Решение по дело №2398/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 168

гр. Горна Оряховица, 30.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2398 по описа на ГОРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /Фератум България ЕООД/ и ответникът е сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 202064/21.08.2014 г., по силата на който на последния е предоставен заем в размер на 350 лв. Сочи, че на 21.08.2014 г. между ответника и „Фератум Банк“ ООД е сключен договор за поръчителство по силата на който дружеството отговаряло солидарно с длъжника за заплащане на всичко дължимо по сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. За предоставеното поръчителство на основание чл. 3, т. 2 от Договора ответникът се задължил да заплати такса в размер на 72, 66 лева. Поради неплащане на падежа, който бил уговорен за 10.09.2014 г., „Фератум Банк“ ООД изцяло заплатило дълга на ответника към „Фератум България“ ЕООД и съгласно чл. 3, т. 4 от Договора встъпило в правата на удовлетворения кредитор. От своя страна „Фератум Банк“ ООД на 13.07.2016 г.  прехвърлило вземането си чрез договор за цесия на „Екс Дебт Мениджмънт„ ООД.  Твърди, че до длъжника „Фератум Банк“ ЕООД е изпратило уведомление с обратна разписка, чрез което е уведомило ответника за извършената цесия на дълга му. Сочи, че за процесните суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1795/2017г. на ГОРС, срещу която в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение. Иска от съда да приеме за установено, че ответницата му дължи сумата от 350 лв. - главница, сумата от 7,84 лв. - договорна лихва за периода 21.08.2014 г. до 10.09.2014 г., сумата от 10 лв. – дължима такса при неизпълнение на основание чл. 10 от Общите условия към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и сумата от 72,66 лв. дължима такса за учредено поръчителство. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба. Счита, че за вземането по договора е настъпила погасителна давност и се позовава на нея. Сочи, че не е попълвала формуляр за отпускане на твърдения от ищеца заем, че личните и данни са фалшифицирани. Оспорва изцяло иска, както по основание така и по размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

          От представеното извлечение за заявка за кредит/стр.7 от делото/ е видно, че ответницата е поискала, чрез попълване на формуляр в интернет страница, да й бъде отпуснат заем в размер на 350 лв., за срок от 20 дни.

          Видно от представената от „Фератум България“ ЕООД разпечатка/стр.34/, ответницата е изпратила „смс“ до дружеството чрез телефон **********/посочен и във възражението й по чл. 414 ГПК, приложено към ч.гр. д. №1795/2017 г./, с който на 21.08.2014 г. е потвърдила волята си за сключване на договор за заем, изписвайки в съобщението думите“ FER PRIEMEM”.

          От представеното извлечение на договор № 202064 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние е видно, че на 21.08.2019 г. между трето за делото лице „Фератум България“ ЕООД и ответницата е сключен договор за заем, в изпълнение на който ответницата М. П. е получила по собствената си сметка № BG 83PIRB71741604640632 сумата от 350 лв. главница по договора.

          От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е легитимиран да търси установяване дължимостта на вземанията по процесния договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние от 21.08.2014 г. Същите са му валидно прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД от кредитора по заемното правоотношение по силата на сключения между тях договор за цесия от 13.07.2016 г. Видно от представения заверен препис от обратна разписка за доставка на пратка ответницата е била уведомена за цесията преди образуване на настоящото производство – на 01.08.2016 г., като съобщението за цесията е получено от нея лично, което е удостоверено с подписа й/стр.17

По отношение на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД - вземане за главница и за възнаградителна лихва на кредита:

При така установените обстоятелства, следва да се установи размерът на непогасените задължения на ответницата.

Видно от чл. 3 от договора за кредит от разстояние общо дължимата сума за плащане по кредита е в размер на 357,84 лв., от които 350 лв. главница (чл. 3. б.“а“ от договора) и 7,84 лв. договорна лихва (чл. 3, б.“б“ от договора).

Съгласно чл. 2 от представения договор за заем заемополучателят се задължава да върне кредита в срок до 20 дни, т.е. до 10.09.2014 г.

Доказателства за погасяване на задължението не са представени от ответницата, въпреки указаната и в тази насока доказателствена тежест.

При така посоченото се установява, че ответницата не е погасила задълженията си към „Фератум България“ ЕООД за главницата в размер на 350 лв., както и задълженията за лихва в размер на 7,84 лв.

Поради изложеното се налага извод, че искът за главница и възнаградителна лихва, следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 350 лв. главница и 7, 84 лв. лихва.  

От ответника, освен вземанията за главница и договорна лихва, се претендират и вземания за дължима така за учредено поръчителство чл. 5 от договора и такса при неизпълнение, съгласно чл. 10 от ОУ към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тях съдът намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о.,ВКС и др.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на  чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая в договора е предвидено, че при неизпълнение в плащанията по кредита ответникът дължи заплащане на сумата от 10 лв., както и с начисляването на такса за предоставяне на обезпечение чрез поръчител.

Съдът намира, че така въведената в договора за кредит отговорност за разноски с клаузите на чл. 10 от ОУ по договора и такса за обезпечение с поръчителство предоставено от и в полза на дружеството заемодател“Фератум България“ ЕООД – чл. 5 от Договора, представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не са плащане за покриване на разходи по събиране на вземането, респ. за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на  чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Освен това задължение за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена клаузата за предоставяне на обезпечение създава единствено предпоставки за начисляването на тази сума. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че таксата за предоставяне на поръчителство излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

По тези съображения и съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.  Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато същият е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за такса за неизпълнение по чл. 10 от ОУ по договора и по чл. 5 от Договора за обезпечение на заема с поръчителство предоставено от и в полза на Дружеството заемодател.  Дори да се приемат за валидни клаузите на чл. 10 от ОУ към договора и чл. 5 от Договора, с който се въвежда отговорността за разходи, по делото не се доказа извършването на същите. Изцяло във волята на кредитора е да стори такива разходи, но уговорения отнапред техен размер не го освобождава от задължението да докаже действителното им извършване, а доказателства в тази насока не са ангажирани по делото.

Ето защо исковете за такса за неизпълнение и учредено в полза на кредитора поръчителство следва да се отхвърлят.

Относно възражение на ответницата за настъпила погасителна давност за вземанията по договора съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото задължението е възникнало на 21.08.2014 г., а вземането по него е станало изискуемо с изтичането на уговорения от страните срок по договора – 10.09.2014 г. Ищецът е предявил иск за събиране на вземането си на 14.08.2017 г., когато в ГОРС  е образувано ч.гр. д. №1795/2017 г. – заповедно производство, за събиране на вземането. След като не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД – 5 годишна погасителна давност за вземанията и предвидената в чл. 111 ЗЗД – 3 годишна давност за вземания за обезпечения и лихви, то вземането е дължимо.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 385,87 лв., като се редуцират и разноските, извършени в заповедното производство, а именно до сума в размер на 60,93 лв. Ответникът не е представил доказателства за извършени разноски, поради което разноски по съразмерност не му се дължат.

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ на осн. чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК - чл. 10 от Общите условия и чл. 5 от Договор № 202064 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние със страни - "Фератум България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София и М.М.П., ЕГН: ********** ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.П., ЕГН**********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Екс  дебт мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ – главница, дължима по Договор № 202064 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сумата от 7, 84 лв. /седем лева и 84 ст./ - договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сума от 60,93 лв. /шестдесет лева и 93 ст./, представляваща извършени в заповедното производство разноски /ДТ и юрисконсултско възнаграждение/, присъдени по ч.гр.д. №1795/2017 г. по описа на ГОРС, като отхвърля искането за разноски до пълния предявен размер от 75 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за заплащане на сума от 10 лв. /десет лева/, представляваща такса при неизпълнение, съгласно чл. 10 от Общите условия по договора и сумата от 72,66 лв. дължима такса за учредено поръчителство, съгласно чл. 5 от Договор № 202064 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, като неоснователни. 

ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Екс  дебт мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, сумата от 385,87 лв. /триста осемдесет и пет лева и 87 ст./, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати за сведение на съдията- докладчик по ч.гр.д. № 1795/2017 г. по описа на ГОРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: