МОТИВИ към НОХД №1364/2014 г.:

Обвинението е против подсъдимите Д.С.И. и А.Б.Н. *** за затова, че в периода от 09.10.2013г до края на м.октомври 2013 г. /на неустановена дата/, в землището на с. Церово, обл.Пазарджик, в местността „Гривекова чукара”, в съучастие като съизвършители, без редовно писмено позволително са отсекли и извозили с лек автомобил – пикап, бял на цвят от държавен горски фонд - горска територия – отдел 155, подотдел „с” и „р” по лесоустройствения проект за 2003 г. на ТП ”ДГС Пазарджик“, стопанисван от ТП ”ДГС Пазарджик“, общо 15 броя дървета, от които 11 броя дървета дъб и 4 броя дървета габър с обща кубатура 2,678 пространствени кубически метра на обща стойност 174,07 лв. - престъпление по чл.235, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Против подсъдимите Д.С.И. и А.Б.Н. е повдигнато обвинение и за това, че в края на м.октомври 2013 г. до 02.11.2013 г. /на неустановена дата/ в землището на с.Церово, обл.Пазарджик, в местността „Амуджов рът”, в съучастие, като съизвършители, без редовно писмено позволително са отсекли и извозили с лек автомобил – пикап, бял на цвят от държавен горски фонд - горска територия – отдел 155, подотдел „и” по лесоустройствения проект за 2003 г. на ТП „ДГС Пазарджик“, общо 2,53 пространствени куб. м. дърва дъб на обща стойност 164,45 лева.

Подсъдимите не се признават за виновни по предявените им обвинения. Дават обяснения.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

На 09.10.2013 г свидетелят Н.В.,*** издал на основание „Закона за опазване на селскостопанското имущество” разрешение №019 на името на Стоян И. ***. Разрешението, заедно с придружаващата го скица получил сина му, подсъдимият Д.И.. То му давало право в седмодневен срок да отсече и извози от имота с №135010, представляващ нива в местността „Гривекова чукара” в землището на с.Церово, 5 броя дървета, с цел почистването й. На следващия ден подсъдимият И. се обадил на свидетеля В. да отиде и на място да маркира с общинска горска марка отрязаните в нивата около 1,5 куб. метра дърва, които после откарал до дома си в с.Церово. Дървата нарязал, нацепил и прибрал за зимата.

В края на м.октомври 2013 г. подсъдимият И. отново отишъл да сече дърва в м.„Гривекова чукара”, но на около 200 м източно от нивата на баща му, в горска територия, разположена в отдел 155, подотдел „с” и „р” по картата на ТП „ДГС Пазарджик“.  От там подсъдимият И. отрязал немаркирани с контролна горска марка 11 броя дървета - дъб и 4 броя габър. Дърветата нарязали на по метър дължина, натоварил част от дървата на автомобила си, тип пикап, мръсно бял на цвят и се опитал да ги транспортира до дома си. Тъй като мястото на сечището било доста кално, автомобилът на подсъдимия И. затънал. Тогава той се обадил на подсъдимия А.Н. да дойде да му помогне. Подсъдимият Н. се отзовал  и отишъл на мястото със собствения си автомобил. С помощта на автомобила си, подсъдимия Н. изтеглил автомобила на подсъдимия И.. Двамата натоварили останалите дърва на автомобила на подсъдимия И., който ги извозил до дома си в с.Церово, като подсъдимият Н. шофирал след него. При пристигането пред дома на подсъдимия И., двамата разтоварили дървата.

След около 20 дни /края на месец октомври 2013 г./ свидетелката М.Г. чувайки, че И. сече и продава дърва отишла до дома му и поискала да купи от него 5 куб.м. дърва. Подсъдимият И. се съгласил да й закара 5 куб.м., въпреки, че пред дома си имал само тези незаконно добити от м. „Гривекова чукара” /2.678 куб. метра/. Взел разрешителното на свидетелката Г., издадено от кмета на с.Церово за 3 куб.м. дърва и се договорили, че ще й достави 5 куб.м. дърва за сумата от 275 лв. /по 55 лв. на кубик.

На 02.11.2014 г. в ранния следобед двамата извозили до дома на свидетелката Г., 5,2 куб.м. /сбора на тези отсечени и извозени от м.“Гривекова чукара“ и 2,53 пространствени куб.м дърва, според обвинението добити от м.“Амуджов рът“/. Превоза бил осъществен на три курса с пикапа на подсъдимия И., като при първия курс подсъдимият И. бил сам в автомобила, а при втория и третия курс подсъдимият Н., който помагал при натоварването на всички дърва, пътувал, заедно с подсъдимия И.. Двамата подсъдими разтоварили дърмвата пред дома на свидетелката Г., като подсъдимият И. я предупредил да ги прибере от улицата, за да не се виждат. В последствие Г., наредила дървата на 2 места. В гаражче /навес/ до улицата подредила около 3куб.м., останалите 2 куб.м наредила под прозореца на къщата й.

На 04.11.2013 г., сутринта в РУП Пазарджик и „ДГС Пазарджик“ се получил сигнал за два автомобила, единият червен на цвят, които отиват в посока от с.Церово към река Яворица, за които се знаело, че извършват незаконна сеч. Към землището на с.Церово веднага се отправил свидетелят И.В. - горски стражар при „ДГС Пазарджик“. Около 10,30 ч., на около 1 км, в източна посока от бившия Винпром на с.Церово, движейки се по противопожарната ивица в посока р.Яворица свидетелят В. видял към него да приближават два леки автомобили. Напред се движел червен на цвят лек автомобил „Лада“ , управляван от неустановено по делото лице. След него бил лек автомобил „Жигула“, мръсно бяла на цвят, управлявана от подсъдимия И.. И двата автомобила били пригодени за транспортиране на товари, тип „пикап”. В каросериите им свидетелят В. видял дъбова шума. Обяснили му, че шумата е от прекарваните от сечището дърва, но че в момента не носят резачки в себе си. След като се разделили В. продължил по следите, оставени по черния път от двата автомобила. Същите били пресни и ясно си личало как автомобилите стигат на около 500-600 м в източна посока до равно място на борова горичка, след което правят завой към с.Церово. Свидетелят В. спрял колата си на равното и решил да огледа отблизо. От далеч видял в северна посока в гората отсечен бор. Като приближил видял, че борът е нарязан на парчета и дървесината му оставена на място, а под нея се виждал стар коларски път, водещ на север надолу към коритото на р.Яворица. Разбрал, че борът е отрязан, за да се разшири стария път за преминаване на ППС. Пътят си личало, че е наскоро заравняван – трошени били камъните и запълвани дупките. Слизайки надолу по заравнения път, на около 20 м сред дъбовата гора, видял нарязани на около метър дървета – дъб, около 2,5 куб.м.. Дървесината била немаркирана. Немаркирани били и дънерите, 38 броя дъб с различен диаметър, отговарящи на 10 куб.м дървесина.

Свидетелят В. повикал за съдействие колегата си свидетеля В.Х., отговарящ за горите на с.Церово.

 Местопрестъплението било посетено и от ДОГ при РУП Пазарджик, която извършила оглед. Установено било при огледа, че незаконната сеч е извършена в горска територия, отдел 155, подотдел „и”, част от горския фонд на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Пазарджик“ в м.„Амуджов рът”, землището на с.Церово. В близост до отрязаните дървета, в началото на сечището, от едната страна на стария коларски път били намерени и иззети, като веществени доказателства чук и кирка, а от другата страна на пътя, до дънер ПВЦ бутилки и пила за моторна резачка „Щил”. Върху една от бутилките, иззета като обект №3 – 1,5 ПВЦ бутилка, с бяла капачка с надпис върху нея „ЕСЕ” била намерена дактилоскопна следа, която според заключението на дактилоскопната експертиза е оставена от десен среден пръст на подсъдимия А.Н.. Намерени били и два броя връхни дрехи.

Намерената на място  дървесина от 2,5 куб.м., била оставена на отговорно пазене на свидетеля Х. и откарана в „Горски Разсадник” Церово.

Докато се извършвал оглед в м.„Амуджов рът” в дома на свидетелката Г. в с.Церово били намерени 5куб. м. немаркирани с контролна горска марка дървета, доставени й два дни по-рано от подсъдимите. Извършен бил оглед и в дома й, като 5 куб.м. били иззети и оставени на отговорно пазене на свидетелката Г..

На 23.01.2014 г. бил извършен бил оглед, оформен като „следствен експеримент“, с участието на вещото лице лесоинженер Д. и двамата подсъдими, които завели разследващите до местопрестъплението – сечта в м.“Гривекова чукара“ и посочили пъновете на отсечените от тях дървета, давайки и обяснения в тази насока /л.10/.

В лесотехническата експертиза, вещото лице Д. е установил, че мястото, посочено от двамата е типична горска територия, разположена в отдел 155, подотдел „с” и „р” по картата на ТП „ДГС гр. Пазарджик“ и няма нищо общо с нивата на подсъдимия И., която се намира на около 200 метра на запад. Намерените на мястото пънове на дървета не са били маркирани с КГМ и сечта отговаряла да е станала преди около 3 месеца, т.е. месец октомври-ноември 2013 г. Отрязани били общо 15 броя  дървета – дъб и габър с обща кубатура 3,16. От тях дъбовата дървесина с кубатура 2,678 пространствени куб.м. на стойност 174,07 лв. отговаряла и съответствала на намерената в гаража до входната врата в дома на свидетелката М.Г..

В същата експертиза вещото лице сочи, че общо отрязаните незаконно дървета в м.„Амуджов рът” са 38 броя дъб и габър с обща кубатура 9,300 пространствени куб.м. От тях 2,53 пр.куб.м. дърва за огрев на стойност 164,45 лв. съответствали на дървата, намерени до къщата под прозореца в дома на Г.; 2,5 куб.м. били намерени на мястото на сечта и 4,270 куб.м дървесина извозена неизвестно къде.

В хода на съдебното следствие е назначена и приета допълнителна лесотехническа експертиза. От заключението на експертизата е видно, че имот №135010, собственост на бащата на подсъдимия И. е работна земеделска земя и в нея няма горскодървесна растителност. Имотът отстои от отдел 155 „с“ и 155 „р“, м.“Гривечова мукара“ на около 120-150 м. и от отдел 155 „и“ м.“Амуджов рът“ на около 1000-1200 м.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Г.  Б., И.В., В.Х., М.Г., С.М., Н.В., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелите И.В., Н.В. и М.Г., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда съответно, първите двама по чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 и т.5 от НПК, а третата по чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 и 2 от НПК, заключенията на лесотехническите експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

По първото обвинение за сеч в м.“Гривечова чукара“ подсъдимият И. дава  обяснения, че е сякъл няколко дни дърва, но от нивата, собственост на неговия баща, като първият ден, сечта извършил въз основа на разрешително предоставено му от кмета на с.Церово.

Не спорно по делото и видно от представената скица №169/2001 г., че имот №135010 е възстановен на наследници на Иско Митев. С оглед представеното удостоверение за раждане Иско Митев е баща на Васил Митев, последният баща на Стоян Василев Митев, който е баща на подсъдимия Д.И..

В тази връзка съдът кредитира обясненията подсъдимия, че първият ден е извършил сеч въз основа на издадено му разрешително.

В тази част обясненията му се подкрепят от показанията на свидетеля В.,***, издал представеното по делото разрешение №19/09.10.2013 г.  за сеч на 5 бр. дървета в имот №135010 в м.“Гривечова чукара“ на името на бащата на подсъдимия И. и маркирал, според показанията му около 1,5 куб.дърва, отсечени от И. с общинска марка.

Но тези дърва не са предмет на обвинението и съдът не се занимава с тяхното добиване, въпреки, че както става ясно от заключението на допълнителната лесотехническа експертиза, също не са от мястото, за което е дадено разрешение, тъй като в имот №135010 няма горскодървесна растителност.

Предмет на обвинението са 2,678 пространствени куб.м. дървесина, открита в гараж до входната врата в дома на свидетелката М.Г..

Относно незаконния произход на въпросната дървесина, доказателствата събрани по делото са еднопосочни.

От заключението на лесотехническата експертиза от 31.01.2014 г. / т.І, 47-50 от ДП/, както и от категоричните и убедителни показания на свидетеля В.Х., участвал като поемно лице при огледа в дома на свидетелката Г., несъмнено се установява, че въпросните дърва не са били маркирани с контролна горска марка или с каквато е да е марка, в т.ч. и общинска.

За незаконния им произход сочат и обясненията на подсъдимия И., който макар и да твърди, че ги е отсекъл от земеделската земя /имот №135010/ не е поискал същите да бъдат маркирани, т.е. узаконени, дори от кмета на с.Церово.

Следователно несъмнено подсъдимият И. е бил наясно, че няма разрешение за добиването на дървата.

Още повече, че разрешителното е било дадено за сеч на 5 дървета, докато подсъдимият И. е сякъл няколко дни, като само първия ден тази бройка дървета са били отсечени, а следващите дни подсъдимият е отсякъл, намерените в дома на свидетелката Г., още 2,678 пр.куб.м.

На следващо място, самият подсъдим И. е отвел, разследващите на мястото на сечта, оформено в протокол за „следствен експеримент“. Мястото, на което е установена сечта е изследвана в заключенията на трите лесотехнически експертизи, като местонахождението на имот №135010, е отбелязано на приложените към заключенията карти на местността „Гривечова чукара“.

Според заключенията на лесотехническите експертизи, и приложените скици, мястото където е извършена сечта посочено от двамата подсъдими представлява типична горска територия, разположена в отдел 155, подотдел „с” и „р” по картата на ТП „ДГС гр.Пазарджик“ и няма нищо общо с нивата на подсъдимия И., която се намира на около 120-200 метра на запад. Намерените на мястото пънове на дървета не са били маркирани с КГМ и сечта отговаряла да е станала преди около 3 месеца, т.е. месец октомври-ноември 2013 г., именно както сочи и подсъдимият И..

Съдът не цени заключенията на лесотехническите експертизи, изготвени от вещото лице Д., в частта им която сочи, че намерението в дома на свидетелката Г. дърва, немаркирани с контролна горска марка са идентични с тези отсечени в м.“Гривечова чукара“, предмет на първото обвинение, както и с тези отсечени в м.“Амуджов рът“, предмет на второто обвинение.

По делото по искания на страните бе допусната повторна лесотехническа експертиза относно това обстоятелство за идентичността на дървения материал. В съдебно заседание, назначеното вещо лице Г. заяви, че използваната от вещото лице Д. методика на изследване, чрез съпоставка на диаметъра на пъновете, измерени на местата на отсичане, с тези на дървата намерени в дома на свидетелката Г. не е достатъчна, за да се приеме категорична идентичност на дървесината По този начин можело да се констатира само сходство. За категоричния отговор на този въпрос се изисквало използване на друга методика, свързана с направата на стъблен анализ.

Но такава експертиза не можа да бъде изготвена, тъй като сравнителния материал – дървесината, оставена на отговорно пазене в дома на свидетелката Г. се установи, че е бил унищожен, чрез изгарянето на дървата от последната.

Но въпреки това, съдът намира изводите на вещото лице Д. относно това обстоятелства са дискредитирани от изявленията на второто вещо лице и не водят до единствения възможен и категоричен извод за идентичност на отсечения дървен материал от местностите предмет на обвинението с дървата, открити в дома на Г..  

По отношение обаче на дървата отсечени от горския фонд в м.“Гривечова чукара“, с оглед събраните и анализирани по-горе доказателства – протокола за оглед, наречен „следствен експеримент“, показанията на свидетелката Г., обясненията на подсъдимите И. и Н. и заключенията на лесотехническите експертизи, първата в останалата кредитирана от съда част, несъмнено се установява, че сечта е извършено от горски фонд, без писмено разрешително.

Съдът анализирайки внимателно събраните по делото доказателства, приема, че сечта в м.“Гривоча чукара“ е извършена единствено от подсъдимия И., докато подсъдимият Н. не участвал в отсичането.

По отношение на авторството  на подсъдимия Н., в качеството на съизвършител по първото повдигнато му обвинение  не се събраха убедителни доказателства.

И двата подсъдими дават идентични обяснения, че Н. не е участвал при отрязването на дървата, единствено е помагал при извозването на същите до дома на подсъдимия И., а в последствие до дома на свидетелката Г..

Обвинението се позовава на направено от подсъдимите признание за съучастие в извършването на сечта, отвеждайки разследващите до мястото на сечта и отбелязвайки в протокола, за това следствено действие, общите им действия за сеч на дърва.

Само тези действия обаче, неподкрепени от останалите доказателства в частите относно времето на извършване на деянието, броя на отсечените дърва вне могат да доведат до осъждането на подсъдимия Н., с оглед принципното положение залегнало в чл.116, ал. 1 от НПК. Доказателствената празнота не може да бъде запълнена с показанията на свидетеля В.Х., установил самопризнанието на подсъдимите в досъдебното производство, при участието  при огледа на местопроизшествието.

Не е без значение и факта, че при извършване на огледа, удостоверен с изготвения протокол за „следствен експеримент, в който подсъдимият И. е записал, че е сякъл заедно с подсъдимия Н., срещу двамата не е имало повдигнато обвинение.

Други доказателства, за участието на подсъдимия Н. в сечта в м.“Гривечова чукара“ не се събраха по делото.

Още повече, че в съдебно заседание, в няколкократните си обяснения, и двамата подсъдими категорично отричат участието на подсъдимия Н. в сечта.

Не така стоят нещата по отношение на участието на Н. при товаренето и разтоварването на незаконно добитите от подсъдимия И. дърва от местността, предмет на първото обвинение.

Както и двамата подсъдими обясняват Н. е пристигнал на мястото, когато дървата са били отсечени. Помогнал е на И. да извлече автомобила му от калта, след което заедно са натоварили дървата в автомобила и по-късно са ги разтоварили пред дома на И..

Несъстоятелни и нелогични са обясненията на подсъдимия Н., че въпросните дърва са били маркирани с контролна горска марка, а подсъдимият И. му е показал разрешително за сеч.

Тези обяснения са израз на защитната позиция на подсъдимия и се опровергават както от обясненията на подсъдимия И., така и от показанията на свидетелите Г., Х. и заключенията на лесотехническата експертиза от 31.01.2014 г.

На първо място, както се установи подсъдимият И. ясно и категорично е съзнавал, че няма разрешително за добива на дървата и че сече в горски фонд, а не в собствената на баща му нива, която представлява земеделска земя. Освен това ясно заяви, че не е извикал дори кмета на селото да маркира добитите от м.“Гривечова чукара“ дърва.

В този връзка крайно неубедително звучат обясненията на подсъдимия Н., че се е уверил, че дървата са маркирани, още повече че е участвал при натоварването и разтоварването им, както от мястото на сечта до дома на подсъдимия И., така и при транспорта им до дома на свидетелката Г..

А както се установи безпротиворечиво от показанията на Г. и Х. и заключението на лесотехническото експертиза, тези дърва не са били маркирани.

В тази връзка, съдът намира, че с действията си подсъдимият Н. е осъществил състава на престъпление по чл.235, ал.2 от НК, като е товарил и разтоварил, транспортираните от подсъдимия И., добити от него незаконно.  

 Възражението на защитниците на подсъдимите, че деянията им следва да се квалифицира в смисъла на чл.235, ал.6 от НК, като маловажен случай съдът счита за основателно.

В този ред на мисли, съдът взе предвид определението за маловажен случай посочено в чл.93, т.9 от НК.

Вярно е, че количеството на незаконно добитата дървесина е незначително, като стойност, много под минимарната заплата за страната и към момента на извършване на деянията, но за да се определи дали деянието представлява е маловажен случай, трябва да преценяват не само незначителност на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянията и дееците. В тази връзка с оглед начина на извършване, от страна на подсъдимия Н., за да помогне на на И. и да си осигури някакви доходи, както и съдействието му за разкриване на обективната истина с дадените обяснения, макар и да не признава вината си, съдът приема, че престъплението извършено от него е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и следва да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на чл.235, ал.6 от НК.

Същото важи и за престъплението извършено от подсъдимия И.. Освен незначителността на вредните последици, аргумент за което е и обезпечаването на тяхното възстановяване следва да се отчете и сравнително ниската обществената опасност на дееца. Същият не е осъждан, с добри характеристични данни, семеен е с две деца.  

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Д.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.235, ал.6 във връзка с ал.1 от НК, като в периода от 09.10.2013 г. до края на м.октомври 2013 г. /на неустановена дата/, в землището на с.Церово, обл.Пазарджик, в местността „Гривекова чукара”, без редовно писмено позволително е отсякъл и извозил с лек автомобил – пикап, бял на цвят от държавен горски фонд - горска територия – отдел 155, подотдел „с” и „р” по лесоустройствения проект за 2003 г. на ТП ”ДГС Пазарджик“, стопанисван от ТП „ДГС гр.Пазарджик 2,678 пространствени кубически метра дърва – дъб и габър, на обща стойност 174,07лв., като случаят е маловажен.

С оглед на по-горе установеното, съдът ОПРАВДАВА подсъдимия Д.И. по обвинението в съучастие с А.Б.Н. по чл. 20 ал. 2 от НК.

Въз основа на направения анализ на събраните доказателства, съдът прие, че подсъдимият А.Б.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.235, ал.6 във връзка с ал.2 от НК, като в периода от 09.10.2013 г. до края на месец октомври 2013 г. е товарил и разтоварвал 2,678 пространствени куб.метра дърва– дъб и габър на обща стойност 174,07 лв. незаконно добити от другиго, като случаят е маловажен, като го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.235, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

По отношение на второто обвинение срещу двамата подсъдими за сеч и извоз от горски фонд, в съучастие, като съизвършители на 2,53 пр.куб.м дърва от м.“Амуджов рът“, отдел 155, подотдел „и“ в землището на с.Церово не се събраха убедителни и категорични доказателства.

Липсват каквито и да било преки доказателства за авторството на подсъдимите в извършване на деянието, както усти така и писмени.

Присъствието на подсъдимия Д.И. в близост до местопрестъплението на 04.11.2013 г., установено от показанията на свидетеля И.В. не е основание да се приеме, че същият е извършил сеч, без писмено позволително на дърва от посочената местност.

Още повече, че се установи, че сечта е извършена с моторни резачки, но в автомобила на подсъдимия И. на въпросната дата не е била установена такава или натоварени и превозвани дърва.

Не може да бъде игнорирана от доказателствената съвкупност, намерената дактилоскопна следа, оставена от подсъдимия А.Н. върху 1,5 ПВЦ бутилка, с бяла капачка с надпис върху нея „ЕСЕ”, която бутилка е иззета при огледа на местопрестъплението в горска територия, отдел 155, подотдел „и”, част от горския фонд на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Пазарджик“ в м.„Амуджов рът”, землището на с.Церово.

Принадлежността на дактилоскопния отпечатък на подсъдимия Н. не е оспорена, но от този факт не може да се направи извод, че е могла да бъде оставена от дееца единствено по време на извършване на деянието.  Още по-малко, че това деяние е осъществено от подсъдимия Н. в съучастие с подсъдимия И..

Това косвено доказателство е индиция за авторство, но неподкрепено от други събрани по делото доказателства остава само предположение, което не може да обоснове осъдителна присъда, съгласно принципа на чл.303, ал.1 от НПК.

Налице са обаче убедителни доказателства за съпричастност на двамата подсъдими км инкриминираната дървесина, но свързано с нейното товарене, транспортиране до дома на свидетелката Г..

Както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие свидетелката Г. дава показания, че дървата са й докарани от подсъдимите.

Това обстоятелство не се оспорва от двамата подсъдими, а напротив същите дават обяснения, че именно те са превозили с автомобила на подсъдимия И. дървата до дома на Г., които дърва в последствие са били складирани и намерени при огледа до къщата под прозореца в дома на Г..

Макар и да не се събраха доказателства, от кого са били добити дървата, фактът че същите са били незаконно добити категорично се установява, от показанията на свидетелите Г., Х. и заключенията на лесотехническите експертизи, изготвени на досъдебното производство и приети по делото.

Заключението, както и показанията на свидетелите Г. и Х. непротиворечиво сочат, че въпросните 2,53 куб.м дърва, доставени от подсъдимите не са били маркирани с контролна горска марка.

Последното напълно дискредитира обясненията на подсъдимите, че доставените от тях дърва са били законно добити и маркирани.

Не на последно място за знанието на подсъдимите за незаконния произход на дървата сочи и обстоятелството, изнесено от свидетелката Г., в показанията й дадени на досъдебното производство, че подсъдимият И. я предупредил да прибере дървата в двора си, „за да не се виждат“.

Съдът счита, че съображенията, изложени по-горе, свързани със незначителната стойност на вредните последици на деянието и характеристиките на дейците се отнасят и за тези деяния на подсъдимите, поради което престъпленията извършени от тях са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и следва да се квалифицират, като маловажен случай по смисъла на чл.235, ал.6 от НК.

В този ред на мисли и въз основа на анализа на доказателствата, съдът прие, че подсъдимият Д.С.И., е осъществил признаците на престъпление по чл.235, ал.6 във връзка с ал.2 от НК, като в периода от края на м.октомври 2013 г. до 02.11.2013 г. е транспортирал в землището на с.Церово, обл.Пазарджик, с лек автомобил – пикап, бял на цвят общо 2,53 пространствени куб. м. дърва дъб  на обща стойност 164,45лева, добити незаконно от другиго, като случаят е маловажен.

Поради това то ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

От своя страна подсъдимият А.Б.Н. е извършил престъпление по чл.235, ал.6 във връзка с ал.2 от НК, като в периода края на месец октомври 2013 г. - 02.11.2013 г. е товарил, транспортирал с лек автомобил – пикап, бял на цвят и разтоварил общо 2,53 пространствени куб. м. дърва дъб  на обща стойност 164,45 лева, добити незаконно от другиго, като случаят е маловажен.

Поради така приетото, съдът ОПРАВДА А.Н. по първоначалното обвинение по чл.235, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

При извършване на престъпленията подсъдимите Д.И. и А. Ноколов са действали при пряк умисъл, като са съзнавали всички субективни и обективни елементи на състава на престъпленията.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на всеки от подсъдимите съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на деянията, която е висока. Това са престъпления с увеличена интензивност и засягат важни стопански и обществени интереси на страната свързани нарушаване работата на държавните лесничейства по използване и опазване на държавния горски фонд. Престъпленията са систематизирани в Глава шеста на НК “Престъпления против стопанството”, раздел ІІ “Престъпления в отделни стопански отрасли”.

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните им данни, които са отрицателни за подсъдимия Н. и положителни за подсъдимия И..

Разпоредбата на чл.235, ал.6 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Но съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване подсъдимите от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

На първо място подсъдимите са извършили две отделни престъпления, което е пречка за приложение на института съгласно чл.78а, ал.7 от НК.

Освен това не е налице предпоставката на чл.78а, ал.1, б.“б“ от НК по отношение на подсъдимия А.Н., тъй като към датата на извършване на настоящото деяние същият е осъждан за престъпления от общ характер.  

Като смекчаващи вината обстоятелство за подсъдимия И. съдът прецени, чистото съдебно минало, съдействието за разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни, а като отегчаващи вината липсата на критично отношение към извършеното.

Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия Д.С.И. за престъплението по чл.235, ал.6 във връзка с ал.1 от НК по втората алтернатива на предвиденото в закона за съответното престъпление, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

За престъплението по чл.235, ал.6 във връзка с ал.2 от НК за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът наложи на подсъдимия Д.С.И. наказание ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Тъй като двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия Д.С.И. едно общо наказание в размера на най-тежкото, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Като смекчаващи вината обстоятелство за подсъдимия Н. съдът прецени, съдействието за разкриване на обективната истина, ниския материален и социален статус,  а като отегчаващи вината – предишните осъждания и отрицателните характеристични данни.

Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия А.Б.Н. за първото престъпление по чл.235, ал.6 във връзка с ал.2 от НК по втората алтернатива на предвиденото в закона за съответното престъпление, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

За второто престъпление по чл.235, ал.6 във връзка с ал.2 от НК за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът наложи на подсъдимия А.Б.Н. наказание ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Тъй като двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия А.Б.Н. едно общо наказание в размера на най-тежкото, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Д.И. и А.Н. бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на по 315,66 лева, от които по 110,66 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и по 205 лв., платими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и по 5 лв. при служебно издаване на изпълнителни листове, също платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: