РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110103168 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Р. И. Н., ЕГН
**********, Т. Х. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *, и Р. Х. Н., ЕГН **********, с
адрес: с. *, с която срещу Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл. 498, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за ПРИЕМАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от *, кв. *по
регулационния план на гр. *, представляващ дворно място, цялото с площ 665 кв.м., при
граници: от две страни улици и *, идентичен с парцел I*в кв. *по предходния регулационен
план на населеното място, придобита въз основа на упражнявано от ищците давностно
владение в периода 02.07.1998 г. – 2009 г.
В исковата молба и уточняващата молба ищците Р. И. Н., Т. Х. К. и Р. Х. Н. твърдят,
че са собственици на ½ ид.ч. от УПИ * в кв. *, идентичен с парцел I-* представляващ дворно
място, цялото с площ от 665 кв.м., находящо се в гр. *, по силата на упражнявано давностно
владение за периода 1998 г. – 2009 г. Сочат, че с нотариален акт от 10.10.1980 г.
наследодателят на ищците *К. Н., по време на брака си с Р. И. Н., е придобил чрез покупко-
продажба от наследодателя на първия ответник Н. *Т. правото на собственост върху първи
етаж от жилищна сграда, разположена в процесното дворно място, ведно с лятна кухня в
двора, както и ½ ид.ч. от външен тоалет и ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж. Излагат, че със съдебно решение по гр.д. № 3949/1981 г. на ВРС е извършено
разпределение на ползването на дворното място между собствениците на двата етажа от
жилищната сграда, след което е поставена ограда по границата на ползване на имота и е
издадено строително разрешение за изграждане на лятна кухня. Твърдят, че през 1997 г.
ответникът Д. Н. Т. и брат му, като наследници на Н. Т., заедно със съпругите си, са
предявили ревандикационен иск срещу *К. Н. и Р. И. Н., който е отхвърлен с решение по
гр.д. № 2074/1997 г. на ВРС. Твърди се, че последните са започнали да упражняват
фактическа власт с намерение за своене върху реалната част от дворното място, което е
разпределена през 1981 г. след влизането в сила на решението по-горепосоченото дело, а
именно от 02.07.1998 г., което е продължило до смъртта на Христо Н. през 2009 г. Считат,
1
че макар и да са упражнявали фактическа власт върху реална част от имота, то е придобита
по давност идеална част, доколкото е налице конверсия по ЗУТ. Сочат, че ответникът Д. Т.
никога не е владял или ползвал каквато и да е част от имота им, нито е прекъсвал или
смущавал владението. Сочат, че доколкото Т. е имал непогасени парични задължения то
частният съдебен изпълнител по изп.д. № 737/2019 г. е изнесъл ½ ид.ч. от дворното място на
публична продан. В тази връзка считат, че след провеждането на проданта правата върху ½
ид.ч. са придобити от трето лице, което не е станал собственик, защото длъжникът не е бил
собственик на вещта. В тази връзка предявяват иск по чл. 498, ал. 2 ГПК спрямо ответника,
за да се установи, че ищците са собственици на спорната идеална част.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. М. Н. подава отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Счита, че в производството следва да бъде конституирана и съпругата
му, доколкото към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане е бил в
граждански брак и имотът е придобит в режим на СИО. Сочи, че процесната ½ ид.ч. е била
собственост на Д. Н. Т. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт от 1996 г., като след образуване на изпълнителното дело срещу него като
длъжник през 2021 г. е вписана възбрана върху имота. Излага, че впоследствие ЧСИ е
насрочил опис и оценка, както и публична продан. В тази връзка посочва, че във връзка с
описа ищците са подали жалба срещу действията на ЧСИ, която е оставена без уважение от
ВОС. Твърди, че е участвал в публичната продан на 24.12.2021 г. и е обявен за купувач, след
като е участвал в наддаването заедно с ищците, които също са подали наддавателно
предложение. Смята, че щом същите считат тази идеална част за своя, то не би следвало да
участват в наддаването. Твърди, че ищците не са се позовали по надлежния ред на изтекла в
тяхна полза придобивна давност в нито един момент преди настоящото производство. Сочи,
че е обявен за собственик след влизане в сила на постановлението за възлагане и на
31.03.2022 г. е въведен в имота от съдебния изпълнител, с което е прекъснал придобивната
давност. Счита, че е собственик на имота. Твърди, че силата на пресъдено нещо,
произтичаща от съдебното решение по гр.д. № 2074/1997 г. на ВРС, не може да бъде
зачетена, защото исковата молба и решението по същото са му непротивопоставими,
доколкото е трето лице и същите не са вписани преди наложените възбрани върху имота по
изпълнителното дело през 2019 г. и 2021 г. Сочи, че дори исковата молба да е била вписана,
то решението не е било, което има за резултат същите последици. Моли за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат иска.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора. Представя писмена защита по съществото на спора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по реда на ЗСГ №
156, т. VII, дело № 2* г. на нотариус **/л. 14 и л. 87 гръб/ се установява, че Н. *Т. е продал
на *К. Н. първи етаж от жилищна сграда и лятна кухня в двора, заедно с ½ ид.ч. от въшния
клозет в двора, ½ ид.ч от общите части на сградата и ½ ид.ч. от правото на строеж в двор с
пл.№ *с площ 645 кв.м., включен в парцел №*, в кв. *по плана на с. *, с адм. адрес – ул. „*.
От Изпълнителен лист от 23.02.1982 г., издаден по гр.д. № 3949/1981 г. на ВРС /л. 15
и л. 88 гръб/ се установява, че е разпределено правото на ползване на дворно място с площ
от 645 кв.м., съставляващо парцел № * в кв. *по плана на с. *, като предоставя на *Н. Н.
частта обозначена с червено защриховане, а на * частта обозначена със синьо защриховане
по скицата на вещото лице, която да се счита за неразделна част от решението. Самата скица
е представена на л. 17 и л. 89 от делото. Делото е унищожено. /л. 108/
От Строителни разрешения № 79 от 30.03.1982 г. и 103 от 01.04.1982 г. /л. 18 и л. 89
гръб/ се установява, че на *К. Н. му е позволено да построи лятна кухня с площ 40 кв.м. в
собственото си дворно място, кв. *, парцел *, по плана на с. *.
2
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78, том XIII, дело 3511 от
29.04.1996 г. на нотариус */л. 79/ се установява, че * продава на сина Д. Н. Т. следния
недвижим имот, придобит в индивидуална собственост, след прекратена съпружеска
имуществена общност, а именно: ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 655 кв.м.,
находящо се в с.*, представляващо парцел № *, в кв. *, идентичен на парцел *, кв. *по
стария регулационен план.
От Решение от 19.06.1998 г. постановено по гр.д. № 2074/1997 г. на ВРС /л. 16, л. 90
и л. 107/ се установява, че са отхвърлени като неоснователни исковете на *Н. Т., **Т.а, Д. Н.
Т. и *Н.а Т.а срещу *К. Н. и *И. Н. за предаване на владението върху дворно място от 645
кв.м., представляващо парцел № * в кв. *по плана на с. *, както и ½ ид.ч. от постройка и ½
ид.ч. от тоалетна, изградени в него, на основание чл. 108 ЗС.
От Удостоверение за наследници № 000112/09.03.2011 г. от Община */л. 13/ се
установява, че *К. Н. е починал на 09.06.2009 г. и е оставил като наследници Р. И. Н.
/съпруга/, Р. Х. Н. /син/ и Т. Х. К. /син/. Удостоверение за наследници с идентично
съдържание е представено и на л. 87
От Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.02.2022 г. по изп.д. №
737/2019 г. по описа на ЧСИ * /л. 81/ се установява, че е възложен върху Н. М. Н. ½ ид.ч. от
дворно място, находящо се в гр.*, цялото с площ от 655 кв.м., кв. *, идентичен на парцел * в
кв. *по стария регулационен план. Съдебният изпълнител е съобразил, че имотът е
принадлежал в режим на СИО на Д. Н. Т. и *Н.а Т.а. Постановлението за възлагане е влязло
в законна сила на 21.02.2022 г. Представени са и Протокол за обявяване на купувач по
публична продан /л. 83/ и Наддавателно предложение /л. 84/ във връзка с процедурата.
От Удостоверение за идентичност на УПИ от 14.02.2022 г. от Община */л. 9/ се
установява, че УПИ *, кв. *, по плана на гр. *, съответства на парцел I-*, кв. *, по стар план
на населеното място.
От Справка № 950883/28.07.2022 г. по данни на физическо лице от Агенция по
вписванията /л. 75-78/ по отношение на лицето Д. Н. Т. за периода 01.01.1993 г. – 28.07.2022
г. се установява, че липсва вписване на исковата молба и съдебното решение по гр.д. №
2074/1997 г. на ВРС.
От Протокол за въвод във владение по изп.д. № 737/2019 г. по описа на ЧСИ * /л. 82/
се установява, че на 31.03.2022 г., въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане
от 02.02.2022 г., е извършила въвод във владение, като е отнела от длъжниците Д. Н. Т. и
*Н.а Т.а и предала на купувача Н. М. Н. фактическото владение върху недвижим имот - ½
ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. *, цялото с площ от 655 кв.м., кв. 28, идентичен на
парцел* в кв. *по стария регулационен план. Съдебният изпълнител посочва в протокола, че
достъп до имота е осигурен от лицето назначено за пазач – Т. К., който е заявил, че владее
имота от 1980 г. Патронът на входната врата е бил сменен. Длъжниците не са се явили.
От Решение № 1174 от 07.07.2021 г. по в.гр.д. № 1227/2021 г. на ВОС /л. 92-95/ се
установява, че е оставена без уважение подадената от Т. Х. К. и Р. И. Н. /трети за
изпълнението лица/ срещу действие на ЧСИ * по изп.д.№ 737/2019 г., изразяващо се в
извършване на опис на недвижим имот, находящ се в гр. *, съставляващо парцел * кв. *,
идентичен на парцел*, кв. *, обективирано в протокол за опис на недвижимо имущество от
24.03.2021 г.
От изисканото и приложено като доказателство копие от изп.д.№ 737/2019 г. на ЧСИ
№ * * /към корица/ се установява, че производството е образувано по подадена молба от
кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу длъжника Д. Н. Т. за вземания във връзка със
сключен между тях договор за кредит. Съдебният изпълнител е наложил възбрана на
процесното дворно място на 07.10.2019 г., за което е уведомена и съпругата на длъжника.
По-късно е вписана още една възбрана на 25.01.2021 г. На 11.02.2021 г. е извършен опис на
имота. На 24.03.2021 г. отново е извършен опис на имота, като в протокола са вписани
възражения от Т. К. по отношение на собствеността. Изготвена е оценка на имота,
проведена е публична продан и имотът е продаден на ответника, същият е вписан като
3
купувач в процесното постановление за възлагане и е въведен във владение на имота.
Доказателствата в изпълнителното дело кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /л. 116 гръб/ се установява, че
е роднина по сватовство на Р. Н. и познава процесния имот от повече от 20 години. Сочи, че
е съседка от 22 години, като процесният имот се намира в гр. *, ул. „*в“ и представлява двор
с къща на един етаж и една странична постройка, където живее Р.. Излага, че къщата има
още един етаж, като вторият етаж е собственост на *Н., който живее там със семейството си.
Твърди, че частта от двора, който се притежава от ищците, се обработва от Р. и сина й, а
другата част е на други собственици. Самият двор е разделен с мрежа на две части и е с
площ от 500-600 кв.м. Самият имот е ограден със стабилна ограда. Не е виждала никой да
спори за имота. Няма други постройки, освен тази на Р., външна тоалетна и малка постройка
за кокошки. Преди време е чула, че братът на *имал претенции към празното място, но тя
знае, че то е на Р.. Свидетелката пояснява, че един-два пъти в седмицата ходи на гости,
защото Р. не е добре със здравето, но не наблюдава постоянно кой влиза и излиза в мястото.
От показанията на разпитания по делото свидетел * /л. 117/ се установява, че знае
имота на Р., защото живее отсреща от повече от 40 години. Посочва, че адресът е ул. „*“ №
*, като от горната страна живее братът на *, който не познава. Сочи, че в двора има една
къща, като на приземния етаж живеят Р. и синът й, а на втория етаж живее *. Самият двор е
разделен на две с оградна мрежа, а външно е заграден с масивна ограда. Сочи, че дворът се
ползва така повече от 40 години. Излага, че Р. и синът й обработват страната, която има
изход само на една улица, гледат животни, сеят зеленчуци. В двора си имат стопанска
постройка и лятна кухня, които така са закупили. Сочи, че Р. и синът й обират реколтата,
като не е виждал и не познава роднините на собственика на горния етаж. Знае, че хората в
*знаят този имот като имотът на Р. и */починалият й съпруг/. Не следи постоянно кой влиза
и излиза от имота.
От показанията на разпитания по делото свидетел * Х. /л. 117 гръб/ се установява, че
същият е бил съученик на Н. /ответника/ и поддържат приятелски отношения. Сочи, че
ответникът се занимава със строителство и ремонтни дейности, като последните години е
започнал да инвестира в закупуване на недвижими имоти. Свидетелят споделя, че също се
занимава с инвестиране и обменят с ответника такава информация. Знае, че Н. има два
парцела в *и половин дворно място, в което има къща. Знае, че дворното място е купено от
съдебен изпълнител. Придружавал е Н. до имотите на оглед, като докато са били там никой
не ги е притеснявал. Помни, че процесният имот има два входа, като Н. има ключ за имота.
Последно са ходили миналата седмица (заседанието е от 17.01.2023 г.). Свидетелят посочва,
че ответникът има ключа от съдебния изпълнител, като си спомня, че в дворното място има
къща на два етажа и малки постройки, както и вехтории в двора.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК за
собственост върху идеална част от недвижим имот, придобит след упражняване на
давностно владение. Този иск е във връзка с чл. 498, ал. 2 ГПК, доколкото се предявява от
намерени в имота лица след извършване на въвод във владение след влязло в сила
постановление за възлагане.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да
докажат, че са станали собственици на процесната идеална част от имот УПИ* на
твърдяното от тях оригинерно придобивно основание – упражнявано повече от 10 години
давностно владение в периода 02.07.1998 г. – 2009 г. В тежест на ответника е било да
докаже противопоставимо свое право на собственост върху процесната идеална част от
УПИ * на твърдяното от него деривативно придобивно основание – постановление за
възлагане след провеждане на публична продан от съдебен изпълнител, което включва
установяване и че праводателят му е бил собственик.
4
На първо място от събраните и изследвани от съда писмени доказателства се
установява, че през 1980 г. праводателят на ищците *Н. Н. е придобил първи етаж от къща,
както и ½ ид.ч. от съответните сгради във двора и правото на строеж в него. През 1982 г. със
съдебно решение между праводателите на страните е разпределено правото на ползване на
двора, като от свидетелските показания се установява, че разпределянето реално е било
извършено на място. След разпределянето на ползването *Н. (праводател на ищците) се е
снабдил със строителни разрешения за изграждане на лятна кухня в имота, която е била
изградена. През 1996 г. * е продала на сина си Д. Т. нейната ½ ид.ч от дворното място. През
1998 г. собствениците на втория етаж от сградата, както и собствениците и правоприемници
на *, на която останалата ½ ид.ч. от дворното място е била разпределена за ползване, са
предявили ревандикационен иск срещу праводателите на ищците, който иск е отхвърлен с
влязло в сила решение. Предмет на иска е било предаване на владението върху цялото
дворно място, както и ½ ид.ч. от постройка и тоалетна. След 1998 г. до влизането в сила на
процесното постановление за възлагане от 02.02.2022 г., с което ответникът се легитимира
като собственик, няма данни за отчуждителни сделки или съдебни спорове по отношение на
процесната идеална част от дворното място. Същевременно в изпълнителното производство
върху същата е и наложена възбрана през 2019 г.
Между страните няма спор относно извършените транслативни правоприемства на
праводателите им. Спорът е относно това дали ищците са придобили собствеността върху
тази ½ ид.ч. част след 1998 г., поради изтичането в тяхна полза десетгодишна придобивна
давност, като в случай, че същите са станали собственици на тази част, то и длъжникът в
изпълнителното производство Д. Н. Т. не би могъл да прехвърли собствеността на
ответника по делото по реда на публичната продан, доколкото същата е деривативно правно
основание за придобиване на вещни права и е необходимо същият да е бил собственик към
момента на наложената възбрана, предвид разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК. По
отношение на правата на ответника няма спор, че същият ги е придобил от длъжник, който
се е легитимирал с титул за собственост от 1996 г., доколкото Д. Т. е придобил
собствеността от своята майка. Ищците твърдят, че са започнали да своят имота след 1998 г.,
след като искът за собственост срещу тях е бил отхвърлен. Сочат, че са започнали да
упражняват фактическа власт с намерение за своене. Преди този момент не се твърдят, а и
не се установяват такива намерения, доколкото дворното място е било разпределено за
ползване, но това разпределяне не променя намерението за своене и правата в
собствеността. Всеки от съсобствениците е притежавал по ½ ид.ч. от мястото, като с
решението на съда е индивидуализирано каква реална част следва да ползва всеки
съсобственик и това решение е било изпълнено фактически.
От изслушаните по делото свидетелски показания на водените от ищците свидетели
действително се установява, че ищцата Р. е стопанисвала нейната оградена част от дворното
място, заедно с починалия й съпруг и единият от синовете й. Ползвали са дворното място,
заедно с постройките в него. Може да се приеме, че след отхвърляне на иска за собственост
срещу тях ищците са променили намерението си и са започнали да своят тази идеална част в
очертаните граници след разпределяне на ползването с цел да придобият тази реална част по
давност. Това намерение вероятно е било манифестирано спрямо другия съсобственик,
макар и такива доказателства да не се събраха в производството.
Съгласно чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Според правната теория и съдебната
практика владението има два основни признака – обективен и субективен, както и няколко
допълнителни признака – същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.
Обективният елемент се изразява в това лицето да е упражнявало фактическа власт над
вещта, а субективният елемент изисква това да е било с намерение за своене, а именно с
действия, които предполагат, че владелецът счита вещта за своя, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика. В Решение № 262/01.11.2012 г. по гр.д. №
439/2012 г., ІІ г.о. на ВКС се приема, че при наличието на спор съдът следва да постави на
страните въпроси чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира
5
изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали
намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица,
като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е
осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен
характер.
Също така посочените допълнителни признаци на владението са били изрично
законово регламентирани в ЗИСС и макар да не са възпроизведени в действащия ЗС, същите
определят наличието на обективния и субективния елемент на владението и следва да бъдат
доказани при наличие на оспорване.
Постоянното осъществяване на владение изисква фактическата власт върху вещта и
държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи
вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица. Постоянното владение
не означава, че фактическата власт се осъществява във всеки един момент. Достатъчно
владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да реализира
владелческата си власт съобразно предназначението на вещта. Несъмненото владение
изисква да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си.
В практиката се приема, че когато имотът е изцяло чужд, не е нужно лицето, което е
установило фактическа власт върху имота без да има основание за това,да демонстрира
промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от
момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на
държане. Тогава достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно,
необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок /Решение
№ 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г., ІІ г.о на ВКС/. Спокойно е владението, което
не е установено с насилие. Явно е владението, когато фактическата власт се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това; да не е установена по скрит начин, тайно
от предишния владелец.
В ТР 4/2012 г., ОСГК на ВКС се приема, че позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за
защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок. За да може да се позове на давност съответното лице трябва към момента
на позоваването да е във владение на имота, т.е. владението му да не е прекъснато за повече
от шест месеца преди позоваването. Според теорията на владението, ако същото е
прекъснато за повече от шест месеца се заличават правните последици на изтеклия до
момента давностен срок.
В настоящия случай горепосочените елементи, от които се поражда правото на
ищците, са налице. Упражнявана е фактическа власт с намерение за своене в период от
повече от 10 години и ищците са се позовали своевременно на изтеклата в тяхна полза
придобивна давност, доколкото исковата молба е подадена на 11.03.2022 г., а владението им
е било отнето малко по-късно чрез въвод във владение на 31.03.2022 г., извършен от
съдебния изпълнител.
Въпреки горните изводи предявеният установителен иск за собственост се явява
неоснователен.
Поначало разпоредбата на чл. 498, ал. 2 ГПК не предвижда ограничения за
основанието на иска за собственост, с който може да се брани третото лице срещу въвода.
Няма спор нито в правната теория нито в съдебната практика, че защитата на правото на
собственост не е обусловено от правното основание, на което е придобита собствеността.
Основанието на правото на собственост може да бъде и придобивна давност. Както се
посочи, по-горе не се е прекъснала и давността на ищците по време на изпълнителния
процес, доколкото не е прекъсвано владението за повече от шест месеца, което е основание
за прекъсване на давността на основание чл. 81 ЗЗД, а изпълнителните действия прекъсват
давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД само по отношение на вземането на взискателя, но не
и придобивната давност на трето лице, което не е страна в изпълнителното производство и
6
срещу което не са насочени изпълнителни действия. /Така Определение № 260 от 18.05.2018
г. на ВКС по гр. д. № 3484/2017 г., I г. о., ГК/.
На следващо място следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо на решението
по иска за собственост, постановено по гр.д. № 2074/1997 г. на ВРС не обвърза ответника по
спора. Това е така, защото към този момент исковите молби, с които са предявени искове за
собственост, както и постановените по тях решения, не са подлежали на вписване. По
силата на допълнението на Закона за собствеността /Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила
от 1.01.2001 г./ разпоредбата на чл. 112 ЗС придобива нова редакция, като в б. "а" е
предвидено вписване и на всички актове, с които се признават вещни права върху
недвижими имоти. В същия смисъл е допълнен и чл. 4, б. "а" от П. за вписванията /ДВ, бр. 5
от 16.01.2001 г., също в сила от 1.01.2001 г./. На това основание и с оглед разпоредбата на
чл. 112, б. "з" ЗС, следва да се приеме, че на вписване подлежат и съдебните решения по
исковете за собственост, тъй като с тях със сила на пресъдено нещо се признава или отрича
съществуването на това вещно право и в този смисъл заместват актовете по чл. 112, б. "а"
ЗС./Така Определение № 46 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 893/2009 г., II г. о., ГК/. На
вписване подлежат исковите молби за постановяване на решения, заместващи актовете, с
които се признават вещни права върху недвижими имоти, като вписване следва да подлежат
и исковите молби за собственост.
Към 1998 г. е действала старата редакция на закона и поради тази причина правата
признати с постановеното решение по иска за собственост по гр.д. № 2074/1997 г. не се
ползват от защитата, предвидена в разпоредбите на чл. 113 и чл. 115, ал. 4 ЗС. Установява се
от справката от Агенция по вписвания по партидата на длъжника, че нито исковата молба,
нито решението по това дело, са били вписани към този момент или по-късно, поради което
и същите са непротивопоставими на трети лица, включително и на купувача на публичната
продан.
Непротивопоставими на купувача на публичната продан са и твърдените права
водещи до придобиване на процесната идеална част от дворното място по давност. Това е
така, защото ищците е следвало да упражнят правото си или спрямо длъжника или спрямо
купувача на публичната продан, но преди вписването на възбраната върху имота.
Позоваването на изтеклата в тяхна полза придобивна давност не е елемент от фактическия
състав, но липсата на такова позоваване и оповестяване на правото преди вписването на
възбраната, както и липсата на вписван надлежен акт, който да легитимира ищците като
собственици (например, констативен нотариален акт, с което правото им на собственост е
признато поради изтекла придобивна давност или иск за собственост срещу длъжника, по
който исковата молба и съдебното решение са вписани), има за последица
непротивопоставимост на това право на собственост спрямо купувача на публичната
продан, който се легитимира с влязло в сила постановление за възлагане. Този извод се
налага предвид разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, както и сигурността на гражданския
оборот, доколкото е налице защитно действие на вписването на вещни права, което е
уредено в полза на добросъвестния купувач. Неговото право не може да бъде поставено под
вечно условие и да бъде застрашено от правата на трети лица, които не са били упражнени и
оповестени преди влизане в сила на постановлението за възлагане.
В тази връзка в практиката на ВКС /Решение № 26 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 2213/2020 г., I г. о., ГК / се приема, че вписването в имотния регистър на акта за
придобиване на недвижим имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на
вещното право /с изключение на вписването на ипотеката/. Поради това придобилият имот
на валидно правно основание от действителния собственик става собственик на имота, дори
и да не е вписал акта си. В случай на прехвърляне на един и същ имот от един праводател -
действителен собственик последователно на няколко лица, всяко едно от тях става
собственик на имота. Доколкото обаче едно и също вещно право не може да се притежава от
няколко различни лица едновременно /освен в случаите на съсобственост/, законодателят е
предвидил разпоредба - чл. 113 ЗС, с която се отдава предпочитание не на първия по време
приобретател, а на онзи от тях, който първи е вписал акта си в имотния регистър. И двамата
7
приобретатели, ако са придобили имота на валидно правно основание от действителния
собственик, стават собственици на имота, но в отношенията между тях за собственик се
счита този, който по-рано е вписал придобивното си основание в имотния регистър. В
периода от придобиване на имота на валидно, но невписано в имотния регистър, правно
основание до вписването на правното основание на друг приобретател на имота от същия
праводател, първият приобретател е собственик на имота и ако упражнява фактическа власт
върху него, то това представлява упражняване на собственическото му правомощие да
владее имота. Поради това за този период от време той не е владелец по смисъла на чл. 68 и
сл. ЗС и не може да се ползва от разпоредбите на чл. 79 ЗС за придобиване на имота по
давност. Този приобретател може да се легитимира като владелец на имота и да се ползва от
предвидената в чл. 79 ЗС възможност за придобиването му по давност само, ако е
осъществявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои в продължение на
предвидения в чл. 79 ЗС период от време, считано от датата на вписване в имотния регистър
на придобивното основание на другия приобретател. За периода от датата на придобиване
на имота на валидно, но невписано в имотния регистър, правно основание до датата на
вписване в имотния регистър на правното основание на другия приобретател на имота от
същия праводател, на този първи приобретател могат да бъдат признати само права на
добросъвестен подобрител за извършените в имота подобрения и направени разноски.
Този извод на съда е във връзка с различна фактическа обстановка, касаеща
конкуриращи придобивни основания на две трети лица спрямо длъжника, но ключовото
тълкуване касае именно изложеното по-горе, че следва да се съобрази разпоредбата на чл.
113 ЗС, с която се отдава предпочитание не на първия по време приобретател, а на онзи от
тях, който първи е вписал акта си в имотния регистър. Ищците не са заявили правото си на
собственост спрямо длъжника своевременно, поради което и следва да се предпочете
неговото право на собственост, което е съответно прехвърлено на купувача на публичната
продан, като спрямо последния правото на ищците е непротивопоставимо.
Всичко гореизложено води до извода, че предявения установителен иск за
собственост е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвидената в чл. 498, ал. 2 ГПК
възможност на намереното в имота трето лице да се брани с иск за собственост не дава
защита, когато правото му на собственост е непротивопоставимо спрямо купувача на
публичната продан, дори и в случая то да е възникнало преди вписването на възбраната.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски във връзка с производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият
представя списък с разноски в размер на 1 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ищците своевременно е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение е неоснователно.
Действително минималното адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес на
делото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за МРАВ е в размер на 453 лв., но
доколкото се касае за вещен спор, който е с фактическа и правна сложност над средната,
макар и с нисък материален интерес, съдът не намира основание за редуциране на
възнаграждението поради прекомерност. Насрещната страна е претендирала 600 лв.
възнаграждение, което също е над минималния размер, а и съдът не следва всякога да
намалява възнаграждението до минимума, а само в случаите на спорове с ниска правна и
фактическа сложност или еднотипни такива. Следва претендираното адвокатско
възнаграждение да се присъди изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Н., ЕГН **********, Т. Х. К., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. * и Р. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: с. *, срещу Н. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, положителен установителен иск с правно основание чл. 498, ал. 2,
8
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са
собственици на ½ ид.ч. от УПИ *, кв. *по регулационния план на гр. *, представляващ
дворно място, цялото с площ 665 кв.м., при граници: от две страни улици и УПИ * и УПИ *,
идентичен с парцел * в кв. *по предходния регулационен план на населеното място,
придобита въз основа на упражнявано от ищците давностно владение в периода 02.07.1998
г. – 2009 г.
ОСЪЖДА Р. И. Н., ЕГН **********, Т. Х. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
*, и Р. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: с. *, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. *, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща дължими разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9