законът не освобождава от задължение отглеждащия родител
да поеме своята част от издръжката на детето, но неговият дял следва да е по-
малък, тъй като посреща ежедневните нужди през по-голямата част от
времето.
За да определи конкретния размер на увеличението, съдът взе
предвид, че с постановление Постановление № 265 на МС от 24.09.2020 г. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2021 г., е определен,
считано от 1 януари 2020 г. размер на линията на бедност за страната 369
лева. Издръжката, която съдът определя за Г. е в общ размер на 370 лева
месечно, като от тази сума 200 лева, следва да поеме бащата, а разликата от
170 лева се поема от майката, която полага непосредствените грижи. Искът
следва да се уважи до размера от 200 лева, а за разликата над 200 лева, до
пълния претендиран размер от 210 лева – да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
ОТНОСНО разноските:
Ищцата претендира разноски и такива се следват с оглед уважената
част от иска. Неоснователен се явява доводът на ответника, че с поведението
си не е давал повод за предявяването му, издръжката не е изменяна от четири
години, всяка година е настъпвала нормативна промяна в минималния
дължим размер, като понастоящем предходно присъдената издръжка е под
този размер и не се твърди ответникът доброволно да е давал средства поне в
минимално установения за страната размер.
Ищцата е реализирала разноски в размер на 300 лева. Съразмерно с
уважената част от иска й се следват разноски в размер на 262.50 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съразмерно с
отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер на 37.50 лева. При
това положение следва да се осъди ответника да заплати на ищцата разноски
по компенсация в размер на 225 лева.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
8
ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху увеличената
издръжка в размер на 100.80 лева, изчислена върху 36-месечните платежи и
увеличението.
На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
постановена с определение № 158 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 1221/2016 г.
по описа на КрлРС, която определение № 275 от 05.04.2017 г. по гр. дело №
131/2017г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 13.04.2017г., която Х.
П. Т. с ЕГН ********** от гр. К., област П., ул. „К.“ № *** заплаща на детето
Г. Х. Т. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен
представител Р. Л. Х. с ЕГН **********, двете от гр. К., община К., област
П., кв. С., ул. „Г.“ № *, като я УВЕЛИЧАВА от 130 (сто и тридесет) лева на
200 (двеста) лева месечно, считано от подаване на исковата молба –
12.03.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от падежа на плащане до окончателното плащане, като за разликата над 200
лева до пълния предявен размер от 210 лева, отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х. П. Т. с ЕГН ********** от гр. К., област П., ул. „К.“ №
*** да заплати на детето Г. Х. Т. с ЕГН **********, действащо чрез своята
майка и законен представител Р. Л. Х. с ЕГН **********, двете от гр. К.,
община К., област П., кв. С., ул. „Г.“ № * разноски по компенсация на 225
(двеста двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Х. П. Т. с ЕГН ********** от гр. К., област П., ул. „К.“ №
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС
държавна такса върху увеличението в размер на 100.80 лева (сто лева и
осемдесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
9
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П.,
на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 22.06.2021
г.
МТ
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10