Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,28.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР
ИГНАТОВ
при
секретаря КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№
3069 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 365362 от 19.03.2018 г. по гр.д. № 63006/
2010 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав се : ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от С.Г.Д.
срещу Й. Г.Д., иск за делба на следните недвижими
имоти:
І.дворно място,
представляващо УПИ XVII-7 от кв. 75 по плана на гр.София, м. Княжево, с площ
582 м2 при съседи: ул. „********“, УПИ ХVIII-8, УПИ XIV-4 и XV-13 и 14, заедно с построената в него II. къща с площ 75 м2 и разгърната
застроена площ 150 м2, състояща се от II. 1. сутерен от две стаи, кухня,
тоалетна и антре и II. 2 първи етаж - от две стаи, кухня, баня и антре, заедно
с построената в мястото III. пристройка
с площ 42 м2, състояща се от III. 1 сутерен - от три мазета и III. 2 първи етаж
- от кухня, хол и коридор, IV.
надстройка с площ 120 м2, състояща се от четири стаи, кухня, баня и коридор
и V. трети подпокривен
- тавански етаж с обща площ от 120
м2, състоящ се от стълбищна клетка, коридор, две стаи, тоалетна, и две тавански
помещения в сградата с административен адрес: гр.София, м. ********6 – предмет
на присъединеното, съгласно протоколно
определение от 10.10.2014 г., гр. дело № 48466/2012 г. по описа на СРС, 73
състав, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Й.Г.Д.
и от А.М.Д., срещу С.Г.Д., по реда на
чл. 341, ал. 2 ГПК иск за делба на посочените в писмения отговор на исковата
молба и конкретизирани с уточнителна писмена молба от
27.06.2013 г. недвижими имоти, а именно: два броя гаражи с площ от около 20 м2 всеки, стопанска постройка с площ от около 20 м2, барака с площ от около 16 м2 и метална
барака с оградни стени с площ от около 15 м2,
всички находящи се в дъното на дворното място, представляващо УПИ X.-7 от кв.
75 по плана на гр.София, м. Княжево, с идентификатор 68134.1896.300, като
неоснователен и недоказан.
В тежест на С.Г.Д. е възложена държавната такса по
сметката на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД в размер на 100 лв., на основание чл. 71, ал.
1, изречение 1 ГПК, вр. чл. 9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба, подадена от С.Г.Д., ищец пред СРС, срещу решение № 365362/19.03.2018 г. по гр.д.
№ 63006/ 2010 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав в производство по делба първа
фаза, с което е отхвърлен предявения иск за делба и в тежест на ищеца са
възложени разноските.
Излагат се подробни доводи за неправилност на така постановеното
решение, като се твърдят нарушения на съдопроизводствените правила.
Счита, че са събрани доказателства за идентичност на
предявените за делба имоти, включително чрез изслушване на СТЕ, прави се
възражение и се излага довод, че възражението за придобиване по давност и
изключване от делбената маса на надстройката е
направено след изтичане на срока по чл. 133 от ГПК. Освен това възражението за
давност било неоснователно, тъй като не било вярно, че ответниците владеят
имота повече от 25 години. Обстоятелството, че те ползват част от съсобствения имот
не ги превръщало във владелци на идеалните части, собственост на въззивника. От
друга страна ищецът/въззивник/ бил демонстрирал през всичките тези години
имотите, предмет на делбата като свои и бил демонстрирал по отношение на
останалите наследници и съделители, че е собственик
на ½ ид.част от имотите. По делото било
представено заявление до СО, подадено от двамата братя Д. във връзка с
узаконяването на трети подпокривен етаж /предмет на
присъединеното гр.д./, което по категоричен начин отричало заявените от
ответниците претенции за придобиване на тази част от имота по давност. По
отношение възражението за намаляване на дарствените разпореждания, поддържа,
изложеното в писмените бележки пред СРС, а именно, че от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза не се установява да е накърнена
запазената част на съделителя Й.Д.. Предмет на
дарението по нот.акт № 57/1995 г. не бил целият имот,
а само ½ идеална част от надстройката и пристройката, която част ищецът Д.
бил притежавал след реализирането на учреденото през 1979 г. право на строеж.
Запазената част на ответника по смисъла на чл.29, ал.1 ЗН била 1/3 идеална
част, каквато била и запазената част на другия съделител-
С.Г.. Съгласно заключението на СТЕ общата стойност на тази част възлизала на
58 432 лв. или ½ идеална част от дарението е на стойност от
29 216 лв. Общата стойност на имотите, вкл. в наследството на общия
наследодател Д. към датата на откриване на наследството възлизала на
519 702 лв. След като се прибавела стойността на влога в размер на
1 301,43 лв., а след прибавяне на извършеното дарение на стойност
29 216 лв. се получавало стойност на наследствената маса в общ размер от
550 29143 лв. Запазената част на ответника Д. възлизала на 183 406,47 лв.
толкова била и стойността на разполагаемата се част, а дарението било на
стойност 29 216 лв.
Иска се от настоящата инстанция да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора като допусне
делбата при равни квоти по ½ ид.част за съделителите. Разноски не се претендират.
Постъпил е отговор
от Й.Д. и А.М.Д., ответници по иска за делба, в
който отговор се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното решение. Считат, че не били допуснато
сочените от въззивника нарушения при обсъждане на доказателствата. Според въззиваемите тезата за идентичност на дворното място не се
доказвала от трите допуснати, изслушани и приети по делото /пред СРС/
съдебно-технически експертизи. Вещите лица не могли в съдебно заседание да
защитят изложеното в заключенията си. Твърдят, че възражението им за владението
на таванския етаж в продължение на 25 години е доказана- налице бил, както субективния елемент, така и
обективния. Считат, че с подаването на заявлението от 04.08.2011 г. до СО за
узаконяване на таванския апартамент от двамата братя, не се прекъсвала придобивната давност. Освен това въззиваемите
се позовавали на придобивна давност до момента на
завеждане на исковата молба – 23.12.2010 г., а заявлението било подадено на
04.08.2011 г., т.е. след образуване на производството в съда. Неоснователен бил
довода на въззивника, че възражението за придобиване по давност на
надстройката, представляваща втори жилищен етаж и таванския етаж, представляващ
трети подпокривен етаж, е преклудирано
по чл.133 ГПК. Тези обекти били въведени като предмет на делбата посредством
присъединеното гр.д.№ 48466/2012 г. по описа на СРС, 73 състав. Не се претендират
се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За така постановеното съдебно решение
въззивникът е бил уведомен на 19.04.2018 г. Въззивната жалба е подадена на 20.04.2018
г.
Следователно въззивната жалба е допустима като
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
въззивната инстанция приема, че обжалваното
решение е постановено във валиден и допустим процес.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че от събраните в процеса писмени доказателства,
ангажирани от страните и от заключенията на съдебно – техническите експертизи
не се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства, релевантни към предявения
иск за делба на посочените в исковата молба недвижими имоти, и релевантни към
въведените в предмета на делбата имоти по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК и
посредством присъединяване на гр. дело № 48466/2012 г. по описа на СРС, 73
състав. Не се установила идентичност на въведените от страните в предмета на
делбата имоти с тези, за които са ангажирани писмени доказателства, поради
което и съдът на основание чл. 202 ГПК не е кредитирал заключенията на
техническите експертизи от 25.11.2011 г., от 30.10.2014 г., от 22.04.2015 г. и
от 20.05.2015 г. При това положение, така предявените искове следвало да бъдат
отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, като ищецът бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 100 лв. Предвид неоснователността на предявените
искове за делба, не подлежали на разглеждане възражението на ответника Й.Г.Д. с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и възраженията на двамата ответници
Й.Д. и А.М.Д. за изтекла придобивна давност по
отношение на таванският етаж, въведен като предмет на делото, посредством
присъединеното гражданско дело № 48466/2012 г. по описа на СРС, 73 състав .
По
основателността на въззивната жалба:
Страните по спора са наследници по закон на починалата на 14.11.1983 г. Е.Д.Д., оставила за наследници Г.С.Д.- съпруг и Й.Г.Д.-син и С.Г.Д.
– син/удостоверение за наследници № 174/13.02.1992 г. на район *******по гр.д.№
63006 по описа за 2010 г.
Г.С.Д. е починал на 23.07.2010 г. и е
оставил за наследници по закон синовете си Й.Г.Д. и С.Г.Д. – удостоверение за
наследници № 001091 от 16.09.2010 г., л. 13 по гр.д.№ 63006 по описа за 2010 г.
Горецитираното гр.д. 63006 по описа за 2010 г. е образувано по иск за съдебна
делба, предявен от С.Г.Д. срещу Й.Г.Д. и А.М.Д. /в режим на СИО/. Посочени са
като предмет на делбата следните недвижими имоти:
I-дворно място, представляващо УПИ XVII-7 от кв. 75 по плана на
гр.София, м. Княжево, с площ 582 м2 при съседи: ул. „********“, УПИ ХVIII-8,
УПИ XIV-4 и XV-13 и 14, заедно с построената в него
II. къща с площ 75 м2 и разгърната застроена площ 150 м2,
състояща се от II. 1. сутерен от две стаи, кухня, тоалетна и антре и II. 2
първи етаж - от две стаи, кухня, баня и антре, заедно с построената в мястото
III. пристройка с площ 42 м2, състояща се от III. 1 сутерен - от три
мазета и III. 2 първи етаж - от кухня, хол и коридор,
IV. надстройка с площ 120 м2, състояща се от четири стаи, кухня,
баня и коридор.
С
отговора по исковата молба Й.Г.Д. и А.М.Д. са оспорили дарението от страна
на Г.Д. в полза на ищеца С.Д., извършено с нот.акт №
57, нот.дело № 23079/1995 г- до размера на запазената
част на ответниците. Въведени са нови
недвижими имоти като предмет на делбата: 2 гаража, съответно:
-
с площ от около 20 кв.м., изграден в дворното място, при граници: ПИ с
идентификатор 68134.1896.725-север,
гараж-запад, двор –юг и ПИ с идентификатор 68134.1896.726-изток;
-с площ от около 20 кв.м., изграден в дворното
място, при граници: ПИ с идентификатор 68134.1896.725-север, двор – от две
страни, гараж-изток;
2 бараки, съответно:
-с
площ от 16 кв.м., находяща се в дворното място, при граници: ПИ с идентификатор 68134.1896.725-север, ПИ с идентификатор 68134.1896.299-запад,
двор-юг, стопанска постройка – изток;
-метална барака с оградни
стени с площ от 15 кв.м., находяща се в дъното на дворното място, при граници:
стопанска сграда-север, двор от три страни
и 1 стопанска постройка с площ от около
20 кв.м., изградена в дворното място, при граници: ПИ с идентификатор 68134.1896.725-север, барака-запад, метална барака-юг,
стълби към гаражи –изток;
При
квоти по ½ идеална част от въведените в делбата, недвижими имоти.
По образуваното гр.д.№ 48466 по описа за 2012 г. на СРС, ГО, 73 състав е предявена
искова молба също от С.Г.Д. срещу Й.Г.Д. за допускане на делба на същите имоти,
както и е посочено, че през 1979 г. с лични средства на ищеца, предоставени за
извършване на строежа, приживе общите им наследодателиЕ.и
Г.Д., заедно с Й.Д., изградили трети подпокривен
етаж, който също бил част от делбената маса. Посочено
е, че този имот е приращение по смисъла на чл.92 ЗС
по отношение на собствениците на земята по това време –Е.и Г.Д., а след тяхната
смърт по силата на наследствено правоприемство- на двамата братя при квоти по
½ идеална част за всеки един от съделителите.
Посочено е още, че третият подпокривен етаж бил
изграден без строителни книжа. Затова е поискано да бъде допусната делба и на:
V. трети подпокривен - тавански
етаж с обща площ от 120 м2, състоящ се от стълбищна клетка, коридор, две
стаи, тоалетна, и две тавански помещения в сградата с административен адрес:
гр.София, м. ********6.
С определение от 10.10.2014 г. СРС, ГО,
59-ти състав е присъединил гр.д.№ 48466 по описа за 2012 г. на СРС, ГО, 73 с-в
за съвместно разглеждане с гр.д.№ 63006/2010 г.
Относно
идентичността на недвижимте имоти:
Противно на приетото от СРС, по делото е била
допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице арх.М.Г.М./лл.48 и следв.
по делото пред СРС/.
Видно от това заключение в процесния
имот-дворно място – УПИ XVII-7, кв.75,
м.“Княжево“ по плана на гр.София, има изградени жилищна сграда, състояща се от
сутеренен етаж, първи надстроен етаж, втори полуетаж с намалена светлинна
височина, тавански етаж; два гаража; стопанска постройка; две бараки и дворен
клозет. /по отношение на последната постройка вещото лице при изслушването си
сочи, че не е влизал там; отвън му заприличало на външен клозет, но можело да е
и стопанска сграда , виж л.52 по гр.д.№ 63006 по описа за 2010 г./
Според вещото лице арх.М., основната жилищна сграда е
построена в периода 1958-1959 г. Пристройката към основната жилищна сграда и
надстройката над основната жилищна сграда и пристройката са изградени през 1979
г. въз основа на позволителен билет № 140/1979 г. През 1979 г. са изградени и
двата гаража, както и стопанската постройка и бараките.
На с.12 е представено копие от молбата
на Г.С. Д. като собственик на процесното дворно място, синовете му Й.Д. и С.Д.
да построят в това дворно място, жилищно помещение, съобразно одобрен
арх.проект на пристройка към съществуващата едноетажна жилищна сграда, със
застроена площ на пристройката – 42 кв.м., а на съществуващата едноетажна
жилищна сграда – 78 кв.м., както и надстройка над цялата едноетажна жилищна
сграда/съществуваща и пристроена/ със застроена площ от 120 кв.м. на
надстройката. Молбата за суперфицията е нот.заверена на 09.03.1979 г.
Жилищната сграда – съществуващата и
пристройката общо са със застроена площ от 119,48 кв.м., от които стара сграда
– 77 кв.м. и пристройката – 42,50 кв.м.
Жилищната
сграда се състои от :
-сутерен: в старата част на сградата са
разположени две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище; в пристройката
са разположени три мазета със светли площи
17,50 кв.м.,двете по 5 кв.м.;
-етаж: в старата част на сградата са
разположени три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка, в новата
–кухня, дневна, коридор с достъп от двора;
-втори етаж /полуетаж/ - над старата
част на сградата са разположени две стаи, кухня, вестибюл, стълбищна клетка, а
над новата –две стаи и баня-тоалетна;
-тавански етаж – стълбищна клетка, вестибюл,
две тавански стаи и тоалетна като останалата част от площта на етажа, попада
под скосената част на покрива /относно таванското помещение виж заключението на
вещото лице инж.Савова/.
Относно
дворното място:
Към момента на закупуването му през 1954
г. /на 25.08.1954 г./мястото представлява част от ливада с площ от 1100 кв.м.
Същата е закупена от Г.С.Д. и Л.С.Ц..
По силата на доброволна делба, обективирана в нот. акт № 123 от 06.09. 1954 г. . /л.8 от гр.д.№ 63006 по
описа за 2010 г./ наследодателят на
ищците – Г.Д. получава югоизточната част от мястото равна на 550 кв.м.
По първичния регулационен план дворното място на Д.,
означена като УПИ XVII-7, кв.75, м.“Княжево“ по
плана на гр.София, е с площ от 613 кв.м., основано на нот.акт
№ 141/65 г. за придаваеми по регулация 27 кв.м. и на нот.акт № 190/65 за придаваеми 6
кв.м. и собствени 580 кв.м., измерени геодезически
според нот.акт № 123/54 г. По силата на РП /скица
с.11/, утвърден с решение № 89, протокол № 13 от 19.03.2001 г. имота на Г.Д. е
означен като УПИ ХХI-300 с площ от 738 кв.м., състоящ
се от ПИ-300 с площ от 613 кв.м. и ПИ без номер с площ от 125 кв.м.
С оглед тези си констатации вещото лице
арх.М. достига до извода, че съществува идентичност между описания в исковата
молба, имот, представляващ имота, получен от доброволната делба с площ измерена
геодезически от 580 кв.м., заедно с придаваемите площи, описани в нот.акт
№ 141/65 и нот.акт № 190/65 общо 33 кв.м. или общата
площ на имота е 613 кв.м., а по скицата на АГКК – 615 кв.м. За да достигне до
извода за наличие на идентичност, вещото лице е изхождал от местоположението,
конфигурацията, отразеното в представените по делото скици, че ПИ № 300,
показан с плътна линия, отговаря на имота УПИ ХХI-300 по скицата на с.11 по действащия РП, одобрен с
решение № 89, протокол № 13 от 19.03.2001 г.
Видно от представената по делото скица №
66818/25.09.2012 г. и скица № 53527/09.08.2012 г., издадена от АГКК, поземления
имот е с идентификатор 68134.1896.300 и № по предходния план: 300, кв.25,
парцел ХХI. Посочени са и съседите по одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри, а именно: 68134.1896.299, 68134.1896.860,
68134.1896.859, 68134.1896.726, 68134.1896.725.
Като собственик на поземления имот е
посочен наследодателя на страните по спора – С.Д. и Й.Д.- Г.Д..
Следователно изводите на вещото лице
съответстват на събраните по двете присъединени гр.дела писмени доказателства.
При това положение изводът на
първоинстанционния съд, че не е установена идентичност на предявения за делба
недвижими имот- дворно място, е неправилен.
Наред с това от извършените от страните
процесуални действия се установява, че делбата
по отношение на дворното място не се оспорва.
Същата ще следва да бъде допусната
при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите
– С.Г.Д. и Й.Г.Д..
Относно
предявените от Й.Г.Д. до делбата имоти, представляващи два гаража, стопанска
постройка и две бараки, реализирани в дворното място:
От заключенията на вещите лица- арх.М. и инж.Р. се
установява, че в дворното място действително са реализирани такива обекти.
Видно от заключението на вещото лице арх.М. двата
гаража, стопанската сграда и бараките са реализирани през 1979 г.
Не се установява по отношение на тях да
има учредено право на строеж, поради което по арг. от
чл.92 ЗС същите се явяват приращение към дворното
място, собственост на наследодателя на С.Д. и Й.Д.- Г.Д..
Следователно, тези обекти принадлежат
към наследството на Г.Д.; този факт не се оспорва от страните по делото.
Делбата на тези обекти също е допустима поради което
обжалваното решение като неправилно
ще следва да бъде отменено и вместо
това да бъде допусната делба при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите – С.Г.Д. и Й.Г.Д..
Относно
къщата /т.нар. стара част на сградата/:
От данните по
делото, вкл. заключенията на вещите лица се установява, че т.нар. стара част на
сградата се състои от:
-сутерен: в старата част на сградата са
разположени две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище;
-етаж: в старата част на сградата са
разположени три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства,
вкл. свидетелски показания, се установява, че къщата е изградена по време на
брака между родителите на съделителите С.Д. и Е. Д..
По данни от техническата служба на СО това е станало през 1958-1959 г.
Делбата по отношение на този обект също
не се оспорва.
Делбата
на т.нар. „стара част от къщата“ също
е допустима поради което обжалваното
решение като неправилно ще следва
да бъде отменено и вместо това да бъде
допусната делба при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите – С.Г.Д. и Й.Г.Д..
Относно
пристройката и надстройката на съществуващата сграда/нова част на сградата/:
Ответниците Й.Г.Д. и А.М.Д. оспорват иска за делба на
надстройката, представляваща втори жилищен етаж на сградата като сочат, че същата
е придобита от тях в условията на СИО. Таванският етаж също бил тяхна
собственост придобит от тях в условията на СИО. Последният бил построен през
периода 1979-1982 г. с изричното съгласие на наследодателите им – майката и
бащата на съделителя Й.Д., които към този момент били
живи. Двамата братя били поделили цялата сграда и всеки владеел поотделно от
другия своята част. Ответниците владеели изцяло втория и третия /тавански/ етаж
без прекъсване повече от 25 години, виж л.25 по гр.д.№ 48466 по описа за 2012
г.
Обстоятелството, че надстройка и пристройката, т.нар.
„нова част на къщата“ са реализирани през 1979 г. се потвърждава от разпита на
свидетелката С.Д., която е състудентка с Й. и А. от 1972 г., както и на
свидетелката, разпитана на страната на ищеца- Д.М., братовчедка на С. и Й. Д..
Строежът е реализиран съвместно от съделителите. Приносът към изграждането му е налице
независимо от това дали се осъществява с пари или с труд, съдействие за
снабдяване с материали и др.дейности. Нито един от разпитаните свидетели /и на
двете страни/ не е виждал Г./наследодателя/ да плаща на работниците. Всеки един
от свидетелите, обаче, сочи, че синовете са помагали с труд и с пари; помагали
са и съседи, войници, както и бащата на ответницата А.Д..
Според свидетелката С.Д. до края на 1979 г. е бил
изграден в груб строеж целия втори етаж и таванския етаж. Ответниците са се нанесли
през 1982 г. на втория етаж и таванския етаж.
Видно от представеното по делото
удостоверение за граждански брак, такъв е бил сключен между Й.Г.Д. и А.М.Д. на
24.09.1978 г., т.е. по времето на реализиране на учреденото право на строеж,
ответниците са били в брак./последното обстоятелство не се оспорва/.
По доводите
на ответниците:
Съгласно чл.
56. (1) ЗТСУ,
отм. разрешение
за строеж се издава на
инвеститора (учреждение, стопанска или обществена
организация; собственика на имота; лице,
което има право да строи
в чужд имот).
(2) Имат право да
строят в чужд имот:
1) лицата, в полза на които е учредено
право на строеж, на надстрояване
или пристрояване на заварена сграда;
2)
съпругът (съпругата), роднините на собственика
по права линия неограничено, а по съребрена линия
- до втора степен включително, ако извършват строежа
с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до службата при
народния съвет, вписано и в нотариалните книги; по силата
на така даденото
съгласие върху мястото се учредява
право на строеж в полза на строителя.
В конкретния случай от собственика на дворното място Г.С.Д.
по реда на чл.56, ал.2,т.2 ЗТСУ, отм. е изразено съгласие по отношение на
синовете му Й. и С. Д., да построят от свое име и за своя сметка жилищно
помещение, съобразно утвърден арх.план със застроена площ от 120 кв.м., от
които 78 кв.м. построени и 42 кв.м. пристройка и надстройка на втори етаж,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, вкл. застроената част на
пристройката и построената част.
Към молбата, която е вписана по
изискуемия се по тогавашния ред, са описани като приложение и скица № 7218 за
разрешаване на строежа/л.12 по гр.д.№ 63006 по описа за 2010 г./.
По делото е представен, одобрен
арх.проект на 27.06.1979 г. за пристройка и надстройка на масивна жилищна
сграда. Видно от същия, проектът е одобрен по искане на посочените като
молители: Й.Г.Д. и С.Г.Д., както и в същия са обозначени отделните обекти за
всеки един от молителите: пристройката за С.Д., а надстройката за Й.Д. /л.50 от
гр.д.№ 63006/2010 г./.
Вписването на молбата по чл.56, ал.2,т.2 ЗТСУ, отм.
има конститутивен ефект и това следва, както от
нормата на закона, така и от характера на подлежащия на вписване акт и
процедурата, която беше установена за учредяване на правото на строеж.
При това положение изграденото в
резултат на суперфицията не е в патримониума
на наследодателя им – Г.Д.; не са налице предпоставките на чл.92 ЗС.
Съделителите С.Д.
и Й.Д. са станали собственици в резултат на осъщественото строителство в
рамките на отстъпеното право на строеж.
Съгласно
приетото в съдебната практика в подобни казуси, владението се осъществява
посредством действията по построяване на сградата, така например в решение №
194 от 14.10.2015 г. по гр.д.№ 2767/2015 г. на ВКС, ГК, Първо ГО.
След изграждането на сградата правото
на строеж се е трансформирало в право на собственост върху построеното, именно:
за ищеца С.Д. върху обект /по исковата молба/ III. пристройка с площ 42 м2, състояща се от III. 1 сутерен - от
три мазета и III. 2 първи етаж - от кухня, хол и коридор, а за Й.Д. обект /по
исковата молба/ IV. надстройка с площ 120 м2, състояща се от четири стаи, кухня,
баня и коридор. Всеки от двата обекта е обособен със самостоятелен вход, това
се установява освен от показанията на свидетелите, така и от скиците
/приложения № № 3 и 4, /, представляващи неразделна част от заключенията
/основно и допълнително/ на вещото лице инж.Р..
По този начин и се упражняват правата
от двамата съделители – С.Д. и Й.Д.; обстоятелство,
което се потвърждава от разпита на свидетелите и на двете страни по спора. Не
се спори, че ищецът е заключил своята част, така и в показанията на
свидетелите, разпитани на страната на ответника Й.Д.; признава се и от ищеца.
Волята на общия наследодател е била да обезпечи всеки
от синовете си със самостоятелно жилище, виж показанията на свидетелката
Димитрова: „Г./бащата на съделителите/ ми е казвал,
че по желание на Е. /майката/ е имал изискване всеки от братята да си има
собствен вход и е уредил и двете си деца“, виж л.111 по гр.д.№ 63006 по описа
за 2010 г.
С оглед горе приетото в мотивите, настоящата инстанция
приема, че делба по отношение на обекти с № № III и IV не
следва да се допусне; всеки от тези обекти е индивидуална собственост по силата
на суперфицията, учредена от собственика на терена, който
го е придобил по силата на делбата от 1954 г. /с уговорката, че обект IV е в СИО между ответниците Й.Д.
и А.Д./.
По
възражението за придобивна давност/прието за
разглеждане от СРС с определение на л.110/:
Въззивната инстанция намира за неоснователен довода на
въззивника, че възражението за придобивна давност по
отношение на предявения за делба тавански етаж /трети етаж/ в жилищната сграда,
е преклудирано по реда на чл.133 ГПК.
Видно от данните по присъединеното
гр.д.№ 48466 по описа за 2012 г. това възражение е било направено на 30.08.2013
г. с отговора по исковата молба.
Препис от исковата молба е бил връчен
на Й.Г.Д. на 11.08.2013 г., виж л.24 по гр.д.№ 48466 по описа за 2012 г.
Следователно възражението за придобивна давност по отношение на въведения като предмет
на делбата по присъединеното гр.д., тавански етаж е сторено в срока по чл.131 ГПК.
Освен това съгласно задължителната съдебна практика на
ВКС, така например решение № 158 от 03.07.2013 г. по гр.д.№ 1455 по описа за
2013 г. на ГК, Второ ГО, преклузията в делбеното производство настъпва с приключването на първото
по делото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата, в което
заседание съделителите следва да въведат в предмета
на делото всички свои възражения, касаещи наличието на съсобственост, лицата
между които тя съществува и делбените им права, вкл.
и възраженията против правото на някой от тях да участва в делбата и
включването в наследствената маса на някои имоти.
Видно от намиращата се на л.33 от
присъединеното гр.д. молба-становище ищецът е оспорил твърдяната придобивна давност по отношение на таванския етаж. Посочено
е, че по същият начин ищецът „владеел“ първи етаж от сградата, който заключвал
и до който ответниците нямали достъп. Освен това ищецът бил декларирал ½
идеална част от имота, което се потвърждавало от представената с исковата молба
данъчна оценка, както и бил демонстрирал по отношение на всички, че е
собственик на ½ идеална част от имота. Оспорено е обстоятелството, че
таванския етаж е изграден с лични средства на ответниците;
Й.Д. само бил намирал материали за строежа, които ищецът бил заплащал.
Таванският етаж принадлежал към наследството на общият им наследодател- баща им
Г.Д.. Тази част представлявала приращение по смисъла
на чл.92 ЗЗД. Посочено е още, че ищецът през периода на изграждане на таванския
етаж имал по високи трудови доходи от ответниците. Сочи, че бил отправил до
ответника покана по чл.33, ал.1 ЗС за изкупуване на неговата /на С.Д./ ½
идеална част от таванския етаж, на която покана ответника не се отзовал. След
което ищецът отправил до брат си покана по чл.31,ал.2 ЗС. Затова счита, че тези
действия, извършени от него, изключвали необезпокояваното „владение“ от страна
на ответника. Двамата братя били предприели постъпки за узаконяване на
таванския етаж като подали на 04.08.2011 г. молба до СО, район „Витоша“.
Действително, на 07.12.2010 г. /исковата
молба по първото гр.д. е предявена на 23.12.2010 г./. С.Д. е отправил до Й.Д. нот.покана по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на наем относно
сутерена с площ от 77 кв.м. и таванския етаж с площ от 120 кв.м./Налице са и
данни за образувано гр.д.№ 1349/2016 г. на СРС, ГО, 31 с-в, което е спряно до
приключване на производството по делбата с влязъл в сила съдебен акт/.
Видно от представената разписка, нот.
покана е била връчена на Й.Д. на 07.12.2010 г.
Ответниците се позовават на изтекла придобивна давност до датата на подаване на исковата молба-
23.12.2010 г.
В показанията си свидетелите, разпитани
на страната на ответниците, в о.с.з., състояло се на 07.03.2014 г. и
по-конкретно в тези на С.Д., се сочи, че откакто през 1982 г. А. и Й. са се
нанесли на тези два етажа само те ги обитават. Свидетелката не знае някой да е
имал претенции към тях. Не знае А. и Й. да са заявявали на някого, че те са
единствени собственици на тези два етажа. Но знае, че А. е била викана в
полицията във връзка с жалба на брата на Й. и неговата съпруга след завеждане
на делото.
В показанията си свидетелят М.Т.също сочи, че втори
етаж заедно с тавана се ползува от Й.. До 2010 г. не знае някой да е имал претенции
към имота. Не знае Й. на някого да е заявявал, че имота е негов и няма друг да
го ползва.
Действително, ищецът е отправил на
19.10.2010 г. /исковата молба по първото образувано грд.
е предявена на 23.12.2010 г. / нот.покана до брат си Й.
по чл.33, ал.1 ЗС с предложение да изкупи частта му от имота за сумата от
150 000 евро.
Не се спори по делото, а и от събраните
писмени доказателства, както и от заключенията на вещите лица по
съдебно-техническите експертизи се установява, че реализирания тавански етаж е
извън обхвата на учреденото от общия наследодател на ищеца и ответника, право
на строеж.
Видно от събраните по делото
доказателства, на 04.08.2011 г. Й.Д. и С.Д. са подали молба за възстановяване
на строителни книжа за УПИ XXI-30, кв.25,
м.“Княжево“ по плана на гр.София.
От данните по делото се установява, че
от главния арх. на район „Витоша“ е разпоредено
проектът за узаконяване да се върне на вносителите за съобразяване с изложеното
в жалбата на С.Д. като чертежите се съгласуват с двамата съсобственици/л.40-41
от присъединеното гр.д./.
На 05.03.2012 г. от СРП е издадено
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство във връзка с
подадената от С.Д. жалба срещу брат му Й.Д., че е лишен от ползването на
сутерена, където до смъртта си бил живял баща им Г.Д., както и до третия подпокривен етаж. Прокурорът въз основа на разпита на свидетелите
е приел, че спорът следва да бъде решен по гражданско-правен ред, т.е. в
образуваното производство по делба. Наред с това е прието и, че не е установено
посоченото в жалбата, някой от семейството на Й.Д. да е взел ключа от входа на
сутерена, респ. жалбоподателят С.Д. да е лишен от достъп до входа на сградата.
Посочено е, че таванските помещения са били ползвани само от семейството на Й.Д..
Владението се дефинира от
чл. 68 ЗС като
"упражняване фактическа
власт върху вещ, която владелецът
държи като своя лично или
чрез други го", т.е. дефинира се като
фактически отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че
едните имат фактическата власт върху вещта без
да се позовават
на правото на собственост за това, а само
на обстоятелството, че в даден момент
именно те упражняват съдържанието на правото да
си служат с вещта като своя.
Основните признаци на владението
са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на владението като
фактическо упражняване на власт спрямо
конкретна вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е характеристика на едно субективно/
лично/ поведение на владелеца- да
се държи вещта като своя
- animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да
се държи вещта като своя
е равнозначно да се държи вещта
от владелец със съзнанието, че той е собственик
- титуляр на вещното право.
За да е
основание за придобиване на един имот по
давност, владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.
Въпрос на
фактическа преценка на съда е дали
действията на владелеца имат спорадичен /случаен, спонтанен/ характер или са израз
на осъзнато поведение, израз на воля да
се държи и запази вещта сякаш
по отношение на нея владелецът
има вещно право. Постоянното владение не следва
да се възприема
като синоним на непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент
фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент
когато пожелае да може да
реализира владелческата си власт, без
друго лице да е започнало да извършва тези
действия и да е лишил владелеца от владението му.
Владението
е непрекъснато в смисъл да не е било
прекъсвано за период по-дълъг от 6/ шест/ месеца
- арг. от чл. 81 ЗС, да е несъмнено- т.е. да няма съмнение
не само относно
факта, че владелецът държи вещта но и за
това, че я държи за себе
си. Намерението да се държи
вещта за себе си трябва
да е изразено по ясен / несъмнен/
начин, начин който не буди
съмнение за отричане на чуждата
власт по отношение на вещта
и не допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не
трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата
власт единствено за себе си.
Владението е спокойно когато не е установено
с насилие и е явно, когато фактическата власт се упражнява
така, че всеки заинтересован да може да
научи за това, да не
е установено по скрит начин, тайно
от предишния владелец.
В мотивите на Тълкувателно
решение № 1/2012 г. на ОСГК
е прието, че завладяването частите на останалите съсобственици
и промяната в намерението поначало трябва да се манифестира
пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. По реда на чл.
290 ГПК е създадена практика
/Решение № 214 от
28.10.2015 г. по гр. д. №
1919/2015 г. на І г.о./,
според която е обективно невъзможно да се манифестира
промяната в намерението когато невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната
преди години, не се е завръщал
и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот. Настоящият състав приема, че не е налице нито едно от тези изключения.
С оглед горецитираното ТР и при
съвкупен анализ на показанията на свидетелите, разпитани от първата съдебна
инстанция, настоящият състав приема, че ответниците Й.
и А. Д. не са демонстрирали промяната
в намерението си; липсват осъществени
действия, установяващи своене, както и такива отблъскващи владението на съсобственика С.Д..
Относно
таванският етаж е допусната, изслушана и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж.Савова.
Видно от същата /л.135 и следв. по делото пред СРС/ таванският етаж се намира в подпокривното пространство на жилищната сграда; същият е
разположен върху основната жилищна сграда и пристройката, с достъп от общото
стълбище на етажите. На вещото лице са предоставени копия от арх. проект на
сградата и заснемане на таванския етаж. Светлата височина на таванския етаж е
2,20 м. Към таванския етаж са изградени два балкона. Вещото лице достига до
извода, че таванският етаж построен в подпокривното
пространство има самостоятелен характер; същият е разположен върху
основната жилищна сграда и пристройката към нея. Има самостоятелен вход от
стълбището и се състои от: три самостоятелни стаи, санитарен възел, с преход от
общо антре. Помещенията се ползват като жилищни. В етажа няма кухня или кухненски
бокс. Съгласно чл.102, ал.3 от Наредба № 7 за ПНУТ, в подпокривното
пространство на жилищните сгради могат да се изграждат жилища и ателиета и за
обитателите на сградите – стаи-кабинети за индивидуална творческа дейност, а
съгласно ал.4 изискването към ателиетата е да имат самостоятелен възел/тоалетна
с мивка/, което в случая и изпълнено.
Следователно, таванският етаж
представлява самостоятелен обект, а не обща част по смисъла на чл.38 ЗС.
Основателен се явява довода на ищеца
С.Д., че таванският етаж е станал приращение
по смисъла на чл.92 ЗС, т.е. таванският етаж попада в наследството на Г.Д..
Делбата
е допустима поради
което обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде
отменено и вместо това да бъде допусната делба при квоти по ½ идеална
част за всеки от съделителите – С.Г.Д. и Й.Г.Д..
Ответницата А.М.Д. не е
наследник по закон на Г.Д. поради което искът за делба на таванския етаж
по отношение на нея е неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
/С оглед приетото по-горе досежно суперфицията, съдът не се произнася по възражението за
придобиване по давност на т.нар. „надстройка“ доколкото съделителят
не може да се позовава, че е придобил собствеността й по давност, при
положение, че вече го е придобил на друго основание, виж в този смисъл приетото
в решение № 3 от 20.05.2011 г. по гр.д.№ 1911 по описа за 2019 г. на ВКС, ГК,
Първо ГО/.
Съделителят Й.Г.Д.
е предявил чрез възражение с отговора по исковата молба /по гр.д.№ 63006 по
описа за 2010 г./искане по чл.30, ал.1 ЗН, за намаляване на дарението,
извършено от наследодателя Г.С.Д., баща на С.Д. и Й.Д., в полза на ищеца – С.Г.Д.
до размера на запазената част и допускане на делбата при квотите след
възстановяване на запазената част на Й.Д.:
Установява се, че с нот.акт № 191 от 03.12.1991 г., дело №
14957/91 г./л.8 по гр.д. № 63006 по описа за 2010 г. на СРС, предишен 59с-в,
сега 123 с-в/, С.Г.Д. е дарил на баща си Г.С.Д. собствената си ½
идеална част от следния недвижим имот: жилище-пристройка на първия етаж от
двуетажна жилищна сграда, състояща се от стая, кухня и антре с площ от 40 кв.м.
и втория етаж от жилищната сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, баня и
антре с площ от около 117 кв.м., без дворното място върху което е построена
сградата, съставляващо парцел XVII-7, кв.75. А с нот. акт №**от 06.12.1995 г., дело № 23079 по описа за 2019
г. Г.С.Д. е дарил на сина си С.Г.Д. гореописания имот.
В заключението на вещото лице инж. Р.,
изготвило съдебно-техническа експертиза, депозирана на 22.04.2015 г./пред СРС/,
че справедливата пазарна цена на дворното място към датата на откриване
на наследството – 23.07.2010 г. е 78 973 лв. ; на къщата със
застроена площ от 75 кв.м. към 23.07.2010 г. е 138 179 лв.; на
пристройката със застроена площ от 42 кв.м.- 61 904 лв., от
които стойност на сутеренния етаж- 23 214 лв.; на първи етаж от
пристройката 38 690 лв. Справедлива пазарна стойност към 06.12.1995 г. /датата
на подаряване/ на първи етаж от пристройката – 10 308 долара или в лева
при курс към м.12.1995 г. -724 216 лв., а при курс към 23.07.2010 г. –
15 631 лв.; на сутеренния етаж от пристройката – 6185 долара или
434 530 лв., а към 23.07.2010 г.- 9379 лв. Общата пазарна стойност на
пристройката – 16 492 долара към 12.1995 г. или 1 158 746 лв. ,
а към 23.07.2010 г.- 25 010 лв. Пазарната стойност на надстройката
с площ от 120 кв.м. към 23.07.2010 г. е 110 543 лв.; към 06.12.1995 г. е
29 450 долара или 2 069 188 лв., а при курс към 23.07.2010 г.-
44 662 лв. Справедливата пазарна стойност на двата гаража с графична площ
по КККР от 36 кв.м. към 23.07.2010 г.- 16 122 лв.; на тухлената барака с графична
площ по КККР от 26 кв.м. е 11 644 лв. като е взел предвид по отношение на
нея съображенията си относно гаражите. Вещото лице сочи, че металната барака
няма фундамент и не е трайно стабилизирана към земята поради което не
представлява строеж по смисъла на ЗУТ; тя е преместваем
обект без строителни книжа. При изработка и монтаж, вкл. материали, стойността
й е 7 932 лв. Стойността на таванския етаж към 23.07.2010 г. е 95 889
лв. Общата справедлива пазарна цена на дворното място и сградите в него към
23.07.2010 г. възлиза на 519 702 лв.
Видно от отразеното на л.178 /по
делото пред СРС/ общата стойност на дарението, изповядано с нот.
акт №**от 06.12.1995 г. възлиза на 58 432 лв. /виж заявеното от вещото
лице инж.Р. при изслушването му в о.с.з. на 25.05.2015 г., л.189 по гр.д.№
63006 по описа за 2010 г./ или за ½ идеална част – 29 216 лв.
Въззивната инстанция констатира, че
вещото лице инж. Р. не е дал оценка на стопанската постройка, за която съдът
при съобразяване с изложеното по отношение на тухлената барака и гаражите,
намира, че следва да приеме за нейна пазарна стойност – 11 644 лв.
За да се установи дали извършеното от
наследодателят разпореждане от 06.12.1995 г. накърнява запазената част на съделителя Й.Д., следва да се образува наследствена маса по
смисъла на чл.31 ЗН от всички имущества, които са принадлежали на наследодателя
към момента на откриване на наследството – момента на смъртта на наследодателя
– 23.07.2010 г., съгласно чл. 1 от ЗН, като се извадят задълженията на
наследството, включително и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Към тази маса следва да се прибавят и даренията, с изключение на обичайните
такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността
им по време на откриването на наследството – за недвижимите имоти, и по време
на подаряването – за движимите вещи. При образуване на масата по чл. 31 от ЗН
се прибавя и обикновената покъщнина по чл. 12, ал. 1 от ЗН, без значение дали
същата следва да се постави в дял на наследника, който е живял с наследодателя
и се е грижил за него.
По делото не се установи наследодателят
към момента на смъртта си – 23.07.2010 г., да е имал имуществени задължения към
трети лица.
Искането за включване на притежавания
от наследодателя влог е направен едва в хода по същество на спора поради което
е преклудирано.
С
оглед изложеното и във връзка с приетото за трансформиране на правото на строеж
в собственост на отделни обекти, следва да се приеме, че стойността на наследствената
маса към момента на откриване на наследството е 389 599 лв.,
която се формира от следните стойности: дворно място – 78 973 лв. къща
/стара част/ - 138 179 лв., тавански етаж – 95 889 лв., 2
бр. гаражи- 16 122 лв., тухлена барака – 11 644 лв., метална
барака- 7 932 лв., стопанска постройка – 11 644 лв. и след прибавяне на стойността на дарението
– 29 216 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.
29 ЗН, когато наследодателят е оставил за наследници две или повече деца и
низходящи от тях размерът на запазената му част възлиза на 2/3 ид.ч., респективно размерът на разполагаемата част -1/3 ид.ч. В конкретния случай наследодателят е оставил като
наследници по закон две деца, което обуславяло извод, че запазените части на
наследниците са равни, т.е. по 1/3 ид. ч. за всяко
едно от тях или по 129 866 лв. Разполагаемата част също е 1/3 ид.ч. - 129 866
лв. Съобразявайки изложеното, запазената
част е равна на 259 733 лв. (129 866 лв.х 2), а разполагаемата-129 866
лв. Стойността на дарението – 29 216 лв. Чистият актив на наследството се
явява на стойност 360 383 лв. или при запазена част от 129 866
лв. съделителят Й.Д. би получил 180 192 лв./1/2 от
чистия актив на стойност 360 383 лв./.
Следователно претенцията му
по чл.30, ал.1 ЗН е неоснователна и като такава ще бъде отхвърлена.
По
разноските:
Разноски пред настоящата инстанция не се претендират,
а и с оглед изхода на спора на страните не им се следват.
С оглед изхода на спора ищецът С.Д. следва да бъде
осъден да заплати по сметката на СГС държавна такса по реда на чл.9 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, която съдът
определя в размер на 60 лв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 365362 от 19.03.2018 г. по
гр.д. № 63006/ 2010 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, изцяло
И
вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл.69,
ал.1 ЗН, между С.Г.Д., ЕГН ********** и
Й.Г.Д., ЕГН **********, на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 68134.1896.300,
съгласно скица № 66818/25.09.2012 г. и скица № 53527/09.08.2012 г., издадени от
АГКК и № по предходния план: 300, кв.25, парцел ХХI, с площ
от 615 кв.м. и съседите по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри,
а именно: 68134.1896.299, 68134.1896.860, 68134.1896.859, 68134.1896.726,
68134.1896.725,
При следните квоти:
½ за С.Г.Д., ЕГН ********** и
½ за Й.Г.Д., ЕГН **********
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл.69,
ал.1 ЗН, между С.Г.Д., ЕГН ********** и
Й.Г.Д., ЕГН **********, на следния недвижим имот: къща с площ 75 м2 и разгърната
застроена площ 150 м2, състояща се от 1. сутерен от две стаи, кухня, тоалетна и
антре и 2. първи етаж - от две стаи, кухня, баня и антре, построена в мястото,
представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.1896.300, съгласно скица № 66818/25.09.2012 г. и скица №
53527/09.08.2012 г., издадени от АГКК и № по предходния план: 300, кв.25,
парцел ХХI, с площ от 615 кв.м. и съседите по одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри, а именно: 68134.1896.299,
68134.1896.860, 68134.1896.859, 68134.1896.726, 68134.1896.725,
При следните квоти:
½ за С.Г.Д., ЕГН **********
и
½ за Й.Г.Д.,
ЕГН **********
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл.69,
ал.1 ЗН, между С.Г.Д., ЕГН ********** и
Й.Г.Д., ЕГН **********, на следните недвижими имоти:
2 гаража, съответно:
- с площ от около 20 кв.м.,
изграден в дворното място,представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1896.300,
съгласно скица № 66818/25.09.2012 г. и скица № 53527/09.08.2012 г., издадени от
АГКК, при граници: ПИ с идентификатор 68134.1896.725-север, гараж-запад, двор
–юг и ПИ с идентификатор 68134.1896.726-изток;
-с площ от около 20 кв.м.,
изграден в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.1896.300, съгласно скица № 66818/25.09.2012 г. и скица № 53527/09.08.2012
г., издадени от АГКК, при граници: ПИ с идентификатор 68134.1896.725-север,
двор – от две страни, гараж-изток;
2 бараки, съответно:
-с площ от 16 кв.м.,
находяща се в дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.1896.300, съгласно скица № 66818/25.09.2012 г. и скица №
53527/09.08.2012 г., издадени от АГКК, при граници: ПИ с идентификатор
68134.1896.725-север, ПИ с идентификатор 68134.1896.299-запад, двор-юг,
стопанска постройка – изток;
-метална барака с оградни стени с площ от 15 кв.м., находяща се в дъното на
дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1896.300, съгласно
скица № 66818/25.09.2012 г. и скица № 53527/09.08.2012 г., издадени от АГКК, при
граници: стопанска сграда-север, двор от три страни
и 1 стопанска постройка
с площ от около 20 кв.м., изградена в дворното място, представляващо поземлен
имот с идентификатор 68134.1896.300, съгласно скица № 66818/25.09.2012 г. и
скица № 53527/09.08.2012 г., издадени от АГКК, при граници: ПИ с идентификатор
68134.1896.725-север, барака-запад, метална барака-юг, стълби към гаражи –изток,
При следните квоти:
½ за С.Г.Д., ЕГН **********
и
½ за Й.Г.Д.,
ЕГН **********
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл.69, ал.1 ЗН,
между С.Г.Д., ЕГН ********** и Й.Г.Д., ЕГН **********, на следния недвижим имот:
трети подпокривен - тавански етаж с обща
площ от 120 м2, състоящ се от стълбищна клетка, коридор, две стаи, тоалетна, и
две тавански помещения в сградата с административен адрес: гр.София, м. ********6,
построена в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.1896.300, съгласно скица № 66818/25.09.2012 г. и скица № 53527/09.08.2012
г., издадени от АГКК,
При следните квоти:
½ за С.Г.Д., ЕГН **********
и
½ за Й.Г.Д., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Д., ЕГН **********, срещу Й. Г.Д., ЕГН **********, иск за делба на
следните недвижими имоти: пристройка с площ 42 м2, състояща се от: сутерен
- от три мазета и първи етаж - от кухня, хол и коридор; надстройка с площ
120 м2, състояща се от четири стаи, кухня, баня и коридор, в сградата с
административен адрес: гр.София, м. ********6, построена в дворното място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1896.300, съгласно скица №
66818/25.09.2012 г. и скица № 53527/09.08.2012 г., издадени от АГКК, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.Д., ЕГН **********, срещу А.М.Д.,
родена на *** г., съдебен адрес: ***,офис - адв.Н.С.,
иск за делба, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, претенцията на Й.
Г.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,офис - адв.Н.С.,
по чл.30, ал.1 ЗН, за намаляване на дарението, извършено от наследодателя Г.С.Д.,
ЕГН **********, баща на С.Д., ЕГН ********** и Й.Д., ЕГН **********, в полза на
ищеца – С.Г.Д., ЕГН **********, сторено с
нот. акт №**от 06.12.1995 г., дело 23079/95
г., съставен от Нотариус С.П., с район на действие Софийски районен съд, до
размера на запазената част, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-адв. В.С., да заплати в полза на Софийски градски
съд, гр.София, бул.“Витоша“ № 2, държавна такса в размер на 60 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: