РЕШЕНИЕ
№ 735
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на С. А. С., с Булстат *********, с адрес в РБългария: ***, чрез адвокат Нели Гюмова от
БАК, против Решение №8 от 19.01.2022 г. по гр.д.№20202150100700/2020 г. по описа на РС
Несебър, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на въззивницата, че
тя дължи на „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, община Столична, район Възраждане, улица Георг Вашингтон №
41, следните суми: 3 238,47 лв, представляваща неплатена такса поддръжка за 2018 г.,
дължима по Договор за поддръжка и управление на “Курортен апартаментен комплекс
EMERALD RESORT RAVDA” № ММС - S1 - PD/467 - 12.08 от 06 май 2009 г., с падеж 15
февруари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2020 г. до
окончателното й изплащане; 716,06 лв, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 15.02.2018 г. до 01.04.2020 г.; 3 238,47 лв, представляваща неплатена такса
поддръжка за 2019 г., дължима по Договор за поддръжка и управление на “Курортен
апартаментен комплекс EMERALD RESORT RAVDA” № ММС-S1-PD/467-12.08 от 06 май
2009 г., с падеж 15 февруари 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.04.2020 г. до окончателното й изплащане; 387,72 лв, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 15.02.2019 г. до 01.04.2020 г., за които суми е издадена Заповед №
159 от 22.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.297/2020 г. по описа на Несебърския районен съд; въззивницата е осъдена да заплати
на „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, сумата от 1 367,47 лв, представляваща съдебни
разноски в исковото производство и 651,61 лв –разноски, направени в заповедното
производство разноски.
Твърди се, че решението на НРС в обжалваната част е неправилно и
1
необосновано. На първо място се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че
въззивницата няма качеството на потребител на услуги въз основа на процесния Договор за
поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" №
MMC-S1-PD/467-12.08 от 06.05.2009 г. Твърди се, че Договорът поддръжка и управление на
„Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № MMC-S1-PD/467-12.08 от
06.05.2009 г., на който ищецът основава претенцията си, е индивидуално сключен с
ответницата, а по делото е установено, че не е налице жилищен комплекс от затворен тип, а
е налице обикновена етажна собственост, поради което Решение № 212/27.11.2018 г. по
търг. дело № 602/2018 г. на ВКС, 1-во т.о., на което се е позовал първоинстанционният съд,
е неприложимо в случая. Твърди се още, че договорът не трябва да се изследва през
призмата на ЗУЕС, тъй като представлява самостоятелна облигационна връзка с
относително действие, между конкретните страни по правоотношението. Сочи се, че не
съществува пречка при спазване на принципите за свобода на договаряне, отделните
собственици да сключват договори за поддръжка и управление на целия комплекс, които
договори не се влияят от правилата на ЗУЕС, цитира се съдебна практика в този смисъл.
Сочи се, че договорът има комплексен характер, като в него са включени елементи на
договор за поръчка (организация на вътрешния ред, санитарно-хигиенните услуги и др.) и на
договор за изработка (техническа поддръжка). Твърди се, че в този смисъл процесния
договор е такъв, сключен с потребител, и е типов договор, доколкото е сключен с множество
собственици в комплекса. Ето договорът следва да подлежи на проверката по чл.143, ал.1 от
ЗЗП. Твърди се, че клаузата на раздел IV, чл. 9 е неравноправна, тъй като предвижда
определени последици за страна по договора, които обаче изцяло зависят от поведението на
трети лица и която води до значително неравновесие между търговеца и потребителя, тъй
като правата и задълженията на търговеца по договора зависят единствено от неговото
поведение, докато тези на потребителя зависят изцяло от волята на други лица. Изложени са
подробни съображения.
На следващо място се твърди, че доколкото според вещото лице заведените
разходи в партидата „Пропърти/фасилити мениджмънт" в преобладаващата част са непреки
разходи, които касаят едновременно всички дейности, както и хотелиерската дейност,
разпределянето на тези разходи не е било прецизно, тъй като не е било извършено на база
определяне себестойността на съответната услуга и търсене на финансов резултат от нея, а
разходите са заложени предварително константно. Сочи се, че процентното или пълното
отнасяне на някакви разходи по конкретната ведомост, не доказва изпълнение на
договорните задължения по конкретния договор, още повече, че дружеството е извършило
множество разходи за поддръжка на собствените си обекти.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че
ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора и в пълен обем, което е следвало да
докаже при условията на пълно и главно доказване, и не е сторено. Сочи се, съдът не е отчел
обстоятелството, че в процесния договор е договорена годишна поддръжка в пълен обем и
по този начин е договорена и дължимата такса. Твърди се, че ако липсва изпълнение в пълен
обем, не следва и не е справедливо да се заплаща възнаграждение за услуга, която не е
изпълнена. Сочи се, че нито през м.януари 2019 г., нито през м.януари 2020 г., ищецът не се
е отчел за извършената услуга, като липсата на издадена и връчена фактура е още едно
доказателство за това, че липсва изпълнение на договорните задължения от страна на
търговеца.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че е налице липса на
кредиторово съдействие по смисъла на чл.95 от ЗЗД по отношение на задължението за
плащане на вноската за 2019 г. с падеж 15.02.2019 г. Твърди се, че след като през м.април
2018 г. въззивницата е получила уведомление от „Емералд Хоспиталити" ООД, че същият
прекратява изпълнение по договора, уведомление, тя не е имала основание да продължава
да извършва плащания по процесния договор.
2
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което искът се отхвърля изцяло. Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, ЕИК
********* не е представил отговор на въззивната жалба.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производство пред първоинстанционния Районен съд Несебър е образувано по
предявените от въззиваемия „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД искове за приемане за
установено по отношение на въззивницата Степанова, че същата дължи на ищеца сумата от
общо 7580,72 лв, представляваща неплатена такса за поддръжка – 3238,47 лв за 2018 г.,
ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от 15.02.2018 г. до 01.04.2020 г. в размер
на 716 лв; 3238,47 лв – неплатена такса за поддръжка за 2019 г., ведно с лихва за забава
върху тази сума за периода от 15.02.2019 г. до 01.04.2020 г. в размер на 387,72 лв; дължими
по сключен между страните Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен
комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-S1-PD/467-12.08, сключен на 06.05.2009 г., за
които вземания ищцовото дружество се е снабдило със Заповед № 159 от 22.04.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.297/2020 г. по описа на НРС.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ответницата е подала в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, с който е
оспорила исковете като неоснователни. Оспорено е твърдението, че между страните е
налице валидно договорно правоотношение, тъй като договорът между страните е нищожен,
понеже не е сключен в предписаната в чл.2, ал. 1 от ЗУЕС писмена форма с нотариална
заверка на подписите. На второ място се твърди, че поради нищожност на клаузата по т.9 от
Раздел ІV, процесният договор се е прекратил на 04.09.2013 г. - след изтичане на срока,
уговорен в т.2 – 5 години след въвеждане във владение на възложителя в закупения от него
имот (в случая – на 27.07.2011 г.). Твърди се, че посочената клауза е нищожна поради
противоречие със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД) и като неравноправна клауза по смисъла на чл.143
ЗЗП. На следващо място се твърди, че доколкото договорът касае действия, свързани с
поддръжка и управелние на общи части на ЕС, на основание чл.19, ал.8 от ЗУЕС следва да
се приеме, че договорът е обвързвал страните в продължение на две години. Претенцията се
оспорва освен по основание, и размер. Посочва, че неправилно е прието, че площта на
притежаваното от ответника жилище е 95,03 кв.м., вместо 73,47 кв.м., а оттам и неправилно
е посочен размера на дължимата от ответника такса. Твърди се и, че ищецът не е изпълнявал
задълженията си по договора.
С обжалваното решение исковете са уважени в пълен размер. Съдът е приел, че
договорът между страните е валиден. По отношение на изискуемата форма договора съдът е
приел, че доколкото в случая не се касае за комплекс от затворен тип по смисъла на §1, т.3
от ДР на ЗУЕС, не налице изискване за писмена форма в съответствие с чл.2от ЗУЕС. Съдът
е приел, че клаузата по т.9 от раздел ІV не е нищожна /по този договор ответницата няма
качеството на потребител, поради което въпросната клауза не е неравноправна по смисъла
на ЗЗП/, поради което договорът е продължил действието си през периода 06.05.2014 г. –
05.05.2019 г., в който е настъпила изискуемостта на дължимите от ответницата годишни
такси. Съдът е приел, че констатираното частично неизпълнение на договорните задължения
от страна на ищеца не се дължи на негово, респ.на негови служители, виновно поведение, а
на неизпълнение от страна на етажните собственици, вкл. на ответницата, на задължението
им да заплащат годишните такси, поради което ищецът не е разполагал с финансов ресурс за
изпълнение на задълженията си по договора, поради което претендираните такси са
дължими.
3
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се установява и от представените доказателства, че
между страните е сключен договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен
комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-S1-PD/467-12.08 от 06.05.2009 г., по силата на
който ответницата, в качеството й собственик на самостоятелен обект в к.к.„Емералд“ в
с.Равда, общ. Несебър, е възложила, а ищецът като мениджър се е задължил да извършва
целогодишна поддръжка и да провежда годишно организационно и административно
управление в комплекса срещу задължението на ответника да му заплаща месечно
възнаграждение в размер на 1.21 евро без ДДС за квадратен метър от общата площ на
притежавания от ответника в комплекса недвижим имот – 95,03 кв.м. възлизащо за година в
размер 3238,47 лв, платимо авансово до 15.02. на текущата година, за която се отнася
задължението. Съгласно клаузата на раздел V, т.2 договорът е сключен за срок от 5 години,
считано от въвеждане на ответника във владение на собствения му имот в комплекса, за
който момент страните не спорят, че съвпада с датата на нотариалния акт, с който
ответницата е закупила имота си – 27.07.2011 г. С т.9 от раздел IV, е предвидена възможност
за автоматичното подновяване на договора на всеки пет години и за същия период от време,
освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки
петгодишен срок от собствениците, притежаващи повече от 3/4 идеални части от общите
части за неподновяването му.
Заключението по приетата в първата инстанция съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните, установява, че в периода 2018 г. – 2019 г., ищцовото
дружество е извършвало плащания към трети лица за външни услуги - за поддръжка на
асансьори, зелени площи, басейни, електрическа енергия, за доставка на вода и за
охранителна дейност, както следва: за 2018 г. - общо 1 302 695,49 лв, от която сумата от
472 783,64 лв е за поддръжка и управление на имотите на собствениците по партида
„Пропътри/фасилити мениджмънт“/. За 2019 г. по сметка 601 „Разходи за материали“ са
осчетоводени общо 642 762,74 лв, от тях по аналитичната партида на „Пропърти/Фасилити
мениджмънт“ са отнесени 3 660,10 лв. Посочено е, че част от разходите за материали за 2019
г. не са били разпределени по обекти, а са отчетени като общи разходи: поддръжка на
басейн, общоразпределяеми разходи, от които 218 386,65 лв се отнасят за
„Пропърти/Фасилити мениджмънт“, така общият размер на разходите за материали е
222 046,75 лв. По сметка 602 „Разходи за външни услуги“ са осчетоводени общо 461 328,30
лв, които по аналитичната партида на „Пропърти/Фасилити мениджмънт“ са отнесени
12 931,47 лв. Част от разходите за външни услуги за 2019 г. не са били разпределени по
обекти, а са отчетени като общи разходи /поддръжка на басейн, общоразпределяеми
разходи/ - общо 338 719 лв. От тези неразпределени разходи 151 966,61 лв се отнасят за
„Пропърти/Фасилити мениджмънт“, така общият размер на разходите за външни услуги е
164 898,08 лв. По сметка 604 „Разходи за заплати“ са отчетени 299 095,20 лв, като поради
липса на аналитична отчетност на разходите за заплати, сумата включва всички заплати,
включително и тези за „Пропърти/Фасилити мениджмънт“, поради което разпределените
според заключението на вещите лица разходи за заплати за 2019г. за „Пропърти/Фасилити
мениджмънт“ са били в размер на 134 189,35 лв.
От показанията на св.С. - собственик на апартамент в процесния комплекс,
пребивавал в комплекса през процесните 2018 г. и 2019 г., се установява, че през април 2018
г. състоянието на комплекса не е било лошо, било е обичайно. Твърди, че по същото време е
получи писмо на електронната си поща, че старото дружество прекратява дейността си,
защото етажните собственици не си плащат таксите. Свидетелят твърди, че след м.април
4
2018 г. в сградата, в която се намира неговия имот били спрени водата, електричеството и
канализацията, като след няколко дни отново били възстановени. Свидетелят сочи, че след
прекъсване от около месец, в края на месец май 2018 г. поддръжката на комплекса била
подновена, но от ново управляващо дружество - други представители на „ЕМЕРАЛД
ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, които веднага предприели действия по възстановяване
функционирането на комплекса, като със собствени средства са заплатили сметките за тока
и водата, в резултат на което е било възобновено електроснабдяването и водоснабдяването в
комплекса, канализационната мрежа, работата на асансьорите, климатиците, осигуряването
на интернет, започнала е дейност по почистване, обработване на зелените площи,
включително и засаждането на цветя и дървета, проверена е била системата за безопасност,
поставена е била охрана; басейните били пригодени да функционират, както и СПА-зоната,
ресторантите и Скай-бара. Твърди, че през 2018 г., 2019 г. и след това са осигурени и
предоставени като продължават да се поддържат нормални условия за живущите в
комплекса, както и предоставянето им на всички услуги по договора.
От гореизложената фактическа обстановка и с оглед направените в жалбата
оплаквания се налагат следните правни изводи:
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата за
нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.2, предл. трето от ЗЗД - поради
липса на преписаната от закона /чл.2 от ЗУЕС/ форма. Настоящият състав напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за нищожност
поради липса на форма, поради обстоятелството, че по делото липсват както твърдения, така
и данни комплексът да представлява „жилищна сграда от затворен тип“ по смисъла на §1,
т.3 от ДР на ЗУЕС. След като се касае за обикновена ЕС, липсва забрана собствениците на
обекти в нея да сключват отделни договори относно финансиране управлението на общите
части на ЕС /за който няма изискване за форма за действителност/. В самия договор липсва
посочване, че същият е сключен на основание чл.2, ал.1 от ЗУЕС, или че има за предмет
обслужване и поддръжка на общи части в комплекс от „затворен тип“.
Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че по
сключения между ищеца и ответницата договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-S1-PD/467-12.08 от 06.05.2009 г.,
ответницата няма качеството на потребител. Според настоящия състав, етажният собственик
няма качеството на потребител в отношенията си с останалите етажни собственици (и в този
смисъл е цитираното от първоинстанционния съд решение № 212/27.11.2018 г. по
т.д.602/2018 г. на ВКС, І т.о.; както и решение № 128/18.07.2018 г. по т.д.601/2018 г. на
ВКС, І т.о.), но по сключен договор за поддръжка и управление на общите части на
етажната собственост, сключен с юридическо лице, етажният собственик има качеството на
потребител и този извод на съда не е в противоречие с посочените по-горе две решения на
ВКС. Настоящият състав приема, че договорът е типов договор, който се сключва с
множество собственици в комплекса, и по делото не е доказано, клаузите на договора да са
индивидуално уговорени, поради което те подлежат на проверка за евентуална
неравноправност по чл.143, ал.1 от ЗЗП. Съдът приема, че клаузите на раздел IV, т.9 и
раздел VII, т.2 от договора са неравноправни, тъй като и двете предвиждат възможност за
прекратяване на договора от потребителя с изтичане на срока му, но само с решение на
собствениците, притежаващи ¾ от застроената площ в комплекса, т.е.възможността за
прекратяване на договора от страна на възложителя изцяло зависи от поведението на трети
лица, които не са страна по договора, което води до значително неравновесие между
търговеца и потребителя, тъй като правата и задълженията на търговеца по договора зависят
единствено от неговото поведение, а тези на потребителя зависят изцяло от волята на други
лица.
Ето защо съдът намира за основателни твърденията на въззивницата за
5
нищожност поради неравноправност на посочените по-горе договорни клаузи.
Неравноправността съотв.нищожността на клаузата по раздел IV, т.9, води до
това, че договорът между страните не се е подновил автоматично след изтичането на
петгодишния му срок за нови 5 години.
Настоящият състав обаче намира, че независимо от нищожността на клаузата по
раздел IV, т.9, облигационната връзка между страните не се е прекратила, считано от
28.07.2016 г. и в процесния период 2018-2019 г., страните са били в договорни отношения.
Според настоящия състав, с изтичането на срока на договора, по аналогия с
чл.236 ЗЗД, след като страните са продължили изпълнението си по него, договорът е
продължил действието си като договор без определен срок. По делото няма доказателства, а
и твърдения, някоя от страните да е поискала прекратяването му, поради което съдът
приема, че и към процесния период 2018-2019 г., ищецът и ответницата са продължили да са
в облигационни отношения по Договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-S1-PD/467-12.08 от 06.05.2009 г.
С оглед приетите от първоинстанционния съд гласни доказателства и
експертното заключение, съдът приема, че по делото е доказано, че през 2018 г. ищецът е
изпълнявал задълженията си до края на м.април, тъй като поради неплащане на дължимите
по сключените с повечето собственици в комплекса сума /в т.ч. и ответницата/ е бил
поставен във временна и частична невъзможност да изпълнява задълженията си по договора
през м.май 2018 г., след което, макар и в намален обем с определени временни ограничения
е продължил да изпълнява задълженията си. Това обстоятелство обаче не води до извод, че
за 2018 г. ответницата не дължи заплащане на уговорената годишна такса в пълен размер,
още повече, че заплащането на дължимите по договора такси за управление и поддръжка е
уговорено да бъде извършено от ответника авансово - до 15.02. на текущата година, за която
се отнасят, именно с цел набавяне на средства за управлението и поддръжката на комплекса
през цялата текуща година. Неплащането им точно и в срок за 2017 г. и 2018 г. от
ответницата /както и от голям брой други етажни собственици/ съставлява неизпълнение на
договора, довело поставяне на ищеца, особено за 2018 г., в невъзможност да изпълни точно
и изцяло задълженията си. В случая това неизпълнение за 2018 г. е било частично и
временно за срок от около месец според свидетелските показания, като след това
постепенно предишното положение е било възстановено. През 2019 г. според събраните по
делото доказателства, ищецът е изпълнявал задълженията си по договора.
Ето защо съдът приема, че с оглед времевия обхват и обема на неизпълнението,
същото е незначително с оглед интереса на ответника, още повече, че самия той заедно с
част от останалите етажни собственици е допринесъл с поведението за създадените за ищеца
пречки да изпълни задълженията си по договора, което означава, че частичното
неизпълнение не се дължи на виновното поведение на ищеца, а на ответника.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че на ищеца се дължи
възнаграждение за целия процесен период.
С оглед на горното съдът приема, че предявените искове по чл. 422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД са основателни.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде
потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият
състав препраща на основание чл.272 ГПК.
С постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят съдебни разноски
за въззивното производство в размер на 710 лв, като съдът намира за основателно заявеното
от въззивната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8/19.01.2022 г. по гр.д.700/2020 г. на PC-Несебър.
ОСЪЖДА С. А. С., с Булстат *********, с адрес в РБългария: ***, да заплати на
„ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД, ЕИК *********, представлявано от Мирослав
Михайлов, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 710 лв (седемстотин и
десет лева).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7