Решение по дело №3014/2019 на Районен съд - Казанлък

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е     №

 

 

Казанлък, 09.07.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на  шестнадесети март две хиляди двадесет и първа  година в състав                                       

Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева  гр. дело № 3014/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове за заплащане на трудови възнаграждения и на обезщетения с правно осн. чл. 242, чл.245, чл.270, чл. 221, ал.1 КТ, чл. 224, ал.1 КТ.

 Ищецът Н.Р.Д. твърди, че работила по трудово правоотношение при ответника от 18.10.2010 година до 22.03.2-19 година на основание трудово договор №48/2010 г. на длъжност „технически организатор“. На 07.05.2018 год. въз основа на подписан анекс към договора преминала на длъжност „агроном“ с ОМВ от 1935 лв. при запазване на всички останали „параметри“ на първоначалния договор. Полагала труд в клонът на ответното дружество „И. 1“ - клон ***** където се намират насажденията и рафинерията на ответника. Правоотношението й с ответника е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. 

Със сигнал вх.№ 19078194/01.07.2019 година сезирала Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. След приключване на проверката получила от ответника по банков път 400 лв. и останали неизплатени: 1101,52 лв. трудово възнаграждение за м. февруари 2019 год.; 1354,50 лв. трудово възнаграждение за 14 работни дни през м. март 2019 г. ; 1935 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ; 387 лв. обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 4 дни или 3140 лв. общо  след направените по закон приспадания за данъци и осигуровки.

Твърди, че на ответникът са дадени предписания да й заплати посочените по вид и размер възнаграждения и обезщетения и срок до 13.09.2019 год. видно от писмо изх.№ 19077060/2019 г. на ИА „ГИТ“. Въпреки това и отправяните по служебната ел. поща покани ( последната от 18.06.2019 г.) ответникът не изпълнил задължението си, което е основание за завеждане на настоящата искова молба.

Моли съда на осн. чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД да осъди ответника „И." ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес управление *** ***** , представлявано от управителя Д.К.С., да й заплати следните суми:1101,52 лв. трудово възнаграждение за м. февруари 2019 год.; 1354,50 лв. трудово възнаграждение за 14 работни дни през м. март 2019 г.;1935 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ; 387 лв. обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 4 дни неползван отпуск за 2019 г.; 158.21 лева - мораторна лихва върху неплатените трудови възнаграждения за периода от падежа на всяко вземане (първо число на месеца следващ този, през който е положен трудът) до датата на подаване на исковата молба; законната лихва от върху уважения размер на исковете по чл.128 от КТ от датата да подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Моли съда да й присъди направените по делото разноски.

Посочва следната банкова сметка *** суми: ***** .

 

          Ответникът „И.“ ЕООД не подава отговор на исковата молба, не взема становище по предявените искове, не изпраща  представител в съдебно заседание, не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.

         

          От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от представената справка на актуалното състояние на трудовите договори сключени от ищцата, Н.Р.Д. е била в трудово правоотношение с „И.“ ЕООД *** от 18.10.2010 г до 22.03.2019 год. за различни длъжности и на длъжност „агроном“ считано от 02.07.2018 г. до прекратяване на правоотношението.

От представеното извлечение от трудовата книжа на ищцата е видно, че при назначаването си при ответника е работила на длъжност „технически организатор“, считано от 05.07.2018 год. е назначена на длъжност „агроном“ с ОМВ 1935 лв. и трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на 22.03.2019 год. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Записванията в трудовата книжка относно изменение на трудовото правоотношение създадено с трудов договор № 48/18.10.2010 година съвпадат със съдържанието на представеното Допълнително споразумение  към трудов договор № 48/18.10.2010 година.

          Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на трудовите възнаграждения претендирани от ищцата възлиза на  1935 лв. за м. февруари 2019 г. и 1354,50 лв. за м. март 2019 г. в брутен размер. След приспадане на  платените на 10.04.2019 година 400 лв. и дължимите от работодателя данъци, вноски и осигуровки нетния размер на трудовото възнаграждение за м. февруари въз лиза на 1101,52 лв. (1501,52 лв. – 400 лв.), а за м. март 2019 г. – 1051,06 лв.

Размерът на обезщетението за 4 дни неползван платен годишен отпуск изчислено на база среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението възлиза на 387 лв.  в брутен размер и на 348,30 лв. в нетен размер.

Размерът на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за оставане без работа възлиза на 1935 лв. в брутен размер и 1741,50 лв. в нетене размер.

Обезщетението за забавеното изплащане на нетния размер на трудовите възнаграждение за м. февруари и м. март 2019 год. въз лиза на 144,88 лв.

На 19.06.2019 г.  Н.Д. е изпратила до  Д.С. електронно съобщение, с което е поискала изплащане на заплатите си за м. февруари и март 2019 г.  

          Исковата молба е подадена на 06.11.2019 год.

 

          От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи: 

Положеният по трудово правоотношение труд е възмезден. Работодателя дължи плащане на уговореното възнаграждение. Когато страните не са уговорили падеж на вземането срокът на изпълнение на задълженията за заплащане на трудово възнаграждение и размерът на обезщетението, което се дължи при забава се определя от чл. 270 КТ - трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. От деня на падежа ответникът изпада в забава и дължи наред със възнаграждението за положения труд и обезщетение равно на законния за страната лихвен процент на осн. чл.245ал.2 КТ.

            Предявеният иск за трудово възнаграждение за м. февруари 2019 г. за  1101,52 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

          Предявеният иск за трудово възнаграждение за м. март 2019 г. за  1354,50 лв. е частично основателен и следва да бъде уважен за 1051,06 лв. и отхвърлен в частта до 1354,50 лв. като неоснователен.

          Предявеният иск за обезщетението за 4 дни неползван платен годишен отпуск за 387 лв. в брутен размер е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

 Предявеният иск за обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за оставане без работа за 1935 лв. в брутен размер е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Предявеният иск за обезщетение за забавеното изплащане на нетния размер на трудовите възнаграждение за м. февруари и м. март 2019 год. е частично основателен и следва да бъде уважен за 144,88 лв. и отхвърлен в частта до 158,21 лв.

           Искането за присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба е основателно и следва да бъде уважено. В полза на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва върху дължимите трудови възнаграждения и обезщетения считано от 06.11.2019 год. до изплащането им.

            На основание чл. 242 ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта в която се присъждат възнаграждение за труд и обезщетения.

            Разноските на ищеца по делото възлизат на  530 лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор №50990 от 30.09.2019 г. (л.24), 600 лв. по представено незаверено копие на договор №01903/15.01.2021 год. и съразмерно с уважената част от претенциите ответникът следва да му заплати 1057,49 лв.

          Ответникът следва да заплати на КРС държавна такса от 263,50  лв., от които  86,10 лв. по иска за трудови възнаграждения с цена 2152,58 лв., 77,40 лв. по иска за обезщетение по чл.221 от КТ с цена 1935 лв., 50 лв. по иска за обезщетение по чл. 224 КТ с цена 387 лв., 50 лв. по иска за обезщетение за забавено изплащане на трудови възнаграждения с цена 144,88 лв.  и  200 лв. разноски за експертиза.

          Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА „И." ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес управление *** ***** , представлявано от управителя Д.К.С. да заплати на Н.Р.Д. ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес ***, във връзка с трудово правоотношение за длъжността „агроном“, прекратено на 22.03.2019 год. суми:

-        1101,52 лв., представляващи нетен размер на  трудово

възнаграждение за м. февруари 2019 год. в едно със законната лихва върху тази сума считано от 06.11.2019 год. до изплащането й;

-        1051,06 лв., представляващи нетен размер на  трудово

възнаграждение за м. март 2019 г. в едно със законната лихва върху тази сума считано от 06.11.2019 год. до изплащането й като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 1354,50 лв.;

-        1935 лв., представляващи  брутен размер на обезщетение по

чл.221, ал.1 КТ в едно със законната лихва върху тази сума считано от 06.11.2019 год. до изплащането й;

-        387 лв., представляващи  брутен размер на обезщетение по

чл.224, ал.1 КТ за 4 дни в едно със законната лихва върху тази сума считано от 06.11.2019 год. до изплащането й;

-        144,88 лв., представляващи обезщетение за забавеното

изплащане на  нетни размер на трудовите възнаграждения за м. февруари и март 2019 год. за времето от 01.03.2019 год. до 05.11.2019 год. в едно със законната лихва в едно със законната лихва върху тази сума считано от 06.11.2019 год. до изплащането й като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 158.21 лева;

-        1057,49 лв., разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „И." ЕООД, ЕИК *****  със седалище и адрес управление *** ***** , представлявано от управителя Д.К.С. да заплати на Районен съд – Казанлък сумата 263,50  лв., от които  86,10 лв. ( осемдесет и шест лева и 10 ст.) държавна такса по иска за трудови възнаграждения, 77,40 лв. ( седемдесет и седем лева и 40 ст.) държавна такса по иска за обезщетение по чл.221 от КТ, 50 лв. ( петдесет лева) държавна такса по иска за обезщетение по чл. 224 КТ, 50 лв. ( петдесет лева) държавна такса по иска за обезщетение за забавено изплащане на трудови възнаграждения и  200 лв. разноски за експертиза.

 

Банкова сметка ***ните суми: *****  с титуляр Н.Р.Д..

 

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта в която се присъждат възнаграждение и обезщетение за работа.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му  пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :