РЕШЕНИЕ
№ 612
гр. Бургас, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501655 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на процесуалния представител на „Богородица
„ЕООД,със седалище и адрес на управление - гр. Бургас –ответник по гр.д. №
8489 /2020год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
260989/16.07.2021 год. в частта му ,с която е признато за незаконно
уволнението на ищеца С.Х.И. от гр.*** и е отменена като незаконосъобразна
заповед № 6/30.12.2019 г. на работодателя „Богородица“ЕООД за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на осн.чл. 330 ал.
2 т. 6 от КТ ; в частта му ,с която на осн.чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ е допусната
поправка в трудовата книжка на ищата на датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение с ответното дружество и на основанието за
прекратяване ;както и в частта ,с която е отхвърлена претенцията на
ответника за осъждането на И. да заплати обезщетение за неспазено
предизвестие .
Въззивникът изразява недоволство от решението в обжалваните
части , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
1
необосновано,постановено при нарушение на съдопроизвоствените правила и
установената фактическа обстановка .
Сочи се на първо място ,че е било установено по делото ,че
работодателят неколкократно е правил опити да получи писмени обяснения
за отсъствието на ищцата –чрез писма с обратна разписка ,изпратени до
постоянния й адрес в гр.*** ул.*** №***.За наличие на същите тя е
уведомявана по мобилния й телефон от пощенските служители ,но не се е
явила да ги получи /за което свидетелства и уведомителното писмо от
ОДМВР-Бургас,РУ-Камено /.Последните писма ,с които са искани
обяснения са върнати на 27.12.2019 г. като непотърсени .В същото време
ищцата е получила именно на този адрес изпратените й пощенски записи за
дължими трудови възнаграждения.Това й поведение насочва на извод за
осуетяването на евентуалната дисциплинарна процедура по наказването й
,като по същия начин тя е процедурала по повод изпратената й заповд за
налагане на дисциплинарно наказание „уворнение“.Това поведение не може
да бъде вменено във вина на работодателя.Независимо от това
обаче,безспорно било ,че ищцата имала знанието за изпратените й искания за
даване на обяснения ,а впоследствие – и за издадената заповед за
уволнение.На първо място тя е знаела ,че изпратената от нея нотариална
покана с инкорпорирано предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение ,е връчена на работодателя на 18.10.2019 г. ,от което следва
,че след тази дата И. е знаела ,че прекратяване по този ред би настъпило
,считано от 19.01.2020 г.Това предпоставя съзнателно неполучаване на
всякаква друга кореспонденция с работодателя- ответник.По делото е
налична предоставена от НОИ справка за издаден на ищцата ПИК и
ползването му ,от който е виддно ,че тя многократно е достъпвала системата и
персоналната си партида и безспорно е била наясно с прекратяването на
трудовото си правоотношение и основанието за това .Затова и имайки ясна
представя за състоянието на персоналната си партида в НОИ ,тя съзнателно е
препятствала протичането на процедурата по дисциплинарното су наказание
,като не е получавала изпратените й документи .Тези факти не са
коментирани от първоинстанционния съд ,а е установено ,че работодателят е
направил всичко възможно да проведе законоустановената процедура по
наказване на работника и не следва да му се вменява във вина поведението на
ищцата .Прекратяването е извършено и в съответствие с приетия в
2
дружеството – работодател Правилник за вътрешния трудов ред и именно
законосъобразното извършване на процедурата е предпоставило нейната
продължителност ,предвид поведението на ищцата за осуетяване на
процедурата .Анализът сочи ,че много преди 22.01.2020 г. ищцата е следвало
да получи заповедта за уволнение и не следва да се презюмира забавяне или
вина на работодателя при неспазване процедурата ,от които ищцата да
извлича блогоприятни правни последици , а работодателя-негативни.
Сочи се също ,че е недопустимо обективнотото съединяване на исковете
по чл. 344 ал. 1 т. 1,2 и 3 КТ с този по т. 4 /освен при алтернативно
съединяване ,когато ищецът посочи кой е предпочитания иск /,поради което
производството по отношение на иска по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ следва да
бъде прекратено .
Анализът на доказателствата по делото сочи на злоупотреба с права от
страна на ищцата –която от една страна действа за осуетяване на
дисциплинарната процедура по наказването й ,а от друга –предизвестява
работодателя ,че желае прекратяване на трудовото си правоотношение ,като
не спазва срока за предизвестие и още на 04.10.2019 г. сключва друг трудов
договор и почва работа по друго трудово правотношение..Затова
работодателят следва да бъде обезщетение затова,че служителят не е
отработил дължимото предизвестие .В случая вместо реално отработени дни
се заплаща обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ.
По делото е представен протокол от проведено съдебно заседание ,в
който ищцата заявява неоснователността на претенциите си .Освен това се
прави възражение ,че срокът за повдигане на трудов спор е изтекъл /
трудовото правоотношение обявено в НАП за прекратено на 30.01.2020 г. ,
районният съд е приел ,че ТО е прекратено на 19.01.2020 г – след изтичане на
отправеното от ищцата предизвестие /,поради което се настоява за оставяне
без разглеждане на така предявените претенции.
Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и постановяване
на ново ,с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло ,заедно с
присъждане на разноските пред двете инстанции.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззиваемият ищец не е депозирал писмен отговор по чл. 263 от ГПК и
3
не е взел становище по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 и чл.
226 ал. 2 вр.ал.3 КТ ,както и евентуален иск с правно основание чл. 344 ал. 1
т.4 КТ ,като за съвместно разглеждане са приети насрещни искове от
първоначалния ответник по делото против първоначалния ищец с правно
основание чл. 221 ал. 2 и чл. 220 КТ-също предявени при условията на
евентуалност .
Установено е по делото ,че ищцата е била в трудово правоотношение с
„Бучеранг „ООД/към настоящия момент –„Богородица „ЕООД /,където е била
на длъжност „счетоводител „,на непълно работно време ,с месторабота – в
офиса на фирмата в гр. Бургас ,ул. „Морска „ № 16 .Трудовият договор е
сключен за неопределено време ,като срокът за предизвестие при
едностранно прекратяване е три месечен.
Не е спорно по делото също ,че на 04.09.2019 г.ищцата И. е изпратила
нотариална покана до работодателя си –ответното дружество ,с която го
уведомява ,че на осн.чл. 326 ал. 1 КТ прекратява трудовия си договор за
длъжността „счетоводител“ ,считано от изтичане на тримесечния срок на
предизвестието по чл. 326 ал. 2 КТ ,като поканата да се счита за писмено
предизвестие за прекратяването и че управителят на ответното дружество
ще се счита известен с получаване на поканата .Поканата е била връчена на
управителя на дружеството на 18.10.2019 г.
В периода 02.10.2019г.-06.10.2019 г. ищцата е била в платен отпуск и не
оспорва ,че на 07.10.2019 г. не се е явила на работа ,тъй като от 04.10.2019 г.
тя е в трудови правоотношения с друга фирма – „Форум транс „ООД –на
длъжността „оперативен счетоводител „и тя не е имала желание да се връща
на работа в ответното дружество и да спази срока на предизвестието .
На 30.12.2019 г. управителят на ответното дружество издава заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение „ на ищцата и на
осн.чл.330 ал. 2 т. 6 от КТ вр.чл. 188 т. 3 вр.чл. 190 ал. 1 т. 2 и чл. 187 т. 1
предл.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради
наложеното й наказания „дисциплинарно уволнение „-поради неявяване на
4
работа в периода 07.10.10.10.2019 г.,както и през следващите работни дни .
Работодателят изрично е указал заповедта за уволнение да се изпрати на
И. с препоръчано писмо с обратна разписка чрез „Български пощи „ ЕАД
.Ткова писмо е изготвено и в известието за доставка изрично е посочено ,че
съдържа заповед за уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение
.Пратката е изпратена на адреса на ищцата – гр.*** ул.*** № ***,който адрес
самата И. е посочила в нотариалната покана,с която уведомява ,че прекратява
трудовия си договор с предизвестие и и който е постоянният адрес на
ищцата – предвид данните за регистрацията й ,дадени от Община Камено –с
писмо до съда –приложено на лист 155 от първоинстанционното дело .
Пощенската пратка със заповедта за уволнение ,под №ИД РS 8000
02А5DU D,е изпратено от гр. Бургас до гр.*** на 30.12.2019 г. ,постъпило е в
пощенската станция в гр.*** на 02.01.2020 г. и е върната обратно на
получатела на 22.01.2020 г. с датно клеймо 22.01.2020 г. ,с посочени причина
–непотърсена от получателя .
При тази фактическа обстановка ,за да постанови акта си по същество
първоинстанционният съд е приел, че ищцата е предявила исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ,както и евентуалния – по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ
-преди изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, като е счел,
че заповедта за уволнение й е редовно връчена чак на 17.11.2020 г. ,когато е
получила уведомление от Д“Инспекция по труда "-гр.Бургас,с което е
уведомена ,че трудовото й правоотношение е прекратено със заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение „ под № 6/30.12.2019 г.
.Районният съд е приел за неоснователно направеното възражение от
противната страна за изтекла давност,тъй като исковата молба е подадена
чрез куриер на 21.12.2020 г.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на първостепенния съд.
Съгласно чл. 195 от КТ - дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, която следва да се връчи на работника или
служителя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да
бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай-наказанието се смята
за наложено от деня на нейното получаване.Следователно-законодателят е
предвидил като допустим способ за връчване на заповедта - изпращането й по
5
пощата. .... Спорен е въпросът за начина, по който следва да стане връчването
при този способ-дали трябва да е само лично или са приложими общите
правила за връчване, уредени в ГПК-на представител, пълномощник, на лице
от домашните, на съсед, на друго лице.
По въпроса за начина, по който следва да се връчи заповедта за
уволнение по пощата, за да се приеме, че то е надлежно,правилно съдът се е
позовал на цитираната съдебна практика ,изложена в реш. № 283/06.04.2010
г. на ВКС по гр.д. № 507/2009 г. ,трето г.о.,според която , за да е надлежно
връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на
получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно
общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 от ГПК, както и съобразно
специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги.
В конкретния случай работодателят не е могъл лично да връчи
заповедта, а се е възползвал от възможността за връчване по пощата с
обратна разписка. При избор на връчване чрез куриерска пратка или по
пощата, връчването е редовно съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за пощенските услуги . По силата на законовата норма условията за
доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила,
приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на
съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има
осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е
доставена на адреса на получателя срещу подпис /чл. 5, ал. 1 от Общите
правила/, или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ
на адреса, срещу подпис и документ за самоличност /чл. 5, ал. 2 от Общите
правила/, или при хипотезата на чл. 5, ал. 3 от Общите правила - когато при
посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по
ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се
оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския
оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне; броят на служебните известия
и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като
броят на служебните известия е не по-малък от две.
6
В случая първоинстанционният съд е приел ,че предвидената в чл. 5 от
Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията,
процедура не е спазена и връчването от служителя на пощенския оператор не
е извършено в съответствие с посочената разпоредба, тъй като липсвали
данни на кои дати са оставени двата броя писмени служебни известия с
покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба
в посочен срок. Затова е заключил ,че най-вероятно служителят е посетил
адреса само на 02.01.2020 г. ,не е открил адресата или пълнолетно лице ,на
което да се връчи писмото и е оставил писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в срок от 20 дни .
Всъщност установено е било по делото ,че преди опита за връчването на
заповедта за уволнение ,работодателят е правил неколкократно опити да
получи от работника писмени обяснения за отсъствието му от работа чрез
писма с обратни разписки ,изпратени пак на същия постоянен адрес на
ищцата в гр.*** .За наличието на такива писма тя е била уведомявана от
пощенските служители и по телефона,но не се е явила да ги получи /вж.
представеното писмо от РУ-Камено от 23.02.2021 г. на лист 153 от
първоинстанционното дело / .В същото време с пощенски запис ,изпратен на
същия адрес ,ищцата е получила дължимите трудови възнаграждения /за
което също са представени писмени доказателства /.Явно става дума за
злоупотреба с права от страна на ищцата ,чието поведение умишлено е
целяло осуетяване на процедурата по провеждане на дисциплинарно
производство .
Независимо от това ,видно от представеното писмо от 09.08.2021 г. от
„Български пощи „ /лист 35 от настоящото дело/при връчването на заповедта
за уволнение е спазена предвидената в чл. 5 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията процедура :От
съдържанието на писменото става ясно ,че при получаване на пратката
/съдържаща заповедта за уволнение / в съответния пощенски клон още
същия ден – на 02.01.2020 г. е било направено първото посещение на адреса
на получателя ,което е отразена на гърба на плика .Тъй като адресатът не е
намерен му е прозвъняно по телефона ,но никой не се е обадил .Затова
7
пощенският служител е залепил писмено известие на вратата на адреса с
покана получателят да се яви в пощенската станция .След неявяването ,на
13.01.2020 г. е залепено второ служебно известие ,на което също никой не се
е отзовал ,поради което на 22.01.2020 г. пратката е върната обратно като
непотърсена .
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за
правилно твърдението за неоснователност на предявените искове, поради
предявяването им след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от
КТ, с оглед направено възражение от противната страна за изтекла
давност,който извод следва от приложената по делото справка от НОИ /на
лист 179 и л.181 от първоинстанционното дело / за издаден на ищцата ПИК и
ползването му ,видно от която ищцата многократно е достъпвала системата
и персоналната си партида и безспорно е била наясно с прекратяването на
трудовия си договор и с основанието за това .Защото няма спор ,че
уведомление за прекратяване на трудовия договор с И. е прието от НАП на
30.01.2020 г.,а след тази дата тя многократно е достъпвала в системата /чрез
издадения й ПИК / ,вкл. в персоналната си партида /вж. цитираната справка
/.Последното отразено в справката влизане в системата е от 15.09.2020 г. и
следва да се приеме ,че това е най-късната датата ,на която е узнала за
основанието за прекратяване на трудовия си договор и от тази дата най-
късно следва да се отчита срокът по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ за предявяване на
исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1-4 КТ.
При сключване, изменение или прекратяване на трудов договор работодателят
трябва да изпрати уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (в сила от 01.03.2019
г.) за това до съответната териториална дирекция в НАП .Съгласно разпоредбата на чл. 62
ал. 3 КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на
оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до
регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни
изпраща копие от съответното заверено уведомление.
Следователно ,имайки достъп до данните в НАП относно трудовия си
договор , ищцата е имала право да поиска копие от съответното заверено
8
уведомление за прекратяването на този договор ,както и на останалите
документи .
Всички тези факти дават основание на настоящият съдебен състав да
приеме, че най-късно на през м. август 2020 г. ищцата е узнала за
прекратяването на трудовото й правоотношение, както и за правното
основание на което това е направено. Срокът за предявяване на исковете -
съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ - в тази хипотеза е двумесечен и пресметнат
от посочената дата изтича през м. септември 2020 г. В случая исковата молба
е подадена на 21.12.2020 г. С изтичане на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т.
2 от КТ, работникът е изгубил правото да претендира съдебна защита срещу
незаконно уволнение поради което и разглеждането на изложените основания
за незаконосъобразност и произнасянето по същество е недопустимо.Заедно с
главния иск следва да бъдат отхвърлени и погасения по давност иск по чл.
344 ал. 1 т. 4 от КТ /а при това положение не следва да бъдат обсъдени и
насрещните искове /.В останалата част решението е влязло в сила .
С оглед на горното и Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260989/16.07.2021 г. постановено по
гр.д. № 8489/2020 г. по описа на Бургаския районен съд и вместо него
ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност на осн.чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ
исковете на С.Х.И. ,ЕГН ********** от гр.*** ,ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.**
против „БОГОРОДИЦА „ЕООД ,ЕЩК ********* ,със седалище и адрес на
управление – гр. Бургас ,ул. „Морска „ № 16 ,представлявано от управителя
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА ИНДЖОВА ,съдебен адрес – гр. Бургас,ул.“Охрид“ 4
,партер за признаване за незаконно уволнението ,извършено със заповед №
6/30.12.2019 г. на управителя на ответното дружество ,с която на осн.чл. 330
ал. 2 т. 6 от КТ вр.чл. 188 т.3 вр.чл. 190 ал. 1 т.2 и чл. 187 т.1 предл. 3 от КТ е
наложено на И. дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
трудовото й правоотношение ,както и иска по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ за поправка
на трудова книжка № 16 на С.Х.И. на датата на прекратяване на трудовото й
9
правоотношение с ответника и на основанието за прекратяване ,като
трудовият договор да се счита прекратен на осн.чл. 326 ал. 1 КТ ,а не на
соченото основание –чл.330 ал. 2 т. 6 КТ и считано от 19.01.2020 г. вместо от
30.01.2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10