Р
Е Ш Е Н И Е
№
2066/22.10.2019г.
гр.
Пловдив; 22.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив; ІХ състав на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година в публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател;
Велизар Русинов
При
секретаря В.К. , като разгледа докладваното от Предесдетел
адм.д.№129/2019г., за да се произнесе,взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на И.Р.П. ЕГН********** с адрес:г***, представлявана от адв.Р.Т.И. , против Заповед №А-2121/06.12.2018г. на Кмета
та Община Асеновград, с която нарежда на
жалбоподателката /оспорваща И.Р.П. да премахне
преместваем обект „Навес", поставен в ПИ с ИД
00702.529.6 по КККР на гр.Асеновград с административен адрес ул."Никола
Кръстев"№13-15 пред постройка на допълващото застрояване с ИД
00702.529.6.2 .Оспорващата твърди , че заповедта
е неправилна и незаконосъобразна. Излага доводи, че издадената заповед е
незаконосъобразна, тя не кореспондира с материалния закон, оттам всички
процесуални действия и действия на този индивидуален административен акт са
незаконосъобразни. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени
заповедта изцяло и да осъди Кмета на Община Асеновград да възстанови сторените
разноски от страна на оспорващата, съгласно представения списък по чл.80,приет без възражения по делото в присъствие на проц. представител на ответника.Твърди се, че при
издаването на процесната заповед не били изяснени , от
ответника фактите и обстоятелствата от значение за случая. В с. з. процесуалния
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Счита, че от приетата по делото
СТЕ е установено, че обекта не е преместваем, а същия
представлява строеж, поради което е следвало да се започне производство по чл.
225 а от ЗУТ, заповедта е издадена в нарушение на материалния и процесуалния
закон, поради което моли да се отмени и да се присъдят сторените по делото
разноски,по приет списък на разноски . Ответникът
по жалбата Кмет на Община Асеновград ,чрез проц.представител по доводи в о.с.з. и пис.бележки изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли да бъде отхвърлена .Претендира за присъждане на юрк. възнаграждение. След съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на
страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата
е подадена в предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен срок пред надлежния
съд, от легитимирано лице при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.Разгледана по същество, жалбата е основателна.На 31.10.2018 г. е
съставен Констативен акт /КА/№8/31.10.2018г. от длъжностни лица на Община
Асеновград, съгласно който обектът е определен като преместваем
обект - навес, нетрайно свързан с терена и окомерна скица , който е цитиран в обжалваната заповед. Така
съставения протокол е връчен на жалбоподателката.Констатациите
в горния КА са изцяло възприети в обжалваната
Заповед №А-2121/06.12.2018г. на Кмета , на Община Асеновград , с която
нарежда на И.Р.П. да премахне обект „Навес", поставен в ПИ с ИД
00702.529.6 по КККР на гр.Асеновград с административен адрес ул."Никола
Кръстев"№13-15 пред постройка на допълващото застрояване с ИД
00702.529.6.2 .Заключението по СТЕ е установило,че навесът е правоъгълник в
план и има четири дървени колонки с размери 12х12см в четирите ъгъла, означени
с цифри 1, 2, 3 и 4 на Приложение 1/от заключението по СТЕ/ и една дървена
колонка с размери 10 х10 см между колонки 1 и 2, означена с цифра 5/от
заключението по СТЕ/. Върху двойки колонки 1-4 и 2-3 лягат дървени греди с
размери 9х9см, успоредни на сградата с ИД 007.529.6.2, като гредата върху
колонки 1-4 е по-къса, сравнена с гредата върху колонки 2-4, която стига до
сградата с ИД 00702.529.6.3. Върху колонка 5 стъпва греда, обшита с дъски,
която в срещуположния край опира в зида на сграда с ИД 00702.529.6.3 и с анкерен болт е свързана със ст.б. плоча над нея (покрив на
сградата с ИД 00702.529.6.3). Закрепването между колонките и гредите е с
метал¬ни правоъгълни профили и видии. Колонките
стъпват върху бетонова основа с височина около 10см спрямо нивото на настилката
на терена (двора) без да имат видими връзки с нея (с основата). ВЛ приема, че
за конструктивна стабилност би трябвало да има замонолитени
в бетоновата основа метални шипове, които да влязат в пробити в долния край на
колонките канали (или обратно - шипове в колонките, които влизат в канали в
бетоновата основа), както се изпълнява обичайно в строителната практика, което
обаче не може да се установи само от оглед и без съответни действия за
разкриване на изпълнението, тъй като това са т.н. в строителството „скрити
работи", каквито действия ВЛ не може да извършва в чужд имот.Върху така
създадената конструкция са наредени греди (ребра), върху тях - дъски, оформена
е стреха, положена е хидроизолация ондулин и е
монтиран улук и водосточна тръба за отвеждане на атмосферните води. В западната
част на навеса (при колонки 1, 5 и 2, но не между тях, а зад тях) е имало стена
от бетонови елементи, описана в цитирания в предходната т.1 Констативен акт
№13/26.09.2018г., която в момента на огледа не съществува.Колонки 1 и 4 и
гредата върху тях се допират до стената на сградата с ИД с ИД 007.529. 6.2, а
дали са свързани с нея - не може само с оглед да се установи по съображения за
„скрити работи", гредата върху колона 5 в срещуположния край опира в зида
на сграда с ИД 007. 529.6.3 и с анкерен болт е
свързана със ст.б. плоча над нея, която е покрив на сградата с ИД
00702.529.6.3. Покривното покритие е изпълнено така, че да се предотврати теч
между сградите с ИД 00702.529.6.2 и 00702.529.6.3 и навеса, покрит с ондулин в местата, в които навесът се допира до
тях.Височина от терена до долен ръб дървена греда 2,04м, височина от терена до
готов пок¬рив около 2,40м
(горен ръб стреха).Няма ВиК инсталация, има
ел.контакт при колонка 2 (горе), ел.инсталация по стените на сгради с ИД
00702.529.6.2 и 00702.529.6.3 и ел.крушка под гредата върху колонки 1 и
4.Съгласно чл.З, ал.2, т.2 от Наредбата за преместваемите
обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и
монументално-декоративни елементи на терито-рията на
Община Асеновград навесът е определен като преместваем
обект от ответника.Независимо, че навесът няма видими връзки с терена (в случая
с бетоновата основа), ВЛ приема, че той не може да се характеризира като преместваем обект, т.е. такъв, който може да се вдигне и
премести в цялост, а трябва да се демонтира в ред (последователност), обратен/а
на монтажа, след което да бъде преместен и монтиран на ново място. Предвид
казаното прието е от в.л. ,че по по по своя характер обект
„Навес", предмет на обжалваната заповед, е строеж ,а не преместваем обект. Съобразно
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи: Съгласно чл.
57а ал. 6 от ЗУТ заповедите за премахване на обекти по чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ
се издава от кмета на общината. В случая оспорения акт е издаден от Кмета на
Община Асеновград, предвид изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от
компетентен орган.Съгласно разпоредбата на 56 от ЗУТ, върху поземлени имоти
могат да се разполагат преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други
елементи на градското обзавеждане /спирки, пейки, осветителни тела, съдове за
отпадъци, чешми, фонтани, часовници и др. /, а от ал. 2 на чл. 56 от ЗУТ е
видно, че за тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен в
наредба на общинския съвет, като за държавни и общински имоти - и въз основа на
схема, одобрена от главния архитект на общината. В конкретния случай,
административния орган е приел, че обекта предмет на оспорената заповед представлява преместваем
обект; съгласно чл.3,ал.2,т.2 от Наредбата за преместваемите
обекти , елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и
монументално-декоративни елементи на територията на Община Асеновград, приета с
Решение №1465/28.05.2014г. на ОбС, изм. и доп. с
Решение №604/28.09.2016г. и е поставен в
нарушение на чл.63,ал.1т.1 от Наредбата
за преместваемите обекти, елементи на градското
обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на
територията на Община Асеновград, приета с Решение №1465/28.05.2014г. на ОбС, изм. и доп. с Решение №604/28.09.2016г.От събраните по
делото доказателства, както и прието заключение по СТЕ по безспорен начин се установи, че процесния обект е строеж.От съществено значение е въпросът
дали предметът по оспорения акт представлява преместваем
обект, както е квалифициран от административния орган. Съдът намира, че за да е
преместваем един обект, същият следва да е един от
посочените в чл. 56 от ЗУТ какъвто настоящия не е. Отделно от това в § 5, т. 80
от ДР на ЗУТ е дадена дефиниция на понятието преместваем
обект, този който е предназначен за увеселителна, търговска или друга
обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите
на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. В случая обекта предмет на заповедта не
може да бъде отделен от повърхността и
да бъде преместен, защото ще загуби своята индивидуализация. Отделно от това
обектът е трайно прикрепен към земната основа, чрез изпълнена конструкция. Самото изграждане на обекта в
имота трайно е изменило субстанцията и начина на ползване на земята. При тези
установявания, обекта предмет на заповедта не представлява преместваеми
обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Като е приел, че е налице преместваем обект и е разпоредил неговото премахване по
реда на Наредбата за преместваемите обекти, елементи
на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни
елементи на територията на Община Асеновград, приета с Решение
№1465/28.05.2014г. на ОбС, изм. и доп. с Решение
№604/28.09.2016г., административният орган е издал акт, противоречащ на
материалния закон - отменително основание по чл. 146,
т. 4 от АПК.Освен констатираното нарушение на материалния закон, налагащо
отмяна на оспорения акт, съдът констатира, че същия е издадени и при съществено
нарушение на административно-производствените правила. В тази връзка констатира,
че Констативен акт № 8/2018 г. е бил съставен от служители, като само едно от
посочените лица – Колева е специалист по
контрол на строителството. Съгласно чл. 57а ал. 2 от ЗУТ вр
чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативните актове се съставят от служителите за
контрол по строителството в администрацията на общината. Със съставянето на
констативния акт започва производството пред административния орган и въз
основа на неговите констатации и установявания се издава заповедта по чл. 57а ЗУТ. Затова е необходимо актът да е съставен от специалисти в областта на
контрола по строителството. В случай, че актът беше съставен от
регламентираните в закона специалисти, вероятно процесният
обект щеше да бъде квалифициран като строеж, какъвто е в действителност, което
нямаше да доведе до разпоредения правен резултат по
заповедта. Налице е нарушение на чл. 35 от АПК. В конкретния случай, не са
изяснени фактите и обстоятелствата преди издаване на оспорения акт. Предвид
изложеното съдът приема, че заповедта е издадена в нарушение на материалния
закон и на административно-производствените правила, поради което същата следва
да се отмени. с оглед на
констатираната незаконосъобразност, оспорената заповед следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на И.Р.П. ЕГН********** сторени
разноски в размер на 1000/хиляда/ лева , съгласно приет списък на разноски
на оспорващата. Водим от горното, Съдът на основание чл. 172, ал. 2 вр. ал. 1 от АПК, вр. чл. 213 от ЗУТ,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №А-2121/06.12.2018г. на Кмета та
Община Асеновград. ОСЪЖДА Община
Асеновград да заплати на И.Р.П. ЕГН**********
разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.Препис от акта да бъде изпратен на
страните. Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;