№ 725
гр. Перник, 01.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500400 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 396/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 195/2025 г. на Районен
съд – П. се осъжда на основание чл. 149, във вр. чл. 144 от СК В. Й. Ф., ЕГН:
********** от гр. П., ул. *** да заплати на А. В. Ф., ЕГН: ********** от гр. П., ул. ***,
сумата от общо 4200 лв. /четири хиляди и двеста лева/, представляваща издръжка за
периода от 16.01.2024 г. до 16.01.2025 г. /по 350 лв. месечно/, дължима на навършилото
пълнолетие дете, учащо в редовна форма на обучение във висше учебно заведение,
като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4800
лв., като неоснователен. Със същото решение на основание чл. 144 от СК В. Й. Ф. е
осъден да заплаща на А. В. Ф., негово навършило пълнолетие дете, учащо във висше
учебно заведение в редовна форма на обучение, месечна издръжка в размер на 350 лв.
/триста и петдесет лева/, считано от 17.01.2025 г./датата на подаване на исковата молба/
до настъпване на предвидено в закона основание за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане,
като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 500
лв., като неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по
делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от В. Й. Ф., чрез
адв. В. Ф., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение, като се
твърди, че същото е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че
решаващият съд не е обсъдил наведените в отговора на исковата молба съображения и
1
тяхната взаимна връзка и обвързаност с останалите налични по делото доказателства.
В продължение се сочи, че съдът не е установил релевантните за спорното право
факти и не е установил правилно фактическата обстановка по делото. Излагат се
съображения, че неправилно първата инстанция е приела предявената искова
претенция за основателна и я е уважила частично, като същевременно не е установено
по безспорен и категоричен начин, че даването на издръжка не съставлява особени
затруднения за ответника. Допълва, че в производството пред първоинстанционният
съд са събрани както гласни, така и писмени доказателства, от които се установява, че
Ф. е в абсолютна невъзможност да заплаща претендираната издръжка, като се
релевират доводи в тази насока. На следващо място се сочи, че в производството пред
районния съд не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищцата относно
нуждата от изплащане на издръжка, а още по-малко за изплащане на издръжка за
минало време. Намира, че е налице несъответствие между събраните по делото
доказателства и изводите на решаващия съд. С въззивната жалба се излагат твърдения,
че даването на издръжка на пълнолетно дете не е безусловно, а такава се дължи когато
пълнолетното дете не може да се издържа от доходите си или от използването на
имуществото си, както и когато учи редовно в средни или висши училища и
същевременно се сочи, че задължението за издръжка на малолетно или непълнолетно
дете има предимство пред издръжката на пълнолетно дете. Въз основа на изложените
доводи за неправилност на постановеното от първата инстанция решение се моли съда
същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявените искови
претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените
пред двете съдебни инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – А. В. Ф., чрез адв. Р. Т., с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна. Навеждат се твърдения, че при постановяване на решението районният
съд се е съобразил с наличните по делото доказателства, като се е произнесъл и
относно възможностите на ответника, като правилно е приел, че даването на издръжка
не представлява „особено затруднение“ за ответника. За неоснователно и неотносимо
към казуса се намира посоченото в жалбата, че майката на ищцата е продала свой
имот и с парите от продажбата може да издържа децата си. Моли се съда да потвърди
постановеното от Районен съд - П. решение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
2
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.07.2025 г. от 11,00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3