Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1823
гр. Пловдив, 09.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3661/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П.Д.Я.,
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 18-0273-000894 от 14.03.2019г.,
издадено от Началник РУ- Хисар към ОД на МВР- Пловдив, с което за нарушаване състава
на чл. 150 ЗДвП, на П.Д.Я., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1,
вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 / петстотин /лв.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставяне на АУАН и НП са допуснати редица нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи административнонаказателното производство. Възразява се за
неспазване на разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове. Възразява се срещу
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като се твърди, че на процесната
дата МПС с рег. № ****** не е било управлявано от жалбоподателя Я., а от лицето
Н. П.. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята
цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител в
лицето на адв. П.. Поддържа се така подадената жалба. Излагат се допълнителни
съображения по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По фактическите и правни аспекти на казуса:
В АУАН и атакуваното НП е
отразена следната фактическа обстановка: на 05.11.2018г., около 22.45ч. в гр. Хисаря,
жалбоподателят Я. управлявал лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ******, собственост
на А. С. Н., ЕГН **********.***, посока на движение към ул. „Шести септември“
срещу дом № 14, на Я. била извършена проверка. Служителите при ОД на МВР- гр.
Пловдив, установили, че Я. допуска
управление на МПС, без да притежава СУМПС. Било установено, че е
неправоспособен водач, след като била извършена справка при ОДЧ.
Съдът, след запознаване с
материалите по делото и като съобрази изложеното от фактическа и правна страна
в АУАН и НП, счита че същите са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, установяващи минималните стандарти,
които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията.
Съгласно трайното разбиране в
съдебната практика, правоспособността се разбира като призната по съответния
нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и
подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия
или дейност ( Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г.,
ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по
установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността
се счита придобита от момента на издаване на СУМПС ( Решение № 40 от 22.04.2015
г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение;
Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело №
1789/2013 година).
При тези принципни съображения, то следва да
се изтъкне следното: отразявайки от фактическа страна в АУАН и НП единствено
извода, че жалбоподателят „управлява без да притежава СУМПС“, то
актосъставителят и наказващият орган не
са изпълнили задължението си да дадат пълно, ясно и точно описание на нарушението
от фактическа страна. Всъщност, те съвсем бланкетно са посочили това
обстоятелство, без обаче да е отразено от фактическа страна с какво се свързва
„не притежаването на СУМПС“- дали Я. е изначално неправоспособен, дали е с
временно отнето СУМПС като принудителна административна мярка, дали е защото не
разполага със съответната категория, към която спада управляваното от него МПС,
дали е с изтекъл срок на валидност на СУМПС или СУМПС е отнето, тъй като е изчерпил
броя на контролни точки към талона. Изричното изброяване на отделните хипотези в закона,
налага извода, че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието
им не се припокрива. Така посочените обстоятелства са от особено значение при
фактическото описание на нарушението и с оглед диференциацията между
разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. В този порядък, следва да
се посочи и че нормата на чл. 150 ЗДвП (която в АУАН и НП е посочена като
нарушена) не въвежда съставомерен белег от обективна страна „притежание на
СУМПС“. Цитираната норма посочва единствено, че МПС следва да се управлява от
правоспособен водач. Притежанието на СУМПС е съставомерен белег на нормата на
чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на „свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство“. Аргумент в подкрепа на това разграничение е и
нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, с която управлението на моторно превозно
средство, без дадено лице да е правоспособен водач и без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, са възведени като две самостоятелни хипотези. Предвид
това, дори и да се приеме, че от фактическа страна актосъставителят и
наказващият орган не са допуснали нарушение, то такова ще бъде налице от правна
страна, доколкото въз основа на отразената фактическа обстановка е следвало да
бъде посочена като нарушена нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 150 ЗДвП.
Нещо повече- след като актосъставителят и наказващият орган приемат, че
жалбоподателят управлява повторно МПС, без за целта да е правоспособен водач,
то е следвало да се посочи и въз основа на какво се базира този извод ( следва
да се отрази номер, дата, влизане в законна сила на конкретен акт, с който за
пръв път Я. е бил санкциониран за подобно нарушение). След като описание на
тези обстоятелства изцяло липсва, то жалбоподателят, на практика е поставен в
положение да гадае кой би могъл да бъде този акт, който е взет предвид при
определяне на нарушението му като „повторно“. Тази неяснота винаги води и до
засягане правото му на защита, а от там рефлектира и върху законосъобразността
на издаденото наказателно постановление.
На следващо място, при изписване формата
на изпълнителното деяние, с което е осъществено твърдяното нарушение, както
актосъставителят, така и наказващият орган са посочили, че жалбоподателят
„допуска“, вместо да се отрази, че „извършва“ същото. Допустителството е
особена форма на изпълнително деяние, която се определя като непопречване да се
извърши/ довърши едно деяние ( в случая административно нарушение). Като
дейност, допустителството предхожда или съпътства извършването на основното
деяние. Предвид това, в изричната разпоредба на чл. 10 ЗАНН е разписано, че допустителите
се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Санкционната
норма на чл. 177, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП не предвижда санкция за лица,
които допускат управление на МПС без да притежават СУМПС, а само за лицата,
които управляват МПС, без да притежават СУМПС. Тоест, подлежат на санкция само
извършителите, но не и допустителите. След като в АУАН е прието, че Я. е
допустител, то на практика, наказващият орган не е следвало изобщо да издава
наказателно постановление за процесното нарушение, тъй като изпълнителното
деяние, описано от актосъставителя, не е съставомерно. След като обаче, това
обстоятелство не е съобразено от наказващия орган и наказателно постановление е
издадено, то същото следва да бъде отменено.
На следващо място, под съмнение
се поставя и отразената в АУАН н НП фактическа обстановка и по- конкретно, под
въпрос е дали точно Я. е управлявал МПС на процесната дата и час. Така, от показанията
на св. П. ( л. 24 гръб- л. 25) се установява, че именно последният е управлявал
МПС, а не жалбоподателят Я.. Думите на П. се подкрепят и от показанията на св.
Т. ( л. 25 гръб) и св. Н.( л. 25 гръб). И двамата са категорични, че на
процесната дата, жалбоподателят не е бил водачът на МПС, а е стоял на
пасажерското място до шофьора. Съдът кредитира изложеното от горепосочените
свидетели изцяло като счита, че поднесената от тях информация е обективна,
логически последователна и безпротиворечива. Допълнително, показанията им са
дадени под страх от наказателна отговорност и липсва съмнение изложеното от тях
да демонстрира пристрастност или тенденциозност. Следва да се посочи, че
актосъставителят Д. също е разпитан в качеството му на свидетел ( л. 41 гръб).
Показанията му обаче не са в състояние на внесат яснота досежно случилото се на
процесната дата, доколкото св. Д. единствено е съставил АУАН, но не е
присъствал при извършването на нарушението. Като очевидци на нарушението, в АУАН
са отбелязани лицата В. и М., но в хода на производството пред настоящата
инстанция се изясни, че те не са спрели непосредствено автомобила, за който се
твърди да е управляван от Я.. В.и М. са последвали автомобила ( без да подадат
какъвто и да било светлинен и/или звуков сигнал) и няколко минути след като П.
е преустановил движението, паркирал е пред жилището си и е слязъл от
автомобила, те са пристигнали на място. Там са установили жалбоподателя Я.,
който изчаквал св. П. на предното пасажерско място. Неясно защо, В.и М.
преценили, че именно Я. е управлявал МПС- то, без изобщо да съобразят казаното
на място, както от самия жалбоподател, така и от дошлия малко след това П..
Предвид гореизложеното и
доколкото бяха констатирани драстични нарушения при правното и фактическо
отразяване на нарушението, както и липса на съставомерно поведение от страна на
Я., то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята
цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0273-000894 от
14.03.2019г., издадено от Началник РУ- Хисар към ОД на МВР- Пловдив, с което за
нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на П.Д.Я., ЕГН **********, на основание чл.
177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500
/ петстотин /лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Т.К.