Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. С., 11.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на първи март през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7385 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.Т. Б.-В.и В.Б.В., с която е предявени срещу И.Т.К.,
Й.Т.П., Н.А.К., Н.Н.Н. и Б.Х. М.-Н.иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.
чл.79 ЗС за установяване на право на собственост на ищците по силата на изтекла
в тяхна полза придобивна давност върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.512.263.1.29, представляващ АПАРТАМЕНТ
№29, находящ се в гр. С., ж.к. ********, състоящ се от две стаи, столова,
кухненски бокс, с площ от 68,60 кв.м., заедно с избено помещение №29, с площ от
5,86 кв.м. и 0,904% ид.ч. от общите части на сградата.
Ищците
твърдят, че са придобили собствеността чрез непрекъснато и необезпокоявано
владение на имота в продължение на периода от 1987 г. до настоящия момент.
Твърдят, че срещу ответниците са водили иск за собственост, основан на
придобивно основание – заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.), но искът е отхвърлен
поради липса на прехвърляне в писмена форма с нотариално заверен подпис на
правото за обезщетяване с отстъпване на жилище, извършено от правоимащия
собственик, от когото е отчужден имот. Твърдят, че ответниците – като
наследници по закон на правоимащия собственик, от когото е отчужден имот,
съответно – техни частни правоприемници, оспорват собствеността на ищците, като
твърдят, че имотът е съсобствен по силата на наследствено правоприемство.
Ответниците
оспорват иска. Оспорват да е упражнявана фактическа власт от ищците върху
имота, оспорват ищците да са имали намерение да своят имота, твърдят, че
собствеността е възникнала в партимониума на общия им наследодател, от когото е
отчужден имот, а след смъртта му имотът е станал съсобствен по наследяване по
закон. Ответниците Н.К., Н. и Б. Найденови твърдят да са придобили идеални
части от имота по силата на сделка след разпореждане от страна на ответниците И.К.
и Й.П. в качеството им на собственици по наследство.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от Заповед №РД-41-1991/17.10.1985 г.
(л.16), че на основание чл.98 ЗТСУ (отм.0 е отчужден за нуждите на Министерство
на правосъдието - Главна прокуратура, недвижим имот, собственост на Т.Х.Б.,
като е определено собственикът да бъде обезщетен с две двустайни жилища –
едното за нуждите на двучленното му семейства, а второто – за двучленното
семейство на пълнолетната му дъщеря М.Т.Б.. Заповедта по чл.100 ЗТСУ (№
РД-40-1166/17.05.1985г.) е изменена на основание чл.103, ал.5 ЗТСУ (отм.) със
Заповед № РД-41-1991/7.10.1986 г., като е определено в обезщетение на Т.Б.да
бъде предоставено едностайно, вместо двустайно жилище, като със същата заповед
на основание чл.100 ЗТСУ (отм.) определени конкретните обекти, които се
отстъпват като обезщетение, а именно: апартамент № 10, на трети етаж в бл. ********–
в обезщетение на Т.Х.и процесният апартамент №29, на шести етаж в ж.к. Б.,
бл.41 Б – за нуждите на дъщеря му М.Т.Б. и семейството й.
Т.Х.Б. е починал през 1989 г. и е оставил за
наследници по закон К.Б. – съпруга (починала през 1996 г.), ищцата М. В. –
дъщеря и ответниците И.К. и Й.П. – дъщери. С разпоредителни сделки К.Б. и И.К.
са прехвърлили на Н.К. идеални части от процесния имот.
По повод спор за собственост върху процесния имот ищцата
М. В. е предявила през 1998 г. иск срещу ответницата Н.К.. С решение от
30.08.2006 г. по гр.д. № 1582/2005г. на САС, ГК, 2-ри състав, влязло в сила на
17.01.2008 г., е отхвърлена претенцията на М. В. за собственост върху имота на
придобивно основание – чл.100 ЗТСУ (отм.). Съдебните състави, разглеждали
спора, са приели, че липсва искане по чл.102 ЗТСУ (отм.) – в писмена форма с
нотариална заверка на подписа, с което правоимащият прехвърля на свой
родственик правото на обезщетяване с жилище. По делата е представена молба от
правоимащия до СНС, в която обаче липсва индивидуализация на имота и нотариална
заверка на подписа. Поради това съдебните състави, включително ВКС като
последна инстранция по съществото на спора с решение от 17.01.2008 г. по гр.д.
№1416/2006 г. по описа на ВКС приема, че по делото липсва „прехвърляне в предвидената от закона форма за действителност – писмена
с нотариална заверка на подписите“. Ето защо иска на ищцата за собственост
на процесния имот на придобивно основание чл.100 ЗТСУ (отм.) е отхвърлен.
В настоящото производство ищците се позовават на
придобиване на имота по давност – чрез непрекъснато владение, което твърдят да
са установили през 1987 г. и което твърдят да не са губили до настоящия момент.
За решаване на правния спор следва да се отговори на няколко въпроса: 1). Упражнявали
ли са ищците съвместна фактическа власт върху имота в процесния период; 2).
Държан ли е имотът от ищците като свой – с намерение за своене; 3). На какво
юридическо или фактическо основание ищците са установили фактическата си власт
върху имота – с оглед сънаследствените отношения с част от ответниците и
спецификите при придобиване на съсобствен имот по давност, а и за целите на
изясняване на наличието / липсата на добросъвестност на владението.
Установява се от свидетелските показания на И.А.и М. В.,
че блокът, в който се намира процесния апартамент е завършен през 1987 г. и
тогава ищците са се нанесли в апартамент №29 на 6-тия етаж, като първоначално
са извършвали ремонтни работи, за да стане жилището годно за обитаване, а
впоследствие са заживели в него, като не са го напускали до настоящия момент,
нито са имали дълготрайни отсъствия от имота. Свидетелите посочват, че в имота
са живели само и единствено ищците, други техни роднини са посещавали имота
само като гости. Показанията на свидетелите са последователни и
непротиворечиви, а и се подкрепят от писмените доказателства, съдържащи се в
отчуждителната преписка. Не е проведено насрещно доказване, нито са ангажирани
каквито и да било доказателства, които да внасят съмнение във фактите,
установени от свидетелите. С това съдът приема, че се установява с
категоричност, че считано от 1987 г. ищците са установили фактическа власт
върху имота, която не е загубена до момента на разглеждане на делото.
Фактическата власт е осъществявана съвместно от двамата ищци по време на брака
им, установен с писмени доказателства (удостоверение за граждански брак – л.8,
удостоверение за семейно положение – л.174 и писмо от МВВБ – л.205).
От показанията на свидетелите се установява още, че
ищците са третирали апартамента като свой – лично са извършили довършителните
ремонтни работи, поканили са гости за освещаването му при първоначалното си
нанасяне, пред чужди хора са го обявявали за свой, открили са партиди за
комунални услуги на свое име (потвърждава се и от писмените доказателства –
писма от „Топлофикация С.“, „Софийска вода“ и „Чез Електро“). Изтеглили са
кредит на името на ищцата от ДСК за изплащане на апартамента (освен от
свидетелските показания, това обстоятелство се установява и от писмените
доказателства за жилищно кредитиране – л.10-11).
При преценка дали ищците са упражнявали владение или
държане на имота, съдът съобрази задължителните указания, дадени с ТР №1/2012
г. на ОСГК на ВКС. Според приетото тълкувателно решение презумпцията на чл.69
ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага. В мотивите на решението се сочи като
пример за такова упражняване на фактическа власт, изключващо владението на
останалите съсобственици, когато правото на собственост се прехвърля по
производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на
идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай
последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но
като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на
правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на
основание, което изключва владението на другия съсобственик. Процесният случай
изцяло се припокрива с дадения пример: по делото се установи, че ищците са
установили фактическа власт по силата на заповед по чл.100 ТЗСУ (отм.), с която
за нуждите на ищцата М. В. и семейството й е определен в обезщетение процесния
недвижим имот – апартамент №29. Действително заповедта не е провела
вещно-транслативно действие в полза на ищцата, тъй като не е осъществен вцялост
фактическият състав на чл.100, вр. чл.102 ЗТСУ (отм.) – молбата на правоимащия,
с която се прехвърля правото на обезщетяване на родственик не е в изискуемата
писмена форма с нотариална заверка на подписа. Въпреки това обаче основанието
на ищците да установят фактическата си власт е именно заповедта по чл.100 ЗТСУ
(отм.), с която процесното жилище им е предоставено за задоволяване на
жилищните им нужди. Поради това съдът приема, че ищците са упражнявали
фактическата власт върху целия имот, включително идеалните части на наследниците
на правоимащото лице, като владелци на имота и спрямо тях в настоящия случай
презумпцията на чл.69 ЗС намира приложение.
Ето защо съдът приема, че ищците са упражнявали
фактическата си власт с намерение за своене. Няма данни владението им да е
смутено до 2009 г., когато срещу ищците е предявен собственически иск за същия
имот от ответника Н.Н..
При преценка относно вида на владението –
добросъвестно или недобросъвестно, съдът прецени следното: Фактическата власт е
установена въз основа на заповед по чл.100 ТЗСУ (отм.), който е годно правно
основание за придобиване на собствеността на имота (така ППВС №6/1974 г., т.9 –
„правни основания по смисъла на чл. 70,
ал. 1 ЗС са например прехвърлителните сделки, административните актове с
вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно право
на собственост или ограничено вещно право“.). Транслативният ефект не е
настъпил поради липса на форма (писмена с нотариална заверка) на един от
елементите на фактическият състав – заявлението по чл.102 ЗТСУ (отм.). След
като в правомощията на длъжностното лице – издател на заповедта по чл.100 ЗТСУ
(отм.) е да извърши проверка за предпоставките за издаване на акта и да го
издаде само при наличието им, следва да се приеме, че ищците не са могли да
знаят, че предписаната форма е опорочена. Отделно от това с ал.2 на чл.70 ЗС е
въведена презумпция, съгласно която добросъвестността се предполага до
доказване на противното. Ответниците не са установили, че ищците са знаели към
1987 г., че предписаната форма е опорочена. Поради това съдът приема, че ищците
имат качеството на добросъвестни владелци на имота. Както бе посочено по-горе,
съгласно изрична разпоредба на закона –
чл.70, ал.1, изр.2 ЗС – добросъвестността се преценява към момента на
възникване на владението. Т.е. след като към момента на установяване на фактическата
власт върху имота ищците имат качеството на добросъвестни владелци, ползват
всички права, които им се предоставят като такива, до момента в който изгубват
качеството владелец и стават държател на частта от имота, собствена на сънаследници.
Съгласно т.13 на ППВС №6/1974 г. владението се прекъсва и се превръща в държане
от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. Такъв иск за имота е
предявен от ответника Н.Н. и е предмет на гр.д. №290593/2009 г. на СРС, 39
състав. Видно номера на делото, исковата молба, по която е образувано, е
постъпила в съда през 2009 г. Поради което настоящият състав приема, че
владението на ищеца е било смутено с предявяване на собственически иск от
ответникът Н. за процесния имот през 2009 г. Няма данни за друг акт или
действие, извършено от ответниците, с което са смутили владението на ищците и
са го превърнали в държане. От 1987 г. до 2009 г. са изтекли повече от 10
години. Ето защо и видът на владението (добросъвествно или недобросъвестно) по
същество се явява без значение – при всички случаи в полза на ищците в
качеството им на владелци е изтекъл срок, с който законът свързва придобиване
на право на собственост върху имота. Тъй като с т.2 на ТР №4/2012 г. на ОСГК на
ВКС е възприето становището, че позоваването не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. Ето защо съдът приема, че ищците са придобили по време на брака
си в режим на съпружеска имуществена общност правата, на които се позовават, а
именно: правото на собственост върху имота по давност по силата на непрекъснато
владение в продължение на пет години в периода, считано от 1987 г.
Основателни са възраженията на ответниците, свързани с
изгубване на намерението за своене поради разпореждане от ищцата с 1/8 ид.ч. от
процесния имот с нотариалния акт от 23.04.1992 г. Действително с посочената
сделка (нотариалният акт – на л.179 от делото) ищцата е прехвърлила с договор
за дарение 1/8 ид.ч. от имота на ответницата Н.К.. Впоследствие на 15.05.1997
г. отново чрез дарение ответницата Н.К. е прехвърлила на ищцата М. В. 1/8 ид.ч.
от имота. За тази част, която през 1997 г. е придобита от ищците по време на
брака, в тяхна полза е възникнала собственост в режим на съпружеска имуществена
общност, но не на предявеното основание по чл.79 ЗС, а по силата на сделка. Неоснователни
са доводите на ищците, че дарението от 1992 г., извършено от ищцата, е нищожно
– сделката не е оспорена по реда на чл.24, ал.4 - чл.26 СК (чл.22, ал.3 и чл.23
от СК-1985 г.-отм.) чрез иск от другия съпруг, поради което е провела действие
– виж т.2 на ТР №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като собственикът на валидно
правно основание не би могъл да придобие собствения си имот по давност, искът
за 1/8 ид.ч от имота следва да се отхвърли.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск е частично основателен – установи се, че ищците са носители на правото на
собственост на 7/8 ид.ч. от процесния имот по силата на изтекла придобивна
давност. Ето защо установителният иск следва да се уважи за 7/8 ид.ч. от имота
и да се отхвърли за 1/8 ид.ч., която ищците притежават на друго правно
основание, а не на предявеното.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗС, по отношение на:
И.Т.К., ЕГН:**********, адрес: ***,
Й.Т.П., ЕГН:**********, адрес: ***,
Н.А.К., ЕГН:**********, адрес: ***,
Н.Н.Н., ЕГН:********** и
Б.Х. М. – Н., ЕГН:**********, двамата с адрес: гр.С., ж.к.********,
че М.Т.Б. - В., ЕГН **********, и В.Б.В., ЕГН:**********, двамата с адрес: ****, са собственици
на основание чл.79 ЗС по силата на изтекла придобивна давност на 7/8 ид.ч. от
недвижимия имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.512.263.1.29, представляващ АПАРТАМЕНТ №29, находящ се в гр. С., ж.к. ********,
състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс, с площ от 68,60 кв.м., заедно
с избено помещение №29, с площ от 5,86 кв.м. и 0,904% ид.ч. от общите части на
сградата,
като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗС за установяване собствеността на ищците на
основание придобивна давност за 1/8 ид.ч. от същия имот.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: