№ 210
гр. Русе , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20204520103628 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК от З. З. С. против Я. Р. С..
Ищецът твърди, че ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 01.04.1990
год., за който е съставен акт за граждански брак № 5 от 01.04.1990 год. на ОбНС – в.. От
брака си имат две пълнолетни деца. Заявява, че през 2006 год. се наложило страните да
работят в чужбина, тъй като имали нужда от средства за ремонт на семейното жилище,
децата растяли и това изисквало все повече средства. От 2006 до 2009 год. двамата съпрузи
работили периодично в И* като сезонни работници, като никога не са работили на едно
място, случвало се е да бъдат там по различно време. Когато отсъствали, за децата се
грижили родителите на ищеца. През 2009 год. ищецът разбрала, че ответникът има връзка с
друга жена и дори живеят заедно. След като узнала това, повече не отишла да работи в И*, а
ответникът останал там трайно и продължил живота си с другата жена. След фактическата
раздяла през 2009 год., ищецът продължила да полага грижи за децата и семейното жилище,
като единствения контакт с ответника бил през 2014 год. по повод сватбата на малката им
дъщеря.
Моли бракът да бъде прекратен по вина на съпруга, да й бъде предоставено
ползването семейното жилище в гр. в., обл. Русе, ул. К* № 22. Не претендира лична
издръжка. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име И**
Ответникът в своя отговор оспорва изложените в исковата молба обстоятелства.
1
Твърди, че ако е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, то не е по негова
вина, а ищецът не е положила достатъчно усилия за съществуването на брачната връзка.
Оспорва твърдението, че е заживял през 2009 год. с дружа жена. Счита, че семейното
жилище следва да бъде предоставено за ползване на двамата съпрузи, ако съдът счете, че
закупеното по време на брака жилище в гр. в., обл. Русе, ул. К* № 22 е семейно жилище
предвид факта, че страните са го напуснали, като всеки от тях живее в чужбина. Моли искът
да бъде отхвърлен. Ако съдът приеме, че искът е основателен, то да бъде допуснат развод,
но не по вина на съпруга. Моли да бъде прието, че не е налице семейно жилище или да
бъде разпределено семейното жилище на двамата съпрузи.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
З. З. С., ЕГН ********** и Я. Р. С., ЕГН ********** са сключили граждански брак на
01.04.1990 год. в гр. в., от който имат две пълнолетни деца. Горното се установява от
удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ- 85, издадено от Община в. въз основа
на акт за граждански брак № 5/01.04.1990 год.
От показанията на разпитания свидетел се установи, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат семейни отношения, от 2009
година не живеят заедно, ищецът няма контакти със съпруга си от тогава с изключение на
един случай през 2014 год., когато се видели на сватбата на малката им дъщеря.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен поради продължилата дълги години фактическа раздяла, а не по вина на съпруга.
Разпитаният свидетел установи точно обратното- че съпрузите се разделили, когато ищецът
заварила съпруга си с друга жена, когато отишла при него изненадващо. Когато това се
случило, ищецът се върнала веднага и първоначално не споделила с родителите си
причината, но след седмица казала на майка си. Това била причината съпругата никога
повече да не пожелае контакт със съпруга си. Тя отгледала сама децата, изучила ги с
помощта на своите родители. Дъщерите на семейството, разочаровани от поведението на
своя баща и незаинтересоваността му към тях, понастоящем не желаят да го виждат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна.
Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно
уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се
2
отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и установената
фактическа раздяла между тях. Те са се дезитнересирали един от друг, прекъснали са
отношенията помежду си. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е
изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да
съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от
социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е
несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът
на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което
обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно
вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая,
ищецът заявява искане да се прекрати гражданския му брак с ответника поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в него, като сочи вина на ответника за разстройството
на брачните отношения. Изложеното по- горе мотивира съда да приеме, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът.
Ползването на семейното жилище:
Ищецът претендира ползване на семейното жилище, съпружеска имуществена
общност. Ответникът възразява, че страните са напуснали семейното жилище и поради това
съдът не следва да предоставя ползването му на никого от тях. В условията на евентуалност,
моли семейното жилище да бъде предоставено за ползване на двамата съпрузи. Свидетелят
М***, който е баща на ищеца, заяви, че дъщеря му трайно живее в чужбина, а когато се
върне в страната, отсяда в неговия дом. Повече от 12- 13 години ответникът също не е
живял в семейното жилище.
На основание чл. 56, ал. 5 от СК, когато съпрузите са съсобственици или имат общо
право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от
тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства. Тъй като ищецът е поискал това и има
жилищна нужда, ответникът е виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, а от него няма непълнолетни деца, на ищеца следва да се предостави ползването до
отпадане на нуждата. Установи се по делото, че единствено ищецът е живяла в жилището с
децата след фактическата раздяла, тя е полагала грижи за тях и за дома, тя е единствената,
която се връща в България периодично. Съпрузите не биха могли да ползват жилището
съвместно, съдейки по поведението им в годините. На сватбата на дъщеря им ищецът е
отказала всякакъв контакт с ответника и никога преди и след това не е допуснала такъв.
Следва да се спомене, че на основание чл. 56, ал. 6 от СК при изменение на обстоятелствата,
които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да
3
поиска промяна на ползването на жилището.
Издръжка между съпрузите:
Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства,
налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.
Относно фамилното име на съпругата:
При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга. С оглед
диспозитивния характер на чл. 53 от СК, според който след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед наличието на волеизявление за
възстановяване на предбрачното име от страна на съпругата, съдът намира, че следва да
промени същото, като след прекратяване на брака тя ще се именува З.З. И***.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските за делото
следва да се понесат от ответника. Той следва да заплати на ищеца сторените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850.00 лева, 350.00 лева- заплатен
дапозит за възнаграждение за особения представител на ответника и държавна такса 25.00
лева, съгласно представения от ищеца списък по чл. 80 от ГПК или общо 1225.00 лева.
На основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод в размер на 50
лева, която следва да бъде заплатена от ответника по сметка на РРС.
Мотивиран от горното, Русенски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 01.04.1990 год. в гр. в., обл. Русе граждански
брак между З. З. С., ЕГН ********** и Я. Р. С., ЕГН **********, за който е съставен акт за
граждански брак № 5/01.04.1990 год. по вина на съпруга.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно
име, като след прекратяването на брака същата се именува З.З. И***.
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
ПРЕДОСТАВЯ на З.З. С., ЕГН ********** ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. в., ул. К* № 22.
ОСЪЖДА Я. Р. С., ЕГН ********** да заплати на З.З. С., ЕГН ********** сумата
4
1225.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Я. Р. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд
окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5