Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260046 01.03.2021 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и седми януари
2021 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 947 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е за въззивното обжалване на решение № 96/04.08.2020 год. по
гр.д.№397 /2019 год. на Районен съд К.,с
което са :
1./
отхвърлени като неоснователни исковете на “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, №
52-54против Д.А.С. с ЕГН **********, с адрес *** за признаване на установено,
че ответника дължи парично задължение в общ размер на 8 620.08 лева, от които неизплатена главница в размер
на 5 370.25 лева, договорна лихва в
размер на 3 034.73 лева за периода
от 15.02.2018 год. до 16.04.2018 год., обезщетение за забава в размер на 215.10
лева за периода от 15.02.2018 год. до 16.04.2018год., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
24.08.2018год. до окончателното изплащане на сумата;
2./Д.А.С.
с ЕГН **********, с адрес *** е осъдена
да заплати на “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54 сумата от 3 152.41 лева, представляваща
непадежирала главница за периода от 15.08.2019 год. до 15.11.2020 год., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на вземането;
3./
Д.А.С. с ЕГН **********, с адрес *** е осъдена
да заплати на “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54 сумата от
126.50 лева, разноски в производство;
4./
ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54 е осъдено да заплати по сметка на
Каварненски районен съд сумата от 207.67
лева, от които 167.50 дължима държавна
такса по исковете и 40.17 лева платен депозит за особен представител;
5./
Д.А.С. с ЕГН **********, с адрес *** е осъдена
да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата от 109.83 лева за назначения й особен представител.
Образувано
е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на
жалба рег.№260104/11.09.2020 год.
на “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54,подадена срещу частта от
решение № 96/04.08.2020 год. по гр.д.№397 /2019 год. на Районен съд К. за отхвърляне на
установителните искове на дружеството против Д.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***
и за възлагане в тежест на дружеството на разноски по делото.
С доводи за необоснованост и постановяване на
съдебния акт в отклонение от материалния закон се настоява за отмяната му и
постановяване от въззивния съд на нов по съществото на спора за цялостно
уважаване на исковата претенция.Изложени са оплаквания,че в случай на направена
от съда констатация,че предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена на
длъжника, преценката за съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение
следва да се извърши към момента на формиране на силата на пресъдено
нещо съобразно даденото от ВКС
разрешение по въпроса в тълкувателно решение № 8/02.04.2019 год. по
тълкувателно дело № 8/2017 год. на ОСГТК на ВКС,т.е. претенцията да бъде
уважена за вноските с настъпил падеж към този момент. В случаите на предявени
между същите страни евентуално или
алтернативно съединени искове,дължимата държавна такса е една , поради което присъждането на допълнителна
такава с решението е незаконосъобразно.
При данни,че обжалваното решение е връчено на
дата 31.08.2020 год.,жалба рег.№260104/11.09.2020 год. е подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата
страна Д.А.С.,ЕГН **********, от гр.К. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока
и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 260544/20.10.2020 год.
Решението е постановено по предявени
кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1
от ГПК за установяване съществуване на
вземания,предмет на заповед №271/27.08.2018 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 614/2018 год. по описа на КРС,по силата на която е
разпоредено длъжникът Д.А.С. да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД суми,както следва: главница по договор за потребителски кредит в размер на
5 370 лв., ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
заявлението - 24.08.2018 год. и до окончателното плащане; договорна лихва в
размер на 3 034.73 лв. за периода от 15.02.2018 год. до 16.04.2018год.;
обезщетение за забава в размер 215.10 лв. за периода 15.02.2018 год. до 13.08.2018
год. ,както и сторени разноски в размер на 222.40 лв./ДТ от 172.40 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв./.
Претенцията
е основана на твърдения за сключен между страните по делото договор за
потребителски кредит от дата 06.10.2017 год. ,задълженията си по които банката изпълнила.Поради настъпили
условия по договора-преустановени от длъжника плащания на три последователни
месечни вноски с падежи 15.02.2018 год.;15.03.2018 год. и 15.04.2018 год.,обуславящи
автоматична предсрочна изискуемост на кредита,доведена и до знанието му,се
претендира установяване на вземанията на ищеца за главница,договорна лихва и
обезщетение за забава,възлизащи на общ размер от 8 620.08 лв.
Претенцията
е оспорена от длъжника с доводи за липса на предпоставките,които да обосноват
предсрочната изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта по чл.417 от ГПК- достигнало до кредитополучателя
уведомление,поради което претенцията можело да бъде уважена само за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.Счита клаузата за заплащане на сумата от 595.19
лв.-еднократна такса за оценка на риска за нищожна по смисъла на чл. 10а от ЗПК,във връзка с чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
Договор
за потребителски кредит № ********** от 06.10.2017 год. е сключен между Д.А.С. /кредитополучател/
и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със срок 15.11.2020 год.-чл.6.В чл.7 е указан
общия размер на кредита,като възлизащ на сумата от 5555.09 лв. ,от която 4 000 лв. чиста сума кредит, застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ- 475.20 лв., застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА-484.70 лв. и 595.19 лв. еднократна такса за оценка на риска.Направено
е уточнението ,че таксата се финансира
от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план и предвид
заявеното му желание в искането-декларация.Съобразно чл.7.2.2. в
случаите,когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да
се присъедини към някоя от застрахователните програми,предлагани от кредитора
при условията на чл.19,частта от средствата по кредита,представляваща дължимата за
застраховките се превежда от кредитора директно по банковата сметка на
съответния застраховател,респ.застрахователен посредник,за което потребителят
дава изричното си съгласие и нареждане с подписване на договора.Уточнено е в
разпоредбата на чл.19 ,че потребителят не е длъжен да сключва
застраховката,сключването на такова е по негово желание,без това да съставлява
задължително условие за сключване на договора за кредити.Съобразно разпоредбата
на чл.18,потребителят не е длъжен да предоставя обезпечения на кредитора.В
чл.9.1 е посочен годишния лихвен
процент,като възлизащ на 33.75 %, а в чл.9.2 условията за прилагането
му:лихвата се изчислява месечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата
на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.В чл.9.3 е указан размера на
лихвата за един ден,като изчислен като 1/360 част от лихвения процент.Размерът
на годишния процент на разходите възлиза на 47.5%,а общата сума дължима от
кредитополучателя на 8 905.55 лв.-така чл.10.В разпоредбата на чл.11 т.2
от договора е инкорпориран погасителен план за издължаване на сумата от
8 905.55 лв. на 36 месечни вноски,съответно равни месечни вноски от по
247.37 лв. с падежни дати на петнадесето число от всеки месец,считано от 15.12.2017
год. до 15.10.2017 год. и последна изравнителна вноска от 247.60 лв. на дата
15.11.2020 год.
Съобразно
чл.16.2. ,ако потребителят допусне пълно или частично просрочие при изплащането
на три поредни месечни вноски,цялото му непогасено задължение съгласно
погасителния план става предсрочно и
незабавно изискуемо,считано от датата на падежа на последната от трите поредни
просрочени вноски.Предсрочната изискуемост настъпва автоматично и без да е необходимо кредиторът да изпраща
на потребителя уведомления,покани,предизвестия
или други.Потребителят не е длъжен да предостави на кредитора обезпечения по
договора,нито пък е длъжен да сключва застраховка,а евентуалното сключване на
такава или присъединяване към предлагана от кредитора застрахователна програма
е по негово желание и усмотрение-така
чл. 18 и 19.
С подписаното от ответника на дата 06.10.2017
год./датата на сключване на договора/искане-декларация за потребителски кредит,същият е заявил че желае да бъде
извършена предварителна проверка на платежоспособността му с оглед евентуално
сключване на договор.В чл.6 е декларирал съгласието си при одобрение на молбата
му за кредит и в случай,че сключения договор за потребителски кредит предвижда
плащане от негова страна на еднократна такса за оценка на риска, същата да бъде
финансирана от кредитора, като се е задължил да я възстановява, ведно със
"съответно начислената лихва" с всяка дължима месечна вноска. Липсва
посочване обаче какво се има предвид под "съответната лихва", такова
посочване липсва и в договора за кредит.В чл.5 от искането ,потребителят е дал
съгласие да му бъде сключена застраховка
„Живот” по специалните условия на Групова полица,за което е предоставил личните
си данни на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД в качеството му на застрахователен
агент.Приложено е застрахователно удостоверение по две групови застрахователни
полици,притежател на които е застрахователния агент „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ответника е посочен като застрахован кредитополучател ,а покрити са рисковете
смърт,трайна пълна
неработоспособност,временна пълна неработоспособност вследствие заболяване или
злополука,неплащане на погасителни вноски вследствие на недоброволна загуба на
работа,застрахователната сума е сумата на остатъчните вноски по
кредита,съгласно погасителен план,договорен в деня на отпускането му.
Първоначално
представеното от ищеца по делото уведомление до ответника за настъпила на дата
16.04.2018 год. предсрочна изискуемост на цялото непогасено задължение по
договор № ********** поради неплащането на вноските с падежи 15.02.2018
год.;15.03.2018 год. и 15.04.2018 год.,впоследствие е било оттеглено в
съдебното заседание от дата 27.02.2020 год. като доказателство и е направено
изявление,че предсрочната изискуемост не
е била обявявана на длъжника.
Въз
основа на констатация, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила
предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е настъпила
и забава за заплащането им от претендирания начален момент, първоинстанционния
съд заключил,че предявените искове следва
да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.Изводът на Районен съд К. не е
съобразен със закона и дадените от ВКС разрешения в тълкувателни
решения,задължителни за съдилищата.
Независимо
от постигнатата между страните уговорка по чл.16.2,при съобразяване на
постановките на т.18 от тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014 год. по тълкувателно дело № 4/2013 год. на ВКС,ОСГТК ,че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост, липсата на доказателства за обявяването й на ответника води до
извод,че не е настъпила.Съобразно
тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 год. на ВКС по тълкувателно дело № 8/2017 год. на ВКС, ОСГТК, допустимо
е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо в
съответната съдебна инстанция въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и при съобразяване разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато
се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за
размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Ако кредиторът
поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на
цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за
част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен
до размера, чиято изискуемост е настъпила.
Въззивният съд намира,че исковете по чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на
вземания,предмет на заповед
№271/27.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 614/2018 год. по описа на КРС са
неоснователни и не следва да бъдат уважавани ,но по съображения за
недействителност на договор
за потребителски кредит № ********** от 06.10.2017 год.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен,а съгласно
разпоредбата на чл.24 от ЗПК ,за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите.С
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на
потребителя , към който изрично и пряко препраща чл. 24 ЗПК, е
уредена т. нар. генерална / обща/ клауза за неравноправност на уговорките в
потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Съобразно посоченото
в ал.1 , неравноправна клауза в договор, сключван
с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ЗЗП и
ЗПК не е налице законово определение на понятието "добросъвестност",
но от общите правила на гражданското право, уреждаща изискванията за
добросъвестност в преддоговорните отношения / чл. 12 ЗЗД/, тълкуването на
действителната обща воля на страните при породено договорно правоотношение / чл. 20 ЗЗД/ и при изпълнение на
действително възникнало договорно задължение / арг. чл. 63 ал. 1 ЗЗД/, може да се изведе
дефиниция за използвания в ЗЗП термин "добросъвестност", на чието
изискване следва да отговарят уговорките в договорите за потребление. Те трябва
да са съответни на установената и наложила се в съвременното общество нравствена норма на
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския и търговския оборот
при сключване и изпълнение на сделки за потребление, като чрез техните проявни
форми се изгражда понятието за добросъвестната търговска практика – съвкупност
от правила, определящи пазарнато поведение, които произтичат от законите и
обичаните търговски отношения и не нарушават добрите нрави .Уговорките не
следва да водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като тази
несъразмерност е значителна, когато е налице съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да упражнят
своите права за защита по договора. В този смисъл за да се обезпечат
субективните права и законни интереси на икономически по-слабата страна, "
цената" на услугата, вкл. по договора за кредит относно възнаградителната
лихва и другите разходи, трябва да са
уговорени ясно и разбираемо за средния потребител, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП, чрез тяхната
детайлизация в договора.
В
конкретният случай в чл. 9 от договора е посочена уговорената между страните възнаградителна
лихва – 33.75 % годишен лихвен процент, който се изчислява ежемесечно по метода
на простата лихва "върху остатъчния размер на главницата по кредита".
От съдържанието на договора обаче не става ясно каква сума ще бъде считана за
"главница" при ежемесечното изчисляване на лихвата, доколкото в чл. 7
от договора, озаглавен "Общ размер на кредита и условията за усвояването
му" са посочени различни суми, наречени "размер на кредита"
–чиста сума на кредита,две застраховки,общ размер на кредита и еднократна такса
за оценка на риска. Размера на кредита е 4000 лв., а общия размер на кредита – 5 555.09 лв.,включващ и застрахователните премии по две застраховки,
както и заплатената за сметка на кредитора "еднократна такса оценка на
риска". Липсва яснота обаче коя от двете суми, сочени като "размер на
кредита" се има предвид при определяне на остатъчния размер на главницата,
служещ за изчисляване на лихвата. Наред с това липсва уговорка относно това
какъв е лихвеният процент, приложим по отношение на посочената "еднократна
такса за оценка на риска", заплатена чрез "финансиране от
кредитора" по реда на чл. 6 от Искане-декларация за потребителски кредит .
Максималният
размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен
единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Съобразно трайната съдебна практика,противно
на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна
и възнаградителна лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния
размер на законната лихва.В процесния случай уговорения годишен
лихвен процент от 33.75
% надхвърля трикратния размер на законната лихва ,още повече при
съобразяване, че предложените на потребителя групови застраховки,имат типичното
съдържание на допълнителна гаранция за отпускащата кредит банка
срещу риска от непредвидени финансови затруднения на кредитополучателя
/чл.382 ал.2,чл.443 ал.1 и чл. 456 КЗ/ .
Съгласно
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Дължима в деня на подписване на договора
еднократна такса за оценка на риска не е
уредена систематично в частта на клаузата относно ГПР,т.е. е извън ГПР като допълнителен разход.Дейността
на ищеца по предоставяне кредити или друго финансиране е дейност на собствен
риск,т.е. недопустимо е прехвърляне
тежестта на този риск върху кредитополучателя ,чрез изискването да бъде заплатена такса за проучване на кредитоспособността на
кредитополучателя. Както в разпоредбата на чл. 8§ 1 от Директива
2008/48/ЕО,така и в разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗПК е предвидено задължение на
кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. Дейността по оценката касае усвояването на кредита във
връзка с което обаче с оглед на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е предвидена забрана за
кредитора да изисква заплащане на такси
и комисиони. Като изисква
заплащане на разглежданата такса, ищецът
реално прехвърля риска от лошото изпълнение на собственото си задължение
по чл. 16 от ЗПК върху длъжника и заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,поради
което клаузата е нищожна на основание
чл.21 ал.1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.Както
в заявлението по чл. 417 от ГПК,така и в исковата молба,ищецът е посочил като
основание на своите претенции договорно неизпълнение на задължения на ответника по договора за потребителски кредит,т. е. предмет
на делото са вземания, произтичащи от договорно неизпълнение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК урежда различно
основание –хипотезата е аналогична на чл. 34 ЗЗД и се базира на принципа
за недопустимост на неоснователно обогатяване. В същата е предвидено, че при
установяване недействителност на договора, т. е. в случаите, когато договорно
правоотношение не съществува, потребителят трябва да върне само заетата сума.По
настоящото дело обаче тази сума не може
да бъде призната за дължима. Производството е образувано въз основа на
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Една от спецификите на
това производство е, че следва да е налице пълна идентичност между основанието,
на което е издадена заповедта за изпълнение и това, на което се установява
съществуването на вземането. Съдът не може да признае дължимостта на главницата
,както поради липсата на издадена заповед за изпълнение за същата сума на
извъндоговорно основание, така и защото ищецът претендира сумата на договорно
основание, а признаването на главницата за дължима,респ. договорната лихва и обезщетение
за забава за недължима на извъндоговорното основание предвидено в чл. 23 ЗПК, би съставлявало произнасяне
от съда по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния акт.
С оглед на
горното,исковете по чл. 422
ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за
установяване съществуване на вземания,предмет на заповед
№271/27.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 614/2018 год. по описа на КРС следва да
бъдат отхвърлени, а на основание чл.271
ал.1 от ГПК ,решението на КРС в тази му част да бъде потвърдено.
Относно отговорността за разноски:
С определение № 485/27.09.2019 год.
,Каварненският районен съд е предоставил на Д.А.С. правна помощ на основание чл. 95 от ГПК и чл. 24 от Закона
за правната помощ,а с определение № 602/18.11.2019 год. е назначил адв.И.Р. за
нейн процесуален представител,посочен от АК Добрич.С определение от проведено
на дата 09.07.2020 год. съдебно заседание ,Каварненският районен съд е определил възнаграждение на адв.И.Р. в
размер на 150 лв.,платимо от бюджета на съда. Нито съдът, когато е органът за
предоставяне на правна помощ, нито АС определят предварително размера на
адвокатското възнаграждение. Възнаграждение се определя по реда на чл. 37 и сл. ЗПП от Националното бюро за правна помощ, а
заплащането на адвоката се извършва от НБПП по банков път въз основа на отчета
по чл. 38 ЗПП и решение на неговия председател. Съдът, на осн.
чл. 78, ал. 7 ГПК, присъжда адвокатско възнаграждение, но не в
полза на адвоката, а само по искане и в
полза на НБПП, което е надлежната страна да го получи по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК, в зависимост от изхода на спора-така определение №
722/10.11.2015 год. по ч.гр.д.№ 4299/2015 год.
на ВКС,ІV г.о. и определение №
134/24.07.2017 год. по ч.гр.д.№ 2016/2017 год. на ВКС,ІІ г.о.С оглед на
горното, КРС не е следвало
да осъжда “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД да заплати по сметка на съда възнаграждение за адвоката ,осъществил
предоставената на ответника правна помощ.
Незаконосъобразно
е и решението на КРС в частта,в която по реда на чл.77 от ГПК е осъдил “ТИ БИ
АЙ БАНК“ ЕАД да заплати допълнително ДТ
за разглеждането на предявения в условията на евентуалност осъдителен
иск-когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално
съединени искове дължимата държавна такса е една-така определение №
284/06.04.2012 год. по ч.гр.д.№ 238/2012 год. на ВКС,IV
г.о.
По
изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
96/04.08.2020 год. по гр.д.№397 /2019 год. на
Районен съд К.,с което са отхвърлени
като неоснователни исковете на “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, № 52-54 против Д.А.С.
с ЕГН **********, с адрес *** за признаване на установено, че ответника дължи
парично задължение в общ размер на 8 620.08 лева, от които неизплатена главница в размер
на 5 370.25 лева, договорна лихва в
размер на 3 034.73 лева за периода
от 15.02.2018 год. до 16.04.2018 год., обезщетение за забава в размер на 215.10
лева за периода от 15.02.2018 год. до 16.04.2018год., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
24.08.2018год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение №
96/04.08.2020 год. по гр.д.№397 /2019 год. на
Районен съд К.,с което ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54 е осъдено да заплати
по сметка на Каварненски районен съд сумата от
207.67 лева, от които 167.50
дължима държавна такса по исковете и 40.17 лева платен депозит за особен
представител.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.