Решение по дело №43/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, против Решение № 1406/28.11.2024 г., постановено по АНД № 3320/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2400264/09.08.2024 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/ - Варна, с което на "ХОТЕЛ З." ЕООД, ЕИК *********, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е наложена "имуществена санкция" в размер [рег. номер]., на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ.

Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, които от своя страна категорично водят до извода за осъществен състав на вмененото нарушение. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез юрисконсулт Т., касационната жалба се поддържа и моли за нейното уважаване. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответника.

Ответникът – "ХОТЕЛ З." ЕООД, с управител П. Л. Ф., чрез адв. Р. М. оспорва жалбата. Отправено е искане за постановяване на решение, с което да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Варна. Претендира присъждане възнаграждение за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че установените по делото факти и събраните доказателства не обосновават извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

РС – Варна е приел за установено, че Й. С. бил приятел на сина на един от собствениците на „ХОТЕЛ З.“ ЕООД и в това качество пребивавал в хотел „Тинтява“, стопанисван от дружеството. Тъй като не бил гост, ползващ услуги чрез заплащане, следвало сам да се обслужва, включително влизал зад бара, когато искал да си направи кафе, измивал сам използваните чинии и други. Именно в такъв момент на 05.06.2024 г. служители на ДИТ – Варна, свидетелите Г. и Д., извършили проверка и установили, че С. мие чаши зад бара на ресторанта. Същият попълнил декларация, в която посочил, че в хотела е на длъжност „барман“ с работно време 8-20 часа, с 2 часа почивка и 2 почивни дни по график и трудово възнаграждение 1000 лева. Съставен бил втори АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

РС – Варна е приел, че декларацията от С. установява, че е попълнена от него и е със съответното съдържание, но фактите посочени в нея не следва да се считат за установи, тъй като следва гласните доказателства са се съберат директно от съда и е недопустимо да бъдат заместени от писмени такива. Прието е, че показанията на свид. М. противоречат на тези на свид. С., относно това дали свид. М. е разяснил какъв е достъпа до услугите предлагани в хотела, но е прието, че това противоречие не е съществено и касае обстоятелства, неотносимо за спора.

Противоречие е установено и между показанията на свид. Г. и свид. С., относно това дали свид. Д. е указал какви обстоятелства да се попълнят в декларацията. От проведена очна ставка между тях е прието за установено, че свид. Г. не е присъствала през цялото време, докато той е попълвал декларацията защото е присъствала на попълване на декларации от почистващия персонал. РС – Варна е извел, че след като свид. Г. не е присъствала през цялото време на попълване на декларацията е възможно да не е възприела твърдените от свид. С. обстоятелства. Прието е, че показанията на свид. М. следва да се кредитират само относно давал ли е указания на свид. С. и приятелите му какъв е достъпа до хотела.

Прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на съществени процесуални нарушения, но при нарушение на материалния закон. С оглед показанията на свид. С. и сключен трудов договор между него и „ХОТЕЛ З.“ ЕООД да изпълнява длъжността спасител, се оборват установяванията, че той е работел като барман. Обстоятелството, че свид. С. е миел чаши зад бара не е достатъчно да се направи извод, че той е изпълнявал трудови функции в хотела. Достъп до това работно място той би могъл да има и като спасител, който мие използваната от него посуда. Прието е, че липсват категорични доказателства, че С. е бил барман.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия и при спазване на процесуалните норми. Фактическата обстановка е изяснена в пълнота.

Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд неправилно е ценил доказателствата, което е довело до постановяване на решението в нарушение на материалния закон.

Свид. Д. /служител на ДИТ – Варна/ е заявил, че при проверката извършена съвместно с Т. Г. /служител на ДИТ – Варна/ е видял, че Й. С. е бил зад бара, място което е в основния ресторант, миел е чаши и ги е полирал. През това време е бил обядът на гостите в хотела. При проверката С. е попълнил декларацията. Разговаряли са и С. му е казал, че мие и полира чаши, приготвя кафе и обслужва клиенти. Свид. Г. е заявила, че към момента на проверката е установила, че Й. С. почиства бара и мие чаши. Попълнил е декларацията, като е задавал въпроси, но не е казвал, че е гост на хотела и че не работи. Никой не му е казвал, че ако не съдейства на проверката ще е глобен. След проверката С. се е върнал зад бара и е продължил да почиства и мие чаши. От показанията на служителите на ДИТ – Варна се установява, че С. е бил зад бара, който се е намирал в ресторанта на хотела, миел е чаши и ги е полирал и в момента се е провеждал обяд на гостите на хотела. Тези установявания не се опровергават от разпитите на свид. С. и свид. М., като спорът е в качеството на барман или като гост настанен безплатно в хотела е правел това С..

Свид. С. твърди, „В хотела бях със С. Г. и Л. Ф., който е племенник на собственика на хотела, мисля“. Поканен е бил за 10 дни с уговорка, да има достъп до всички съоръжения на хотела, но да се обслужва сам. Не е уточнил какво има предвид под „съоръжения“. Управителят на хотела Н. М. го е настанил в хотела. Посочил е, също така че „Инспекторът от ДИТ Варна тези обстоятелства като работен график и заплата не ми ги е диктувал, той ми продиктува само името на фирмата и длъжността“. Попълнил е декларацията, за да съдейства на проверяващите, но не е имал уговорка с представител на дружеството да работи като барман. При очната ставка със свид. Г., той посочва, че не е чул Н. М. да твърди за него, че не работи в хотела. Уточнил е, че свид. М. е бил по време на проверката в близост до него.

От очната ставка между свид. Г. и свид. М., който е бил управител на хотела се установява, че последния не е уточнил, че С. е настанен като приятел на племенник на управителя на дружеството, което стопанисва хотела.

При наличие на такова твърдение в момента на проверката би могло да се установят тези факти. Това твърдение се заявява за пръв път в съдебното производство.

При възражението срещу АУАН управителя на „ХОТЕЛ З.“ ЕООД е изложил нарушения на АУАН, но не и факта, че С. е бил в хотела по покана на племенник на собственика на хотела, в този смисъл касационната инстанция приема, че тези твърдения не са безспорно доказани.

Свид. М., който е посочил, че е работил като управител на хотел „Тинтява“ твърди, че две от момчетата, които не били от персонала все още, към момента на проверката били на бара. Пристигнали предния ден в хотела на почивка с племенника на собственика, защото сезонът в хотела започва по-късно, след около 20 дни. Не било ясно дали тези момчета, ще работят в хотела, но инспекторите ги накарали да попълнят декларациите. При очна ставка със свид. Г. е заявил, че може би е трябвало да се противопостави на попълването на декларацията, но не го е сторил. Свид. М. не твърди, че е заявил пред проверяващите, че С. е гост, безплатно настанен в хотела. Той също не посочва конкретни данни къде е бил настанен С.. Твърдението му, че в хотела не бил започнал сезона, т.е. да работи с клиенти, също не е подкрепено с доказателства. Жалбоподателят не е оспорил, че ресторанта е бил пълен с гости на хотела, имало е персонал за почистване и в пералното помещение, като тези факти са установени чрез разпитите на служителите на ДИТ – Варна. Следва, че хотелът е работел с клиенти.

Няма спор относно попълнена декларация от С., в която е посочил работно място, работно време, трудово възнаграждение, почивки по време на работа, почивни дни, длъжност. Чрез разпитите на свидетелите и очните ставки се установява, че свид. Д. и свид. Г. са възприели, че С. е зад бара, мие и полира чаши зад бара, който е в ресторанта. По време на проверката в ресторанта са обядвали гостите на хотела. Предвид установеното, че С. е установен зад бара в ресторанта на хотела тоест на място, което не достъпно за останалите гости на хотела и е миел чаши, която дейност е продължил и след попълване на декларацията се установява, че е извършвал трудова дейност, която съответства на описаната в декларацията от 05.06.2024 г., без да е налице сключен трудов договор.

Нарушението е описано в пълнота и законосъобразно е прието от АНО, че от дружеството е извършено нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Не са изложени в НП мотиви, относно налагане на имуществената санкция в размер на 2000 лева. Не са налице доказателства, чрез които да се обосновава, че е необходимо имуществената санкция да е над минималния размер от 1500 лева, по чл.414, ал.3 от КТ, поради което съдът приема, че предвидените цели с чл.12 от ЗАНН ще се постигнат като се наложи наказание в размер на 1500 лева.

Налице е основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС - Варна и вместо него съгласно чл. 63а, ал.7, т.2 от ЗАНН следва да се измени НП като имуществената санкция се определи в размер на 1500 лева.

Относно разноските в производството пред РС – Варна: Уважената част от жалбата е в размер на 500 лева, от общия такъв 2000 лева, поради което съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималния размер на дължимото възнаграждение за адвокат е 125 лева.

Минималното възнаграждение за юрисконсулт по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ е 80 лева. Съобразно неуважената част от жалбата /1500 лева/ юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер на 60 лева.

След прихващане е следвало РС – Варна да осъди ДИТ – Варна да заплати на жалбоподателя възнаграждение за адвокат в размер на 65 лева. Решението на РС – Варна в частта за разноските следва да се отмени за размера над 65 лева до 500 лева.

Относно разноските в касационното производство: При този изход на спора, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал.1 и 3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на ДИТ - Варна следва да се присъди такова в размер на 60 лева по гореизложените съображения.

От ответника по касация е направено искане за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева и са представени доказателства за сторени такива. Възнаграждението е в минимален размер, делото е с обичайна фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност от касатора е неоснователно. Неуважената част от жалбата е в размер на 500 лева, от общия такъв 2000 лева, поради което съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималния размер на дължимото възнаграждение за адвокат е 125 лева, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК. След прихващане в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 65 лева за касационната инстанция.

Воден от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1406/28.11.2024 г., постановено по АНД № 3320/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2400264/09.08.2024 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2400264/09.08.2024 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на „ХОТЕЛ З.“ ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция 2000 /две хиляди/ лева, като определя имуществена санкция 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОТМЕНЯ Решение № 1406/28.11.2024 г., постановено по АНД № 3320/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта за разноските, с която е осъдена Дирекция "Инспекция по труда" - Варна да заплати на „ХОТЕЛ З.“ ЕООД адвокатско възнаграждение за сумата над 65 лева до 500 лева.

ОСТАВЯ В С. Решение № 1406/28.11.2024 г., постановено по АНД № 3320/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта за разноските, с която е осъдена Дирекция "Инспекция по труда" - Варна да заплати на „ХОТЕЛ З.“ ЕООД адвокатско възнаграждение до размера от 65 /шестдесет и пет лева/ лева.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - Варна да заплати на „ХОТЕЛ З.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 65 /шестдесет и пет/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.