Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 10.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 141/2023 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Административното
дело е образувано по жалба от П.Д.П., ЕГН ********** ***, чрез
адв. Д.С.Г. от ЛАК, адрес: ***, офис 106, против Решение № 2153-10-12/21.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата му с вх. № 1012-10-40/21.02.2023 г. срещу Разпореждане № 101-00-4157-5/01.02.2023 г., издадено от за ръководител на осигуряването за
безработица (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч),
с което на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено П. да възстанови добросъвестно получено
парично обезщетение за безработица за периода от 23.12.2020
г. до 22.08.2021 г. в размер на 2 829,68 лв. (две хиляди
осемстотин двадесет и девет лв. и шестдесет и осем стотинки) - главница, като неоснователна.
По
изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение се иска
неговата отмяна. Развиват се съображения, че оспореният индивидуален административен
акт е издаден при съществено противоречие с материалния закон и
административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя, не е налице
хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и добросъвестно жалбоподателят е
получил парично обезщетение за безработица и не счита, че следва да се възстановява
разликата в размер на сумите на изплатеното и изменено обезщетение за
безработица. Претендират се и сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.Г.,
който поддържа жалбата, развива аргументи по съществото на спора и прави искане
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по делото – Директорът на ТП на НОИ - Ловеч чрез упълномощен юрисконсулт
оспорва жалбата в съдебно заседание. В допълнително представени писмени бележки
се развиват доводи по същество.
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Началото
на административното производство е поставено по повод подадено от П.Д.П., чрез
Директора на Бюро по труда - Ловеч, заявление вх. № 101-00-4157/30.12.2020 г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а
от КСО (л. 25). Към заявлението са приложени: копие от документ с данни за
лична банкова сметка (***. 26), декларация относно определяне на пребиваване
във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 27), заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и
дохода от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002 (л. 28), документи от Великобритания
(л. 29-42).
След
обработка на заявлението от длъжностното лице в ТП на НОИ - Ловеч са
констатирани нередовни и липсващи документи, и съгласно чл. 1, ал. 6 от Наредбата
за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) на П.
са дадени указания в 15-дневен срок от получаване на писмо изх. №
У-101-00-4157-1/04.01.2021 г. (л. 44) да представи следните липсващи документи:
декларация за пребиваване, анкета Великобритания и копие от формуляр(и) Р45 за
всеки период.
На 06.01.2021
г. в ТП на НОИ - Ловеч видно от справка за приети, върнати и липсващи документи
вх. № 101-00-4157-2 (л. 45) от П. са представени следните документи: декларация
за пребиваване (във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО)
№883/2004, анкета Великобритания - 1 бр.; фиш за заплата (копие) - 2 бр.
От
длъжностното лице в ТП на НОИ - Ловеч чрез система за електронен обмен са
изпратени до компетентната институция (КИ) на Великобритания формуляр U001CB -
искане за осигурително досие - трансграничен работник и формуляр U003 - искане
за информация за заплатите на П.. Отправените искания към КИ за потвърждаване
на периодите и доходите от заетост, са изготвени на база информацията посочени
от П. в заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга
държава - членка на ЕС със СЕД U002, а именно: 10.05.2012 г. - 06.11,2015 г.;
03.04.2016 г. - 05.05.2017 г.; 10.05.2017 г. - 24.11.2018 г.; 01,12.2018 г. -
17.09.2020 г.; 29.11.2020 г. - 20.12.2020 г. Към исканията са приложени представените
от заявителя приети със справки вх. № 101-00-4157-1/31.12.2020 г. и вх. №101-00-4157-2/06.01.2021
г. документи за Великобритания (л. 47-51).
Предвид
необходимостта от установяване на факти и обстоятелства, по правото на ПОБ с
разпореждане № 101-00-4157-1/06.01.2021 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е
спряно производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица,
образувано по заявлението на П.П. (л. 46).
Междувременно,
на 31.05.2021 г. в ТП на НОИ - Ловеч, лично от П. видно от Справка за приети,
върнати и липсващи документи вх. №101-00-4157-3 (л. 52) са представени формуляри
U1 - 3 броя, издадени на 21.04.2021 г. (л. 53-59).
С
разпореждане № 101-00-4157-2/31.05.2021 г. на основание чл. 55 от АПК, спряното
производство по заявление вх. № 101-00-4157/30.12.2020 г. за отпускане на
обезщетение за безработица е възобновено (л. 64).
В така
представените формуляри U1 за П. са потвърдени следните данни: периоди на
осигурена заетост: 18.05.2012 г. - 16.11.2012 г.; 01.02.2013 г. - 03.08.2013
г.; 13.01.2014 г. - 14.11.2014 г.; 13.02.2015 г. - 22.12.2020 г.; доходи от
заетост: 12.12.2018 г. - 11.01.2019 - 653,02 британски паунда (БП); 07.01.2019 г. - 28.02.2019 г. - 2967,48 БП;
25.03.2019 г. - 06.04.2019 г. - 163,40 БП; 29.04.2019 - 18.06.2019 г. - 1687,82
БП месечно; 29.07.2019 г. - 05.08.2019 г. - 156,04 БП; 01.03.2019 г. -
17.09.2020 г. - 1807,65 БП месечно; 23.11.2020 г. - 20.12.2020 г. - 881,37 БП
общо; 23.08.2019 г. - 24.08.2019 г. БП; 05.07.2019 г. - 08.09.2019 г. -303,45
БП; 24.06.2019 г. - 05.07.2019 г. - 12,32 БП. - причина за прекратяване на
заетостта - „изтичане срока на договора“.
В
преписката е налична справка за актуалното състояние на трудови договори на П.Д.П.,
както и справка от персоналния регистър на НОИ с данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подавани от осигурителите за П. (л. 61-63).
Тъй като
от КИ на Великобритания по направеното служебно запитване под цитирания по-горе
номер за удостоверяване на декларираните от П. периоди на заетост не е постъпил
отговор, административния орган се е произнесъл по представените/наличните
документи и подаваните данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. С Разпореждане
№ 101-00-4157-3/14.06.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл.
54а, ал. 1, чл. 546 , ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004, на П. е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 23.12.2020
г. до 22.08.2021 г. в размер на 74,29 лева дневно (л. 65). Разпореждането е
връчено на П. на 21.06.2021 г. (л. 66).
На
21.07.2021 г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна
информация между България и ЕС по служебно направените искания за потвърждаване
на периоди на осигурена заетост и доходите реализирани от нея е получен отговор
за П. от КИ на Великобритания със структуриран електронен документ (СЕД) U017 -
осигурително досие - трансграничен работник, СЕД U004 - информация за заплатите
(л. 67-74). Със СЕД U017 са удостоверени следните данни: заетост, която
представлява осигурителен период - 13.02.2015 г. - 23.11.2015 г.; 22.11.2015 г.
- 11.03.2016 г.; 04.04.2016 г. - 17.07.2017 г.; 16.08.2017 г. - 29.08.2017 г.;
04.09.2017-17.09.2017г.; 04.09.2017 г. - 24.09.2017 г.; 27.10.2017 - 27.10.2017
г.; 28.10.2017 - 01.02.2018 г.; 20.09.2017
г. - 02.02.2018 г.; 05.02.2018 г. - 14.12.2018 г.; 12.12.2018 г. - 11.01.2019 г.; 07.01.2019 г. - 28.02.2019 г.;
25.03.2019 г. - 05.04.2019 г.; 01.03.2019 - 17.09.2020 г.; 06.04.2019 г. -
06.04.2019 г.; 29.04.2019 г. - 18.06.2019 г.; 29.07.2019 - 05.08.2019 г.; 23.08.2019 г. - 24.08.2019 г.; 05.07.2019 г. -
08.09.2019 г.; 24.06.2019 г. - 25.10.2019 г.; 23.11.2020 г.-20.12.2020 г.; - основание за прекратяване на заетостта - „дата
на изтичане на договора“.
Със СЕД
U004 са удостоверени, следните данни: брутен доход през периода на заетост или
самостоятелна заетост - 23.11.2020 г. - 20.12.2020 г. -881,37 БП.
Поради
различия в периодите декларирани от П. в заявлението за удостоверяване на
осигурителни периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002,
формуляр U1 и служебно получените СЕД U017 и СЕД U004 до КИ на Великобритания е
направено повторно запитване чрез системата за електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и ЕС (л. 75-78).
В отговор
от 06.12.2021 г. е получена следната информация за заетост, която представлява
осигурителен период:
В СЕД
U017 (л. 83-87) - 13.02.2015 г. - 23.11.2015 г.; 22.11.2015 г. - 11.03.2016 г.;
04.04.2016 г. - 17.07.2017 г.; 06.08.2017 г. - 29.08.2017 г.; 04.09.2017 г. -
24.09.2017 г.; 27.10.2017 г. - 27.10.2017 г.;
28.10.2017 г. 01.02.2018 г.; 20.09.2017
г. - 02.02.2018 г.; 05.02.2018 г. - 14.12.2018 г.;
25.03.2019 г. - 05.04.2019 г.; 01.03.2019 г. - 17.09.2020 г.; 24.06.2019 г. -
25.10.2019 г.; 05.07.2019 г. -
08.09.2019 г.; 23.08.2019 г. ~ 24.08.2019 г.; 29.07.2019 г. - 05.08.2019 г.;
29.04.2019 г. - 18.06.2019 г.; 06.04.2019 - 06.04.2019 г.; 01.03.2019 г. -
17.09.2019 г.; 12.12.2018 г. - 11.01.2019 г.; 07.01.2019 г. -28.02.2019 г.;
23.11.2020 г. -20.12.2020 г.; - основание за прекратяване на заетостта - „дата
на изтичане на договора“.
В СЕД
U004 (л. 88-90) - 07.01.2019 г. - 28.02.2019 г. - 653,02 БП; 25.03.2019 г. -
05.04.2019 г. - 146,81 БП; 06.04.2019 г. - 06.04.2019 г. - 16,68 БП; 29.04.2019
г. - 18.06.2019 г. - 1500,28 БП; 29.07.2019 г. - 05.08.2019 г. - 156,04 БП;
23.08.2019 г.- 24.08.2019 г. -444 БП; 05.07.2019 г. - 08.09.2019 г. - 303,45 БП; 24.06.2019 г. - 25.10.2019
г. - 12,32 БП; 01.03.2019 г. - 17.09.2020 г. - 1727,88 БП; 23.11.2020 г. -
20.12.2020 г. - 881,37 БП.
От получената
информация за П. е установен като последен период на заетост периодът от
23.11.2020 г. - 20.12.2020 г., с оглед на което е изпратено ново запитване до
КИ на Великобритания за уточняване, между периода от 01.03.2019 г. - 17.09.2020
г. и от 23.11.2020 г. - 20.12.2020 г. има ли неизползван отпуск/за какъв период,
което обстоятелство в случая е от значение за изчисляване на обезщетението за
безработица (л. 79-82).
В отговор
от 12.12.2022 г. със СЕД U017 периода на заетост или времето от 01.03.2019 г. -
17.09.2020 г. е потвърден от КИ на Великобритания като прекъснати периоди,
както следва: от 01.03.2019 г. - 17.09.2020 г. и от 23.11.2020 г.-20.12.2020 г.
(л. 91-92).
В СЕД
U004 е потвърден доход - 01.03.2019 г. - 17.09.2020 г. - 1807,65 БП и от 23.11.2020
г. - 20.12.2020 г. - 881,37 БП (л. 93-94).
При тези
данни с Разпореждане № 101-00-4157-4/23.12.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 2,
т. 1 от КСО е изменено Разпореждане № 101-00-4157-3/14.06.2021 г. в частта
относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица по
чл. 54а от КСО (л. 23). Определени са нов размер на паричното обезщетение за
безработица от 56,93 лева дневно и нов период на получаване на паричното
обезщетение от 21.12.2020 г. до 20.08.2021 г.
Пощенската
пратка, съдържаща Разпореждане № 101-00-4157-4/23.12.2022 г. е връчена срещу
подпис лично на П. на 03.01.2023 г., видно от отбелязването върху известие за
доставяне на пратка с № PS550000SR8R9, приложено на л. 24 от делото. Правото за
обжалване на цитираното разпореждане не е упражнено от П. в сроковете по чл.
117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО, поради което същото е влязло в законна сила
на 18.01.2023 г. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя, нито са
ангажирани доказателства в обратната насока.
На
основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е издадено Разпореждане №
101-00-4157-5/01.02.2023 г. (л. 21), с което на П. е разпоредено да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
23.12.2020 г. до 22.08.2021 г. в размер на 2 829,68 лв. Това разпореждане е
връчено на оспорващия на 07.02.2023 г., видно от известието за доставяне на л.
22 от делото. Срещу него е подадена жалба с вх. № 1012-10-40/21.02.2023 г. до
ръководителя на ТП на НОИ – Ловеч (л. 19-20).
Във
връзка с подадената жалба от страна на Директора на ТП на НОИ – Ловеч е
издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-10-12/21.03.2023
г. (л. 7-10), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу
Разпореждане № 101-00-4157-5/01.02.2023 г.
Административният
орган се е обосновал с доводи, че размера на ПОБ се определя от дохода за
последния непрекъснат период на осигуряване, който в случая е от 23.11.2020 г.
до 20.12.2020 г. вкл., тъй като периода от 18.09.2020 г. до 22.11.2020 г. вкл.
е посочен като период на прекъсване на осигуряването в СЕД U017. Приел е, че размера
на ПОБ следва да бъде определен на база данните в получения СЕД U004, издаден
от КИ на Великобритания, в който е удостоверен брутен доход за периода от
23.11.2020 до 20.12.2020 г. вкл. в размер от 881,37 британски паунда.
Решението
е връчено на П. на 23.03.2023 г., видно от известието за доставяне на л. 17 от
делото.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата
на П.П. срещу Решение № 2153-10-12 от 21.03.2023 г. на Директора
на ТП на НОИ – Ловеч е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежно легитимирана страна с правен интерес
от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Ловеч и
потвърденото с него разпореждане от 01.02.2023 г. на за ръководител на
осигуряването за безработица са издадени от компетентни органи и в рамките на
тяхната компетентност, съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 114, ал. 3 от КСО. Видно
от Заповед № 870/24.01.2019 г. на управителя на НОИ (л. 18), издателят на
оспореното решение Б.Б. заема длъжността Директор на ТП на НОИ Ловеч, а видно
от Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч (л. 95-96),
Г.Т. – гл. експерт по осигуряването в сектор КП е определен за лице, което да
издава разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми от ПОБ по
чл. 114, ал. 3 от КСО.
Обжалваното
решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържание съгласно
чл. 59, ал. 2 от АПК. Процесният индивидуален административен акт отговаря на
изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът,
който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна
дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Решението на
директора на ТП на НОИ – Ловеч съдържа информация за реда, срока и органа, пред
който подлежи на обжалване, датирано и подписано е. От обстоятелствената част
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл. 114,
ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получено
парично обезщетение за безработица.
Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
хода на развилото се административно
производство. От страна на компетентните органи са изяснени всички релевантни
факти и обстоятелства от значение за издаване на индивидуалния административен
акт, като неколкократно са изисквани данни от КИ на Великобритания.
Оспореният
акт е постановен в съответствие с материалния закон и целта на същия. Съдът счита
изводите на административния орган, съдържащи се в обжалваното решение за
законосъобразни и съобразени с относимите нормативни разпоредби от КСО.
От
събраните по делото доказателства се установява, че с Разпореждане №
101-00-4157-3/14.06.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а,
ал. 1, чл. 546 , ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №
883/2004, на П. е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 23.12.2020
г. до 22.08.2021 г. в размер на 74,29 лева дневно. Не се спори между страните,
че така определените с цитираното разпореждане суми за ПОБ са били изплатени на
П. по декларираната от него банкова сметка.
*** №
101-00-4157-3/14.06.2021 г. с оглед факта, че последната заетост на П. е била във
Великобритания, при спазване на разпоредбата на чл. 54б от КСО и чл. 62,
параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. за изчисляване на ПОБ
административният орган е взел предвид данните за периодите и доходите от
заетост в представените от П. преносим документ U1 - 3 броя. В тях е посочен
като последен период на заетост времето от 13.02.2015 г. до 22.12.2020 г. при
реализиран от последните 24 месеца доход, въз основа на които данни е бил
определен дневният размер на ПОБ от 74,29 лв.
В
служебно постъпилия по ел. път формуляр U017, последният период на заетост е
потвърден с друг времеви диапазон, а именно: от 23.11.2020 г. до 20.12.2020 г.
при реализиран доход през същия осигурителен период/последна заетост съгласно
U004 в размер на 881,37 британски паунда. С оглед на това, за П. са били налице
нови данни, а именно: последният му осигурителен период, от който следва да се
изчисли ПОБ е осигурителен период от 23.11.2020 г. до 20.12.2020 г. и доход
реализиран през същия период в размер на 881,37 британски паунда, поради което
на същия е била извършена нова преценка на правото на ПОБ.
Съгласно
чл. 54ж, ал. 2 от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, може
да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени
нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото,
размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното
обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано
отпускането му. При анализа на горната норма се налага изводът, че влязлото в
сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица може да се измени
или отмени от органа, който го е издал, само при условията на т. 1 и т. 2, т.е.
служебно и без да се предвижда уведомяване на заинтересованото лице преди
издаване на акта за отмяна или изменение. Длъжностното лице, осъществяващо
ръководството по осигуряването за безработица като административен орган,
действащ при условията на обвързана компетентност е длъжно да се съобрази с
новонастъпилите обстоятелства/данни.
Съгласно
чл. чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в
размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен
размер на обезщетението за безработица.
В рамките
на периода, от който следва да се изчисли обезщетението (последните 24
календарни месеца), лицето е било осигурявано в друга държава-членка на ЕС и
затова при определяне размера на паричното обезщетение пряко приложение намира
разпоредбата на чл. 62, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация
на системите за социално осигуряване, определящ правилата за изчисляване на
обезщетенията при безработица при съблюдаване принципа на равно третиране на
лицата в съответната държава-членка. Съобразно чл. 62, § 1 от Регламент 883/2004
г., компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда
изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово
възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото
възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице
при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето
лице съгласно посоченото законодателство. Съгласно § 2 на същия член, параграф
1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната
институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на
трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и
когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е
прилагало законодателството на друга държава-членка.
При
изчисляване размера на дължимото обезщетение на П. е относима и приложима
разпоредбата на чл. 62, § 2 във вр. § 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, а именно,
че при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален
изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо
за база за изчисляване и когато за целия или за част от този период спрямо
заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава -
членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния
доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение
или като самостоятелно заето лице.
Следователно,
размера на ПОБ се определя от дохода за последния непрекъснат период на
осигуряване, който в случая е от 23.11.2020 г. до 20.12.2020 г. вкл., тъй като
периода от 18.09.2020 г. до 22.11.2020 г. вкл. е посочен като период на
прекъсване на осигуряването в СЕД U017. Размера на ПОБ правилно е определен на
база данните в получения СЕД U004, издаден от КИ на Великобритания, в който е
удостоверен брутен доход за периода от 23.11.2020 до 20.12.2020 г. вкл. в
размер от 881,37 британски паунда.
Дневният
размер на ПОБ е определен като дохода за целия период (от 23.11.2020 г. до
20.12.2020 г.), който период е последен период на заетост, е разделен на броя
на работните дни за периода (20 раб. дни) и е изчислен среднодневен
осигурителен доход (94,89 лв.). Предвид това, П. има право на парично
обезщетение за безработица в размер на 60 % от получения среднодневен
осигурителен доход, или 56,93 лева дневно.
Предвид
това е било издадено Разпореждане № 101-00-4157-4/23.12.2022 г., с което е
определен нов размер на ПОБ от 56,93 лв. дневно, считано от 21.12.2020 г. и нов
период на ПОБ от 21.12.2020 г. до 20.08.2021 г. Следва да се посочи, че паричното
обезщетение за безработица въз основа на новопостъпилите документи, издадени от
КИ на Великобритания е установено по основание и размер именно с Разпореждане №
101-00-4157-4 от 23.12.2022 г., което в законоустановените срокове не е било обжалвано
от П. и е влязло в законна сила, като не се и спори между страните по отношение
на този факт, нито са били ангажирани доказателства в обратната насока. При влязъл
в сила административен акт (Разпореждане № 101-00-4157-4 от 23.12.2022 г.), с
който органът е изменил Разпореждане № 101-00-4157-3/14.06.2021 г. в частта
относно размера и периода на отпуснатото ПОБ по чл. 54а от КСО, като е
определен нов по-нисък размер на ПОБ, за административният орган не е оставала
друга възможност, освен издаването на акт за възстановяване по чл. 114, ал. 2,
т. 2 от КСО, какъвто е Разпореждане № 101-00-4157-5 от 01.02.2023 г.
Чл. 114,
ал. 2, т. 2 КСО позволява на ръководителя на
осигуряването за безработица да разпореди възстановяване от лица на
добросъвестно получени суми за осигурителни плащания в случаите, когато след
изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане. В този случай,
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение.
Основание
за възстановяване на добросъвестно получените суми са постъпилите след
изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане. Новите данни, обективирани в служебно
събраните СЕД U017 и U004, потвърдени от КИ на Великобритания, имащи значение
за определяне правото, размера и срока на изплащане на обезщетенията на П.,
сочат недължимост на част от сумите, първоначално определени по основание и
размер с Разпореждане № 101-00-4157-3/14.06.2021 г. Налице е нормативно
предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените обезщетения в
хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. С оглед на това, при прилагане на
относимата разпоредба на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е издадено Разпореждане №
101-00-4157-5/01.02.2023 г., потвърдено с обжалваното в настоящото съдебно
производство решение на директора на ТП на НОИ – Ловеч.
Надплатената
сума, представляваща разлика в размера на ПОБ, определено в Разпореждане №
101-00-4157-3/14.06.2021 г. и това определено с Разпореждане № 101-00-
4157-4/23.12.2022 г. в размер на 2 829,68 лв. се явява неоснователно изплатено,
поради което правилно е било разпоредено да бъде възстановено от П. при
условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Както се
посочи и по-горе, съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004,
компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда
изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово
възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото
възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице
при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно
посоченото законодателство. Параграф 1 се прилага също, когато
законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален
изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо
за база за изчисляване на обезщетенията (както е по българското законодателство
– чл. 54б, ал. 1 от КСО) и когато за целия или за част от този период спрямо
заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка
- чл. 62, § 2 от Регламент 883/2004. Това означава, че компетентната
институция, чието законодателство обвързва изчисляването на получаваното
обезщетение за безработица с размера на възнаграждението (осигурителния доход),
взема предвид само получаваното от лицето възнаграждение (осигурителен доход)
за последната му заетост.
В случая
е безспорно установено, че жалбоподателят има положен осигурителен стаж в
друга държава членка - Великобритания, като последната му заетост преди
подаване на заявлението за отпускане на ПОБ е на територията на Великобритания.
В този случай, размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя
следва да бъде определен при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1 и §
2 от Регламент № 883/2004 - въз основа на доходите, получени при последната му
работа във Великобритания.
При
изчисляване на размера на паричното обезщетение за безработица, с оглед
приложението на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004, среднодневният
осигурителен доход по чл. 54б, ал. 1 от КСО следва да се изчисли само от
дохода, получен от жалбоподателя при последната му работа, която в случая е от
23.11.2020 г. до 20.12.2020 г., при реализиран доход през същия осигурителен
период в размер на 881,37 британски паунда.
Следва да
се посочи и че в хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира
никакви доказателства, които да оборят тези фактически установявания, въпреки
дадените указания в определението за насрочване на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че административният
орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в
постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117,
ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Ловеч е издал законосъобразен акт.
По
отношение на направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения
досежно несъобразяването от страна на административния орган на наличието на
добросъвестност при получаване на ПОБ, следва да се посочи, че не се спори, че
ПОБ е получено добросъвестно, но разпоредбата на чл. 114, ал.2, т. 2 от КСО
предвижда възстановяване на същото при наличие на обстоятелствата, визирани в
ал. 2, т. 2 на същия член, независимо от наличието на добросъвестност при
получаването на ПОБ. Т.е, добросъвестността не е пречка за упражняване на
правомощието на органа да изиска възстановяване на получено ПОБ по реда на чл.
114, ал.2, т. 2 от КСО.
С оглед гореизложеното,
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при съблюдаване на законоустановената форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие
с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се
явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Въпреки изхода на спора, от страна на
процесуалния представител на ответника не е направено искане за присъждане на
разноски, поради което и съдът не следва да се произнася в този смисъл.
В съответствие с разпоредбата на чл. 119,
вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и доколкото сумата, чието възстановяване
е разпоредено е в размер на 2829,68 лв. (т.е. над 1000 лв.), настоящето решение
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. чл. 118, ал. 3 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалбата на П.Д.П., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.С.Г. от ЛАК,
адрес: ***, офис 106, против Решение № 2153-10-12/21.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата му с вх. №
1012-10-40/21.02.2023 г. срещу Разпореждане № 101-00-4157-5/01.02.2023 г.,
издадено от за ръководител на осигуряването за безработица (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч), с което на основание чл. 114, ал. 3 и във
връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е
разпоредено П. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за
безработица за периода от 23.12.2020 г. до 22.08.2021 г. в
размер на 2 829,68 лв. (две хиляди
осемстотин двадесет и девет лв. и шестдесет и осем стотинки) – главница.
Решението може да
бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от него да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: