Решение по дело №10/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по чл. 129, ал. 3, изр. последно вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на “. О. вх. № 4208/08.09.2013 г. срещу разпореждане № 4008/05.09.2013 г. на РС Разлог по Г.д. № 614/ 2013 г., с което са върнати като нередовни искови молби, подадени от жалбоподателя /ответник по цитираното дело/ срещу третите лица помагачи „З” поради неотстраняване в срок след дадени указания на следните нередовности: непредставяне на доказателства за заплатени 2 бр. държавни такси по исковете всяка в размер на 12 000 лв.; във връзка с предявения иск „К” - непосочване на съотношението му с другия обратен иск срещу „З Г. .

В депозираната частна жалба срещу разпореждането жалбоподателят твърди, че неправилно съдът е върнал исковите молби, понеже в случая не е налице изменение на исковете, а предявяване на частични искове в дадения от съда срок за отстраняване на нередовности. Според жалбоподателя действително е налице промяна в исковете, но тя не съставлява изменение на иска. Ако се приеме логиката на съда, то при всяко оставяне без движение на исковата молба и допълване на същата съгласно указанията на съда би било налице изменение на иска. Досежно непосочването на съотношението между исковете жалбоподателят сочи, че този въпрос е правен и не подлежи на уточняване, понеже е безспорно, че предявените от ответника обратни искове се разглеждат от съда само ако претенцията на ищеца бъде уважена.

Съдът, след като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, намира за установено следното.

Въззивната частна жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от лице, което има право на жалба, в законноустановения срок за обжалване и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

На 05.06.2013 г. е предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ от З. К. в качеството й на наследник на сина й П срещу жалбоподателя “. О. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. В срока за отговор на исковата молба жалбоподателят /ответник по делото/ е депозирал молба вх. № 3584/19.08.2013 г. и молба вх. № 3586/19.08.2013 г., с които е поискал на основание чл. 219, ал. 1 ГПК да бъдат конституирани по делото дружествата „З” като трети лица помагачи на ответната страна. Ответникът е предявил обратен иск срещу „З. , ако бъде уважен главният иск, да бъде осъдено дружеството му заплати присъдената в полза на ищеца сума в размер на 300 000 лв. ведно със законната лихва начиная деня на трудовата злополука 17.11.2011 г. Също така, ответникът е предявил втори обратен иск срещу „К” , ако бъде уважен главният иск, да бъде осъдено дружеството му заплати присъдената в полза на ищеца сума в размер на 300 000 лв. ведно със законната лихва начиная деня на трудовата злополука 17.11.2011 г. С определение № 3831/20.08.2013 г. съдът е конституирал в качеството им на трети лица помагачи двете дружества и е оставил без движение исковите молби срещу тях. На ответника „Б” О. са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за заплатени 2 бр. държавни такси в размер на 12 000 лв. всяка, да представи препис от исковата молба срещу „К” , както и да уточни в какво съотношение е обратният иск срещу „К” с този срещу другото трето лице. Ответникът е получил съобщението на 28.08.2013 г. и в определения от съда срок на 03.09.2013 г. е подал молба с вх. № 3873. В нея ответникът уточнява, че поради невъзможност да заплати държавните такси редуцира претенциите си срещу третите лица помагачи на 1 000 лв., като предявява спрямо двете трети лица два частични обратни иска за заплащане на сумата от 1 000 лв. от всяко от тях. В молбата ответникът уточнява, че претендира сумата от 1000 лв. и от двете трети лица едновременно на различно основание. Представени са нови искови молби ведно с необходимия брой преписи от тях, както и доказателства за заплатени общо 120 лв. държавна такса по обратните искове / с три отделни платежни нареждания приложени на л. 46, 51 и 56/. С обжалваното определение съдът е върнал исковите молби с единствения аргумент, че е недопустимо да се изменя искът в срока за отстраняване на нередовности по висящ иск и поради тази причина изменението на иска не е процесуално действие по изпълнение на указанията на съда.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на разпореждането за връщане на исковете молби, но не и приемането за съвместно разглеждане в производството по Г. дело № 614/2013 г. по описа на РРС на двата обратни иска. Също така, съгласно чл. 219, ал. 3 ГПК актът, с който съдът приема за съвместно разглеждане обратния иск, не подлежи на обжалване. Поради тези причини настоящият състав няма да обсъжда доколко и дали са били налице предпоставките за приемане за съвместно разглеждане на така предявените обратни искове. Преценката на тези обстоятелства е в компетентността на районния съд.

Настоящият състав намира, че дадените от първоинстанционния съд с определение № 3831/20.08.2013 г. указания за отстраняване на нередовности в първоначалните искови молби са точни, ясни и безусловно необходими. Действително, при предявяването на първоначалните обратни искове ответникът не е представил доказателства за заплатена държавна такса съгласно размера на претенцията и не е заявил в какво съотношение се намират двата обратни иска. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че това съотношение е правен въпрос и не подлежи на уточняване. Обратните искове са винаги евентуални спрямо главния иск и именно досежно това безспорно обстоятелство указания от съда не следва да бъдат давани. Връзката между обратните искове помежду им обаче зависи от волята на ответника в качеството му на ищец по обратния иск. Само той може да заяви дали обратните искове са предявени в условията на кумулативност или на евентуалност. Не е допустимо съдът да определя тази връзка, понеже предметът на делото и видът на търсената защита се определят от страните – чл. 6, ал. 2 ГПК. В тази връзка обективираните в посоченото определение указания на районния съд са необходими.

Неправилен обаче е изводът на съда, че е не е допустимо претенцията на ищеца да се променя в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Гражданският процес влиза в действие тогава и доколкото легитимираното лице търси защита. До изпращане на препис от исковата молба на ответника за подаване на отговор ищецът е свободен да променя иска си по всякакъв начин, като правилата на чл. 214 ГПК не са приложими. Подобна промяна на исковата претенция не би затруднила по никакъв начин защитата на ответника доколкото той все още не е уведомен за висящия граждански процес. В случая съдът, макар да липсва изричен диспозитив, е приел за съвместно разглеждане двата предявени обратни иска и е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковите молби. Същите не са изпращани на третите лица помагачи за отговор. Действително, препис от определение № 3831/20.08.2013 г., с което са контитуирани третите лица помагачи, им е изпратен за сведение. Това обаче не е равнозначно на изпращане на исковите молби за отговор и защитата на тези лица не би могла да се затрудни с промяна на исковата претенция на ответника. Следователно ответникът се е възползвал от правото си да промени обратните искове, като ги предяви като частични. Налице са два нови иска, като по редовността на исковите молби съдът е бил длъжен да даде, ако е необходимо, нови указания. Неправилно и незаконосъобразно съдът, вместо да изпълни задълженията си по чл. 129, ал. 1 ГПК, е върнал новите искови молби.

В допълнение следва да се отбележи, че с депозирането на молба с вх. № 3873/03.09.2013 г. и на новите искови молби ответникът е отстранил съгласно указанията на съда някои от нередовностите. Ответникът е уточнил, че претендира сумата от 1000 лв. и от двете трети лица едновременно на различно основание, т.е., че исковете са предявени в условията на кумулативност. Представен е препис от исковите молби за другата страна. Внесена е сума в размер на 120 лв., като са представени три платежни нареждания. Установява се, че в тях фигурират различни сметки на РРС. В тази връзка задължение на районния съд е да прецени дали дължимите държавни такси по исковете са внесени изцяло и в полза на бюджета на съда. Ако това не е сторено, съдът е длъжен да даде нови указания относно размера на дължимата такса по новопредявените искове, каквито указания по делото не били формулирани.

С оглед на гореизложеното, разпореждането за връщане на исковите молби следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4008/05.09.2013 г. на РС Разлог по Г.д. № 614/ 2013 г., с което са върнати исковите молби на ответника “. О. с ЕИК , със седалище и адрес на управление: Г. Б., У. „Д. Х.” № 13, срещу третите лица „З Г. с ЕИК , със седалище и адрес на управление: Г. С, У. „П.” № 5 и „К” с ЕИК , със седалище и адрес на управление: Г. С, У. „П” № 1, и ВРЪЩА делотоза продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: