Решение по дело №88/2019 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 95
Дата: 24 септември 2019 г.
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20193250100088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                       От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел, 24.09.2019 година

          Решение от книга за открити заседания №…… от 24.09.2019 година

В името на народа   

          Тервелски районен съд в открито съдебно заседание , проведено на    деветнадесети  септември,през две хиляди и  деветнадесета  година  в състав:

Районен съдия : Росен Балкански 

При участието на секретаря Ж.Ж.и участието на прокурора......................................................... като сложи на разглеждане  докладваното от районния съдия гр.дело No88 по описа на Тервелски районен съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид  следното :

                  Гр. Дело88 / 2019  година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №539 от 01.03.2019 година   предявена от   „ЧЕЗ  ЕЛЕКТРО  БЪЛГАРИЯ“ АД с  БУЛСТАТ  *********, със  седалище и адрес на  управвление гр. София, пк 1784, район Младост, бул. „ Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк  Бизнес център, представлявано от законните си представители Леон Връшка, гражданин на Република Чехия,  личен номер 720125/3829 и Карел Крал,  гражданин на Република Чехия, личен номен  7405/0182, чрез пълномощника си- адвокат П.И. „Адвокатско съдружие Стоянов, Даньовска и Партньори“ рег. в  САК на основание чл. 62 от Закона за адвукатурата  с Протокол от 09.06.2009 година, с  БУЛСТАТ  *********, със съдебен адрес ***, представлявано от адвокат П.И., срещу   И.М.М. с ЕГН ********** ***, абонат на заявителя –  за обект-  електроснабдения имот -  находящ се  в **********.

           Предявени са ОСИ за неплатена стойност на употребена и незаплатена  стойност на ел.енергия, с правно основание по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е  положителен  установителен иск, като по същия се претендира  да бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента  на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК  по което е образувано ч. гр. Дело №661/2018  година по описа на Тервелски районен съд , в полза на ищцовото дружество съществува парично  вземане против ответника-  в размер ,така както е посочено по исковата молба :

220,19 / двеста и  двадесет  лева и 19 ст. / лева   представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактура  ********* издадена на  27.03.2018 година  за периода от 17.02.2018 година  до 19.03.2018 година за обект  електроснабдения имот -  находящ се  в   гр.  Банско , ул. „ Драма“ № 38, ап. 403.

Предявен  е  акцесорен иск  за  мораторна   лихва върху  главницата  в размер на 4,31 / четири  лева и  31 ст. / лева за периода от 26.06.2018 година до 04.09.2018 година, ведно със законната лихва върху сумите от дата на  депозиране на заявлението пред съда  14.09.2018 година   до окончателното изплащане на сумите, както и   за  разноски  по  ч.  гр. Дело № 661 /  2018 по описа на съда  -сумата от 25,00 / двадесет и пет / лева -  явяващи се внесена държавна такса и  сумата от 58,00 / петдесет и осем / лева -  разноски за процесуално представителство, платима   на основание  фактура № ********** от 07.09.2018 година . 

Първоначално  производството е образувано по  заявление вх. № 8503 от 18.09.2018 година  пощенско клеймо от 14.09.2018  година, депозирано при Районен съд  гр. Разлог .

С Определение № 5082 от 19.09.2018 година по ч. гр. Дело № 1053 / 2018 година състав на РС  Разлог е прекратил производството   по делото като  делото е изпратено   на РС Тервел -  по  постоянен адрес на длъжника  на основание чл. 411 ал. 1 от ГПК .

 При РС Тервел  делото е  постъпило на 30.11.2018 година като е администрирано  под №  661 / 2018 година по описа на Тервелски районен съд.

 По  ч.  гр. Дело    661 / 2018  година настоящия   ищец  е  предявил заявление с правно основание  чл. 410 от ГПК  за заплащане на парични суми по едно  периодично задължение за неплатена стойност на употребена и неизплатена стойност на ел.енергия.  По ч. гр. Дело   № 661 / 2018  година по описа на    РС тервел съдът  е издал  разпореждане № 1112  от  04.12.2018 година, с което  е   уважил заявлението .

Издадена  е Заповед за  изпълнение на парично  задължение  № 470  от 04.12.2018 година.

Не  връчването  на съдебните   книжа   по ч.  гр. Дело № 661 / 2018 година  и  е предположило   иницииране  на установителен иск от кредитора по смисъла на чл.422 в вр. чл.415 от ГПК.

С  Разпореждане № 234  от   26.03.2019 година, съдът на основание чл. 131 от ГПК   :

Изиска и приложи  към настоящото дело  ч. гр. Дело №661/2018 година по описа на ТРС, като и разпореди  препис  от исковата молба и от приложенията към нея  да се   изпратят   на ответника по гр. дело №88/ 2019 година  по описа на Тервелски районен съд- И.М.М. с ЕГН ********** ***.

Книжата са нередовно връчени на ответника .  

     Видно от  справка   по искане  № 119 от 23.04.2019 година  ответника е с постоянен адрес такъв какъвто  е установен по ч. гр. Дело № 1053 / 2018 година по описа  на РС  гр. Разлог- село Безмер ,  общ. Тервел , ул. „ Тринадесета“ № 6,  и с настоящ  адрес  - Турция от 08.06.2006 година .      

   С Определение № 120 от 22.05..2019 година , по  гр. Дело № 88 / 2019 година,  съдът:  ДОПУСКА  назначаване на особен представител на ответника И.М.М. с ЕГН ********** ***, към настоящия момент с  настоящ  адрес в Р. Турция- неизвестен, абонат на заявителя – за обект-  електроснабдения имот -  находящ се  в **********    – ответник  по   гр.дело №88/2019год. по описа на Тервелски районен съд.

     Предвид уведомителното писмо на  адвокатска  колегия  Добрич, съдът   с  Определение    от  29.05.2019  година  назначи  адвокат   М.И.Д.  със съдебен   адрес *** ,  за особен представител на ответника.

          С Разпореждане   № 375  от  29.05.2019 година,  съдът   връчи книжата по реда на  чл.  131  от ГПК  на особения    на ответника.

      Исковата моллба е връчена  на особения  представител на ответника на   29.05.2019  година, като от  особения  представител на  ответника е  депозиран  писмен отговор на  исковата молба  - вх. № 1425   от 14.06.2019 година . В цялост  адвокат М.Д.  приема    иска ,като  предявен  допустим и  основателен.    

        В Исковата молба са обективирани  твърдения  за това, че между страните има създадени облигационни отношения, като  ответникът   е  потребител на  дружеството съгласно Закона за енергетиката, с Клиентски № 3102122463565, за адрес -  електроснабден имот   находящ се в   гр. Банско,   ул. « Драма» № 38,  ап. 403  и е неизправен  длъжник  за  потребена  ел. Енергия за периода  от  17.02.2018  година до 19.03.2018  година  за което и  задължение е  издадена  фактура     *********  от  27.03.2018  година  на стойност 220,19 лева  .

      Страните не спорят ,че тези облигационни отношения се регулират от Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на «ЧЕЗ Електро България» АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгл. чл.98 от ЗЕ обвързат всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия за посочения  по-  горе  париод за посочения електрифициран обект, но от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената и потребена електрическа енергия по издадената   му  данъчна  фактура. 

Твърди се, че задължението е индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в   посочената  данъчна  фактура  с № *********   от  27.03.2018  година  за периода    17.02.2018  година  - 19.03.2018  година .

В ИМ се твърди, че задължението   по  описаната   фактура  са станали изискуеми, тъй като съгл. Общите условия, абонатът разполага с десет дневен  срок за плащане, след който период от време, вземането става ликвидно и изискуемо, а след изтичане на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Иска се : да бъде признато от съда за установено, че по Договор за продажба на ел.енергия ответникът дължи на ищцовото  дружество  , сумата от 220,19 лева  представляващи потребена  ел. Енергия за периода  от  17.02.2018  година до 19.03.2018  година  за което и  задължение е  издадена  фактура     *********  от  27.03.2018  година   и  му е начислена  лихва  за  същия  период в размер на 4,31 лева  - което  и вземане е   претендирано от   ищцовата страна с  подаването на  заявлението  по  реда на  чл.  410  от  ГПК на основание и на  което  било  образувано  ч.  Гр. Дело  № 661/ 2018  година  по което   и  РС Тервел се е  произнесъл  позитивно,  съгласно     претенцията  на заявителя .

Претендират се и направените разноски в заповедното и  по настоящото исковото производство.

           С  молба  вх. № 1700 от  15.07.2019  година процесуалния  представител  на  ищцовата  страна моли  съдът да даде  ход на   делото  в отсъствие   на представител на    същата  страна . Поддържа предявеният иск, като моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответника дължи на представляваното от нея  дружество претендираната сума за използвана но незаплатена ел.енергия. Излага доводи, че събраните по делото писмени доказателства и липсата на  оспорване   на  претенцията  по   дадения  писмен отговор – даден от  особения  представител на  ответника  , установяват по безспорен начин основателността на исковата претенция по размер.

       Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

        С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД. В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска и неговия размер.

        От приобщеното по делото ч.гр.д. № 661  /  2018   година  по описа на РС гр. Тервел   се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 04.12.2018  година  на осн. чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът  И.М.  М.  -ответник по настоящето дело да заплати на ищцовото дружество  посочената по  заявлението   сума.Издадена е   Заповед за  изпълнение на парично  задължение    470  от  04.12.2018  година .

     Заповедта не е   редовно връчена  на длъжника , което и обстоятелство  е  провокирало   настоящия  ищец  да  предяви  настоящите  искове  с депозираната исковата молба .

       Съдът като съобрази  обстоятелствата по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност  формира следния извод:

         Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи.   Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е  установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй  като книжата не са редовно връчени на  длъжника ,  то   ищцовата страна, която не   разполага с  изпълнителен лист  ,  в настоящото  производство  следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В тежест   на  ищцовата страна  е  да докаже фактите, пораждащи претендираното  право.

         От приетите и приобщени писмени доказателства се установи по несъмнен ред  задължението на   ответника  към   ищцовото   дружество . Не се  спори ,че страните се намират  за процесния  период в   облигационни отношения. Тези отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД, които са общоизвестни и съгл. чл.98 от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тези общи условия ищцовото дружество е предоставяло ел.енергия на посочения   алектрифициран   обект  .

         Съгласно чл.10 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия  на „Чез Електро България” АД потребителят на електроенергия е длъжен да заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължима сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.

          Задължението на абоната е индивидуализирано по размер, падеж и период на отчитане в  издадената данъчна  фактура.

         Задължението е изискуемо  , тъй като съгласно чл.19, ал.8 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел.енергия, след който период от време вземането става ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този период от време е  годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Ето защо, съдът намира, че главният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания  размер . 

Претенцията за лихви за забава също е основателна и доказана на същите  основания .  След изтичане на  падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл.84, ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумата  на месечното  задължения за което и е  издадена  данъчна   фактура и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. В този смисъл иска следва да се уважи за предявения размер.

           При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество  направените в настоящето производство разноски в размер на 75,00 лева  / седемнедесет и  пет   / лева – внесена  държавна такса  и  87,00 / осемдесет и седем / лева -  заплатено  адвокатско  възнаграждение и  300,0 / триста  / лева -  разноски за особен  представител на  ответника заплатени от ищеца по делото. 

 

    Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, претенцията на ищцовата страна  за присъждане на съдебни разноски в настоящото и заповедното производства е основателна  .Ответника следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 25,00 / двадесет и  пет / лева  -внесена  държавна такса   по  заповедното  производство  и   58,00 / петдест и осем лева  /   разноски  по   упълномощен адрокат по  същото.

          Водим от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

  Признава  за установено ,по  иска с правно  основание разпоредбата на  чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и по акцесорния   иск за лихви  с правно  основание  чл. 86 от ЗЗД , в отношенията между страните – ищец -  „ЧЕЗ  ЕЛЕКТРО  БЪЛГАРИЯ“ АД с  БУЛСТАТ  *********, със  седалище и адрес на  управвление гр. София, пк 1784 , район Младост, бул. „ Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк  Бизнес център, представлявано от законните си представители Леон Връшка, гражданин на Република Чехия,  личен номер 720125/3829 и Карел Крал,  гражданин на Република Чехия, личен номен  7405/0182  от една страна и от  друга страна – ответника -И.М.М. с ЕГН ********** ***, абонат на заявителя –  за обект-  електроснабдения имот -  находящ се  в **********  ,че в полза на ищцовото дружество , към дата на депозиране на заявленито  пред  Районен съд   гр.  Разлог -  14.09.2018  година   с правно основание чл. 410 от ГПК-   ,съществува вземане по отношение на ответника ,  в размер на 220,19 / двеста и  двадесет  лева и 19 ст. / лева   представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактура  ********* издадена на  27.03.2018 година  за периода от 17.02.2018 година  до 19.03.2018 година за обект  електроснабдения имот -  находящ се  в   гр.  Банско , ул. „ Драма“ № 38, ап. 403, както  и  сумата в размер на  25,00 лева -  внесена  държавна такса  по   заповедното произоводство  и сумата от 58,00 лева-  заплатено  адвокатско възнаграждание  по  заповедното  производство .

Осъжда И.М.М. с ЕГН ********** ***  да заплати на  „ЧЕЗ  ЕЛЕКТРО  БЪЛГАРИЯ“ АД с  БУЛСТАТ  *********, със  седалище и адрес на  управвление гр. София, пк 1784, район Младост, бул. „ Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк  Бизнес център, представлявано от законните си представители Леон Връшка,гражданин на Република Чехия, личен номер 720125/3829 и Карел Крал,  гражданин на Република Чехия, личен номен  7405/0182   направените в настоящето производство разноски в размер на 75,00 лева  / седемнедесет и  пет   / лева – внесена  държавна такса,  87,00 / осемдесет и седем / лева -   адвокатско   възнаграждение и  300,00 / триста  / лева -  разноски за особен  представител назначен  на   ответника .

След влизане  в сила на настоящото решение, заверен препис от него  ведно с  приложеното  ч. гр. Дело № ч. гр.дело №661/2019 година  по описа на Тервелски районен съд   да се върне в деловодството на съда с препис от решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

 

                                                      Районен съдия :