№ 12708
гр. С, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110112724 по
описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не се явява потребител
на топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх.
Ищецът – В. С. С., твърди, че не се явява потребител на топлинни услуги в имот,
намиращ се в гр. ххх, тъй като в имота няма радиатори и е изпращала многократно
писма до ответника, че не приема предложението на ответника да предоставя
топлинни услуги в имота. Въпреки посоченото, ответникът претендира спрямо ищеца
заплащането на цена за топлинни услуги в имота, като изпраща покани до ищеца да
плащане на задълженията, подава заявления за издаване на заповеди за изпълнение до
съда, служители на ответника посащават имота на ищеца и се обаждат на ищеца. С
посочените действия счита, че ответникът нарушава правата на ищеца, предвидени в
Коституцията на Република България, поради което моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не се явява потребител на
топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх.
Ответникът – „ТС” ЕАД, твърди, че между страните е налице договор за
предоставяне на топлинни услуги в процесния имот, тъй като ищецът се явява
собственик на имота. Ето защо, моли искът за бъде отхвърлен. Претендира разноските
по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
1
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба и уточнителните молби съдът
счита, че е сезиран единствено с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не се
явява потребител на топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх. Действително, СГС
е приел, че е предявен и иск по чл. 109 ЗС за осъждането на ответника за премахне
съоръженията си, намиращи се в имота на ищеца, за да може да извършва доставка на
услугата си, като заобикаля същия. В същото време, в о.с.з., проведено на 19.10.2022 г.,
ищецът изрично заявява, че не са налице такива съоръжения на ответника в имота му и
че няма такова искане, а претенцията му се основава на факта, че не се явява
потребител на топлинни услуги, които се предоставят от ответника. Съгласно
уточнителна молба от 16.06.2022 г. ищецът заявява, че обстоятелствата, от които
произтича искът му, са следните: липса на договор между ищеца и ответника; че
ищецът не е поръчвал на ответника да му предоставя неговата стока; че не използва
изобщо стоката на ответника във всичките разновидности. Следователно,
изложеното в исковата молба искане на ищеца да бъде задължен ответникът да
заобикаля имота му, не може да се квалифицира като иск по чл. 109 ЗС, а като
твърдение, относимо към иска му за установяване на факта, че между страните не е
налице договор, съответно – че ответникът не следва да му предоставя услуга,
респективно – че ищецът няма задължение да я приема и да заплаща цената ѝ.
С доклада на делото, неоспорен от страните в посочената част, като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ищецът се явява
собственик на имот, намиращ се в гр. ххх, като ответникът претендира от ищеца
заплащането на потребените топлинни услуги в посочения имот.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия се уреждат
от Закона за енергетиката. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване на имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се
е водила партидата при ответника за посочения имот или че е прекратено
топлоподаването към отоплителните тела в имота. Предвид факта, че ищецът се явява
собственик на процесния имот, съдът счита, че ищецът се явява потребител на
топлинния енергия по смисъла на ЗЕ, от което следва, че същият е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря за задължението за заплащане на
2
потребената топлинна енергия в процесния апартамент. Ето защо, съдът приема, че
между страните е налице договор за продажба на топлинна услуга в процесния имот.
Във връзка с изложеното съдът счита, че искът с правно основание чл. 124 ГПК
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от В. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, бул. ххх, срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ............., с адрес: гр. С, ул.
ххх, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не се явява
потребител на топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. ххх, да заплати на „Т
С” ЕАД, ЕИК ............., с адрес: гр. С, ул. ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 100 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3