№ 907
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Темислав М. Д.
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100506364 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.03.2022 год., постановено по гр.дело №49226/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 33 с-в, е отхвърлен предявения от И. Д. Я. /в качеството й на правоприемник на
Д.С.С./ срещу Д. Д. С. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договор
за дарение от 0.05.1996 год. на 1/4 ид.ч. от недвижим имот, сключен с нотариален акт №193,
нот.дело №9053/1996 год. на нотариус Б., с район на действие СРС и ищцата е осъдена да
заплати по сметка на бюджета на съдебната власт на основание чл. 77 ГПК разноски по
делото в размер на 1 013.85 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищцата И. Д. Я.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че не са налице основания за отмяна на дарението, тъй
като наследодателят й /и първоначален ищец по делото/ не бил установил, че е поискал от
ответницата издръжка и че последната била му отказала. По делото било доказано, че
първоначалният ищец търсел настоятелно ответницата, след което напълно изгубил контакт
с нея. С исковата молба също се отправяло искане за даване на издръжка. Обстоятелството,
че исковата молба не била стигнала пряко до ответницата не можело да вреди на ищеца.
Ответницата не била намерена на постоянния си адрес, поради което и връчването на книжа
било осъществено по реда на чл. 47 ГПК, като й бил назначен особен представител.
Показанията на свидетелката Б. били източник на данни за това, че ответницата била
търсена от първоначалния ищец, че се укривала и съзнателно не поддържала контакт с
1
дарителя, за да избегне отговорността си. Ответницата живеела в гр.Варна, но не била
адресно регистрирана там. Поканата за престация на издръжка била предвидена в интерес на
задължената страна, в частност на ответницата. След като, обаче, тя се била поставила в
изолаци, в невъзможност да бъде намерена на нейния постоянен или настоящ адрес,
очевидно не можело да се вменят в отговорност на дарителя последиците от
невъзможността да бъде отправена покана. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД – уважен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответницата по жалбата Д. Д. С., чрез назначения й особен представител, счита, че
решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че първоначалният ищец не бил
поискал от надарената издръжка. Освен това не била налице и другата предпоставка по чл.
227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, а именно надарената да е отказала да даде издръжка. Същата не била
узнала, че дарителят се нуждае от издръжка. Твърденията, че ответницата била търсена, не
се подкрепяли от доказателствата по делото. В производството по делото не участвал
надлежно упълномощен представител на ответницата, който да е легитимиран да ангажира
правната й сфера. Особеният представител не можел да прави признание на иска, да
сключва спогодби, не можел да прави отказ от иска. Следователно той не можел да получава
от името на ответницата изявления, в резултат на които в патримониума на последната да
възникват задължения спрямо определено лице. Събраните гласни доказателства по делото
не съдържали необходимата информация, че ответницата била поканена да заплаща
издръжка на първоначалния ищец.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, но е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, дарението може да бъде отменено,
когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението
по този законов текст са: трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от него
до дарения и отказ на последния да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не
възникне или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава
морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД не е налице проява
на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от
която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на
2
издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, в по-лошо положение от това на дарителя – виж задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 год. на ВКС по тълк. дело №
1/2013 год., ОСГК.
Нуждата от издръжка не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер.
„Трайна нужда“ е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от
притежаваните от него средства и имущества. Трайната нужда трябва да бъде преценявана
във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни нужди; специална храна, с оглед специфично заболяване, при една средна
мяра предвид социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в
страната. Нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които
дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова
величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му
нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната
издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от
какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и да прецени
кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани. Сумата, съставляваща месечните
средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии,
добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.
подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или
цена на друго имущество – виж Решение № 145 от 1.11.2017 год. на ВКС по гр. дело №
786/2017 год., III г. о., ГК, Решение № 432 от 22.01.2014 год. на ВКС по гр. дело №
3321/2013 год., IV г. о., ГК, Решение № 172 от 16.05.2013 год. на ВКС по гр. дело №
1203/2012 год., IV г. о., ГК.
Доказването на нуждата от издръжка се извършва с всички доказателствени средства
/писмени, гласни и заключения на вещи лица/, като в тежест на ищеца е да установи, че е
изпаднал в трайна нужда от издръжка и материалните му възможности не позволяват да
покрива нуждите си.
Отправянето на покана до надарения, с която дарителят е поискал издръжката, от която
се нуждае, се доказва с всички доказателствени средства /писмени и гласни/, като
доказателствената тежест в тази насока е на ищеца. Формата на поканата е без значение,
като същата може да бъде както устна, така и писмена /поканата до надарения за даване на
издръжка е неформален акт/. Тя, също така, може да касае цялостно подпомагане на
издръжката на дарителя или само отделни негови нужди. Нуждата от издръжка на дарителя
може да се изрази както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на
консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр., но още и в необходимост от
непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Искането на дарителя към
надарения за помощ при покриване всички или част от потребностите, за които не разполага
с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на
издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Не е необходимо дарителят да е
3
претендирал определена парична сума, която да се предаде еднократно или да се предоставя
периодично от надареното лице. Следва да се приеме, че надареният е поканен да
предоставя средства за издръжка и когато във връзка с конкретна нужда на дарителя е
поканен да предоставя нещо в натура, включително и непосредствени грижи за здравето,
хигиената и домакинството на дарителя с оглед невъзможността да се справя сам – виж
Решение № 435 от 2.11.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1370/2010 год., IV г. о., ГК, Решение
№ 293 от 14.07.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1302/2010 год., IV г. о., ГК, Решение № 66 от
19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2007 г., IV г. о., ГК.
Отказът на надарения да дава поисканата от него издръжка може да е изричен или
мълчалив /т.е. той може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще
предостави средства, но не ги предоставя/.
Нуждата от издръжка трябва да съществува към датата на поканата, отправена преди
исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на формиране на силата
на пресъдено нещо по делото. Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към
датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба,
която също има значението на покана. Поради това и съдът в съответствие с правилото,
установено в нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да вземе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право – виж Решение № 473 от
20.01.2012 год. на ВКС по гр. дело № 263/2011 год., IV г. о., ГК, Решение № 293 от
14.07.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1302/2010 год., IV г. о., ГК, Решение № 194 от
02.10.2013 год. на ВКС по гр. дело № 130/2013 год., III г. о., ГК.
В разглеждания случай е безспорно по делото, че на 09.05.1996 год. бил сключен
валиден договор за дарение, по силата на който Д.С.С. /първоначалният ищец по делото/ и
съпругата му М.С.С. дарили на дъщерите си И. Д. Я. и Д. Д. С. следния недвижим имот
/придобит в режим на съпружеска имуществена общност/: апартамент №41, находящ се в
гр.София, ул.“Илинден“ /преди това ул.“*******, *******, със застроена площ от 71.60
кв.м., ведно със зимнично помещение и 2.70 ид.ч. от общите части на сградата, която е
построена върху държавна земя, съставляваща парцел І, кв.1 от местността „Разсадника“, а
сега преименована в кв.В. И., по плана на гр.София.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В.Б.К., които следва да бъдат ценени
като ясни, последователни, житейски логични и кореспондиращи с останалите данни по
делото и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и
заключенията на вещото лице по първоначалната и допълнителната съдебно-медицински
експертизи, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, се
установява /а и страните не спорят/, че първоначалният ищец Д.С.С. е бил на 90 години –
към момента на подаване на исковата молба, със здравословни проблеми, единствен доход
от пенсия в размер между 335 лв. и 385 лв. месечно, като е имал запазено право на ползване
върху процесния имот. Същият не е притежавал друго имущество, от което да може да се
издържа /виж декларация на л. 24 – 26 първоинстанционното дело, като противното нито се
4
твърди, нито установява по делото/. Средномесечната издръжка на едно лице-пенсионер
възлизала, както следва: за 2018 год. – в размер на 412.50 лв.; за 2019 год. – в размер на
442.92 лв. и за 2020 год. /първите шест месеца/ – в размер на 455.33 лв., а във връзка със
заболяванията си – хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност,
доброкачествена хиперплазия на простатата и предсърдно мъждене и треперене, катаракта
на двете очи, на ищеца е била препоръчана диета /за сърдечно болни/, като е следвало да
приема ежедневно лекарства, налагащи допълнителни месечни разходи в размер на около
110 лв. Дарителят се е нуждаел и от чужда помощ в ежедневието си – за пазаруване,
придвижване, чистене и готвене.
При това положение се налага изводът, че Д.С.С. е изпаднал в трайна нужда от
издръжка в период, предхождащ смъртта му – настъпила на 24.05.2021 год. в хода на
първоинстанционното производство, поради това, че единственият му паричен доход е бил
под линията на бедност и не му е осигурявал нужните средства за поддържане на нормален
жизнен стандарт, съответстващ на възрастта и здравословното му състояние,
икономическите и социалните условия в страната.
Противно на приетото от СРС, въззивният съд счита, че по делото е доказано, че
дарителят /първоначалният ищец/ е отправил искане до надарената /ответницата/ за даване
на издръжка. Действително събраните гласни доказателства в първоинстанционното
производство чрез разпита на свидетелката К., както и събраните във въззивното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В.В.И. не установяват по
несъмнен и категоричен начин, че отправената от първоначалния ищец покана за заплащане
на издръжка е достигнала до знанието на ответницата. Същевременно, както вече бе
посочено, по-горе исковата молба, която съдържа твърдения за нуждата от издръжка,
съставлява покана за даване на издръжка – както е в частност. Препис от исковата молба,
която е била депозирана на 25.07.2018 год., е бил връчен на ответницата, чрез назначения й
особен представител, на 16.12.2019 год. – към който момент е установено, че е съществувала
трайна нужда от издръжка на дарителя, поради което и настоящият съдебен състав приема,
че поканата на дарителя е достигнала до ответницата, поради следните съображения:
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1 – 5
ГПК с оглед охрана на интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Няма съмнение, че дарителят може да избере начин на връчване
на поканата за плащане на издръжка, включително и чрез нотариална покана и той ще е
редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. с чл. 47, ал. 1 – 5
ГПК – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство – в този смисъл виж Решение №198 от
18.01.2019 год. на ВКС по т. дело № 193/2018 год., І т. о., ТК и Решение №86 от 27.10.2020
год. на ВКС по т. дело № 2118/2019 год., І т. о., ТК.
5
На следващо място СГС приема, че когато дарителят изпадне в нужда и покани
надарения да дава издръжка, за надарения не възниква задължение да плаща издръжка,
съответно дарителят не разполага с осъдителен иск за плащане на издръжка. За надарения
възниква право на избор дали да дава издръжка. Когато надареният откаже да даде
издръжка, за дарителя възниква потестативното право да отмени дарението, като в този
случай надареният може да възрази, че ако даде издръжка би поставил себе си или лица,
които издържа, в по-неблагоприятно положение. Това възражение има правопрепятстващ
ефект и се упражнява чрез позоваване пред съда на посочените факти. Правопрепятстващите
факти се въвеждат от ответника се доказват от него, за тях съдът не следи служебно. Те са
извън основанието на иска и ищецът не е длъжен да ги отрича в исковата молба, респ. да
доказва отрицателните факти, при условията на пълно и главно доказване – в този смисъл
Решение № 82 от 24.06.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2911/2018 год., III г. о., ГК.
В частност ответницата нито твърди, нито доказва, че чрез даването на издръжка би
поставила себе си или лица, които издържа в по-неблагоприятно положение.
При това положение следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 227, ал. 1,
б. „в“ ЗЗД, поради което и предявеният иск се явява основателен. Трябва да бъде изрично
посочено, че липсват фактически и правни основания за извеждане на разрешение,
аналогично на приетото в Тълкувателно решение №6/2011 год. на ВКС по тълк.дело №
6/2011 год., ОСГК /виж и Определение № 60872 от 09.12.2021 год. на ВКС по гр.дело №
2029/2021 год., ІІІ г. о., ГК/.
Ето защо решението на СРС следва да бъде изцяло отменено, а искът – уважен /в хода
на първоинстанционното производство Д.С.С. е заместен по реда на чл. 227 ГПК от
наследника си по завещание И. Д. Я., като между последната и ответницата липсва спор кой
е действителният наследник на първоначалния ищец/.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката /ищцата/ направените разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение за особения представител на
ответницата в размер на 354.50 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.,
както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на
81.92 лв., за възнаграждение за особения представител на ответницата в размер на 600 лв. и
за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС сумата от 1 013.85 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса /163.85 лв./, възнаграждение за вещи лица /500 лв./ и
възнаграждение за назначения й особен представител /350 лв./.
Предвид изложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 16.03.2022 год., постановено по гр.дело №49226/2018 год. по
описа на СРС, ГО, 33 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ дарение от 09.05.1996 год., извършено с нотариален акт №193, нот.дело
№9053/1996 год. на нотариус Б., с район на действие СРС, с което Д.С.С. е дарил на дъщеря
си Д. Д. С. 1/4 идеална част от апартамент №41, находящ се в гр.София, ул.“Илинден“
/преди това ул.“*******, *******, по предявения от И. Д. Я. с ЕГН ********** /заместила
по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса първоначален ищец Д.С.С. в
качеството си на негов наследник по завещание/, с адрес: гр.Банкя, ул.“*******, срещу Д. Д.
С. с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“*******, иск с правно основание чл. 227, ал. 1,
б. „в“ ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“*******, да заплати на И.
Д. Я. с ЕГН ********** /заместила по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса
първоначален ищец Д.С.С. в качеството си на негов наследник по завещание/, с адрес:
гр.Банкя, ул.“*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение за особения представител на
ответницата в размер на 354.50 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.,
както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на
81.92 лв., за възнаграждение за особения представител на ответницата в размер на 600 лв. и
за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Д. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“*******, да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 013.85 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса /163.85 лв./,
възнаграждение за вещи лица /500 лв./ и възнаграждение за назначения й особен
представител /350 лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8