Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на
седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия МАРИЯ СТОЙКОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Стойкова
в.гр.д. № 5396 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 20000067 от 04.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав, са отхвърлени
предявените от А.Б.М. против И.Г.Ж., починала на 27.01.2020 г. и заместена в
хода на процеса от М.С.Ж., В.А.В. и А.С.П.- ЧСИ, с рег. № 849 на КЧСИ с район
на действие СГС, субективно съединени искове с правно основание чл. 75 ЗС за
осъждане на ответниците да възстановят на ищцата нарушеното й владение върху
½ ид.ч. от апартамент № 21,
находящ в сграда на адрес: гр. София, ул. „*****, и върху ½ ид.ч. от
гараж № 5, находящ се в сутерена на жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. „*****.
Срещу решението
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционото производство А.Б.М., в която се излагат съображения, че обжалваното
решение е постановено в „нарушение на императивноправни и материалноправни
норми на ГПК“, както и че то е напълно порочно и правно недопустимо. Поддържа,
че районният съд е проявил недобросъвестност, тенденциозност, целеустременост и
пристрастност за съсипване на правото й на защита срещу безспорно незаконосъобразното
отнемане на имущество. Проследява развитието на първоинстанционното
производство и заявява, че първостепенният съд е гарантирал и „доузаконил“ незаконните материални
интереси на ответницата чрез абсурдния си акт, постановен при неизяснена
фактическа и правна обстановка.Твърди, че СРС в нарушение на закона не е
допуснал събирането на никакви доказателства в нейна (на ищцата) полза. Освен
това заявява, че първата инстанция е нарушила разпоредбите на чл. 172, вр. чл.
164, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, като е допуснал разпита на свидетеля в полза на
двамата ответници, който е помощник частен съдебен изпълнител. Позовава се на
чл. 185, б. „б“ ЗЗД. Позовава се и на решение по гр.д. № 15945/2016 г. по описа
на СРС във връзка с несеквестируемостта на имуществото. Твърди допуснати от
съда нарушения във връзка с доклада по делото. Иска от въззивния съд да
постанови нов, правилен и законосъобразен акт, с които да отмени и обезсили
обжалваното решение. Иска също така делото да бъде върнато в СРС за разглеждане
на въззивната жалба по същество и да осъди ответниците да възстановят
владението на процесните имоти. Освен това иска от съда въз основа на чл. 360 ГПК да осъди ЧСИ П.да заплати в полза на
държавата сумата от 50 000 лв., представляваща глоба за извършените
противозаконни и противоконституционни изпълнителни действия.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство В.А.В.. Поддържа, че ищцата М. е подписала
нотариално заверен запис на заповед, защитавала се е сама в триинстанционно
производство без направени твърдения за каузално правоотношение, вследствие на
което е била осъдена да заплати суми по записа на заповед. Признава, че има
качеството адвокат, но считано от 20.12.2018 г., или близо година след
придобиването на имота от публична продан. Счита, че обжалваното решение е
правилно и иска от въззивния съд да го потвърди.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от ответницата М.С.Ж.
(конституирана на мястото на първоначалната ответница И.Г.Ж.), чрез адв. В..
Твърди, че обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено в
съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила. Очертава предмета на делото с оглед указанията на ВКС. Твърди, че
районният съд се е произнесъл по доказателствата и доказателствените искания на
страните, като оставянето на някои от тях без уважение, не опорочава съдебния
акт. Заявява, че е придобила собствеността върху идеални части от гараж № 5 с
постановление за възлагане и впоследствие е била въведена във владение с
протокол, като и двата акта на съдебния изпълнител са преминали през
институционен контрол. Оспорва гараж № 5 да
несеквестируемо имущество. Оспорва и доводите на ищцата във връзка с
апартамент № 21, като се позовава на чл. 496, ал. 3 ГПК. Иска от въззивния съд
да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло
първоинстанционното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А.С.П.. Постъпилата
от него в същия срок насрещна въззивна жалба е оставена без уважение от
въззивния съд с определение № 272309/28.07.2021 г., което не е обжалвано от
страните и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за
установено от следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложен по
делото Нотариален акт за продажба на недевижим имот построен в груб строеж от
22.12.200 г. се установява, че ищцата е придобила в режим на СИО собствеността
върху процесните имоти: апартамент № 21 апартамент № 21 и гараж № 5, находящи
се в гр. София, ул. „*****.
Не
е спорно и обстоятелството, че с влязло в сила на 22.02.2011 г. решение бракът
между ищцата и трето за делото лице е прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК,
и семейното жилище – апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „*****, на
основание чл. 56, ал. 1 е предоставено за ползване на ищцата.
По
делото е приложено изп. дело №
20158490400711, от което се установява,
че същото е образувано по молба на взискателя И.Г.Ж. срещу длъжник А.Б.М., въз
основа на два броя изпълнителни листа, съответно от 22.12.2014 г., издаден по
гр. д. № 4012/2011 по описа на САС, 4-ти, за сумата от 130 100 евро, ведно
със законната лихва върху сумата от
24.09.2007 г. до окончателното й изплащане, и изпълнителен лист от 11.06.2014 г., издаден по ч.гр.д. №
4679/2013 г. по описа на СГС, за сумата от 240 лв.
От
обезпечителна заповед от 04.02.2009 г. издадена въз основа на определение на СГС от 04.02.2009 г., се установява, че по отношение на апартамент
№ 21 и гараж № 5, находящи се в гр. София, ул. „*****, била наложена възбрана
върху ½ ид.ч. от имотите, придобити в условие на СИО.
С
молба от 09.07.2015 г. взискателят по делото е поискал от ЧСИ да предприеме
действия по извършване на опис, оценка и продажба по отношение на ½ ид.ч. на недвижимите
имоти на длъжника.
С
покана за доброволно изпълнение, изх. №5828/15.07.2015 г., ищцата
М. е поканена в двуседмичен срок да заплати следните суми: сумата от
254 453,48 лв. – главница по изпълнителен лист от 22.12.2014 г.; сумата от
240 лв. –главница по изпълнителен лист от 11.06.2014 г.; сумата от 2519 лв. –
разноски по изпълнението, и сумата от 15 523,79 лв. – такса по чл. 26 от
Тарифата към ЗСЧИ. Със същата ищцата е информирана, че са насрочени описи и
оценки на 24.08.2015 г. на възбранените имоти. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена лично на ищцата на 23.07.2015 г.
За предстоящите опис и оценка на възбранените имоти
е изпратено съобщение изх. № 6046/24.07.2015 г., до третото за изпълнението лице и
съсобственик на имотите – М.М.. Видно от отбелязване в съобщението, лицето не е
намерено на адреса, поради което на 14.08.2015 г. е залепено уведомление по чл.
47, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 14.08.2015 г. ЧСИ е отменил
насрочения за 25.08.2015 г. опис и оценка на възбранените имоти, поради
нередовно уведомяване на съсобственика.
С писмо, вх. № 18223/25.09.2015 г.
ЧСИ П.е поискал от СРС назначаване на особен представител на М.М..
С
определение от 11.03.2016 г. на М.М.е допусната правна помощ чрез процесуално
представителство по образуваното изпълнително дело.
С
разпореждане от 29.03.2016 г. на помощник ЧСИ И.е насрочен нов опис и оценка на възбранените имоти за
10.05.2016 г. от 10:30 ч. Разпоредено е да бъдат уведомени страните, като им се
укажат правата по чл. 500 и сл. на ГПК.
Със
съобщение, изх. № 2804/28.04.2016 г., третото за изпълнението лице – М.М., бил
редовно уведомен за предстоящите опис и оценка на недвижимите имоти, чрез
назначения му особен представител на 04.05.2016 г.
На
28.04.2016 г. е изпратено съобщение и до длъжника М.. Поради невъзможност да
бъде уведомена, е насрочен нов опис на възбранените имоти за 30.05.2016 г.
На
10.05.2016 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Видно
от съобщение, изх. № 2859/09.05.2016 г. ищцата М. е отказала да получи
съобщението и същото е оформено от връчителя при ЧСИ при условие на отказ.
За
датата, за която е бил насрочен опис на
имотите са били надлежно уведомени
взискателя и третото лице за изпълнението, чрез процесуалните им представители.
С протокол за опис на недвижим имот
от 30.05.2016 г. е извършен опис на процесните имоти. В протокола е записано,
че достъпът до апартамент № 21 бил осигурен от длъжника М., като същата била
определена за пазач на описаното имущество.
От
допълнение към протокол за опис от 30.05.2016 г., се установява, че с оглед
необходимостта от изготвяне на техническа експертиза, на 03.08.2016 г. е
извършен последващ опис на недвижимите имоти в присъствие на полицейски
служител. В протокола е записано, че достъпът до апартамент № 21 бил осигурен
от ключар, както и че по указание на полицейския служител, извършването на опис
по отношение на гараж № 5 било преустановено и същото било отложено за друга
дата.
От
протокол за опис на недвижими имущества от 16.09.2016 г. се установява, че на
посочената дата в присъствието на двама
служители от полицията е извършен опис на гараж № 5, достъпът до който
бил осигурен с помощта на ключар.
С
обявление за публична продан по изп. дело № 20158490400711 от 04.01.2017 г. е
обявено на интересуващите се, че от 06.01.2017 г. до 06.02.2017 г. ще се
проведе публична продан на следния недвижим имот, собственост на длъжника
А.М., а именно: ½ ид.ч. от гараж № 5, находящ се в гр. София, ул. „*****.
С
протокол за обявяване на купувач от публична продан от 07.02.2017 г. е констатирано,
че във връзка с изнесения на публична продан недвижим имот – гараж № 5, е
постъпило едно наддавателно предложение от взискателя И.Ж., като най-високата
цена при наддаването е предложил именно наддавачът И.Ж. в размер на 9376 лв. и
същата е обявена за купувач на имота.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2017 г. на И.Г.Ж. е
възложен процесния недвижим имот – гараж № 8.
С
обявление за публична продан по изп. дело № 20158490400711 от 09.06.2017 г. е
обявено на интересуващите се, че от 13.06.2017 г. до 13.07.2017 г. ще се
проведе публична продан на собствения на
длъжника А.М. недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от апартамент № 21,
находящ се в гр. София, ул. „*****.
С
протокол за обявяване на купувач от публична продан от 14.07.2017 г. е
констатирано, че във връзка с изнесения на публична продан недвижим, няма
постъпили наддавателни предложения.
С
обявление за публична продан по изп. дело № 20158490400711 от 19.08.2017 г. е обявено,
че от 15.08.2017 г. до 15.09.2017 г. ще се проведе втора публична продан на
недвижимият имот.
Съобщенията
за насрочената втора публична продан са редовно връчени на длъжника М. (лично),
взискателя Ж. и третото за изпълнението лице М.(на съдебния адрес на
процесуалния му представител).
От
съобщение, изх. № 6283/18.09.2017 г. се
установява, че във връзка с изнесения на публична продан недвижим имот – апартамент
№ 21, в периода от 15.08.2017 г. до 15.09.2017 г. няма постъпили наддавателни
предложения.
С
обявление за публична продан по изп. дело № 20158490400711 от 18.10.2017 г. е
обявено на интересуващите се, че от 20.10.2017 г. до 20.11.2017 г. ще се проведе
нова публична продан на следния недвижим имот, собственост на длъжника А.М., а
именно: ½ ид.ч. от апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „*****.
Съобщение
за насрочената нова дата на публичната продан е редовно връчено на процесуалния
представител на третото за изпълнението лице М.на 17.10.2017 г.
Видно от съобщение, изх. №
7367/13.10.2017 г. при опит на връчителя
при ЧСИ да връчи съобщение за датата на провеждане на публичната продан на
апартамент № 21 на длъжника М., същата е отказала да получи съобщението.
С
протокол за обявяване на купувач от публична продан от 21.11.2017 г. е
констатирано, че във връзка с изнесения на публична продан недвижим имот
–апартамент № 21, е постъпило едно наддавателно предложение от В.А.В., като
най-високата цена при наддаването е предложил именно наддавачът В.В. в размер
на 115 300 лв. и същият е обявен за купувач на имота.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 01.12.2017 г. В.А.В. е обявен за
купувач на процесния недвижим имот, като същият в законоустановения
едноседмичен срок по чл. 492, ал. 3 ГПК е внесъл останалата част от
предложената цена след приспадане на внесения задатък.
Със
съобщение, изх. №7896/23.08.2018 г., третото за изпълнението лице М.М. е уведомен за насрочен въвод във
владение на 10.09.2018 г. по отношение на недвижим имот гараж № 8.
Длъжникът
А.М. била уведомена по телефона за насрочен въвод във владение на 10.09.2018 г.
по отношение на недвижим имот гараж № 8., видно от протокол от 03.09.2018 г.
На
10.09.2018 г. е извършен въвод във владение на купувача-взискател И.Ж. по
отношение на недвижимия имот гараж № 8.
Със
съобщение, изх. № 1022/01.02.2019 г. длъжникът М. е уведомена, че по отношение
на недвижим имот – апартамент № 12, ще бъде извършен въвод във владение на купувача на 08.02.2019 г.
Видно
от съобщение, изх. № 1023/01.02.2019 г. за датата на насрочения въвод е редовно
уведомен и третото за изпълнението лице М.М. на 04.02.2019 г. чрез процесуалния
му представител адв. Г..
На
08.02.2019 г. е извършен въвод във владение на купувачът В.В. по отношение на
недвижимия имот апартамент № 21.
Пред
първата инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Т.И..,
помощник при ЧСИ А.П..
От
показанията му се установява, че същият е присъствал при извършения въвод във
владение на ½ ид. ч. от апартамент № 21, находящ се на ул. „*****. Заявява,
че се придържа към изготвения в хода на изпълнителното производство протокол за
въвод. Твърди, че за насрочения въвод били призовани всички лица, в т.ч. и
ищцата. Сочи, че ищцата се появила за малко, след това е напуснала. Изглеждала
видимо ядосана. Свидетелства, че входната вратата на жилището била отворена с
помощта на ключар. Излага още, че собственик на останалата ½ ид. ч. от
процесния имот е бившият съпруг на ищцата, който също е бил уведомен за
насрочения въвод, но не е присъствал. По отношение на въвода на другия недвижим
имот – гараж № 8 завява, че за насрочения въвод също са били редовно уведомени
всички страни. Достъпът до гаража бил осигурен от лице на име Г.. Не си спомня
дали ищцата е присъствала на въвода.
Въззивният
съд намира за неоснователно възражението на въззивницата, че първоинстанционният
съд е нарушил разпоредбите на чл. 172,
вр. чл. 164, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, като е допуснал разпита на свидетеля, тъй като
същият е помощник частен съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК не се допускат свидетелски показания за установяване на
обстоятелства, за доказването на които по закон се изисква писмен акт, както и
за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв., каквито случаи
не касаят настоящия. Няма забрана като свидетели за установяване на
обстоятелства, извън очертаните в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК,
да бъдат разпитвани лица, който са заинтересовани или за които могат да
възникнат съмнения за тяхната заинтересованост от
изхода на спора. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетелите, които са
заинтересовани в полза или във вреда на едната от страните, се преценяват от
съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната
тяхна заинтересованост. В случая показанията на свидетеля И.са обективни,
последователни, логични и не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.
Обстоятелството, че свидетелят работи при ответника по делото – ЧСИ П.и е
участвало при въвода във владение на един от процените имоти – апартамент № 21,
му е дало възможност да придобие преки впечатления по начина, по които се е
осъществил същия, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсва
способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизвежда в показанията си.
При така установената фактическа обстановка
въззивният съд намира отправна страна следното:
С иска по чл. 75 ЗС се дава защита
на владелеца на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, вкл. и върху
сервитут, когато е продължило непрекъснато повече от шест месеца срещу всяко
нарушение. Под „нарушение“ по смисъла на чл. 75 ЗС се разбира всяко действие, с
което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху
вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа
власт. Лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт
върху имота представлява нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС и в случаите, в
които лишаването е извършено на основание протокол на съдебния изпълнител за въвод
във владение, когато този въвод е незаконосъобразен. Пропускът на владелеца да
обжалва въвода във владение в предвидения в процесуалния закон срок или обстоятелството, че въвода във владение е
било предмет на проверка по реда на чл. 435 и сл. ГПК, не лишават владелеца от
възможността да се защити срещу незаконен въвод с иск по чл. 75 ЗС. С оглед
изложеното предявените искове се явяват допустими, в т.ч. и срещу частния
съдебен изпълнител.
От друга страна обхватът на
проверката, която съдът може да извърши в производството по предявен иск с
правно основание чл. 75 ЗС, вр. чл. 358 ГПК е ограничена. Съдът не може да
проверява наличието на изпълняемо право и изпълнително основание, въз основа на
които е образуван изпълнителния процес, както и законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител до момента на извършване на публичната
продан. В производството по чл. 75 ЗС, когато „нарушеното владение“ е извършено
чрез действия на съдебен изпълнител, последните съгласно чл. 358 ГПК подлежат
на проверка за законосъобразност, включително и за спазване на разпоредбата на
чл. 444 ГПК и чл. 490 ГПК.
В случая основните възражения, релевирани от ищцата в
производството са, че имуществото върху което е насочено изпълнението е
несеквестируемо, както и че имотът –
апартамент № 21, находящ се на ул. „*****, е закупен от лице, което не е имало
право да участва в публичната продан.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т.
7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако
той и никой от членовете му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на Министерски съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 ЗС. Меродавен момент, към които следва да се прецени
несеквестируемостта, е този на насочване на принудителното изпълнение –
налагане на възбраната върху имота.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт,
следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по
несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. С определение
от 15.03.2022 г. съдът е указал на ищцата, че в нейна тежест е да установи
обстоятелството, че притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния апартамент
е била несеквестируема към момента на възлагане на възбраната. До приключване
на съдебното дирене пред настоящата инстанция от страна на ищцата не са
ангажирани доказателства в тази насока. При това положение за съда възниква
правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да
приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.
Обстоятелството, че ищцата е собственик само на идеална част от процения
недвижим имот, не променя този извод. Когато длъжникът притежава жилище в
съсобственост с друг съсобственик (както в настоящия случай), независимо от
големината на жилището и възможността за обособяването му в два дяла по реда на
чл. 39, ал. 2 ЗС, неговата собствена идеална част е несеквестируема, само ако
той не притежава друго жилище или идеална част от друго жилище.( в този смисъл
решение № 104 от 09.03.2011 г. по гр. д. № 160/2010 г., I г.о., ВКС). Предвид
изложеното, ищцата не доказа в процеса твърдението си, че жилището – ½
ид. ч. от апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „*****, е несеквестируемо
по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.
По
отношение на ½ ид. ч. от гараж № 5, находящ се в сутерена на жилищна
сграда в гр. София, ул. „*****, върху който е насочено изпълнението, съдът
приема, че процесния имот по дефиниция не попада в приложеното поле на
несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, поради което доводите
на ищцата за несеквестируемост на същия са неоснователни.
Настоящия
съдебен състав намира за неоснователни и доводите на ищцата М. за незаконосъобразност
на въвода във владение на апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „*****,
поради нарушение на чл. 490 ГПК.
Съгласно
разпоредбите на чл. 490, ал. 1 ГПК и чл.
185, б. „б“ ЗЗД не могат да вземат участие в наддаването на публична продан
съдиите, прокурорите, държавните и частни съдебни изпълнители, съдиите по
вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда,
към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако
купувачът е собственик на спорното право. В случай, че имотът е купен от някое
от тези лица, публичната продан е недействителна.
В случая от приложен по делото протокол № 9 от
19.03.2013 г. (л.527, том II
от първоинстанционното дело), се
установява, че на проведено на 19.03.2013 г. заседание на Софийския адвокатски
съвет, е взето решение по т. 4 и на
основание чл. 21, ал. 2 Закона за адвокатурата е уважена молбата на адв. В.Г.
за вписване на В.А.В. в специалния регистър на адвокатските сътрудници към САК
Установява
се на следващо място от удостоверение, изх. № 88/11.01.2021 г. на САК, че
ответникът В.В. е бил вписан в регистъра на младшите адвокати към САК на
19.12.2018 г. като младши адвокат. Посочено е, че същият е встъпил в длъжност
адвокат и е вписан в регистъра на адвокатите към САК от 22.12.2020 г. и към
настоящия момент без прекъсване продължава да упражнява адвокатска професия.
Постановлението
за възлагане на недвижимия имот - апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул.
„*****, с което ответникът В.А.В. е обявен за купувач е от 01.12.2014 г.
С
оглед изложеното, въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на данните,
съдържащи се в посочените по-горе писмени доказателства, се установява по
безспорен начин, че към момента на извършване на наддаването в публичната
продан – 21.11.2017 г., ответникът В.В. е бил адвокатски сътрудник, т. е не е
бил сред лицата посочени в разпоредбата на чл. 185 ЗЗД, по отношение на които
се прилага забраната да участват в наддаването при публична продан.
Нормата
на чл. 185 ЗЗД има забранителен характер, поради което не може да бъде
тълкувана разширително. Адресати на нормата на чл. 185 ЗЗД не могат да бъдат
лица извън посочените в нея. Тази норма установява едно изключение от общото
правило за равнопоставеност на отделните субекти в придобиването на собственост
чрез участието им в гражданския оборот.
Касае се до забранителна правна норма, която не може да бъде тълкувана
разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени в закона.
(в този смисъл решение № 135 от 08.12.2009 г. по гр.д. № 88/2009 г., II т.о., ВКС). С оглед изложеното
неоснователно се явява възражението на ищцата за незаконосъобразност на въвода
във владение на апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „*****, поради нарушение
на чл. 490 ГПК, вр. чл. 185, б. „б“ ЗЗД.
На
следващо място, въззивният съд намира, че от приложеното изп. дело № 20158490400711 по описа на
ЧСИ А.П., не се установяват нарушения извършени от съдебния изпълнител във
връзка с провеждането на публичната продан на процесните имоти, както и във
връзка с извършването на въвода във владение на същите. Съдебният изпълнител е
насочил изпълнението към недвижими имоти, собственост на длъжника по
изпълнителното дело А.М., по отношение на които с обезпечителна заповед от 04.02.2009
г. била наложена възбрана. В наддавателната процедура по обявената публична
продан на процесния недвижим имот ½ ид. ч. от гараж № 5, находящ се в
гр. София, ул. „***** е взело участие само едно лице – И.Ж., като след изтичане
на сроковете за подаване на писмени наддавателни предложения на определено
място в сградата на районния съд на
07.02.2017 г. съдебния изпълнител е обявил същата за купувач на имота. За удовлетворяване на паричното вземане на
взискателя по изпълнителното дело е проведена публична продан и на втория
възбранен имот - апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „*****. В
наддавателната процедура по обявената публична продан на процесния недвижим
имот е взело участие само ответникът В.В., като с постановление от 01.12.2017
г. същият е обявен за купувач на имота. Наддавателните предложения по отношение
и на двата имота са били подадени своевремнно, като след изтичане на сроковете
за подаване на писмени нададавателни предложения на определеното място в
сградата на районния съд съдебния изпълнител е обявил купувачите на процесните
имоти. За посочените обстоятелства съдебният изпълнител е съставил протоколи,
съответно от 07.02.2017 г. и 01.12.2017 г., които са съобразени с изискванията
на чл. 492, ал. 1 ГПК. След влизане в сила на постановленията за възлагане са
предприети действия по осъществяването на въвод във владението на процесните
недвижими имоти, за които ищцата по делото е надлежно уведомена, както и
съсобственикът на имотите – М.и купувачите. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че извършените публични
продани на двата процесни имоти, както и въводите във владение на същите са
разгласени и проведени при спазване на законовите изисквания.
Предвид
гореизложеното предявените субективно съединени искове с правно основание чл.
75 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят на ищцата нарушеното й владение
върху ½ ид.ч. от апартамент № 21,
находящ в сграда на адрес: гр. София, ул. „*****, и върху ½ ид.ч. от
гараж № 5, находящ се в сутерена на жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. „*****,
са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед
изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
решение №
20000067 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 22496/2018 г. по описа на
СРС, 43 състав, следва да се потвърди.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите страни имат право на направените в
производството разноски. С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна М.С.Ж.
е направила своевременно искане за присъждане на разноски. Видно от представен делото
договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021 г., сключен между
въззиваемата М.Ж. и адвокатско дружество „Я.и В.“, страните са уговорили възнаграждение в размер на 360 лв.,
което е заплатено от клиента в брой. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 на
въззиваемата Ж. се дължи разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20000067 от
04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА А.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на М.С.Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 360 лв., разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.