Решение по дело №398/2019 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е  №5
гр.В** , 19.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС гражданска колегия  в публично  заседание на  двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година , в състав:
                                                                   Председател: В** В**

ЧЛЕНОВЕ : 1.АН** П**

2.В** М**

 
при секретаря  Ил.К**  като разгледа  докладваното от съдията  В** М**  в.гр.дело № 398 по описа за 2019г., и за да  се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ВиК” ЕООД В**  ЕИК **** против Решение № 299/17.06.2019г по грд № 2193/2018г по описа на ВРС,   с което  ВРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Ц.П.   с ЕГН: **********,     вземането на „ВиК- В**” ЕООД гр.В**,  в общ размер  366.58 лева , представляваща изразходвана и незаплатена вода и отведен канал за периода 18.04.2015г.- 25.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 18.04.2018г. до окончателното издължаване .
ОТХВЪРЛЯ иска на „ВиК- В**” ЕООД гр.В** за установяване на вземане срещу П.Ц.П.   с ЕГН: ********** , за периода 25.10.2013г.-18.04.2015г. за размера над 366.58 лева до пълния претендиран от 978.32 лева,ОСЪЖДА П.Ц.П.   с ЕГН: *****,   да заплати на  „ВиК- В**” ЕООД гр.В, разноските в производствата по ч.гр.д.№ 914/2018г. на ВРС и настоящото  в общ размер  64.75 лева в заповедното производство и 275.65  лева – в исковото произодство.
             Подържа се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.За да отхвърли иска по отношение на сумата от 557.20 лева, представляваща остатък от стойността на фактура № **********/15.07.2016 г., първоинстанционният съд не е приел доводите на „ВиК-В**" ЕООД, че сключването на споразумителен протокол следва да се при­еме за извънсъдебно признание на претенцията, тъй като размера на същата бил изрично ос­порен от ползвателя, което било видно от събраните писмени доказателства. Въз основа на постъпилата молба, същия ден е сключен споразумителен протокол, в който потребителят е признал дължимостта на взема­нията на „ВиК-В**" ЕООД, включително тези по фактура № **********/15.07.2016 г., по вид, основание и размер. С признаването на вземането и на основание чл. 116, б. „а" от ЗЗД, погасителната давност е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. В тази връзка извода на първоинстанционния съд, че в тази си част вземането на ищеца е погасено по давност и искът в тази част следва да се отхвърли е неправилен.

 Неоснователно първоинстанционният съд е отхвърлил и иска за сумата от 54.54 лева, представляваща част от фактура № **********/14.12.2016 г., обхващаща отчетен период от 29.10.2016 г. до24.11.2016 г.

Подържа, че цитираната фактура се отнася само и единствено за посочения в нея отчетен период и дължимата сума е изчислена на основание чл. 24, ал. 4, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Общите условия на дружеството, а именно - служебно начисляване, като начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) между количеството питейна вода, отчетено от 29.10.2016 г. до 24.11.2016 г. по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери на останалите потребители във входа за същия период.

С оглед на гореизложеното молят съда  да отмени като неправилно и незаконосъобразно РЕШЕНИЕ № 299 от 17.06.2019 г., постановено по ГД № 2193/2018 г. по описа на РС-Видин, в частта, с която е отхвърлен иска на „ВиК-В**" ЕООД за установяване на вземане срещу П.Ц.П. за размера над 366.58 лева до пълния претендирал от 978.32 лева. и да постанови решение, с което да уважи изцяло, като основателен и доказан, иска, предявен от "В** И К** – В**" ЕООД, както и да осъди ответника да заплати на дружеството направените разноски в хода на производството по де­лото.

Ответната по делото страна чрез особен представител оспорва изцяло въззивната жалба.

 Посочва, че  неоснователно въззивникът „В и К – В**" ЕООД придава на споразумителния протокол от 19.09.2016 г. значението на документ, който да задължава въззваемия П.Ц.П., без въззиваемият П. да е подписвал протокола и да е участвал в такова споразумение. Дори и К** П** да е подписала споразумителния протокол, с това тя не може да ангажира волеизявленията на П.Ц.П., който не направил такива волеизявления, нито е упълномощавал някого да се споразумява с въззивника. Не е налице признаване на вземането от страна на П.Ц.П., както  твърди въззивникът и липсва прекъсване на давността по чл.116, б. „а" ЗЗД. Неправилно и в разрез с установените по делото факти е твърдението на въззивника, че погасителната давност е била прекъсната и е започнала да тече нова давност.К** П**, която в жалбата си от 11.07.2016 г. заявява, че на адреса живее с двете си непълнолетни деца, които отглежда сама, макар и да е можела да потребява вода като потребител, не е могла да сключва споразумения, които да ангажират отговорността на П.Ц.П.. Посочва,  че на 01.07.2016 г. водоснабдяването на жилището е било прекъснато от страна на въззивника „В и К – В**" ЕООД.По-нататъшното възстановяване на водоподаването е било извършено от въззивника „В и К – В**" ЕООД на негов риск, за последиците от което въззиваемият П. не носи никаква отговорност.

Правилно съдът е взел предвид, че заявлението за издаване на заповед е подадено на 18.04.2018 г. и обхваща период от 3 години назад, при което за периода от 25.10.2013 г. до 18.04.2015 г. вземането на „В и К“ЕООД-В** е погасено по давност.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който потвърди решението на ВРС като правилно и обосновано.

ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по жалбата страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

Искът е с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК.

С Решение № 299/17.06.2019г по грд № 2193/2018г ВРС
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Ц.П.   с ЕГН: **********,     вземането на „ВиК- В**” ЕООД гр.В**,  в общ размер  366.58 лева , представляваща изразходвана и незаплатена вода и отведен канал за периода 18.04.2015г.- 25.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 18.04.2018г. до окончателното издължаване ,ОТХВЪРЛЯ иска на „ВиК- В**” ЕООД гр.В** за установяване на вземане срещу П.Ц.П.   с ЕГН: ********** , за периода 25.10.2013г.-18.04.2015г. за размера над 366.58 лева до пълния претендиран от 978.32 лева., ОСЪЖДА П.Ц.П.   с ЕГН: **********,   да заплати на  „ВиК- В**” ЕООД гр.В**, разноските в производствата по ч.гр.д.№ 914/2018г. на ВРС и настоящото  в общ размер  64.75 лева в заповедното производство и 275.65  лева – в исковото произодство.

От данните по делото се установява, че процесният имот е водоснабден имот с адрес на потребление   гр.В**,  ж.к.“ К** Б** „бл.19 , вх.*, ет.*, ап.** с абонатен № 009479, на който имот е регистриран  постоянния  адрес на ответника, видно от изготвена служебна справка. За исковия период ищецът е издал 11 броя фактури: №**********/15.07.2016г. на стойност 907.20 лева за период 25.10.2013г.-23.06.2016г., №**********/15.11.2016г.на стойност 145.78 лева за периода 21.09.2016-28.10.2016г., №**********/14.12.2016г.на стойност 97.68 лева за периода 29.10.2016г.-24.11.2016г., № **********/15.01.2017г. на стойност 12.68 лева за периода 25.11.2016 -28.12.2016г., №**********/15.02.2017г.на 55.81 лева за периода 29.12.2016г.-25.01.2017г., №**********/15.03.2017г. на стойност 38.68 лева за периода 25.01.2017г.-24.02.2017г.,№**********/13.04.2017г. на стойност 13.59 лева за периода 25.02.2017г.-25.03.2017г., №**********/15.06.2017г. на стойност 5.53 лева за периода 26.04.2017-26.05.2017г., №**********/15.07.2017г. на стойност 24.72 лева за периода 27.05.2017г.-27.06.2017г.,№ **********/15.08.2017г. на стойност 11.84 лева за периода 28.06.2017г.-26.07.2017г., №**********/15.09.2017г.на стойност 14.81 лева  за периода 27.07.2017г.-25.08.2017г.

По жалба до ищеца от 03.06.2016г. от живущите във входа на ответника на 23.06.2016г е осигурен достъп до водомера и е извършен отчет, с установено количество за плащане от 432 куб.м., за които на 15.07.2016г. е издадена фактура № ********** на стойност 907. 20 лева за периода 25.10.2013г.- 23.06.2016г.Подадена е жалба от К** П** от 11.07.2016г., в която се излага че живее на адреса с двете си непълнолетни деца, прекъснато им е водоподаването и преди да бъде засечен водомера я уведомили , че дължи 900.00 лева за вода.

На 08.09.2016г. е извършено  частично плащане по фактурата на стойност 907. 20 лева, и е останала неплатена част в размер на 557.20 лева.
С молба до ищеца от 19.09.2016г. К** П** е поискала да плати разсрочено сумите . На същата дата е сключен споразумителен протокол за разсрочено плащане на сумата по фактура **********/15.07.2016г., и е поето задължение от същата да заплаща месечно до 30 число по 50.00 лева , считано от м.януари 2017г. до издължаване на цялата сума.
На 16.11.2016г. до потребителя е изпратено писмо за осигуряване достъп до имота за отчитане на индивидуален водомер. Посочено е, че достъп не се осигурява от потребителя от 23.06.2016г.Указано е, че при отказ на достъп разходът на вода ще се изчисли съобразно 35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004г. и 24, ал.4 от Общите условия на ВиК В**.Видно от известие за доставяне, пратката не е потърсена от получателя.
На 24.11.2016г. е посетен имота, като се установява от Констативен протокол № 11/12 /24.11.2016г. , че отново не е осигурен достъп.
               Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено и е прието като обективно и компетентно изготвено, установява се, че издадените фактури са регистрирани в Програма за база данни „ S** P**“, изисквана от нормативната база за дейността на ищеца. Не се установява от заключението наличие на плащане на задълженията за процесния период, извън посоченото частично плащане в размер на 350.00 лева по фактурата от 15.07.2016г. Вещото лице сочи, че потреблението на вода е отчитано и изчислявано по изискванията на Наредба №  от 14.09.2004г, като общото потребление на абонатите по индивидуалните водомери е сравнено с общото потребление, отчетено по общ и успореден водомер, собственост на ищеца , и изравнено между абонатите. Сочи се, че няма служебно начисление на 67 куб.м. вода в  посочените фактури и няма дублиране на това количество вода по фактурите и изразходваното от ответника. Излага се, че поради неправилно функциониране на СИ /общите водомери/ , за ап.18 водата ,която е отчетена по разпределение от неправилно функциониращите средства за  измерване по три от фактурите – **********/13.04.2017г., ********** /15.06.2017г. и **********/ 15.02017г. е  на обща стойност 6.94 лева без ДДС, която според вещото лице следва да отпадне от задължението, поради неправилно функциониране на СИ, които са собственост на ищеца, и потребителите нямат вина. В приложените по делото фактури количествата вода са начислени с отчет на водомера –старо и ново показание, а изравняването на водата между индивидуалните и общите водомери е по разпределение.

Същото вещото лице излага и за фактура ********** за периода 25.10.2013г.до 23.06.2016г. в която са начислени 432 куб.м. вода, която вода е минала през водомера съгласно заключението.За този период от разпределение на ап.18 на ответника не е начислявана вода от разпределение, а всички останали абонати са я платили. Вещото лице сочи , че за същия  период на ответника не е отчитано потребление на вода , поради невъзможен достъп до водомера, но реално вода е ползвана в размер на 432 куб.м.Сочи се, че за ответника няма завишени количества вода, ползваната вода е отчетена с показания на водомера. Сочи още, че във фактура  №**********/14.12.2016г.на стойност 97.68 лева за периода 29.10.2016г.-24.11.2016г.,са начислени от разпределение 44 куб.м. вода на стойност 97.68 лева, която на практика е платена от другите абонати във входа. Същата се отнасяла за периода   25.10.2013г.-23.06.2016г., тъй като за този период от 32 месеца няма начислена вода от разпределение.
 така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните и е правилно възприета от първоинстанционния съд.

         При тази фактическа обстановка, предявения иск е частично основателен .

Посоченият ответник е абонат на ВИК В**, с оглед  чл. 2.(1),т.2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор    „В** и к** – В**” ЕООД,  одобрени от ДКЕВР с решение № оу-09 от 11.08.2014 г. – точка 11, според който текст потребители на В и К услуги са: физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Лицето , което фактически се намира в имота К** П**, заедно с двете си деца, е ползвател по смисъла на цитираните норми, като е без правно значение от кого от домакинството й  фактически разходвано доставеното количество вода, респективно са отведени канални води.

         За  издадената  на 15.07.2016г. фактура № ********** на стойност 907.20 лева се установи , че същата обхваща период от 32 месеца-  25.10.2013г.- 23.06.2016г.  От стойността и са платени 350.00 лева и остават 557.20 лева.

         Основното оплакване във въззивната жалба  се свежда до това, че   сключването на споразумителен протокол следва да се приеме за извънсъдебно признание на претенцията, тъй като размера на същата е изрично оспорен от ползвателя , видно от събраните писмени доказателства, поради което е налице прекъсване на давността и неправилно ВРС е приел, че част от претенцията е погасена по давност.

Възражението е неоснователно.

 Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е налице признание от страна на абоната на дължимостта на сумата по процесната фактура с оглед сключения споразумителен протокол. Както се  установи страна по същия не е ответника П.П., а лицето  К** П**.  Липсват данни за  представителна власт на Красимира Панкова   да действа от името на П.П.. Доколкото като ползвател тя също има задължение да заплаща консумативите на имота – ползвана вода, електроенергия и т.н., това признание не може да обвърже ответната страна. По силата на признанието и сключения споразумителен протокол ответното дружество  не може   да претендира заплащане на сумата  от титуляра на партидата.

Задълженията на ответника са за периодични плащания, съгласно чл.111, б.в от ЗЗД, и  Тълкувателно решение№ 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК , в което се приема  , че понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.поради което и  вземанията за тях се погасяват с тригодишна давност.

 Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на 18.04.2018г. и обхваща период от 3 години назад или до 18.04.2015г., за който период вземанията не са погасени по давност.
Поради изложеното, правилно ВРС  приема, че за периода от 25.10.2013г.до 18.04.2015г. вземането на ищеца е погасено по давност и искът в тази част следва да се отхвърли.

Следва да се отхвърли и сумата от 54.54 лева, като част от стойността на фактура  №**********/14.12.2016г. цялата на стойност 97.68 лева, която също се отнася за периода 29.10.2016г.-24.11.2016г.,пропорционално на периода , за който вземанията са погасени по давност /за 18 месеца /, като съдът приема равни стойности на разпределеното количество по месеци.

Задължението за плащане на доставените услуги за процесния период в размер 366.58 лева не е изпълнено, като правилно иска е уважен в тази част.

         Пред въззивната инстанция не бяха представени нови доказателства, изменящи възприетата от ВРС фактическа обстановка или налагащи друг краен правен  извод.

Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ВОС :

 

                             Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 299/17.06.2019г по грд № 2193/2018г по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                            2.