РЕШЕНИЕ
№ 1421
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330110452 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по същество на
исков спор.
Искове на Д. С. В., ЕГН ***, от ***, против С. П. И., ЕГН **********, и Т.
И. И., ЕГН ***, и двамата от ***, с правно основание в чл. 93 ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите, евентуално – в чл. 55 от същия закон.
Ищецът, твърди се в исковата молба , искал да закупи имот около П.. Видял
обява в интернет, че се продава дворно място в с. Ц., с площ от 1600 м2,
ведно с находящата се в същото едноетажна паянтова жилищна сграда.
Ищецът се свързал с подателя на обявата, агенция за недвижими имоти „***“,
и уговорил оглед на имота. Такъв бил проведен на дата 11.10.2019г. , като
ищеца не успял да види постройката в имота , тъй като не могъл да влезе в
същия – имало куче, а и собственика на дърветата в двора не бил
предварително уведомен за огледа. На В. било казано от б. М. И., че в имота
има прекарано електричество и вода, включително, че водоснабдяването е
осигурено чрез сондаж в самия имот; впоследствие тези твърдения били
потвърдени и от собствениците.
1
Затова ищецът сключил на същата дата предварителен договор със двамата
ответници, собственици на имота, по силата на който поел задължение да
закупи имота, описан в нотариалния акт и предал на продавачите сума за
задатък в размер на 1500 лева.
На дата 07.11.2019 г. ищецът провел втори оглед на имота , при който успял
да огледа находящата се в него постройка. Установило се, че постройката не е
годна за обитаване, а била самосрутена – нямала покрив и се разпадала. В
имота нямало ток и вода, а сондата за вода се намирала в съседния имот.
Нямало ограда, квадратурата на имота била различна от предлаганата с
обявата, като действителната площ била доста по – малко, 1260 кв. метра.
Затова ищецът се отказал от сключения договор на основанието по чл. 93
ал. 2 от ЗЗД и иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят
двамата ответници да му върнат в двоен размер даденото по договора капаро,
като се осъди всеки един от тях да заплати на ищеца по 1500 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба –
21.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Евентуално се твърди, че договорът е лишен от предмет или развален
поради неизпълнение, при което дадената по него сума от 1500 лв. е дадена
без основание , и се иска да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца 1500
лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба – 21.08.2020г . до окончателното изплащане на вземането.
Ответниците оспорват исковете като неоснователни , отговорите им са
подадени в срока по чл. 131 от ГПК. Признават да са получили сумата от
1500 лв., но отричат пороци на предварителния договор, твърдят различни
факти – договорката между страните била, след оглед на имота и постройката
в него да бъдат продадени във вида, в който се намират, поради която
причина и цената била изгодна. Отрича се задатъчния характер на
предадената сума, за която се твърди, че всъщност е авансово плащане на
част от цената по договора, както и това ,че ищецът се е отказал от договора.
По отношение на евентуалния иск са изложени доводи , че договора не е
лишен от предмет и е годно основание за имуществено разместване между
страните.
Съединени между същите страни искове с правно основание чл. 93 ал. 2 от
2
ЗЗД и чл. 55 от същия закон.
Исковете са допустими.
По съществото на спора , съдът съобрази следното:
І. Общи положения:
Между страните е безспорно съществуването на договора и предаването на
сумата от 1500 лева на ответниците, както и това, че находящата се в имота
постройка не е годна за обитаване, тъй като е самосрутена – няма покрив, и
това състояние е било налично към датата на първия оглед, 11.10.2019г. В
тази връзка , най- напред съдът следва да коментира договора от гледна точка
на направения в искова молба довод за нищожност на договора поради
изначална липса на предмет. Договорът не е лишен от предмет, доколкото
продавачите не са в абсолютна невъзможност да изпълнят задължението си да
прехвърлят правото на собственост върху постройката, а същата е само част
от предмета на договореното; предмет на договора е не прехвърляне правото
на собственост, а поемане на бъдещо задължение за такова прехвърляне.
Прехвърлянето на правото на собственост затова лежи на плоскостта на
изпълнението, и ако ответниците не могат да изпълнят задължението си да
прехвърлят право на собственост върху тази вещ, договорът следва да бъде
развален ( срв. Тълкувателно решение № 3/2014, ВКС, ГК ).
ІІ. По смисъла на чл. 93 от ЗЗД, задатъкът служи за доказателство , че е
сключен договора и обезпечава неговото изпълнение ; според ал.2 на същата
разпоредба „……………Ако задължението не е изпълнено от страната , която
е получила задатъка , другата страна при отказ от договора може да иска
задатъка в двоен размер . „ Тоест, ищеца следва да установи сключването на
договора, предаване на сума , на която страните са придали характер на
задатък, и отказ от договора поради неизпълнение на задължението на
насрещната страна.
Същевременно, в договора е записано, че продажната цена е 8000 лева , от
които „продавача е заплатил 1500 лева авансово„.Така предадената сума
обаче не е задатък – страните не са й придали изрично такъв характер. Само
по себе си, предаването на сумата между страните не може да послужи за
доказване на договора, както предвижда чл. 93 , тъй като към предварителния
3
договор за покупко – продажба има изискване за специална писмена форма
като условие за действителност ( чл. 19 ал. 1 от ЗЗД ). На следващо място,
предаването на сумата не обезпечава и изпълнението, тъй като цената не е
платена в пълен размер , а страните са уговорили изрично и неустойка като
обезщетение при евентуалното неизпълнение ( чл . 5 от договора ). Затова ,
издирвайки действителната обща воля на страните по смисъла на чл. 20 от
ЗЗД, съдът приема, че сумата от 1500 лева не съставлява задатък по договора,
а е част от продажната цена. Само заради казаното , хипотеза по чл. 93 от ЗЗД
не е осъществена , и исковете на това основание следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. Тъй като постройката е била предмет на обявата и съответно – част от
предмета на предварителния договор, но не съществува към датата на
сключването (самосрутила се е), продавачите са в невъзможност да изпълнят
задължението си прехвърлят правото на собственост върху нея, по причина ,
за която обаче отговарят – неполагане на дължимата грижа за запазване на
вещта. С оглед това неизпълнение, ищецът е в правото си да развали
договора, както е направил с исковата молба (изявление на адв. Б. по реда на
чл. 143 ал. 1 и 2 от ГПК на л. 93 от делото). Затова платената част от цената е
дадена без основание и следва да бъде репарирана по реда на чл. 55 от ЗЗД,
като се осъдят двамата ответници да я заплатят по равно на ищеца ( дяловете
им в съсобствеността се презюмират равни по силата на чл. 30 ал. 2 от Закона
за собствеността – по делото няма данни за друг размер , а продавачите не
отговарят солидарно за връщане на цената) , и ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 21.08.2020г . до
окончателното изплащане на вземането.
Съгласно практиката , всички разноски се присъждат в тежест на
ответниците, предвид изхода по евентуалния иск; на адвоката на ищците се
присъжда минимален по размер хонорар по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни исковете на Д. С. В., ЕГН ***, от ***, да се
осъдят С. П. И., ЕГН **********, и Т. И. И., ЕГН ***, и двамата от ***, да
4
заплатят на ищеца по 1500 лева - двоен размер на даден по предварителен
договор от дата 11.10.2019г, от които ищецът се е отказал, задатък .
Осъжда С. П. И., ЕГН **********, и Т. И. И., ЕГН ***, и двамата от ***, да
заплатят на Д. С. В., ЕГН ***, от ***, по 750 лева всеки – главница ,
пропорционална част от дадена без основание по развален предварителен
договор от дата 11.10.2019г, сума , ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаването на исковата молба – 21.08.2020г . до
окончателното изплащане на вземането, и по 67. 50 лева всеки – разноски по
делото.
Осъжда С. П. И., ЕГН **********, и Т. И. И., ЕГН ***, и двамата от ***, да
заплатят на адв. М. Б. , личен номер ***, с адрес на дейност П. ,***, по 300
лева хонорар по делото , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две
седмици от датата на уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5