Решение по дело №374/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба, подадена от Н. И. С. против разпореждане № 455/19.5.2014 г., постановено по ч.Г.д. № 431/2014 г. по описа на РС-П..

В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно. Твърди, че няма как до посочи размера на трудовото си възнаграждение, тъй като през годините то се е променяло и няма документи, а трудовото му досие е във фирмата-работодател. Обяснява, че не е посочил почивните и официални празници, които не са му платени, тъй като те са едни за всички и са обявени и не счита, че следва да ги конкретизира. По отношение на претенциите му за неползван платен годишен отпуск според него може да се установят след изискване от съда на трудовото му досие от работодателя и с помощта на вещо лице.

Жалбата е допустима, като при преценка на основателността й съдът съобрази следното:

Жалбоподателят Н. С. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК като е посочил че става въпрос за парично вземане от 32 000 лв., отнасящо се за неизплатени отпуски - вж. т. 9 от заявлението. Въпреки това в т. 12 на заявлението, където следва да се посочат обстоятелствата, от които произтича вземането, С., освен твърдението, че не му е платен полагащия му се платен годишен отпуск, сочи още, че не му е заплатен и труда, положен в почивните и празнични дни.

РС с атакуваното разпореждане е оставил без уважение искането като неоснователно. Приел е, че по начина, по който е подадено заявлението претенциите в него не са индивидуализирани нито по период, нито по съответна сума, нито по правопораждащите ги факти.

Разпореждането е правилно и законосъобразно.

В чл. 411, ал. 1, т. 1 от ГПК е предвидена възможност да се поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми , когато искът е подсъден на РС, като заявлението съгласно ал. 2 на същата разпоредба трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК. Според т.т. 4 и 5 на чл. 127, ал. 1 от ГПК заявлението трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се състои искането. От начина на попълване на заявлението очевидно правилно и законосъобразно е счетено от РС, че то не изпълнява изискването на закона за индивидуализация в заявлението по чл. 410 ГПК на претенциите на заявителя/жалбоподател. Същият признава този факт в самата жалба, сочейки причините за тази своя невъзможност да ги индивидуализира, както и възможността това да стане след като съдът изиска трудовото досие от работодателя и ползва експерт в тази насока. Това обаче в производството по чл.410 от ГПК законодателят не е предвидил и то противоречи на уреждащите го норми, според които съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание в тридневен срок и издава заповед за изпълнение, като съобразява редовността му съгласно чл. 410 от ГПК и изискванията на чл. 411 от ГПК. По изложените съображения съдът потвърждава атакуваното разпореждане. В подкрепа на застъпената теза е и ТР 4/18.6.2014 г. на ВКС по т. д. 4/2013 г., в т. 8 на което е постановено, че не отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, дори ако същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи. Доводи срещу фактическите и правни съображения на съда, които да ги опровергават липсват, а наведените не почиват на закона.

Водим от изложеното окръжният съд

О п р е д е л и:

Потвърждава разпореждане № 455/19.5.2014 г., постановено по ч.Г.д. № 431/2014 г. по описа на РС-П..

Определението е окончателно.

Председател: Членове: