Решение по дело №393/2020 на Апелативен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е № 260012

 

гр. Варна,26.08.2020 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на ……………….. през две хиляди и двадесета година в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 393/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „Борофарма“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. И.К. срещу Решение № 415 от 30.06.2020 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 679/2020 г., с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията № 20200518131308 от 19.05.2020 г. по заявление А 4 с вх. № 20200518131308 относно вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството.

В жалбата се навеждат подробни аргументи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Процесуалният представител на жалбоподателя намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за възприемане на презумпцията за неудовлетвореност на кредиторите без събиране на доказателства за удовлетворяването на кредиторите. Посочва, че след приключване на производството по несъстоятелността на трите търговски дружества не е прекратено удовлетворяването на кредиторите от другите гаранти и от възбранения имот. Излага доводи, че неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 141, ал. 8 от ТЗ би лишило жалбоподателя доживот от правото да заема определена длъжност. Моли за отмяна на решението.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът приема следното:

В производството по съдебна ревизия на откази по реда на чл. 24-25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът не е обвързан от посочените от АВп основания за отказ, а следва да извърши цялостна собствена проверка на предпоставките по чл. 21 от ЗТРРЛЮНЦ. Регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка от длъжностното лице по регистрацията както на валидното заявяване, така и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване.

Отказът на АВп № 20200518131308 от 19.05.2020 г. е мотивиран с аргументи, че И. К. е бил управител на дружества, прекратени поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, поради което същият не може да бъде вписан като управител на основание чл. 141, ал. 8 от ТЗ.

По същество:

От съдържанието на подаденото заявление Образец А 4 се установява, че се иска вписването на обстоятелство, свързано с управлението на „Борофарма“ ЕООД. Към заявлението са представени образец на подписа на управителя – И. К., декларация на същия по чл. 141, ал. 8 от ТЗ, декларация по чл. 142 от ТЗ, учредителен акт на дружеството, както и решение на едноличния собственик на капитала от 15.05.2020 г..

Съгласно разпоредбата чл. 141, ал. 8, изр. първо от ТЗ не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.

В представената декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ /л. 25/ от И. К. е посочено, че не са налице горепосочените пречки.

След служебно извършена справка в ТР се установява, че И. К. е бил вписан за управител на следните дружества: „Асклепий – ИК“ ЕООД, „Екофарм“ ЕООД и „Фармаконсулт“ ЕООД в двугодишен срок преди датата на решението за обявяването им в несъстоятелност. Трите търговски дружества са заличени от ТР след прекратяване на производствата по несъстоятелността им по чл. 632, ал. 4 от ТЗ поради невъзобновяване на същите.

В доктрината се приема, че разпоредбата на чл. 141, ал. 8 от ТЗ е императивна и не може да се преодолее с противна уговорка в дружествения договор или с решение на общото събрание на дружеството/едноличния собственик на капитала /така Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. С:, 2014, с. 283/.

В постановената относима съдебна практика се приема, че разглежданата разпоредба ограничава единствено правата на конкретно лице да бъде управител на търговско дружество, но не и правото му на свободна стопанска инициатива, като последното може да бъде учредител, респ. собственик на капитала, на търговски дружества, чрез които да осъществява търговска дейност. Същата цели да охрани обществения интерес по повод свободата и сигурността на стопанската инициатива, като способства за намаляване на риска по причина на евентуално неумело управление от лицата по чл. 141, ал. 8 от ТЗ, които са били вече в управлението на дружества, прекратени поради несъстоятелност, в период от две години преди решението за обявяване на несъстоятелността, да доведат и новите дружества до същото състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, което ще увреди интереса на техните съконтрахенти – кредитор /така Решение № 811 от 01.04.2019 г. на САС, постановено по т. д. № 1524/2019 г., Решение № 1532 от 01.06.2019 г. на САС, постановено по т. д. № 2062/2019 г./.

Настоящият съдебен състав, намира за налична първата предпоставка по повод на „Асклепий- ИК“ ЕООД. Видно от вписванията в ТР, за управител на дружеството на 20.12.2008 г. е вписан - И. К.. Същият не е бил заличен до вписване на решението за обявяване на несъстоятелността на дружеството.

По отношение на втората кумулативна предпоставка за прилагане на забраната, а именно наличие на неудовлетворени кредитори, следва да се има предвид, че с решение от 02.12.2014 г., по т. д. № 1377/2014 г. на Варненския окръжен съд е открито производството по несъстоятелността на „Асклепий- ИК“ ЕООД. Същото е спирано с решения от 02.12.2014 г. и от 17.09.2016 г.. Поради липсата на възобновяване, производството по несъстоятелността е прекратено с решение от 05.10.2017 г., на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ. С оглед на горното, следва да се приеме, че са останали неудовлетворени кредитори в хода на производството по несъстоятелност, които няма как да бъдат удовлетворени към настоящия момент, поради прекратяването на производството и несъществуването на дружеството като правен субект.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намирам че съществува пречка за вписване на И. К. като управител на „Борофарма“ ЕООД по чл. 141, ал. 8 от ТЗ.

Вън от горното, следва да се посочи, че горе разглежданите кумулативни предпоставки са налице и по отношение на останалите две търговски дружества - „Екофарм“ ЕООД и „Фармаконсулт“ ЕООД.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че доколкото в представения учредителен акт И. К. е посочен като представляващ и управител на дружеството, същият не може да бъде приет и вписан с посоченото обстоятелство в ТР. Вписването на тези обстоятелства ще доведе до противоречие между вписаните обстоятелства и тези, отразени в учредителния акт, поради което правилно е постановен отказ и по повод на вписването на обстоятелства, свързани в освобождаването на настоящия управител.

С оглед на горното, обжалваното решение на Варненския окръжен съд, предмет на настоящата жалба, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 415 от 30.06.2020 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 679/2020 г..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

               2.