Определение по дело №276/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 982
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20237050700276
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                       

    №…………………………………2023 година,    гр.Варна

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 

Десети състав, в закрито заседание на седми април 2023г.,

като разгледа докладваното от съдия  Марияна Ширванян

адм.д.№ 276/2023г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 167 от АПК.

          Образувано е по подадена от процесуалният представител на Заместник изпълнителния директор на Агенцията по заетостта гр.София молба за допускане на предварително изпълнение на адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с който е постановено временно спиране на плащанията по договори за заетост с №№ МЗ 3-03-02-4560#9/2020; МЗ 3-03-02-4862#8/2020; МЗ 3-03-02-5010#8/2020; МЗ 3-03-02-3295#9/2020; МЗ 3-03-02-5299#7/2021 и МЗ 3-03-02-5301#7/2021 по проект „Нова възможност за младежка заетост“, сключени между АЗ и „Н.ф.****“****. Посочени са следните основания:

          1.преди постановяване на административен акт № 7/27.01.2023г. „Н.ф.****“**** е предявило иск по чл.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ в размер на 96 566.70лв. за имуществени вреди от временното спиране на плащанията по посочените договори с предходен акт с № 20-00-722/01.07.2022г. издаден от зам.изп. директор на АЗ. По иска е образувано адм.д. 2218/2022г. по описа на АдмС Варна.

          С решение №5198/01.06.2022г. по адм.д. № 1757/2022г., състав на ВАС е отменил административен акт с № 20-00-722/01.07.2022г. издаден от зам.изп. директор на АЗ и е постановил административният орган да събере достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, обуславящи временно спиране от страна на АЗ на плащанията по посочените договори. В изпълнение на съдебното решение били събрани конкретни данни при условията на досъдебно производство за престъпни действия при изпълнение на договорите и за продължаващо наказателно производство срещу „Н.ф.****“**** по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, вр.  ал.2 от НК – представяне на неверни данни за набавяне на средства от фондовете на ЕС и на българската държава. По този начин било обосновано повторното временно спиране на плащанията и е издаден адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

          2.обжалването на адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е пречка за изпълнението му, като от друга страна дружеството иска присъждането на направените разходи на обекта на разследване в паралелното съдебно производство пред АдмС Варна.

          На изложените твърдения е направен извод за наличие на предпоставките за допускането на предварителното изпълнение на адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта на основание чл.167, ал.1 вр. чл.60, ал.1 от АПК. Сочи се, че целта е защитата на важни държавни или обществени интереси, изразяващи се в недопускане на неоснователно плащане на недопустими за възстановяване средства, като е посочено, че в случая са в големи размери.

          Посочено е, че средствата, които иска дружеството работодател са безвъзмездна финансова помощ, която се предоставя по чл.56, ал.1 от ЗУСЕСФУ и може да се ползва за финансиране на разходи, които са допустими съгласно приложимото за програмния период право на ЕС, и други относими норми на българското законодателство. Цитирана е разпоредбата на чл.136, пар.2, ал.1 и ал.4 буква „а“ от Регламент 2018/1046 на ЕП от 18.07.2018г., като е посочено че отговорният разпоредител с бюджетни кредити отстранява субект от участие в процедури по предоставяне в случаите на липса на окончателно съдебно решение, но при наличието на факти, установени при разследване на Европейската прокуратура въз основа на предварителна правна квалификация и е посочено, че в случая данните от прокуратурата и досъдебното производство са предварителна правна квалификация „измама“ по смисъла на чл.3 пар.2 буква i от директива на ЕС 2017/1371 – използването на неверни и фалшиви декларации за присвояване на европейски средства.

 

Ответникът по молбата не изразява становище.

 

          Съдът, след като прецени молбата и характерът на административния акт, допускането на предварителното изпълнение, на който се цели в аспекта на чл.167 вр. чл.60 от АПК, намира следното по фактите и по правото:

          Иска се допускане на предварително изпълнение на административен акт № 7/27.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с който временно е спряно плащането по договори за заетост с №№ МЗ 3-03-02-4560#9/2020; МЗ 3-03-02-4862#8/2020; МЗ 3-03-02-5010#8/2020; МЗ 3-03-02-3295#9/2020; МЗ 3-03-02-5299#7/2021 и МЗ 3-03-02-5301#7/2021 по проект „Нова възможност за младежка заетост“, сключени между АЗ и „Н.ф.****“****.

Този акт е втори, издаден е след постановяването на решение 5198/01.06.2022г. на състав на ВАС, Шесто отделение, докладчик съдията Сибила Симеонова по адм.д. 1757/2022г. Решението е постановено по предходен спор между „Н.ф.****“**** и Агенцията по заетостта за спиране на плащанията по договорите сключени между дружеството и Агенцията.

Съгласно съдебният акт на касационната инстанция, спорът във връзка със законосъобразността на административния акт за спирането на плащания по договорите е относно изпълнението на административният договор и следва да бъде разгледан по реда на Дял ІІІ АПК ( Производства пред съд). В решение 5198/01.06.2022г. на състав на ВАС, Шесто отделение, докладчик съдията Сибила Симеонова по адм.д. 1757/2022г. е посочено, че „Между Агенцията по заетостта като възложител и "Н.ф.****" ****, като изпълнител са сключени договори за осигуряване на младежка заетост по реда на чл. 233б от КТ по проект "Нова възможност за младежка заетост" с № МЗ-3-03-02-4560- 9/23.09.2020 г.; № МЗ-3-03-02-4862-8/09.11.2020 г.; №МЗ-3-03-02-5010- 7/09.11.2020 г.; №МЗ-3-03-02-5299- 7/08.03.2021 г. и №МЗ-3-03-02-5301- 7/08.03.2021 г. по ОП Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., по която Агенцията е конкретен бенефициер. Първоинстанционният съд правилно приема, че тези договори представляват административни договори според легалното определение дадено в чл. 19а АПК. С оспореното писмо е обективирано действие, изрично регламентирано в чл. 10.8 от Общите условия – неразделна част на договора (договорите) за осигуряване на младежка заетост, в който е записано "Преди или вместо да прекрати Договора по силата на разпоредбата на този член, Възложителят има право да вземе предпазни мерки, които се изразяват във временно спиране на плащанията без предизвестие".“

От съдържанието на адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и съгласно дадените насоки за разглеждане на същия в решение 5198/01.06.2022г. на състав на ВАС, Шесто отделение, докладчик съдията Сибила Симеонова по адм.д. 1757/2022г. и след анализ на разпоредбите относими към сключването и изпълнението на административните договори разписани в АПК, се констатира че не е предвидена норма даваща възможност на страните да искат да бъде допуснато предварително изпълнение на спирането на изпълнението на техните задължения по договор. Такава възможност за спиране на плащанията е разписана в клауза по сключения между страните договор – чл.10.8 от Общите условия – неразделна част от договорите.

В чл.19ж, ал.1 и 2 от АПК е предвидено, че „Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.“ и, че „Споровете се разглеждат по реда на дял трети.“, поради което към тях са приложими разпоредбите относно оспорването на административните актове, включително и исканията за спирането им и предварителното им изпълнение.

Съгласно  чл. 167, ал. 1 АПК при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. За да е допустимо искането на страната по чл. 167 АПК е необходимо да е налице оспорване на административния акт пред съда със суспензивен ефект и да не е налице допуснато предварително изпълнение от административния орган на основание чл. 60, ал. 1 АПК, респективно допуснатото от органа предварително изпълнение да е отменено по реда на чл. 60, ал. 5 -7 АПК. Правен интерес да предявят такова искане имат административният орган или страната, за която актът е благоприятен.

В случая искането е направено от административния орган, който не е издал разпореждане за допускане на предварително изпълнение на оспорения административен акт. Не е допуснато предварително изпълнение на административния акт и по силата на законова разпоредба. Налице е образувано и висящо съдебно производство за проверка законосъобразността на административния акт, поради което оспорването съгласно чл. 166, ал. 1 АПК е спряло изпълнението му. Предвид посоченото искането по реда на  чл. 167, ал. 1 АПК е допустимо.

Условията, при наличието на което съдът може да допусне предварително изпълнение, са регламентирани в чл. 60, ал. 1 АПК. Доказателствената тежест е на административният орган, който в случая е поискал от съда да допусне предварителното изпълнение. Твърдените в искането обстоятелства, описани по-горе, не обосновават наличие на едно или няколко от изброените в чл. 60, ал. 1 АПК основания за допускане на предварителното изпълнение на административния акт.

 Не се съдържа твърдение, че с допускането на предварителното изпълнение ще се осигури животът или здравето на гражданите; опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Поради което съдът не изследва посочените основания.

Соченият интерес от допускането на предварителното изпълнение на акта е свързан със „защитата на важни държавни или обществени интереси, изразяващо се в недопускане на неоснователно плащане на недопустими за възстановяване средства, като е посочено, че в случая са в големи размери“. Сочи се, че основанието за допускане на предварителното изпълнение на акта е обвързано с обжалването му и предвид факта, че дружеството е ищец по друго дело в АдмС Варна по реда на ЗОДОВ за обезщетяването на вредите, за които твърди че са настъпили от предходния акт. Всъщност искането за допускането на предварителното изпълнение на акта е мотивирано от подателят му основно с реализацията на правото на защитата срещу административния акт. Такива доводи са неоснователни и са в противоречие с разписаните в АПК права на защита срещу административните актове, които накърняват правата и интересите на адресатите си.

Изложено е съображение свързано с наличието на предпоставките на Регламент 2018/1046 на ЕП от 18.07.2018г., като е посочено че отговорният разпоредител с бюджетни кредити отстранява субект от участие в процедури по предоставяне в случаите на липса на окончателно съдебно решение, но при наличието на факти, установени при разследване на Европейската прокуратура въз основа на предварителна правна квалификация и е посочено, че в случая данните от прокуратурата и досъдебното производство са предварителна правна квалификация „измама“ по смисъла на чл.3 пар.2 буква i от директива на ЕС 2017/1371 – използването на неверни и фалшиви декларации за присвояване на европейски средства. Не са представени никакви доказателства относно наличието на факти, установени при разследване на Европейската прокуратура, от които да е направена  предварителна правна квалификация „измама“ по смисъла на чл.3 пар.2 буква i от директива на ЕС 2017/1371 – използването на неверни и фалшиви декларации за присвояване на европейски средства, конкретно по отношение на „Н.ф.****“****. Това определя извод за липса на посочените предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на административния акт.

Освен посоченото по-горе, следва да се вземе под внимание, че адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е акт за спиране на изпълнението (плащането) на административен договор, т.е. този акт не е за действие или не е издаден административен акт с предвидени за настъпване такива последици, чието изпълнение да може да се иска (т.е. разглежданият административен акт има отрицателно съдържание, като по-скоро е отказ от издаване на акт или от извършване на действие), поради което не може да се приеме за основателно искането за допускането на предварителното му изпълнение. Само в правомощията на административния орган е извършването на плащането по договорите в хода на оспорването на адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

 Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Молбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от процесуалният представител на Заместник изпълнителния директор на Агенцията по заетостта гр.София молба за допускане на предварително изпълнение на адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с който е постановено временно спиране на плащанията по договори за заетост с №№ МЗ 3-03-02-4560#9/2020; МЗ 3-03-02-4862#8/2020; МЗ 3-03-02-5010#8/2020; МЗ 3-03-02-3295#9/2020; МЗ 3-03-02-5299#7/2021 и МЗ 3-03-02-5301#7/2021 по проект „Нова възможност за младежка заетост“, сключени между Агенция по заетостта и „Н.ф.****“****.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: