Разпореждане по дело №34375/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 88216
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20221110134375
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 88216
гр. София, 21.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20221110134375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 132236/27.06.2022 г. на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу И. Ц. Д., ЕГН **********.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за главница, възнаградителна и
законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, както и за
разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да
откаже издаването на заповед за сумата от 30.00 лева- такса за преференциално (ВИП)
обслужване по Договор за паричен заем № 456099/23.01.2022г.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съгласно изявленията на заявителя таксата за услугата „преференциално (ВИП)
обслужване“ се дължи за предоставяне на удължено работно време, вкл. през почивните дни
и на официални празници, безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата
по договор за кредит, уведомяване и предоставяне на детайлна информация за
промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит,
включване на клиента в лоялна програма на кредитодателя с регулярни отстъпки от
услугите на последния, вкл. преференциално разглеждане на исканията на клиента за
разсрочване, удължаване на срока или преструктуриране на кредита, предоставяне на
клиента на възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и награди,
организирани от кредитодателя, когато такива са налични, като именно в този смисъл са
уговорките в чл. 1 от приложение № 3 от 23.01.2022г. към договора за кредит.
Съдът намира, че уговорката от договора за потребителски кредит, вменяваща
задължение на потребителя да заплаща такса за предоставяне на така описания пакет от
допълнителни услуги в една своя част, а именно тази, с която се предвиждат своеобразни
1
облекчения, улеснения и/или преимущества за потребителя във връзка с обслужването,
погасяването и евентуалното разсрочване и преструктуриране на процесния кредит, урежда
по същество дължимостта на такси, свързани с управление на кредита, каквито съгласно
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат в полза на заемодателя. Наред
с това, коментираната клауза от договора за потребителски кредит, както в обсъдената част,
така и в останалата й част, касаеща обезпечаване възможността на потребителя да се
възползва от допълнително предлагани от кредитора услуги- участие в томболи, получаване
на информация за промоционални условия, цели постигане чрез привидно допустими
средства на непозволен от закона, в частност императИ.ата норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
резултат, тъй като наред с уговорения годишен процент на разходите, възлизащ на 49.00 %,
се уговаря такса, чрез което на практика се достига до размер на годишните разходи,
надвишаващ допустимия петкратен размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Аргумент в подкрепа на съждението в този смисъл е обстоятелството, че
претендираната такса се дължи и за дейности и „услуги“, които по никакъв начин не са
свързани с конкретното кредитно правоотношение, а са насочени към популяризиране
дейността на кредитодателя и привличане на повече потребители, които да се възползват от
услугите, формиращи основния му предмет на дейност. Така, с тази такса се достига до
необосновано оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено
неравновесие между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно
допълнително основание за нищожност на коментираната клауза- поради нейната
неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Следователно, като противоречаща на импертаивни норми на закона и като
заобикаляща такива, уговорката в чл. 1 от приложение № 3 от 23.01.2022г. към договора за
кредит е нищожна и поради това негодна да породи задължение за заплащане на въведената
с нея такса за „преференциално (ВИП) обслужване“, поради което заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено в тази му част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 132236/27.06.2022 г. на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу И. Ц. Д., ЕГН **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 30.00 лева- такса за преференциално (ВИП) обслужване по Договор
за паричен заем № 456099/23.01.2022г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2