Р Е Ш Е Н
И Е №644
28.07.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на четиринадесети юли две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№403 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.40 от ЗДОИ. Образувано е
по жалба от П.Т.З. *** – чрез пълномощник адв.Б.,
против Уведомление №1490/28.03.2023г. на Административен ръководител, районен
прокурор на РП Пазарджик – за отказ за
предоставяне на искана информация по т.1 и т.2. Твърди се, че жалбоподателят подал
заявление вх.№1490 от 17.03.2023г. до Административен
ръководител - Районен прокурор на РП Пазарджик за предоставяне на информация – 1./
Колко лева е размерът на изплатените обезщетения по реда на ЗОДОВ, за които е
осъдена Прокуратурата на РБългария, заради незаконно повдигнати обвинения в РП
Пазарджик – поотделно и за всяка една от годините от 2018г. до 2022г., вкл.?;
2./ Кои са прокурорите от РП Пазарджик, повдигнали незаконни обвинения, по кои
конкретни разпоредби от НК или ЗАНН, колко лева е размерът на изплатеното
обезщетение по всяко отделно дело – отделно имуществени и неимуществени вреди,
по реда на ЗОДОВ от ПРБ и по колко дела за всеки отделен прокурор от РП
Пазарджик?; 3./ Колко лева е общият размер на изплатените извънредни парични
възнаграждения, премии и бонуси на заетите прокурори и служители в РП
Пазарджик, поотделно за всяка една от годините от 2018г. до 2022г., вкл.?
Заявителят поискал да му се предостави търсената информация на посочен от него
имейл, като е посочил, че тя му е необходима, за да си състави мнение както за
дейността на институцията, така и за всеки отделен прокурор, повдигнал
незаконни обвинения. С процесното уведомление получил отказ в оспорената по
настоящото дело част от акта. Сочат се пороци на акта – в логото било посочено
ОП Пазарджик; неправилна била правната обосновка; не били изложени основания по
чл.37 от ЗДОИ за оспорената част; нямало посочени фактически и правни основания
за отказ по смисъла на чл.38 от ЗДОИ; уведомлението не било връчено писмено по
смисъла на чл.39 и чл.28, ал.2 от ЗДОИ; изрично било посочено, че ответникът
разполагал с търсената информация, но неправилно не я предоставя; липсвали
отказа на трети лица по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Изрично сочи, че
не бил длъжен да обосновава като заявител правен интерес от достъп до търсената
информация, която и била с надделяващ и значим обществен интерес, защото
касаела репарации по ЗОДОВ, изплащани от публични средства от държавния бюджет.
Така се счита, че били налице отменителни основания по смисъла на чл.146, т.2,
3, 4 и 5 от АПК. Обосновава правен интерес от завеждане на настоящото дело
както с посочения надделяващ и значим обществен интерес от получаване на
търсената информация. С нея искал да си състави мнение за дейността и
слабостите на районната прокуратура и нейните прокурори. Имал и личен интерес
да получи търсената информация, тъй като преди няколко години бивш прокурор О.Г.
му бил повдигнал обвинения за обсебване и неизгодни сделки по чл.22, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.2 от НК, по които бил оправдан с влязла в сила Присъда
№496/04.12.2007г. по нохд №437/2007г. Впоследствие по реда на ЗОДОВ с Решение
№329/03.12.2009г. по гр.д.№316/2009г. жалбоподателят получил нищожна обезвреда
от 1500,00 лева за нанесените му неимуществени вреди. Така с исканата
информация искал да сравни обезщетенията по реда на ЗОДОВ за 2018-2020г., както
и за обезвредата по повдигнати обвинения по чл.220, ал.1 от НК, идентично за
неговото обвинение. Излага твърдение, че в по-големите градове обезвредата била
от над 5000,00 лева и до 35 000,00 лева, което говорело за недопустим
двоен стандарт на съда.
Ответникът
– Административен
ръководител, Районен прокурор на РП Пазарджик, счита жалбата за неоснователна. Възраженията били неоснователни, тъй като
актът имал съответните реквизити и били посочени правните основания за
постановяването му. На всяко от исканията била дадена подробна аргументация.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Електронно заявление по ЗДОИ вх.№1490/17.03.2023г. на РП Пазарджик, адресирано
до Административен
ръководител, Районен прокурор на РП Пазарджик, жалбоподателят П.З. иска да му бъде представена информация, формулирана
както следва:
1./ Колко лева е размерът на изплатените обезщетения по реда на ЗОДОВ, за които
е осъдена Прокуратурата на РБългария, заради незаконно повдигнати обвинения в
РП Пазарджик – поотделно и за всяка една от годините от 2018г. до 2022г.,
вкл.?; 2./ Кои са прокурорите от РП Пазарджик, повдигнали незаконни обвинения,
по кои конкретни разпоредби от НК или ЗАНН, колко лева е размерът на
изплатеното обезщетение по всяко отделно дело – отделно имуществени и
неимуществени вреди, по реда на ЗОДОВ от ПРБ и по колко дела за всеки отделен
прокурор от РП Пазарджик?; 3./ Колко лева е общият размер на изплатените
извънредни парични възнаграждения, премии и бонуси на заетите прокурори и
служители в РП Пазарджик, поотделно за всяка една от годините от 2018г. до
2022г., вкл.?, както и се сочи, че информацията е търсена
в следната форма – на посочен от него ел.адрес.
По
искането е изготвено становище от прокурор в РП Пазарджик до Административен
ръководител, Районен прокурор на РП Пазарджик - №1490/27.03.2023г., с
предложение да бъде обективиран отговор в уведомление за непредоставяне на
достъп до исканата информация.
С Уведомление
№1490/28.03.2023г. на Административен
ръководител, Районен прокурор на РП Пазарджик, на основание чл.3, ал.1, чл.28, ал.2 и чл.37, ал.1 от ЗДОИ, се отказва да бъде предоставен
достъп на П.Т.З. до поисканата информация. Видно от изложените по т.1 мотиви Районна
прокуратура Пазарджик не разполага с информация относно изплатени средства по
изпълнителни листове срещу Прокуратурата на РБългария, както и не разполага и
информация относно изплатените средства по изпълнителни листове и няма
задължение да води подобна отчетност, а по искането по т.2 е прието, че по реда
на ЗДОИ се предоставя информация относно дейността на задължените субекти по чл.3
от ЗДОИ, но не и за дейността на отделни лица - в случая на магистрати от РП
Пазарджик, като с така направеното искане недопустимо се надхвърляли целите на
ЗДОИ и се постигали нелегитимни цели.
Видно от
представените по делото доказателства жалбоподателят е отправил искане за
предоставяне на информация по реда на ЗДОИ по така формулираните въпроси и до
Окръжен Прокурор при ОП Пловдив, ОП Сливен, ОП Кърджали, ОП Хасково, Районен
прокурор при РП Монтана, РП Враца – писмо вх.№5093/03.07.2023г. от Зам. На
Гл.Прокурор при ВАП , л.90 и сл. от делото.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл.149, ал. 1 от АПК. Оспореният акт
– Уведомление №1490/28.03.2023г., е
постановен и изпратен до заявителя на 28.03.2023г., а жалбата е подадена на 11.04.2023г.
и е безспорно, че е в законоустановения 14-дневен срок. За жалбоподателя е
налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като отказът е постановен по
негово заявление.
Разгледана
по същество, след проверка на административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Решението е издадено от
компетентен орган и в предвидената в закона форма. Обществените отношения
свързани с достъпа до обществена информация са уредени от ЗДОИ, като в закона
не се посочва конкретен държавен орган, натоварен с функции по предоставяне на
достъп до обществена информация. В чл.28, ал.2 от
ЗДОИ е предвидено, че органите или изрично определени от тях лица
вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето
решение. В настоящия случай няма спор между страните, както и не се спори, че
издалият акта е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ.
При
издаването на оспорения акт са спазени изискванията за форма по смисъла на чл.59, ал.2 във вр. с ал.3 от АПК, като са изложени мотиви и разпоредителна
част. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са препятствали
възможността му адекватно да я организира и които да са основания за отмяната
на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Оспореното
Уведомление е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби, като
между страните не се спори, че заявлението е направено от лице по чл.4, ал.1 от ЗДОИ. Гражданите имат
право да изискат информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които
представляват за тях законен интерес, освен ако информацията не е държавна или
друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права - чл.41 от Конституцията на Република България, като осъществяването на това право не
може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и
срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала /чл.5
от ЗДОИ/. Правото да се изисква информацията е лично и се свързва с обоснован
законен интерес на гражданите. Съгласно чл.2, ал.1 от
ЗДОИ
обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая търсената и
отказана информация има характер на обществена такава, тъй като е свързана с
обществения живот в страната и конкретно в РП Пазарджик. Изхождайки от
заявлението, то исканият достъп е до служебна информация, тъй като информацията
относно изплатените обезщетения се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации, а и може да бъде представена под исканите форми ако е налична
при ответника. В настоящия случай отказът не е постановен, защото информацията
е производствена или търговска тайна, а и не се твърди и спори исканата
информация да е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите,
предвидени със закон, за която да съществуват предвидени от закона основания за
опазването ѝ, поради което съдът намира изложените съображения на
жалбоподателя във вр. с пар.1, т.5 и 6 от ДР на ЗДОИ за неотносими.
Относно поисканата
информация по т.1 от заявлението, съдът намира, че действително исканата
информация не може да бъде предоставена на заявителя от ответната страна,
доколкото за РП Пазарджик няма задължение да води отчетност и да съхранява
информация във вида, както е формулирано искането. Доколкото ответникът не е
нормативно задължен да създава и съхранява посочената в т.1 от заявлението
информация, то правилно органът е уведомил заявителя, че не разполага с
исканата информация, тъй като такава не се съхранява при него, а изпълнителните
листове се издават срещу Прокуратурата на РБългария и се предявяват за плащане
не от първоинстанционните териториални прокуратури. Съгласно действаща редакция
на разпоредбата на чл.519, ал.2 от ГПК към подаване на заявлението и към
издаване на оспорения акт, паричните вземания срещу държавни учреждения се
изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел
изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение.
Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет
предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.
В случая РП Пазарджик няма задължение да проучва исканата информация за целите
на процесното заявление, да я анализира или обобщава, тъй като по смисъла на
ЗДОИ достъпът до информацията се разрешава както е създадена и съхранена от
задължените субекти.
По отношение искането по
т.2 от подаденото заявление, то следва да се има предвид, че съставлява доразвиване
на искането, посочено в т.1 от заявлението, а в този смисъл и за него правилно
не е предоставен достъп до исканата информация, тъй като РП Пазарджик няма
задължение нито да води такава отчетност, нито да я съхранява. В случая следва
да се има предвид и че искането по т.2 не касае дейността на задължения субект,
а се отнася до отделни физически лица, работещи в РПрокуратура. ЗДОИ предоставя
на всеки гражданин право на достъп до обществена информация, но при условията и
реда на закона. Следователно търсенето и предоставянето на информация не може
да бъде подчинено на друга, освен на законовата цел. В случая, от изявленията в
жалбата е видно, че оспорващият търси с друга цел допълнителна информация – с
търсената по т.1 и т.2 информация иска да сравни колко лева е размерът на общо
изплатените от РПрокуратура обезщетения по реда на ЗОДОВ за периода
2018-2022г., така и за размера на изплатената обезвреда по ЗОДОВ вследствие на
незаконно повдигнато обвинение от същата прокуратура по чл.220, ал.1 от НК,
идентично на повдигнато му преди години обвинение от прокурор от РП
Димитровград. Но така исканата информация в никакъв случай няма да създаде
мнение за дейността на РП Пазарджик, поради което и може да се счита, че няма
качеството на обществена. Нещо повече – с търсената информация не само не се
постигат целите на закона, а дори се сочи от самия жалбоподател нелегитимна цел
относно изграждане на субективно и непрофесионално възприятие за качеството на изпълнение на
задълженията на конкретен магистрат, което пък е възложено единствено на
съответните компетентни органи по предвиден ред от закона. Законът не поставя изискване за правен
интерес при заявяване на искането, но този правен интерес е обусловен от целта
на закона, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти /чл.2, ал.1 от ЗДОИ/.
Посоченото предполага дейността на задължения субект по някакъв начин да засяга
правната сфера на лицето, което търси информация, така че съставеното мнение да
му послужи при упражняване на негови права или защита на негови интереси.
Именно в тази връзка следва да бъдат преценени изложените обстоятелства от
жалбоподателя, касаещи търсената информация, във връзка с присъдено му
обезщетение, за което е нелогично да бъде обвързано с информация за
обезщетения, определени в процеси, които са водени почти десетилетие след
присъденото на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят
твърди, че иска информация, мотивиран от
желанието си да установи недопустим двоен стандарт, като в случая произволно и
без отчитане на никаква конкретика иска да ползва за това достъп до информация,
отстояща в различно време и при установена относно различни обстоятелства. Като
се има предвид разпоредбата на чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България и задължението на всеки гражданин да
упражнява правата добросъвестно, както и че е недопустимо да съществува
злоупотреба с права и с тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни
интереси на други, то в случая няма данни за жалбоподателя действително да
съществува пряк и непосредствен законен интерес от търсенето и получаването на
информацията, описана в заявлението и касаеща размера на обезщетенията,
постановени по реда на ЗОДОВ при незаконно повдигнато обвинение.
Поради
изложеното съдът приема, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от П.Т.З. *** – чрез пълномощник адв.Б., против Уведомление
№1490/28.03.2023г. на Административен ръководител, районен прокурор на РП
Пазарджик в частта по т.1 и т.2. – за отказ за предоставяне на достъп до искана
информация.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Съдия: