М О
Т И В И
Към
присъда по НОХД № 237/2012 год.на КРС.
Районна прокуратура–К. е повдигнала обвинение
против подсъдимия В.А.О. , за това че :
На 28.10.2011г. в
землището на град Б. , П. област , местността „*****” съставляваща отдел 279
подотдел „Б” – съставляваща Горски фонд , стопанисан от ******************* - Ю.Д.П.
– С., без редовно писмено
позволително е сякъл и извозил дърва ,
немаркирани по надлежен ред с горска марка, а именно: 1,60 пространствени
куб.м. дърва от дървесен вид „елша” на обща стойност 41,60 /четиридесет и един
лева и шестдесет ст./ - престъпление по чл. 235 ал.1 от НК.
Съдебното производство производство
протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и предлага да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 8 месеца
, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за сорк от
три години считано от влизане присъдата в сила, както и допълнителното
наказание – глоба ориентирано към минималния размер на предвиденя в закона
диапазон.
В наказателния процес не бе предявен граждански иск от ощетеното
юридическо лице.
Подсъдимият
О. се признава за виновен, съжалява за извършеното и прави самопризнания , като
при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и чрез защитника си – адв. Ш.
моли за преквалификация на деянието предмет на обвинението , като такова
представляващо маловажен случай и определяне на справедливо наказание съобразно
променената квалификация по чл. 235 ал.6 от НК.
Съдът на базата и след анализ на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
ПОДСЪДИМИЯТ В.А.О. е роден на *** ***, българин *****ЕГН **********.
Същият се счита за неосъждан тъй като по отношение на предишното му осъждане по
НОХД № 304/2005 г. е настъпила реабилитация по право.
На
28.10.2011 г. подсъдимият В.О. отишъл с каруцата си в околностите на гр. Б. , местността
“***** “ , близо до старото сметище на града , съставляваща отдел 279 Б на ТП
на ДГС, включено в състава на ЮДП-С.. Там отсъкъл с брадва дървета от дървесен
вид “елша“ с дължина 3 – 3,5 метра , натоварил ги в каруцата и тръгнал да се
прибира. По пътя към дома си срещнал свои познати – св. А.А. и лице , което
познавал под името “И.” , качил ги в каруцата и продължил пътя заедно с тях. На
същата дата 28.10.2011 г. полицай М. при РУП-К., получил по мобилния си телефон
анонимен сигнал , че лице от ромски произход превозва с каруцата си дърва в
посока от стадиона към ценъра на гр. Б.. Свидетеля М. заедно със свидетеля Д.Н.
– полицейски инспектор в РУП-К. тръгнали към посоченото място и срещнали
подсъдимия О. заедно с лицата, които возел в каруцата си. Същият бил заведен в
полицейското управление , където впоследствие пристигнал Д.Д. – горски надзирател в ТП на ДГС-К.. Били
измерени отсечените и извозвани от подсъдимия дърва , а именно 1,6 пр.куб. метра .На подсъдимия О. бил съставен АУАН , а дървата и каруцата били задържани. При
извършената проверка свидетелят Д. установил , че дървата не са маркирани
горска марка , а подсъдимият признал ,че няма разрешително за сеч и обяснил откъде е отсякъл и придобил същите.
Съгласно заключението на изтовената по делото стоково-оценъчна
експертиза стойността на 1,6 пространствени
куб.метра дърва от дървесен вид елша е 41,60 лева.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
безспорно установена на базата на
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК , което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4
от НПК , както и на доказателствата събрани в досъдебната фаза , които ги
подкрепят и които на основание чл. 373
ал.3 от НПК съдът ползва , а това са именно
показанията на свидетелите Д. , А., М. и Н., а също и от приложените
по делото писмени доказателства и от
заключението на изготвената СОЕ-за . Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и кореспондиращи си със самопризнанието на подсъдимия.
При тези
факти надлежно установени по процесуален ред съдът намира, че подсъдимият В.А.О. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.235 ал.6
във вр.с ал.1 от НК. В конкретния случай
съдът намира ,че деянието представлява маловажен случай с оглед на липсата на
предишна съдимост по отношение на подсъдимия и изключително ниската пазарна
стойност на дървата предмет на престъплението , както и малкото им количество.
Ето защо съдът преквалифицира престъплението по по-леко наказуемата алинея 6 на
чл. 235 НК и съответно оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото му
обвинение по чл. 235 ал.1 от НК. С оглед
така възприетата квалификация на престъплението Съдът намери , че по отношение
на подсъдимия О. са налице всички
предпоставки заложени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването
му от наказателна отговорност, а именно
за престъплението по чл. 235 ал.6 във вр.с ал.1
от НК, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до
една година или пробация или глоба. Подсъдимия
О. се счита за неосъждан, към датата на извършване на деянието и друг
път не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Причинените от деянието имуществени вреди са възстановени. Ето защо съдът освободи подсъдимия
О. от наказателна отговорност като
му наложи административно наказание –
глоба.
При индивидуализиране на наказанието като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, направените самопризнания ,
изразеното съжаление и оказаното съдействие от страна на обвиняемия при
разкриване на обективната истина. Съдът не констатира отекчаващи вината
обстоятелства. При преценяване на тежестта на извършеното престъпление, съдът
взе в предвид сравнително ниската степен
на обществена опасност на извършеното деяние , както и прецени ,че подсъдимия О.
е деец с невисока степен на
обществена опасност, поради което
определи размера на глобата в минималния размер на предвидения в закона
диапазон, а именно в размер на 1000 лв.
На основание чл. 53, ал. 1,
б. “А” от НК, съдът отне в полза на Държавата приложените по делото веществени
доказателства , собственост на подсъдимия О. , а именно : 1 бр. каруца находящо
се на съхранение в ДГС – К., като средство послужило за извършване на
умишленото престъпление.
На основание чл. 53, ал. 2,
б. “Б”, във вр. с чл.235 ал.7 , във вр. с ал.1 от НК, съдът постанови отнемане
в полза на Държавата на приложените по делото веществени доказателства , а именно : 1,60
пространствени кубически метра дърва от дървесен вид “елша”, като вещи предмет
на престъплението.
С оглед изхода на делото подсъдимия
О. бе осъден да заплати и направените по делото
разноски в размер на 49.00 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
А.П.