Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. Пазарджик, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 60 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 2303 по описа на съда за 2018 година е признато за установено в отношенията между страните, че Ю.Ж.С., ЕГН ********** ***, дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „В.Л.“ № 114, етаж Мецанин, главница в размер
на 568,05 лв. и договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2017 г. до
19.11.2017 г. в размер на 63,34 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
20.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, дължими на основание
Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД в качеството на кредитор и Ю.Ж.С. в качеството на кредитополучател,
вземанията ,които са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца по силата на
Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1092/2018 г. на Районен съд – Пазарджик,
като е отхвърлен иска за договорна (възнаградителна) лихва горницата над 63,34
лв. до пълния предявен размер от 142,21 лв.
Осъден е Ю.Ж.С., ЕГН ********** *** да заплати на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „В.Л.“ № 114, етаж Мецанин, разноски в
исковото производство съразмерно на уважената част от иска, както следва: 66,68
лв. държавна такса, 266,69 лв. депозит за особен представител на ответника и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното
производство в размер на 22,22 лв. държавна такса и 44,45 лв. юрисконсултско
възнаграждение, също по съразмерност.
Осъден е Ю.Ж.С., ЕГН ********** ***
да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик възнаграждение за вещо лице в
размер на 222,24 лв.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
В срок така постановеното решение е
обжалвано от адв.Ц. , особен представител на Ю. С.,в частта , с която иска е
уважен.
Излага оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност.
Исковата молба и всички приложения към нея,
включително и уведомление от ищеца до ответника Ю.Ж.С. за извършеното
прехвърляне на вземанията по Договор за стоков кредит №265481 от 19.05.2017г.
от "Банка ДСК" ЕАД на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД били връчени на особен представител на ответника по делото.
Налице било ново основание и нов размер на вземането.Видно от експертизата по
делото общия размер на вземането бил 631,39лв.
и следвало да се предяви нова искова молба.
Прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня , когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор - чл.99, ал.4 ЗЗД ,а в конкретния случай това не било извършено.
Счита ,че неправилно съдът е приел в конкретната
хипотеза ,че е налице редовно уведомяване за извършената цесия.
Самият съд посочил,че е налице противоречива практика
по този въпрос.
Моли решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.Направено е искане за изменение на решението
относно разноските ,представляващи определеното на особения представител
възнаграждение.
Изложени са и доводи относно размера на законната
лихва ,които са неясни.
Поради неясното изложение относно частта ,в която се
обжалва решението ,съдът е дал указания за отстраняване нередовности на жалбата.
В изпълнение на тези указания особения представител е посочил ,че обжалва
решението ,в частта , с която
предявените искове са уважени и съответно присъдени разноски.Моли в тази част
решението да бъде отменено.Отново се излагат доводи евентуално за размера на
лихвата , както договорна ,така и законна.
Съобразявайки изложеното в жалбата и направените
искания,съдът е постановил определение по реда на чл.248 от ГПК , което не е
обжалвано от страните.
В срок е постъпил писмен отговор от „Агенция са
събиране на вземанията“ – трето лице помагач на страната на ответника.
Оспорват жалбата и намират решението за правилно.
Считат,че правата по цесията преминават върху
цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това
прехвърляне има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, в който му
бъде съобщено от предишния кредитор за цесията съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като
липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за
извършената цесия, какъвто бил и конкретния случай.
„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД имала изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД и в качеството
си на пълномощник на ответника е изпратила
уведомление за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД. Кредитополучателя
се е задължил по силата на договора да уведоми кредитора за промяна на адреса
си и е приел,че при неизпълнение всички уведомления ще се считат за връчени.
Неполучаването на книжата следвало да е в тежест на адресата, доколкото
същият с недобросъвестното си поведение се опитва да възпрепятства защитата на
законните интереси на кредитора си.След като ответникът се отклонил от задълженията
си ,вменени му от закона за гражданската регистрация,то той не следвало да
черпи облаги от собственото си неправомерно поведение.
Уведомление за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД било
представено и към исковата молба и направено искане съда да връчи същото на
ответниците, което действие е възможно и съгласно утвърдената съдебна практика
има съответните последици.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника по реда на чл. 47 от ГПК, назначен му е особен представител. С
връчването на него ,следвало да се приеме,че е уведомен и ответника.
Позовавайки се и на съдебна
практика, ответникът по жалбата аргументира тезата си,че връчването на
уведомлението за цесия на особения представител е надлежно и поражда последици.
Ищецът по спора бил положил дължимата
грижа и е направил всичко зависещо от него за уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, поради което било неоснователно, несправедливо и неморално да търпи неблагоприятни
последици от неполучаване на уведомленията за цесия, въпреки
добросъвестното си поведение. Позовава се на Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т.
о., ТК, и Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17
г, според което при прилагане на нормите на процесуалното право, националният
съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на
длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността".
Молят решението да бъде потвърдено и претендират
разноски.
Производството е по чл.422 от Граждански процесуален
кодекс.
В исковата си
молба против Ю. С. ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
твърди, че между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника Ю.Ж.С. в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № 265481 от
19.05.2017 г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
ответника стоков кредит в размер на 568,05 лв. за закупуване/заплащане на стоки
и/или услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД, а ответникът се е
задължил да върне сумата на шест месечни вноски, включващи главница и лихва,
пет от които в размер на 105,64 лв., а остатъка в размер на 103,19 лв. Договорът
бил сключен при спазване изискванията на ЗПК , а при подписването му на ответника
била предоставена цялата необходима информация.
Кредиторът изпълнил задължението си да предостави
отпуснатата в заем сума като същата е усвоена чрез безкасово заплащане по
сметка на „Технополис България“ ЕАД, а ответникът не е изпълнил задължението си
да я върне на кредитора при уговорените условия и е преустановил плащанията на
16.06.2017 г. Непогасената главница по договора била в размер на 568,05
лева.Ответникът дължал и възнаградителна лихва , която възлизала на 142,21
лева,считано от 15.06.2017 година – датата на първата погасителна
вноска,мораторна лихва в размер на 28,94 и законна лихва върху главницата/по
отношение на последната претенция производството е прекратено/.
На 12.01.2018 г. вземането по договора за заем било
прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД по силата на Приложение № 1.1 към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.
По заявление на ищеца била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1092/2018 г. на Районен съд –
Пазарджик.
Моли да бъде прието за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането му ,представляващо главница в размер на 568,05 лв. и договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 15.06.2017 г. до 19.11.2017 г. в размер на 142,21 лв.,
ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.Претендира
разноски за заповедното и исково производство.
При условията на чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е
назначен особен представител.
В писмения си отговор особения представител оспорва
иска по основание,като счита ,че по отношение на ответника – длъжник не е
настъпил ефекта на цесията , тъй
като до момента на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК извършената
цесия не му е била съобщена.С исковата молба му било връчено уведомление за
цесията ,но това не можело да породи ефект , като в хода на производството
развива доводите си.
Оспорена е автентичността на подписите на ответника
под представените писмени доказателства – договор ,общи условия и погасителен
план.
Изложени са и доводи относно недопустимостта на
кумулиране на възнаградителна и мораторна лихва,като претенцията за последната
е оттеглена.
Поради направеното оспорване е открито производство по
реда на чл.193 от ГПК.
В хода на производството е конституирано по негово
искане трето лице – помагач на страната на ищеца –„Агенция за събиране на
вземания „ ООД – цесионер на същото вземане.
Съдът , като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства , прие за установено следното:
Между Банка ДСК
ЕАД и ответника е сключен Договор за стоков кредит № 265481 от
19.05.2017 г.Банката се е задължила да предостави на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 568,05 лв. за закупуване на стоки, продавани от „Технополис
България“ ЕАД – ХМАRТ НВ-100
8ВТ на стойност 649 лв. , а ответникът се е задължил да върне сумата в срок от 6 месеца, считано от датата на
усвояване, съгласно приложения към договора погасителен план, при ГПР в размер
на 46,05 % и фиксиран ГЛП в размер на 38,68 %.
Приложен е погасителен план , подписан от
страните по договора.
От „Технополис България“ ЕАД е издадена на получателя Ю.С. фактура № ********** от 19.05.2017 г. с предмет ховърборд
ХМАRТ НВ-100 SВТ на стойност 649 лв., от които 549 лв.
заплатени с ДСК Кредит, а 100 лв. – в брой.
С приемо-предавателен
протокол – Приложение 1.1 от 12.01.2018 г. към Рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД в качеството на продавач и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД в качеството на купувач, банката-продавач е прехвърлила на
ищцовото дружество вземането по процесния договор . „Банка
ДСК“ ЕАД е упълномощила ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по
вземанията по кредити, които банката е цедирала (прехвърлила) с Допълнително
споразумение, сключено на 10.10.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като продавач
(цедент) и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД като купувач
(цесионер)
Към исковата молба е приложено
уведомление от ищеца до ответника Ю.Ж.С. за извършеното прехвърляне на
вземанията по Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г. от „Банка ДСК“
ЕАД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.
Поради направеното
оспорване на писмени доказателства по делото е прието заключение на експерт –
графолог ,от което категорично се установява, че подписите за
„кредитополучател“ в Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г. и в
Общи условия по договори за стокови кредити/Искане за стоков кредит № 265481 от
19.05.2017 г., както и подписът за „клиент“ в Погасителен план и ГПР по Искане
за кредит № 265481 от 19.05.2017 г. са положени от ответника Ю.Ж.С..
Това оспорване на иска не
се подържа във въззивната жалба и съдът се съобразява с нормата на чл.269 от ГПК.
Чрез заключение на съдебно – икономическа експертиза е установен и
размера на задълженията на ответника ,като се установява ,че не е извършено
каквото и да било погасяване.Отново следва да се посочи ,че във въззивната
жалба няма оплаквания касаещи размера на претенцията.Доколкото има такива те са
относими към размера на лихвата и са неясно изложени ,така ,че въззивният съд
не може да им отговори.Експерта е установил задължение за договорна
/възнаградителна / лихва в размер по-малък от претендирания и именно в такъв
размер е уважена претенцията.
Основното възражение за
недължимост на претенцията се основава на твърдението ,че уведомлението за
цесия не е надлежно връчено,тъй като връчването му на особения представител не
поражда ефект.Първоинстанционният съд не е възприел този довод и въззивната
инстанция изцяло се присъединява към това становище.
Поставя се въпросът дали ищецът е носител на материалното право да
заяви тази претенция и конкретно ,дали е надлежно извършеното уведомяване за
извършената цесия ,направено на особения представител.
Действително е налице
противоречива практика по този въпрос.
Съдилищата са приемали ,че при наличието на връчване на уведомление за
извършена цесия, извършено на особен представител, назначен по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК, то не може да породи действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Това е прието и в решение №
74/27.07.2017 г., постановено по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на Бургаския
апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. по описа на ВКС. В изложението към
касационната жалба обаче конкретния въпрос не е поставен и всъщност отговор от
ВКС на него няма.
С Решение № 198/18.01.2019
г., постановено по т.д. № 193/2018 г. ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит,
в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5
с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че
последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС,
I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на
ВКС, II г.о. и др./ се застъпва становище, че банката, ако
не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото
изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1-5
– отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без
да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Изложените мотиви са напълно
приложими и за хипотезата на уведомление
за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на
чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да
не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава
чрез договора за цесия.
В настоящото производство
цесионера ,като пълномощник на цедента не е
представил доказателства , че е предприел действия по връчване на
уведомлението за цесия на адреса на ответника.От развитието на производството
обаче е видно,че лицето не живее на адреса ,посочен в договора ,както и на
регистрираните като постоянен и настоящ такъв.
Длъжникът не е бил намерен на посочения при
сключването на договора адрес както в
рамките на заповедното , така и в хода на исковото производство, поради което
на основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес
съдът му е назначил особен представител, който е получил препис от исковата
молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената
цесия; добросъвестно е подала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и взел
участие в делото до края на устните състезания пред въззивния съд, т.е. правата
на длъжника са били изцяло охранени.
Да се приеме в този случай,
че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се
дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а
кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство,съответно да предприеме каквито и да било действия,за да
запази вземането си / с оглед течащата погасителна давност/, а това противоречи
на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл.9 от ГПК. В
правната теория господства мнението, че особеният представител разполага с
всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с
изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т.е. той не може да
прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска
или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни
изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение
между представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса. Очевидно това
становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е
направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за
предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на
длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно
връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал.1-5
от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен
представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански
процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника
под прекия надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления
от ищеца, свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това
число и уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за
особения представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на
делото.
При така изложеното , съдът
намира предявеният иск за допустим и основателен.
От приложеното ч.гр.д.№
1092/2018 година на РС Пазарджик се установява наличието на специалните
предпоставки за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК.
Установена е от събраните по
делото доказателства основателността на претенцията в размера ,приет от
първоинстанционния съд.
Безспорно е установено
сключване на договор между ответника и цедента.Установено е неизпълнение на
този договор от страна на ответника ,като крайния срок е изтекъл.
Поради изложеното , съдът
намира ,че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено
,като при условията на чл.272 от ГПК препраща изцяло към мотивите на
първоинстанционния съд , които напълно споделя.
Пред въззивната инстанция е
постъпил отговор само от конституираното по делото трето лице – помагач,от него
е изразено и писмено становище пред въззивната инстанция,като е направено
искане за присъждане на разноски.
На конституирано по делото
трето лице – помагач,съобразно нормата на чл.78 ал.10 от ГПК разноски не се
дължат.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса за въззивната инстанция в размер на 25 лева.
Мотивиран от изложеното
Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд
Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2303 по описа на съда за 2018 година,с
което е признато за установено в отношенията между страните, че
Ю.Ж.С., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.Л.“
№ 114, етаж Мецанин, главница в размер на 568,05 лв. и договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2017 г. до 19.11.2017 г. в размер
на 63,34 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.03.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, дължими на основание Договор за стоков кредит №
265481 от 19.05.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор
и Ю.Ж.С. в качеството на кредитополучател, вземанията ,които са прехвърлени от
„Банка ДСК“ ЕАД на ищеца по силата на Приложение № 1.1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1092/2018 г. на Районен съд – Пазарджик и присъдени разноски.
Осъжда Ю.Ж.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка
на Окръжен съд Пазарджик в полза на Бюджета на съдебната власт сумата 25
лева,представляващи държавна такса за производството пред въззивната инстанция
,инициирано от жалба на назначения му особен представител.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.